Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,15.01.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет
и осми ноември година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13069 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са два обективно
съединени иска с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, съответно за имуществени и за неимуществени
вреди.
Образувано е по искова молба на Т.Й.Т.,
ЕГН **********, чрез адв. Й.Д., САК, съдебен адрес:***, партер против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес ***, с която са
предявени искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ / отм./, за заплащане на сумата от 40 000 лв.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 05.08.2015 год. причинено от
водача на л.а. „Фиат
125“, per. № ********,
чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 05.08.2015 год. - датата на
ПТП, до окончателно изплащане на сумата, както и сумата 4344 лева,
представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди вследствие на същото
ПТП, ведно със обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано
от датата на извършване на
разходите - 06.08.2015 год. до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че при
ПТП на
05.08.2015 г. около 20.00 часа в гр. Г. Оряховица на ул. „Панайот
Цвикев", водачът Р.Н.Н.управлявал
лек автомобил „Фиат 125“, per. №
********, а до него, като пътник на предна дясна седалка бил ищецът Т.. Приближавайки
десен завой, Н.управлявал със
скорост от 80,6 км./ч, при разрешена в участъка скорост от 50 км./ч., поради
което допуснал занасяне, като автомобила напуснал пътното платно, преминал през
северния банкет и се ударил в дърво
извън пътя. Твърди се, че при ПТП
пострадал Т.Т., който получил средна телесна повреда
- компресивна фрактура на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени, причинила разстройство
на здравето временно опасно за живота и
трайно затруднение движението на снагата
за повече от 30 дни. На място пристигнал екип от РУП – Горна
Оряховица, като било образувано на основание чл.212 ал.2 НПК досъдебно производство
№428/2015г. по описа на РУ – Г. Оряховица, пр. преписка №1632/2015г. на РП–
Горна Оряховица . Твърди се, че от
събраните в хода на досъдебно производство доказателства по безспорен начин
било установено, че единствената причина за настъпване на ПТП са действията на
водачът на л.а.
„Фиат
125“, per. № ******** Р.Н..
Твърди се, че
непосредствено след произшествието ищецът е откаран в болница в гр.Велико
Търново, където му е оказана първа помощ. След установяване на фрактурите
ищецът е откаран с линейка до МБАЛ „Софиямед” в гр.София, където е извършена
операция за възстановяване на счупените прешлени – вертибалопластика.
Проведено е и медикаментозно лечение,
като на 10.08.2015г. ищецът е изписан от лечебното заведение с препоръка носене
на корсет, щадящ режим и рехабилитация. Издаден бил и болничен лист за 35 дни.
Твърди се, че получените при ПТП увреждания причинили болки, страдания,
сериозни затруднения и неудобства за ищеца.
Сочи се, че освен неимуществените вреди
Т.Й.Т.
претъпял и имуществени вреди за заплатените от него разходи за лечение,
осеосинтезни импланти, медицински транспорт,
консумативи и медикаменти на обща
стойност 4 344,00лв.
Твърди
се, че към датата на ПТП по отношение на виновният за настъпилото събитие водач на л.а. „Фиат 125“, per. №
******** е налице застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите – полица №
22/115001644916, валидна от 20.06.2015 год. до
19.06.2016г., сключена с ЗК „Л.И.“
АД,,
което обуславя отговорността на ответното дружество за репариране на
настъпилите по описаното по-горе застрахователно събитие вреди.
Ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, в срока по чл.367 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, причинно - следствената
връзка между транспортното произшествие и твърдените увреждания. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като твърди, че
последния е бил без поставен предпазен колан в нарушение на разпоредбата на чл.
137а ЗДвП. Изтъква в тази връзка, че обезщетението следва да бъде намалено по
аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД. На отделно основание поддържа, че размера на
претенцията за неимуществени вреди е прекомерен с оглед на принципа на
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, установените от съдебната практика
размери на присъжданите обезщетения и неотговарящ на реално претърпените вреди.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по посочената по
- горе застрахователна полица към датата на ПТП.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощика си адв. Д. поддържа предявения иск.Представя
списък на разноски и писмена защита.
В съдебно
заседание ответника чрез юрк.Германова оспорва предявения иск. Представя списък на разноски.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите неоспорени Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 305 от РУ МВР - Горна Оряховица, и протокол за оглед на ПТП от 05.08.2015г., се установява, че на 05.08.2015 г. около 20,00 часа в гр. Горна Оряховица, на ул. „Панайот Цвикев" – местността „Бабанец” е
настъпило ПТП с лек автомобил „Фиат 125“, per. №
******** управляван
от Р.Н.Николов, при което водачът на десен завой губи контрол и лекия
автомобил е напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво, като пострадал седящия на предна дясна седалка Т.Й.Т., който получил фрактура на 11 и на 12 туракален прешлен. /л.7-8 от делото/ В
протокола за ПТП е отразено, че по случая е образувано досъдебно
производство №428/2015г. по описа на РУ – Горна Оряховица.
Видно
от приетото в заверен препис постановление от
06.01.2016г. на Районна прокуратура Горна Оряховица, досъдебно производство №428/2015г. по описа
на РУ – Горна Оряховица е образувано
на 05.08.2015г. за престъпление по
чл.343, ал.1, буква „б”, вр. чл.342, ал.1 НК. От събраните при разследването
доказателства било установено, че 05.08.2015г. около 20ч. Р.Н.Н.управлявал л.а. „Фиат 125“, per. № ********, по ул.
„Панайот Цвикев" в гр.Г. Оряховица, а до него седял пострадалия Т. Т.. Установено
било, че в близост до бившата бирена фабрика,
приближавайки десен завой Н.управлявал със скорост от 80,6 км./ч, при
разрешена в участъка скорост от 50 км./ч . Навлизайки в десния завой, заради
превишената скорост, Н.допуснал занасяне, като автомобила напуснал платното,
преминал през северния банкет и ударил в дърво извън пътя. В резултат на удара
на Т.Т. са били причинени - компресионни фрактури на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени, съставляващи средна
телесна повреда по см. на НК. Направен е извод от органа водещ разследването,
че причината за ПТП е поведението на водачът Николов, който при избиране на
скоростта си на движение не се е съобразил със състоянието на пътя и се е
поставил в невъзможност да контролира непрекъснато управляваното МПС.
Пострадалия обаче се позовал на чл.343,
ал.2 НПК и поискал прекртяване на наказателното производство. С посоченото постановление от 06.01.2016г. на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК досъдебно производство
№428/2015г. по описа на РУ – Горна Оряховица било прекратено./л.
23-л.24 от делото/
Не се спори, че след ПТП пострадалият е
транспортиран в МБАЛ „Стефан Черкезов“ - Велико Търново, където му е оказана
първа помощ. Видно от
удостоверение издадено от МБАЛ Д-р С.Ч.гр.В. Търново ищецът Т.Т. постъпил диагноза фрактура
на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени в НХО и е лекуван по ИЗ 11001 в периода 05.08.2015г. до 06.08.2015г., като е
внесъл такса за 1 леглоден от 5,80лв. /л.30
от делото/
От приетата
епикриза издадена от УМБАЛ „СофияМед“, Отделение по неврохирургия, по ИЗ№ 17301
за периода 06.08.2015 г. - 10.08.2015 г. се установява, че Т.Й.Т. 29г. е постъпил
на 06.08.2015г. след претърпяно ПТП с
данни за фрактура на телата на прешлени Th 11 и на Тh 12. /л.25-26,
л.28 от делото/ След
извършване на клинични лабораторни и образни изследвания и предоперативна
подготовка, на 07.08.2015 г. ищецът е опериран: Под рентгенов контрол, през
дясното прешленово краче на Txll и
през лявото на Тх12 са въведени по 3 мл. костен цимент в прешленовите тела –
остеопластика с цимент за възстановяване на фрактурта. В епикризата е отразен гладък
следоперативен период, намалял болков синдром. Отразена е окончателна диагноза компресивна фрактура на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени, както и, че
ищецът е изписан с подобрение, указания за щадящ двигателен режим, носене на
стабилизиращ корсет и активна рехабилитация.
На ищеца е издаден болничен лист на
10.08.2015г. за временна
неработоспособност за 35 дни. /л.27 от делото/
Според приетото
неоспорено заключение на съдебно
медицинска експертиза с вещо лице д-р д-р Х.М. -неврохирург, вследствие на ПТП на 05.08.2015г. ищецът Т.Й.Т.
29г. е получил изолирана гръбначна
травма , включваща компресивна фрактура на 11- ти и 12-ти гръдни прешлени. Сочи
се, че в случая счупването на гръбначните прешлени е от стабилен тип, без
увреждане на гръбначния мозък и неврални структури и без нарушаване формата на
гръбначния канал. Получената травмена увреда напълно кореспондира с механизма на ПТП.
От заключението на СМЕ се установява, че непосредствено след травмата спешна помощ на
пострадалия е оказана в МБАЛ „Стефан Черкезов“ - Велико Търново в Неврохирургично отделение. След
установяване на фрактурите на прешлените, на следващия ден е транспортиран със
санитарен автомобил в МБАЛ „СофияМед“, където след проведено МРТ изследване и
съответна предоперативна подготовка е извършена оперативна стабилизация на
фрактурираните прешленови тела чрез въвеждане в тях на костен цимент. Вещото лице д-р М. пояснява, че
приложеното лечение е напълно адекватно, съвременно и високотехнологично. От заключението на СМЕ се установява, че периодът на възстановяване (костно зарастване) при конкретния тип фрактури на Txll и Тх12 прешлени и след извършената стабилизация (циментация на прешленовите тела) е 6-8
месеца . Вещото лице е провело на 18.11.2017г.
личен преглед на ищеца и е установило, че към
настоящия момент Т.Й.Т. е възстановен от получените
увреждания и към момента няма
ограничения на движенията на снагата, прогнозата е благоприятна и усложнения не се очакват.
Съдът възприема заключението на съдебно
медицинска експертиза, като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
Свидетелката А.Т./
27г. съпруга на ищеца/, сочи в показанията си, че около месец след извършената му операция в
болница „СофияМед”, Т. е бил на
легло и не е могъл нито да се обслужва самостоятелно, нито да става.
Свидетелката сочи, че през този един месец тя се е грижела за него
постоянно . След като започнал да става от леглото, Т. все пак
се е нуждаел от чужда помощ, тя го е водела дори до банята, помагала му
е да се изправя и да сяда, прикрепяла го е, когато се е придвижвал, месеци
наред е носел пристягащ пристягащ колан на кръста си. Сочи
още,
че съпругът и все още се оплаква от
болки в областта на травмата при физически усилия, преумора, както и при
промяна на времето. Сочи, че съпруга и работи, като шофьор пласмент и
работата му е неизменно свързана с физическо натоварване.
Показанията
на свидетелят А.Т., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото
почиват на преки лични впечатления и кореспондират със заключението на съдебно
медицинска експертиза.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.А. А., се установява
следния механизъм на ПТП: на 05.08.2015 г. около 20.00 часа в гр. Г. Оряховица
на ул. „Панайот Цвикев", който същевременно е
и пътя за с. Първомай в местността „Бабенец“ процесният лек автомобил, марка
„Фиат 125, с per. № ********, управляван от Р.Н.Н.със
скорост 85 км/ч. Автомобилът се е движил в зоната на десен завой с радиус 103
метра и низходящ наклон. Вещото лице инж.А. А. сочи, че автомобилът навлязъл в десния завой със скорост 85 км/ч, близка до критичната скорост
от 87 км/ч, задните се приплъзнали
наляво и автомобила се насочил надясно към вътрешността на завоя, навлязъл в
десния банкет, а по-късно в затревения
терен вдясно от пътя, продължил да се движи
напред и на север, докато се ударил в крайпътно дърво вдясно от платното
за движение. Вещото лице сочи, че ударът
е челен ексцентричен с ротация обратна на часовниковата стрелка. В.л. инж.А. сочи в заключението си, че причината за настъпване на произшествието е в действията на
водача на л.а„Фиат 125, с per.
№ ********, който е допуснал десен завой със
скорост около критичната.
Съдът възприема заключението на САТЕ,
като обективно и компетентно дадено.
Според приетото
неоспорено заключение на комплексната
съдебно медицинска автотехническа експертиза с вещи лица д-р Р. Д. ортопед – травматолог и инж.А. А. –
автоексперт, се установява, че лек автомобил „Фиат 125” се е произвеждал фабрично без
предпазни колани на всичките 5 места, но с възможност за допълнително
поставяне. Вещите лица сочат, че при получената травма – счупване компресивно
на 11 и 12 гръдни прешлени може да се приеме, че пострадалия ищец не е бил с
поставен колан.
По делото е прието за безспорно, че между ответника с ЗК „Л.И.“ АД и деликвента е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност за лек автомобил „Фиат 125, с per. № ********, със
застрахователна полица№ 22/115001644916, валидна от 20.06.2015 год. до 19.06.2016г.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявените искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди са допустими и
по същество частично основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника ЗК Л.И. АД и деликвента Р. Н.е налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се
оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което
последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица
от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на повторната
САТЕ, сочи на извода, че е налице
виновно противоправно деяние от страна на деликвента Н.изразяващо се в
нарушение на правилата на чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, управлявал с превишена скорост и скорост несъобразена с
пътните условия, вследствие на което загубил контрол на МПС реализирал ПТП,
деянието е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост;
налице е причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите.
Претърпяните от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени
по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на
ищеца към момента на настъпване на увреждането - 29 г., при която преди
процесното ПТП ищецът е бил активен, в
разцета на силите си, а след него
зависим от чужда помощ, включително и в хигиенното и битово обслужване
за период от 2 месеца, продължителният лечебен и възстановителен период - около
6 -8 месеца, претърпените неудобства от
личен, битов и социален характер, продължителния болничен отпуск от 35 дни,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и
последиците – пълно възстановяване и липса на ограничение в движенията, намира
че сумата от 30 000лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип
за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По имуществените вреди: Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение
за причинени имуществени вреди, съдът намира за частично доказана. Получените
от ищеца травматични увреждания са
наложили по време на лечението му да извършат разходи в размер на 3 864лв. , за вертебро пластика, образни изследвания, за
медикаменти, за потребителски такси в
болничните лечебни заведения и за такси за лабораторни изследвания/фактури и
касови бонове на л.30-л.39/. Вещото лице
д-р Х.М. по приетата неоспорена СМЕ посочи, че проведеното лечение е напълно адекватно,
съвременно и високотехнологично. По отношение обаче на фактура №20000094150 от
09.08.2015г. на стойност 480 лв. за
заплатена ВИП самостоятелна стая, съдът намира, че разхода не е в причинна връзка с лечението на причинената травма, както и че този
разход от 480 лв. не следва да бъде
уважен и съответно възстановен от ответното дружество.
Предявеният иск
за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3864 лева, като в останалата му част до размера на
претендираните 4 344 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца като пътник,
поради непоставен предпазен колан не бе доказано по делото.
Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалия като участник в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за
движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
настоящия случай от заключението на изготвената по делото КСАМЕ се
установи, че процесният л.а. „Фиат
125" се е произвеждал фабрично без предпазни колани на всичките 5
места". В о.с.з. вещото лице доц.А.
беше категоричен, че по делото липсват данни
автомобилът да е бил допълнително оборудван с предпазни колани. В конкретният случай не се установи да е налице
противоправно поведение, разбирано като нарушение на нормативни правила, което
да е довело до вредоносен резултат, поради което не е налице съпричиняване на
този резултат и обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде
намалено.
С оглед на така
изложеното, искът по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен за сумата
от 30 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 05.08.2015
г. По отношение на обезщетението за имуществени вреди, законна лихва се
дължи считано от извършване на разхода -
06.08.2015г. до изплащането.
По разноските:
Ищецът
е представил доказателства за сторени по делото разноски, нито списък по
чл.80 ГПК, възлизащи на 2 373лв.
представляващи държавна такса и депозити
за АТЕ и СМЕ и 4000 лв.платено адвокатското възнаграждение. На основание чл.78,
ал.1 ГПК, на ищецът следва да се
присъдят сторените разноски в
производство съобразно уважената
част от исковете възлизащи на 3077 лв.
Съдът намира за основателно въведеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатското
възнаграждение от 4000лв. При отчитане на действителната фактическа и правна
сложност на делото, проведеното само едно открито заседание и минималния размер на адвокатското
възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определеното по реда на
чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004г. на
ВАС, адвокатско възнаграждение за защита
на ищеца възлиза на 1750 лв. и съобразно задължителните указания по ТР №6/
06.11.2013г. по т.д. 6/2012 на ОСГТК, до този размер следва да се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 225 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените от ответника разноски са: депозит за КСАТЕ и АТЕ в размер на 600 лв. и
300лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес ***, да заплати на Т.Й.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес:г***
сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 05.08.2015г. от водача на лек автомобил „Фиат 125“, per. № ********, ведно
със законната лихва, считано от 05.08.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до целия предявен размер от 40000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес ***, да заплати на Т.Й.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес:г***,
сумата 3 864
лв. /три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева/, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди за лекарствени и консумативни
разходи за лечение на травматичните увреждания в резултат на ПТП настъпило на 05.08.2015г. от водача на лек автомобил „Фиат 125“, per. № ********, ведно със законната лихва, считано от –
06.08.2015 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за
разликата от присъдения до целия
предявен размер от 4344 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес ***, да заплати
на Т.Й.Т., ЕГН **********, съдебен адрес:г***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 3077 лв. разноски по делото пред СГС, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Т.Й.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
да заплати на З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес ***, сумата 225 лв. - съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: