РЕШЕНИЕ
№20/4.2.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Девня, 04.02.2019
г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при
протоколист Светла Върбева, като разгледа докладваното НАХД № 338/2018 г. по описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН и е образувано по жалба на „***,представлявано от управителя
***, чрез адв.Д.П. ***, съдебен адрес ***, офис 1 против Наказателно
постановление № ***, издадено на
21.08.2018г. от Директора на Дирекция”Инспекция по труда” гр. Варна, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.414
ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 5000 лева.
Жалбоподателят в подадената жалба твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Твърди, че при издаването административно – наказващият орган не е съобразил ,
че лицето Г.Д. не е работник или служител в дружеството , както и , че има
съмнение дали същият разбира свойството и значението на действията си.Твърди
също така , че е нарушена процедурата при издаване на АУАН.В с.з. жалбоподателят
– редовно призован се представлява от адв.П. ***, която заявява , че поддържа
подадената жалба.По същество моли НП да бъде отменено, като твърди , че
дружеството не е работодател на лицето Г.Д., съответно не е изяснена в пълнота
фактическата обстановка по случая.
Административно наказващия орган, редовно уведомен, не
изпраща представител.В депозирано пред съда становище, съпровождащо жалбата на
въззивника се твърди , че описаното в НП и АУАН нарушение е безспорно
установено и моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не изпращат представител, не
ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2018г. на територията на Промишлена зона – гр.Девня, на паркинг
стопанисван от фирма „***и от други фирми била извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство от служители при
Д „ИТ” Варна.При извършената проверка на место било установено лицето Г.Р.Д.,
ЕГН ********** , което под диктовката на проверяващите попълнило декларация ,
че работи във фирма „***на длъжност пазач , с определено работно време и
уговорено възнаграждение 35 лева на час.Въпреки , че при извършването на
проверката св.С.Ж.Л. *** Тех” ЕООД заявила на служителите на Д”ИТ” , че лицето Д.
не работи и никога не е работило във фирма „***и никога не му е заплащано
възнаграждение от дружеството , на „***бил съставен АУАН за извършено нарушение
по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ , за това , че Г.Р.Д. престира
труд в полза на дружеството , без да е сключен трудов договор в писмена форма
между страните по възникналото трудово правоотношение.Въз основа на издадения акт
за установяване на административно нарушение било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което административно – наказващия орган възприел изцяло
фактическите констатации, описани в акта, квалифицирал деянието като нарушение
и наложил на нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 КТ имуществена санкция в
размер между минималния и средния с посока към минималния - 5000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и
писмените доказателства, приложени към административно – наказателната преписка. Същите са безпротиворечиви и
анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи. Приетата за
установена фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и
правилността му, съдът прави следните
правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния
си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ – ръководителя
на съответния контролен орган- ДИТ Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Във връзка с възражението на процесуалния представител на въззивника ,
че АУАН е връчен на лице което няма представителна власт , следва да се
отбележи , че в АНП се съдържа копие от пълномощно с което управителя на „***е
упълномощил ***да го представлява пред съответните държани органи и институции
, като в т.6 от пълномощното изрично е посочена и ИА „ГИТ” част от която е
Д”ИТ” Варна.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт:
Не се установява безспорно
по делото, че жалбоподателят е имал качеството на
работодател по отношение на лицето Г.Р.Д..Напротив – в хода на АНП е
установено само , че лицето е обитавало постройка на паркинга стопанисван от „***и
от други дружества.Не се установява по безспорен и категоричен начин , че към
момента на проверката лицето Д. е изпълнявало някакви трудови функции в
дружеството.Напротив , съдът счита , че е установено по безспорен начин , че лицето
е работило дълги години в дружеството „Девня автотранс” като пазач и след
ликвидацията на дружеството е останало да обитава помещение находящо се на
паркинга.Разпитан в качеството на свидетел , Д. заявява , че „ …….от 30 години
работя в ДАП-а” и „ …….от дълги години работя при Диян…..той е сменил фирмата ,
а аз без да знам, че е сменена”.Видно от изявлението на лицето Д. е , че същият
няма съзнание за кого точно работи , при какви условия и от кога, като личните
възприятия на съда са ,че става въпрос за лице , чието психическо състояние не
дава основание да дава годни свидетелски показания.В съзнанието на Д. е , че от
дълги години работи при въззивника , а дружеството „***е вписано в търговския
регистър на 25.01.2018г. и в него от самото начало работят трима служители на
длъжност „диагностик МПС”, един касиер и един служител на длъжност „организатор
дейности”, каквито длъжности са посочени и в утвърденото щатно разписание и
съответните ведомости представени и налични по АНП.Собственик на имота в който
се намира като наемател „***е друго дружество , , като съгласно сключения
договор „***нито има задължение , нито има необходимост от охрана.
Съдът счита , че нарушението за което
е повдигнато обвинение на въззивника в настоящото производство не е било
установено по безспорен и категоричен начин при извършената проверка от служители
на Д”ИТ” Варна.При съставянето на АУАН и на НП не са били взети предвид всички
доказателства , като например показанията на С.Ж.Л. и предоставените от
въззивника документи/копия от инструктажни книги, книга за начален инструктаж,
присъствени форми , щатно разписание/ още във фазата на извършване на
проверката от служители при Д „ИТ” Варна, от които е видно , че лицето Г.Р.Д.
никога не е бил работник или служител във фирма „Девня Тех” ЕООД.АУАН е бил
съставен само въз основа на декларацията попълнена от Г.Р.Д., като съдът има
основателно съмнение във възможността на Д. да дава годни свидетелски
показания.Поради това съдът намира , че неправилно с издаденото наказателно
постановление е ангажирана административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1
пр.3 от 3АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № ***, издадено на
21.08.2018г. от Директора на Дирекция”Инспекция по труда” гр. Варна, с което
на жалбоподателя „***,представлявано от
управителя ***, чрез адв.Д.П. ***, съдебен адрес ***, офис 1 за нарушение на чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.414
ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 5000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен Варна в 14-дневен срок
от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Директора
на Дирекция”ИТ”Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: