Решение по дело №619/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба подадена от Началник на РУ – Карлово при ОДМВР – [област] чрез пълномощник гл.юрк. И. П. против Решение № 15/12.02.2024 постановено по АНД № 495/2023 по описа на РС – Карлово с което е отменено Наказателно постановление № 23-0281-000764/29.08.2023 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР – [община], с което на С. Л. Л., [ЕГН] от [населено място], ***, на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – неправилна квалификация, доказана е вината на ответника по касационната жалба, нарушението, обстоятелствата при които е извършено и мястото на извършване са изяснени.

Иска се отмяна на обжалваното Решение и потвържване на НП.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция;

С молба вх. № 7184/23.04.2024г. ответникът по касационната жалба С. Л. чрез адв. Ст.Ш. оспорва касационната жалба като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Иска се оставянето му в сила.

Представителя на Окръжна Прокуратура – [област] взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд- [област], в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 16.04.2023 г., около 21:23 часа, свидетелят П., служител на РУ на

МВР - Карлово управлявал автомобила си в [населено място] [област] в посока запад. Пред него в същата посока се движил друг автомобил, който на [улица]ва до № 66 видял, че движещия се след него автомобил Н. М. предприел маневра като го изпреварил. В посочения участък имало ясна и добре видима единична непрекъсната маркировка М-1, тъй като следвало навлизане в завой. Свидетелят П. задействал екстрено спирачната уредба на автомобила си, за да даде възможност на изпреварващия го да навлезе в лентата между него и предния автомобил, тъй като били в завой. Вместо да стори това водачът продължил изпреварването, което наложило и предният автомобил да употреби спирачки, за да му даде възможност да се прибере в предвидената за движението му лента. Навлизащият в завоя насрещно движещ се автомобил отбил встрани, за да се избегне настъпването на пътнотранспортно произшествие. Свидетелят П. не успял да види водача на автомобила, предприел опасното изпреварване, който бързо се придвижил напред. Тъй като П. се движил в същата посока застигнал Нисана, който бил намалил скоростта си, до [населено място] го видял регистрационния му номер и след като излезли от територията на населеното място го изпреварил, за да види лицето на водача. На ханче Певците свидетелят спрял и записал номера на автомобила. На следващия ден извършил справка относно собствеността при което установил, че същият е регистриран като собственост на жалбоподателя и изготвил за възприетите от него предния ден факти докладна записка до Началника на РУ на МВР - К. С. на л.а Н. М. с рег. № *** С. Л. бил призован, като пред свидетелите П. и Г. потвърдил, че лично е управлявал процесния автомобил. След това след проведен телефонен разговор отрекъл да е извършил нарушението, което посочил и в саморъчно писмено обяснение. На 21.07.2023г. срещу Л. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 109962, в който е отразил, че на 16.07.2023г. около 21:23 ч. в [населено място] по [улица]ва до номер 66 управлява личния си автомобил [Марка] с рег. № *** при наличие на ясна и добре видима пътна маркировка „М-1“ изпреварва движещите се пред него два броя МПС, като я нарушава и навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение и принуждава движещия се срещу него товарен автомобил [Марка] да намали скоростта си, с което създава реална опасност за настъпване на ПТП. АУАН е съставен по преписка номер 281 р-9788/18.07.2023г. по описа на РУ като е издадено обжалваното НП с което е прието, че е извършено нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП - При изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка за което е наложено наказание по чл. 183, ал.3, т.6 ЗДвП – глоба в размер на 30 лева и при изпреварване да не създава опасност за насрещно движещите се ППС при навлизане в пътна лента, предназначена за движението им – нарушение на чл.42 ал. 2 т.2 от ЗДвП за което е наложена глоба в размер на 150 лева по чл. 179, ал.1, т.5 ЗДвП. В АУАН било отразено, че жалбоподателят има възражения, тъй като не е управлявал автомобила.

Тази фактическа обстановка е била правилно установена въз основа на законосъобразно приобщените и интерпетирани доказателствени средства: показанията на св. П. и Г., НП, АУАН, справка нарушител водач, справка ЦБКАТ, 2 бр.докладни записки, обяснение, Заповеди от 02.12.2021г., 05.04.2023г, и 21.03.2022г.

За да отмени НП първостепенния съд е приел, от една страна, че изпреварването извършено от Л. е довело до възникване на опасност не само за идващия отсреща автомобил, а и за неговия и за този пред него / на св. П./ поради което и не е налице нарушение на чл. 42 ЗДвП, респ. от там неправилно АНО е привързал това нарушение към санкционната разпоредба на чл. 179, ал.1, т.5 предл. 6 ЗДвП тъй като е било налице абсолютна забрана за извършване на маневра „изпреварване“, от друга страна е прието, че е извършено едно нарушение, а не за две при реална съвкупност като за забраненото изпреварване което е довело до опасност за движението е приложен по-леко наказуем състав от следващия се за същото поради което и съдът нямал правомощие да преквалифицира нарушението. Прието е че се касае до смесване на състави, тъй като не ставало ясно дали се касае за едно противоправно действие на жалбоподателя Л., квалифицирано като две отделни нарушения или за последователни изпреварвания, първото от които без опасност за движението, а второто със създадена такава.

Така изложените правни изводи от първостепенния съд са неправилни. От обстоятелствата по делото, които са били правилно установени следва единствения възможен извод затова, че изпреварването предприето от Л. е едно, като това изпреварване представлява именно нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП съгласно която разпоредба водачът на МПС е длъжен при предприемане на маневра изпреварване да се съобрази с пътната маркировка. В конкретния случай изпреварването е предприето на път с положена надлъжна пътна маркировка – непрекъсната линия, за която съществува забрана за водачите на МПС да я застъпват и пресичат по арг. от чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП. Следователно и извършеното нарушение осъществява от обективна страна състава на чл. 6, т.1 ЗДвП, тъй като е налице изпълнителното деяние на изпреварване и несъобразяване с пътната маркировка, която въвежда забрана за изпреварване. По-нататък с предприемането на маневрата изпреварване на МПС управлявано от св. Л. няма данни по делото да е възникнала опасност за насрещно ППС при навлизане в пътната лента предназначена за движението му, тъй като към този момент белия бус Мерцедес не се е появил, такава опасност възниква обаче след изпреварването на второто МПС / това пред св. П./. Св. П. е задействал спирачната уредба и е създал условия Л. да се върне в своята лента за движение, вместо това обаче Л. е продължил с неправилното изпреварване и спрямо второто МПС с което вече е допуснал нарушение на чл. 42, ал.2, т.2 ЗДвП като е създал опасност за участниците в движението тъй като в насрещната пътна лента се е появил бял бус [Марка], на който се е наложило да намали и да отбие встрани, респ. скоростта на движение е била намалена и от лекия автомобил пред св. П.. Продължаване изпреварването на втория автомобил води до неизпълнение на задължението на Л. да не създава опасност за превозните средства, движещи се по насрещната пътна лента поради което и правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 179, ал.1, т.5, предл. 5 ЗДвП, защото е била създадена непосредствена опасност за движението в резултат на неизпълнение на задължението на Л. по чл. 42, ал.2, т.2 ЗДвП. В случая е налице идеална съвкупност от административни нарушения като с едно деяние – изпреварване е осъществен състава на две нарушения, първото касае несъобразяване с пътната хоризонтална маркировка, а второто със създадена опасност за насрещно ППС при навлизане в пътната му лента за движение, поради неизпълнение на задължението му водачът да се убеди, че предприета маневра, не би създала такава опасност. В допълнение дали маневрата изпреварване е била допустима или не е ирелевантно, доколкото изискването на закона е да не се създава опасност за насрещно движещото се ППС в неговата лента в случай на изпреварване без да се разграничава правомерно ли е то или не, поради което и в единия случай няма да има нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП а в другия случай при възникнала такава опасност, ще е налице идеална съвкупност от две административни нарушения – по чл.6, т.1 ЗДвП и по чл. 42, ал.2, т.2 ЗДвП. Неправилен е изводът на първостепенния съд, че със забраненото изпреварване на св. П. възниква опасността, такава опасност възниква при изпреварване на МПС пред това на св. П., тъй като Л. не се е върнал в неговата лента и предвид появата на белия бус „Мерцедес“ в лентата за насрещно движение, още повече че по данни на св. П. това изпреварване е продължило в завой, което завишава степента на обществена опасност на деянието и усилва интензитета на възникналата опасност, респ. налице е застрашаване обществените отношения, който осигуряват безопасното придвижване на МПС по пътната мрежа.

Не е налице смесване на състави, нито привързване на към несъставомерно деяние, още по-малко е налице необходимост от преквалифициране на нарушението, защото противоправното действие е едно, а нарушенията са две и те са ясно очертани както в АУАН, така и в НП от правна страна, респ. АНО няма задължение да мотивира наличието на идеална съвкупност, тъй като това е доктринален термин, а не законов. Не е налице неяснота относно същността на нарушенията както е прието в обжалваното решение. Същността на нарушенията е изяснена, правилно е ангажирана отговорността на водача Л., възраженията му затова че не е управлявал МПС са опровергани от показанията на св. П., който го е разпознал именно като водач на л.а Н. М.. Наложените административни наказания за всяко нарушение са в предвидения от закона размер. Не е налице маловажен случай тъй като изпреварването е осъществено в завой и е с висока степен на обществена опасност.

При съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. Правилно е приложен материалния закон от АНО.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Предвид на гореизложеното обжалваното Решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 АПК вр. с чл. 63, ал.2, т.5 ЗАНН като неправилно и вместо него да се потвърди Наказателно постановление № 23-0281-000764/29.08.2023.

С оглед изхода на спора по делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 15/12.02.2024 постановено по АНД № 495/2023 по описа на РС – Карлово И ВМЕСТО НЕГО ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0281-000764/29.08.2023година на Началника на група в ОДМВР – [област], Пътен контрол при РУ - [община], с което на С.Л.Л., [ЕГН] от [населено място], ***, на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП;

ОСЪЖДА С.Л.Л., [ЕГН] от [населено място], *** ДА ЗАПЛАТИ В полза на ОДМВР – [област] сумата от 80 лева разноски по КАНД № 619/2024г. по описа на Административен съд – [област];

Решението е окончателно.