Р Е Ш Е Н И Е № 20
гр. Габрово, 08.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
и секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА,
като разгледа докладвано от съдия КОСЕВ Адм. дело№ 168 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95а от ДОПК.
Жалбоподателката И.Т.Р. ***, чрез
надлежно упълномощен пр. представител- адвокат е обжалвала като
незаконосъобразно Решение № 53-03-247818#4 от 13.05.2022 година за оттегляне на
удостоверение А1 № 220088342646 от 29.10.2018г. на орган по приходите при ТД на
НАП София, потвърдено по административен ред с решение №А-6/13.06.2022 година
на директор на ТД на НАП София.
В жалбата се излагат доводи, че
решението е немотивирано, издадено от некомпетентен орган, противоречи на
съществени административно-производствени правила, незаконосъобразно е и не
съответства на материалния закон.
Неправилно била посочена датата
на оттегленото Удостоверение. В Решението, с което се оттегля издаденото
удостоверение не било посочено правно основание. Решението за оттегляне на
удостоверението било издадено повече от три години и 8 месеца след влизането му
в сила и 3 години и 3 месеца след изтичане на действието му, за което било
издадено. Удостоверението било върнато на органите на НАП, следователно
действието на „оттеглянето“ удостоверение било приключило преди повече от почти
две години. Оттегленото удостоверение представлявало влязъл в сила ИАА и за да
бъде изменен или отменен същия следвало да са налице основанията предвидени в
чл. 99 от АПК, като тази възможност съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК следвало да
бъде реализирана в срок до 1 година от влизането му в сила. Удостоверението
било прекратило своето действие на 20.02.2019г., т.е. две години преди приемане
на процесуалната норма по чл. 91а от ДОПК. Освен това процесното удостоверение
можело да бъде оттеглено от органа който го е издал. Твърди се, че Решението
било неоснователно и противоречало на духа и смисъла на Регламент №883/2004г.
Излагат се доводи и в подкрепа на твърдение за немотивираност и необоснованост
на оспореното решение.
Претендира се отмяна на
обжалваното решение № 53-03-247818#4 от 13.05.2022 година за оттегляне на
удостоверение А1 № 220088342646 от 29.10.2019г. на орган по приходите при ТД на
НАП София, потвърдено по административен ред с решение №А-6/13.06.2022 година
на директор на ТД на НАП София, ведно със законните последици включително
присъждане на разноски.
В представената по делото писмена защита от процесуалния представител на
жалбоподателката се аргументират основанията за незаконосъобразността на
процесното пред съда решение за оттегляне на издадено удостоверение. Подробно
се описват обстоятелствата по издаването на удостоверението /като се сочи, че
всъщност то е издадено на 29.10.2018 година/, а не както е посочено на
24.10.2018г. Анализирани са проверките, които са извършвани на осигурителя при
издаването на удостоверението за приложимо законодателство и впоследствие и от
органите на приходната администрация и от други компетентни органи, като ГИТ,
НОИ, и др., при които извършени проверки нарушения на осигурителното
законодателство не са констатирани. Подчертано е, че първата фаза на т. н.
помирителна процедура във връзка с искане на белгийските власти за оттеглянето
на удостоверението е приключила с констатацията на органите по приходите за
липса на условия за оттеглянето на процесното, а и на други издадени по
отношение на жалбоподателката и други заети лица удостоверения за приложимо
законодателство. Жалбоподателката не е била уведомена за провеждането на тази
процедура. С оглед несъгласието на белгийската страна с този извод и въз основа
на доклад са започнати отново процесуални действия, изразяващи се в проверка не
на жалбоподателката, а на осигурителя и. проверката завършва с протокол, в
който се констатира липса на нарушения. Въпреки това същият орган по приходите
издава доклад до друг орган по приходите, като въз основа на същите фактически
констатации се правят различни изводи. Дружеството – осигурител е ревизирано,
като ревизията е завършила с ревизионен акт №
Р-2221122001343-091-001 от 08.11.2022 година, като
чрез него не се установяват задължения за осигурителни вноски, произтичащи от
констатирани нарушения на осигурителното законодателство. Предвид тези
обстоятелства жалбоподателят намира оспореното решение за формално
незаконосъобразно, като немотивирано. Извън това се поддържа, че решението
противоречи на основни принципи, прогласени от АПК и ДОПК, в него не са
посочени правните основания за издаването му. По отношение на нарушаването на
административно – производствените правила се сочи, че всъщност на нито един
етап от административното производство жалбоподателката не е била уведомявана
за началото и хода му. Самото решение не спазва изискването на чл. 99 от АПК,
като оттеглянето на удостоверението е станало повече от три години след
издаването му. Нормата на чл. 91а от ДОПК е
приета през 2021 година и няма обратно действие. Посочва се, че решението е в
противоречие със смисъла на Регламент 883/2004,
като освен това противоречи и на Регламент № 987/2009 и
на Решение А1 от 12.06.2009 г. на Административната комисия.
Ответникът по делото, чрез
процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Счита обжалваното
решение за правилно поради което оспорването на И.Р. да бъде оставено без уважение.
Претендират се разноски- възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е допустима, а по
същество е и основателна.
Процесното решение има
неблагоприятни за оспорващата И.Р. последици, обуславящ правния интерес от
неговото обжалване, при което тя е легитимирана за го оспори. Спазен е
преклузивния 14 дневен срок за обжалване от датата на връчването на
потвръждаващото решение №А-6/13.06.2022 година на директор на ТД на НАП –
София.
Решението е валиден
административен акт, като е издадено от оправомощен за това орган и в рамките
на материалната и процесуалната му компетентности. Неоснователно се поддържа с
жалбата възражение за некомпетентност на издателя на решението, като се
изтъква, че в противоречие на чл. 91а от ДОПК,
Удостоверение А1 е издадено инспектор по приходите при ТД на НАП – София,
различен от инспектора, постановил решението за отмяна – Е. М. – инспектор по
приходите при ТД на НАП – София. Подобно възражение противоречи на основният
принцип, според който компетентността на органа произтича от заеманата
длъжност, а не от идентичността на персоналитета на физическото лице, което я
изпълнява.
В този смисъл изискването на
чл. 91а от ДОПК
оттеглянето да бъде извършено от органа, издал съответното удостоверение, е
спазено, тъй като оттеглянето е извършено от орган по приходите при ТД на НАП –
София, какъвто е издал и Удостоверението А1.
От събраните по административната
преписка и допълнени в хода съдебното следствие писмени доказателства се
установява следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и
от приобщените към делото доказателства се установява, че на 01.10.2018г. И.Т.Р.
е сключила трудов договор с "**" ЕООД /понастоящем "***"/
за длъжността социален асистент. Основната дейност на работодателя към този
момент е консултантски и посреднически услуги за трудова дейност и социални
дейности. Съгласно Удостоверение № 1449-01/02/03 от 27.07.2015 г. на Агенцията
за социално подпомагане, дружеството има регистрация за предоставяне на
социални услуги, като освен това командирова свои служители в Кралство Белгия,
за да работят като социални асистенти.
По Искане № 53-03-1076 от
10.05.2018 година на осигурителя /работодателя/ и след проверка на приложените
документи, от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София е издадено
Удостоверение А1 № 220088342646 от 24.10.2018 година /получено лично от И.Р. /
за приложимото осигурително законодателство за заетото лице И.Р., за
командироване в Белгия за периода 01.10.2018г. – 30.01.2019 година.
На 04.06.2020 г. в ЦУ на НАП е
постъпило писмо от Национална служба за социално осигуряване – Брюксел, за
прилагане на чл. 76 от Регламент 883/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004г. и искане за оттегляне на
удостоверения А1 по отношение на 32-ма работници с работодател "**
БГ" ЕООД, сред които и жалбоподателката.
В писмото е посочено наличието на
белгийско съдебно /наказателно/ производство във връзка с командироването от
българското дружество на български служители при белгийски възрастни хора. В
хода на това производство били иззети компютри и електронни данни от
собственика на дружеството А.С., която живее в Белгия, били разпитани и
служителите. Посочено е наличието на надвишаване на максималния срок за
командироване, заместването на командировани служители и създаването от
работодателя на фактури за фалшиви дейности или дейности без реална
икономическа стойност, с единствена цел създаване на форма на оборот на хартия.
С Писмо изх. № М-24-28-1220/09.07.2020 г. на ЦУ на НАП искането е насочено към
ТД на НАП – София, където е извършена проверка относно наличието на основания
за оттегляне на издадените удостоверения за приложимо законодателство.
Резултатът от проверката е
обективиран в Писмо изх. № 20-00-2842/29.07.2020 г. на ТД на НАП – София, в
което след справка в информационната система на НАП е направен извод за липсата
на основание за оттегляне на издадените удостоверения А1, сред които и
процесното, тъй като лицата са командировани в законоустановения срок от
максимум две години, не заместват други командировани и декларираният оборот на
територията на страната е формиран от продажби на стоки и услуги, които са
надлежно декларирани. Въз основа на така констатираните факти и направени
изводи с Писмо № М-24-28-1220#2/20 от 18.01.2021 г. на ЦУ на НАП, е отговорено
на искането на белгийския компетентен орган.
На 10.03.2021 г. белгийската
компетентна институция е сезирала Министерството на труда и социалната политика
/МТСП/, с оспорване на определеното от НАП приложимо законодателство за
работниците на "****" ЕООД и е отправила молба за стартиране на втори
етап от процедурата по диалог, предвидена в Решение № А1/12.06.2009 г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
като е изразено несъгласие със становището за липса на основания за оттегляне
на издадените удостоверения за приложимо законодателство. Отново са изложени
доводи за наличие на издаване на фиктивни фактури, единствено с цел формиране
на оборот от 25% на територията на Република България. В писмото са цитирани
разменени имейли и съобщения между собственичката на дружеството и трети лица.
В тази връзка, е издадена Резолюция № П-22221121217887-0РП-001 от 17.12.2021 г.
за възлагане на проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение
на "****" ЕООД. В хода на проверката е проверено счетоводството на
дружеството и са извършени проверки на негови контрагенти и работници. За
резултатите от проверката е съставен Протокол № П-22221121217887-073-001 от
09.03.2022 г., в който за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2021 г. са посочени
всички наети по трудов договор лица, цитирани са представените справки за
оборота на дружеството в страната и в рамките на Европейския съюз за различни
периоди, посочени са извършените насрещни проверки на няколко от дружествата, и
представените от тях документи. Въз основа на събраните доказателства
приходният орган не е установил нарушения на данъчното и/или осигурителното
законодателство. От органа по приходите, издал протокола за извършена проверка,
е съставен и Доклад изх. № 10-24-10-7/16.03.2022 г. до началника на Отдел
"Проверки" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. В
доклада са посочени същите факти, които са установени и при проверката, но са
формирани различни изводи – за съмнения относно извършваните на територията на
страната доставки и необходимостта от провеждане на ревизионно производство, в
което да бъде определен правилният размер на дължимите от дружеството данъци и
приложимото осигурително законодателство.
Със ЗВР №
Р-22221122001343-020-001 от 18.03.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП –
София, на "****" ЕООД е възложена ревизия за определяне на данъци и
ЗОВ за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2021 година. Производството е
приключило със съставянето на Ревизионен акт № Р-22221122001343-091-001 от
08.11.2022 г., с който не са установени допълнителни задължения за осигурителни
вноски.
На 13.05.2022 г. от орган по
приходите в ТД на НАП – София на основание чл. 91а от ДОПК е
издадено оспореното Решение за оттегляне изх. № 53-03-247818#4, в което са
посочени наличието на постъпило искане от белгийската компетентна институция за
оттегляне на Удостоверение А1 с №220088342646/29.10.2018г., описаните от тази
институция съмнения относно формиране на оборот на територията на страната от
работодателя посредством фактури за фиктивни сделки, извършването на проверка,
приключила с Доклад, в който също са изказани съмнения относно реалността на
сделките. Формиран е извод за липсата на категорично установяване на съществена
дейност на територията на страната от командироващото дружество и съответно
неизпълнение на изискването на чл. 12 /1 от Регламент 883/2004.
Решение изх. № 53-03-247818#4, за
оттегляне на Удостоверение А1 с №220088342646/29.10.2018г. е потвърдено по
административен ред с решение №А-6/13.06.2022 година на директор на ТД на НАП –
София.
В хода на настоящото производство
са събрани доказателства, като писмени обяснения на контрагентите на
осигурителя на жалбоподателката, договори с тези контрагенти, фактури и
протоколи, доказателства за запитването до ИА ГДТ, преписката по ревизионното
производство, вкл. ревизионен акт, доказателства за извършената проверка по
разходите и констатациите по отношение на осигурителя от страна на органите на
НОИ, доказателства за кореспонденцията между националните компетентни органи на
НАП и белгийските компетентни органи.
Въз основа на така описаната
фактическа обстановка и събраните писмени доказателства настоящия съдебен
състав на АС Габрово намира за установено следното от правна страна.
Основателни са възраженията на
жалбоподателя за липсата на фактически и правни основания за издаване на
оспорения административен акт. Констатираната по - горе обстановка се
установява от приложените от страните писмено доказателства, но тя не се описва
в решението за оттегляне. Посочено е постъпването на искане от белгийската
компетентна институция за стартиране на процедура по диалог относно приложимото
законодателство, но не е посочено предходното искане от същата институция, по
отношение на същите лица и същите удостоверения, извършената проверка и
даденото от органите по приходите заключение при провеждането на първия етап от
тази процедура.
Не се установява от приложените
по делото доказателства какви са установените от белгийската администрация
факти, въз основа на които са формирани съмнения за достоверността на
декларираните от работодателя данни. Общо е вписано извършването на проверка от
компетентната териториална дирекция и наличието на доклад, в който са изразени
съмнения относно реалността на предоставените услуги, предмет на разследване в
Белгия. Този доклад също не е индивидуализиран с номер, дата и издател, поради
което не може да се приеме, че е налице препращане към друг документ, част от
административната преписка, в който се съдържат мотивите за издаването на
административния акт.
Съдът намира, че не са спазени
съществени административно-производствени правила при издаването на решението
за оттегляне.
Процесуалната разпоредба на чл. 91а, ал. 1 от АПК
посочва основанията за оттегляне, но не и процедурата и процесуалните правила
по издаването на акта за оттегляне. Тъй като посоченото производство се намира
в главата, касаеща административното обслужване, то приложими са разпоредбите,
уреждащи правата на страната в производството – чл. 17 от ДОПК. В
процесният случай жалбоподателката не е уведомена изобщо за началото на
производството, за акта, въз основа на който са предприети процесуалните
действия и са извършвани проверките на контрагентите на осигурителя и, както и
на самия осигурител, за правата и задълженията си в това производство. На
жалбоподателката не са осигурени процесуалните права да се за познае и получи
екземпляри от представите от трети лица доказателства и документи, нито е
осигурена възможността да бъде информирана за последиците от акта, с който се
финализира производството – чл. 17, ал. 1, т. 5 и 6 от ДОПК.
Налице е и противоречие на
оспореното решение с материалния закон.
В описание на основанието за
началото на производството не е посочено защо се кредитира като достоверен
доклада на белгийските власти, въз основа на който е извършена проверка на
дружеството-осигурител и не е посочено категорично, че именно този доклад,
обосновал искането на белгийските власти, е фактическото обстоятелство, въз
основа на което е издадено решението за оттегляне. При
анализ на събраните по делото писмени доказателства се налага извод, че става
въпрос за наличието на първата алтернативна хипотеза на чл. 91а, ал. 1 от ДОПК,
според която Удостоверението по чл. 88, ал. 2 може да бъде оттеглено от органа
по приходите, който го е издал, по искане на чуждестранна компетентна
институция. В тази насока са и изложените в потвърдителното решение на директор
на ТД на НАП София аргументи. Въз основа на същите се приема, че белгийската
институция излагала подробни мотиви за неприложимостта на законодателството на
Р България в случая. Посочено е също, че впоследствие била представена нова
информация, придобита в рамките на досъдебно производство, според която бил
налице обосновано предположение, водещо до извод за фиктивни документи
/фактури/.
Настоящият съдебен състав на АС
Габрово намира, че единствено наличието на искане от посочената институция в
Белгия не е достатъчно, за да се оттегли вече породило правните си последици
удостоверение. При условие че е налице такова искане, то същото следва да е
обосновано, като в него се аргументират и представят доказателства, опровергаващи
онези доказателства, въз основа на които българският компетентен орган е издал
съответното удостоверение за приложимо законодателство.
В случая е прието, че от
документа /извадка от доклад/, съдържащ се по делото, представен от белгийската
компетентна институция се установявало издаването на фиктивни фактури, които не
установяват изискването за поне 25% оборот на територията на България.
Според разпоредбата на чл. 5, параграф 2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември
2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност "При съмнение относно
валидността на документ или точността на фактите, на които се основават
съдържащите се в него сведения, институцията на държавата-членка, която
получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите
разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата
институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при
необходимост, го отнема. ".
В конкретният случай, в
оспореното решение не е извършена преценка на представените преди издаване на
удостоверението за приложимо законодателство писмени доказателства. Липсват
мотиви и преценка кои конкретни факти са неточни или кои от представените документи
са невалидни и въз основа на кои доказателства това се установява и не е
посочено защо това е основание за оттегляне на удостоверението.
Легалното определение на терминът
"основание" означава проявлението на конкретни факти и обстоятелства,
които първоначално са послужили за определен правен резултат – издаването на
съответното удостоверение за приложимо законодателство, като следва да се
посочи кои именно такива факти и обстоятелства не са били налице към този
момент. В процесният случай докладът и решението на горестоящия орган съдържат
единствено общи мотиви за наличие на фиктивни сделки, липса на действителни
доставки и невъзможност за извършване на доставки, но не са индивидуализирани
конкретните доставки, за които става въпрос с номер и дата на съответната
фактура или договор, страни и предмет на сделката и прочие. При това е
невъзможно и в хода на настоящото производство да се определи кои от фактурите,
формирали оборот на територията на страната в периода 01.07.2015 г.
/регистрация на търговското дружество/ до края на месец ноември на 2018 година
са възприети за съмнителни, за да може да бъде извършена проверка на
основателността на изводите на органите по приходите за неизпълнение на
условията на чл. 12 от Регламент 883/2004 г.
Въпреки направените проверки и
изводи в тази насока от страна на НАП, по искане от белгийска страна е
стартиран втори етап на процедурата на диалог, като с писмо на МТСП до ЦУ на
НАП №ЕП-04-13-9/15.11.2021г. НАП е информиран, че белгийската страна е изразила
несъгласие със заключението на първа фаза от процедурата, като е представен
Доклад №2 от Белгия, който трябва да представлява нова информация, „Събрана в
досъдебно производство срещу Дружеството в Белгия“. На практика и този доклад
не съдържа конкретни данни и доказателства за издаване на фиктивни фактури и
други нарушения на трудовото и осигурително законодателство, а само твърдения и
съмнения.
Аналогичен анализ липсва и в Протокол № П –
22221121217887-073-001/09.03.2022 г., доклад до Началник отдел
"Проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП София и в
потвърждаващото Решение № А-6/13.06.2022 г. на Директор на ТД на НАП София.
Следва да се отбележи и фактът,
че представените от белгийската компетентна институция доказателства относно
разменена кореспонденция с данни за издаване на фактури единствено с цел
формиране на оборот на територията на страната, в хода на проверката, в доклада
и в производство по оттегляне на удостоверението не са взети предвид от
органите по приходите.
Доказателствата от белгийската
компетентна институция не са приобщавани в хода на извършената проверка и в
хода на производството по оттегляне на удостоверението, поради което и истинноста
на тези данни не е проверявана и не е предмет и на настоящото съдебно
производство. Докладът на белгийската институция от м. юни 2020г. не е
подкрепен с доказателства, като посочените приложения в този доклад не са
представени на българските компетентни органи, видно както от преписката на
НАП, така и от преписката на МТСП, като по този начин на практика този доклад
представлява твърдения за констатации, неподкрепено с никакви доказателства.
По изложените съображения
настоящият състав на АС Габрово стига до извод, че оспорения акт като
постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон, следва да бъде
отменен.
При този изход на спора
основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък с
разноските и доказателства за действителното им извършване. Ответникът по делото
следва да заплати на И.Т.Р. сума в размер на 610 лева, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат 600 лева и внесена ДТ в размер на 10 лева.
Водим от горното, Административен
съд Габрово,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 53-03-247818#4 от 13.05.2022 година за оттегляне на удостоверение А1 №
220088342646 от 29.10.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП София,
потвърдено по административен ред с решение №А-6/13.06.2022 година на директор
на ТД на НАП София.
ОСЪЖДА Националната агенция по
приходите да заплати на И.Т.Р.,*** ЕГН**********, сума в размер на 610 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: