О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.
1788
гр.
Пловдив, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, в закрито заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА
МАТЕЕВА
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1225 по
описа за 2021 год., констатира следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на В.В. О.,2ЕГН **********
*** против Заповед № РД-651/ 19. 10. 2020г.,издадена от кмета на община Карлово,с
която е одобрен ПУП—ПРЗ частично за
поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 36498.38.5 ,в местност „Сарачалия“ по КККР на гр.Карлово,ведно с приложените част
„Водоснабдяване и канализация,електрическа и част организация на движението“
във връзка с промяна предназначението на земеделска земя,ПУП в част ПР
предвижда за ПИ с идентификатор 36498.38.5 по КККР на гр.Карлово да се създаде
УПИ 38.5-автосервиз и офиси ,съгласно нанесените линии и надписи със син и
червен цвят в графичната частна проекта;ПУП в частта ПЗ предвижда за
новообразувания УПИ 38.5 автосервиз и офиси,основно,свободно ,ниско съгласно
ограничителните линии застрояване в червено и градоустройствени показатели по
проекта.Устройствена зона Пл.
Жалбоподателката
твърди,че е собственик на 1/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 36498.38.5 ,в местност „Сарачалия“ по
КККР на гр.Карлово,с което обосновава правния интерес от оспорването и
твърди,че има качеството на заинтересована страна по чл.131 от ЗУТ .Представя
по делото следните доказателства за собственост:саморъчно завещание
,вписано под дв
вх.№ 3293/вх.рег № 3296 от 27.10.2020г.,Акт № 26,том
4 на СлВп при Карловския РС и декларация с нот.заверка на подписа с рег. № 5185/22.10.2020г. на
Нотариус С.В..В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката адвокат П. представя актуални
удостоверения за наследници на общата наследодателката
Г.А.,Решение за възстановяване собствеността на ПК и 4 броя нотариални актове.
Ответникът –кмет на община Карлово и
заинтересованата страна -„РС Автогланц“ООД взимат
становище за недопустимост на жалбата,като се поддържа,че едноличен собственик
на процесния имот,който е инициатор и на
административното производство е „РС Автогланц“ООД.Представено
е от заинтересованата страна писмено становище.
Настоящият състав, след като се запозна
с изложеното в жалбата,представените доказателства ,становищата на ответника и
заинтересованата страна, намира, че жалбата е процесуално НЕДОПУСТИМА.
Доводите в тази връзка са следните:
Според
чл. 131,ал.1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване
на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана.
Относно правата на собственост на В.В. О..
Жалбоподателката
твърди, че е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор
36498.38.5, м. Сарачалия, по КККР на гр. Карлово, на
основание наследство по завещание, извършено в нейна полза от Г.П.А., като е
продала на „РС Автогланц“ООД 1/12 идеална част от
него. Счита, че е останала собственик на 1/6 идеална част от имота, и като
такъв се явява заинтересовано лице, което не е надлежно уведомено за Заповед №
РД-651/19.10.2020 г. на Кмета на Общ. Карлово.
Твърдението на жалбоподателката
не отговаря на действителността. „РС Автогланц"
ООД е единствен и пълноправен собственик на имота, предмет на оспорваната
заповед и инициатор на административното производство, довело до издаване на оспорваната
заповед. Правото на собственост е придобито посредством две правни сделки: с нот. акт за продажба, вписан в СВп
Карлово № 78, т. 13/17.10.2019 г., О. е продала на дружеството 1/12 идеална
част от имота, а с нот. акт за продажба, вписан в СВп Карлово акт № 190, т. 15/17.12.2019 г.; дружеството е
придобило 11/12 идеални част от Л.П.П., (приложени по
делото са нот. актове).
Съдът
не приема твърдението , че въз основа на завещание, извършено от Г.П.А., В. О. е придобила по-големи права, респ. идеални
части от имота.
Със
завещание, съставено на 12.08.1992г. завещателката е
завещала на двамата си внуци Д.Е.Д. и В.В.О. по 1/2
идеална част от своето имущество, „.... включително и от имуществените си права
за възстановяването на земеделските земи, ако все още не съм възстановила
собствеността си върху тях."
Завещателката-наследодател
е починала на 05.07.1993 г. и съответно на тази дата е открито наследството.
С
Решение № РД-576 от 24.02.2000 год на Поземлена
комисия гр. Карлово е възстановено право на собственост на наследниците на П.(П.)Г. П., починал на 21.03.1924 год. върху няколко
земеделски имота, един от които, под № 5, е имотът, предмет на оспорваната
заповед. Завещателката Г.А. е един от наследниците по
закон (дъщеря) на П.П..
Съгласно
правната теория и трайната и последователна съдебна практика става въпрос за
завет на наследство; завещателното разпореждане,
направено на 12.08.1992 г. от Г.А. в полза на двамата й внуци, по отношение на
всички земеделски земи (индивидуализирани родово като земеделски земи), същото
се счита за завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН - разпореждане с определено
имущество. Заветът поражда своя транслативен ефект,
само ако имуществото е част от наследството на завещателя. В противен случай,
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗН установява недействителност на завета по
отношение на вещи, които към момента на откриване на наследството не са
принадлежали на наследодателя. В този смисъл са разясненията на т. 3
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК и
Решение № 1393 от 1.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 243/2008 г., I г. о., ГК.
В
случая, Г.А. е починала на 03.07.1993 г., а процесният
имот е бил възстановен на наследниците на нейния баща и наследодател П. Г.П.
след това, с решение от 24.02.2000г. След като към момента на откриването на
наследството няма завършена процедура по възстановяване собствеността на
конкретен земеделски имот с решение на поземлената комисия, то заветът е
недействителен и не обхваща това имущество. Решенията на ПК по чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, или в
нови реални граници има конститутивно действие (TP №
1/97 г. ОСГК на ВКС).
Разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 ЗН не може да бъде приложена, защото заветът е направен за
всички земеделски земи.
Ето
защо правото на собственост се определя единствено от наследственото правоприемство, съгласно което и Д.Д.,
и В.О. притежават по наследство от праводателя П.П. по 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор
36498.38.5, м. Сарачалия, гр. Карлово.Т.е.,при така
установеното,съдът приема,че В.В.О. няма права върху процесния имот и
същата не е заинтересована страна по чл.131,ал.1 от ЗУТ.
Въз основа на изложеното, съдът намира,
че жалбата е недопустима, за жалбоподателката липсва
правен интерес от оспорването.
Налице са предпоставките на чл. 159, т. 4
от АПК във връзка с чл.131,ал.1 от ЗУТ, поради което жалбата ще се остави без
разглеждане, а производството по делото ще се прекрати.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 159, т.4 от АПК, във връзка с чл.131,ал.1 от ЗУТ ,Административен съд
Пловдив,Първо отделение,I състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В.В.
О.,2ЕГН ********** *** против Заповед № РД-651/ 19. 10. 2020г.,издадена от
кмета на община Карлово.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело 1225 по описа за 2021 г. на
Административен съд-Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ: