Р Е Ш
Е Н И Е
София, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 2-ри
въззивен състав в публичното
заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря МАРИЯ АБАДЖИЕВА и с участието на прокурор САШО ТОТЕВ, като
разгледа докладваното от мл. съдия Панов в. н. о. х. д. № 4007/2019год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.03.2019 г. по
НОХД № 1308/2017 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение, 12 състав, е признал подсъдимия К.К.Л., роден на *** ***, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, основно образование, ученик, живущ ***, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 14.08.2016 г., около 11:08 часа, от апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „******, като непълнолетен, но като могъл да разбира
свойството и значението на деянието и ръководи постъпките си е отнел чужди
движими вещи - 1 /един/ брой автоключ за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„Ц 200”, с per. № ******, на стойност 180 /сто и осемдесет/ лева, паричната
сума от 70.00 /седемдесет/ лева, 1 /един/ брой слънчеви очила марка „Булгари”
на стойност 899.25 /осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/
лева, 3 /три/ броя френски франкове, емисия 1905 г., номинал 20 франка,
инвестиционно злато, 6.45 г в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 1312.89
/хиляда триста и дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, 2 /два/
броя швейцарски вренели, емисия 1896/1949 г., номинал 20 франка, инвестиционно
злато, 6.45 г в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 875.26 /осемстотин
седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, като всички вещи са на
обща стойност 3 337.40 /три хиляди триста тридесет и седем лева и четиридесет
стотинки/ лева от владението на С.Д.А., без нейното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ НК го е осъдил на
наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 9 /девет/ месеца;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 9 /девет/
месеца; „Включване в програми за обществено въздействие“ за срок от 9 /девет/
месеца, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал за разликата до 5 363.40
лева, представляваща общата стойност на вещите, за което му е повдигнато
обвинение.
Със същия съдебен акт СРС е признал
подсъдимия К.Г.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, основно образование, ученик, живущ ***, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 14.08.2016 г. за времето около 15:40 часа в гр. София, от паркинг на
кооперация, находяща се на ул. „******” пред № 35, като непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Ц 200”, с per. № ******, от владението на С.Д.А., без
нейното съгласие с намерение да го ползва, като последвала повреда на моторното
превозно средство - деформация на пластина в централната част на преден капак,
побитости по задна лява врата, надрасквания по цялата дължина на предна лява
врата, счупени скоби на десен фар, побитости по преден десен калник, счупено
дясно огледало за обратно виждане, счупена дръжка за предна дясна врата,
изкривено уплътнение около прозореца на предна дясна врата, вдлъбнатини в
средната част на задна дясна врата, на обща стойност 744.00 /седемстотин
четиридесет и четири/ лева, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1,
пр. 1, вр. чл. 346, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„Б“ НК го е осъдил на наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за
срок от 6 /шест/ месеца; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от 6 /шест/ месеца; „Включване в програми за обществено въздействие“ за
срок от 6 /шест/ месеца.
Срещу посочения съдебен акт е
постъпила въззивна жалба адв. М.М., защитник на подсъдимия
К.Т.. Излага доводи, че автор на инкриминираното деяние е Д.К., а не неговия
подзащитен. Счита показанията на свидетеля Б.И.за изолирани от останалия
доказателствен материал. Сочи, че приложение следва да намери чл.9 ал.2 от НК.
Твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Моли съда да я
отмени и да оправдае подсъдимия Т.. Излага
оплаквания, че първоинстанционният съд е дал вяра само на доказателствата,
подкрепящи обвинението. Във връзка с извършеното разпознаване на досъдебното производство,
в което е участвал свидетелят И., защитникът посочва, че категоричността на
свидетеля, че именно подсъдимият Т. е управлявал процесното МПС е продиктувана
от желанието на свидетеля да помогне на разследването. Посочва се, че от
показанията на М.К.се установява, че Д.К. е управлявал процесното МПС в момент,
близък до момента на противозаконното му отнемане. Счита, че на показанията на
този свидетел следва да се даде вяра. Защитата намира, че следва да се ползват
обясненията, дадени от Т., Л. и К. непосредствено след задържането им, за
проверка на събраните доказателства. В жалбата се съдържат и доводи, че
наложеното наказание „пробация“ се явява несъразмерно тежко, като излага
съмнения и за категоричността на извода за това, че подзащитният му е бил
наказателно отговорно лице.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. М.Н.
в качеството ѝ на служебен защитник на К.Л.. Счита присъдата за
неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния и
процесуалния закон, а наказанието – за явно несправедливо. Моли съда да отмени
присъдата и да признае подсъдимия Л. за невинен.
При служебна проверка за
допустимост на жалбите настоящият съдебен състав намира, че същите са допустими,
като подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (първоинстанционна
присъда) от страни по делото, имащи правен интерес, и са подадени в
преклузивния 15-дневен срок по чл. 319, ал. 1 НПК
Въззивният съд прецени, че за
правилното решаване на делото и съответно за изясняване на обективната истина е
необходимо провеждането на въззивното съдебно следствие, като е разпитана
свидетелката С.А. и на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1 т.1 от НК са приобщени в
цялост показанията, дадени в хода на досъдебното производство. Разпитана е по
инициатива на съда и Р.А., майка на пострадалата С.А..
В съдебното заседание пред въззивния
съд служебният защитник на подсъдимия Т., адв. М., пледира за оправдателна
присъда, тъй като счита, че престъплението, в което е обвинен подзащитният му е
извършено от Д.К..
В защита на подсъдимия Л. адв. Н. моли
съда за акт по вътрешно убеждение и с оглед събраните доказателства.
Прокурорът от Софийска градска
прокуратура излага доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционната
присъда, както и за доказаност на повдигнатото обвинение, като анализира
показанията на свидетеля Т.И.и Б.И.В
последната си дума подсъдимият Л. изразява съжаление за стореното, твърди, че е
отнел единствено ключ и пари от стаята на пострадалата. Моли за справедлива
присъда.
В последната си дума подсъдимият Т.
изразява съжаление. Сочи, че Д.К. си е признал, че той е изкарал автомобила. Счита,
че следва да бъде оправдан, тъй като не той е изкарал автомобила от паркинга.
Съжалява, че е управлявал автомобила.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите, описани в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание, и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намери следното:
За да достигне до направените фактически и правни
изводи, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на събраните от него
доказателства и доказателствени средства. необосновано, обаче, е оставил без
уважение искането на защитата за приобщаване на показанията на пострадалата С.А.
от досъдебното производство с мотив, че то не е направено своевременно. Настоящият състав следва да
посочи, че за отправянето на такова искане няма преклузивни срокове, съответно
не е необходимо подобно искане да бъде правено непременно непосредствено след
разпита на свидетеля, чиито показания от ДП се иска да бъдат приобщени. В
крайна сметка следва да се отбележи и че съдът следи служебно за предпоставките
това процесуално действие да бъде извършено. В този смисъл настоящият състав
проведе въззивно съдебно следствие, в рамките на което беше повторно разпитана
свидетелката А., съответно противоречивите ѝ показания бяха надлежно
приобщени, с което допуснатото от първоинстанционния съд нарушение беше
санирано в хода на въззивното производство.
В
резултат на анализа на доказателствената дейност на контролирания съд и на
проведеното въззивно съдебно следствие настоящият съд достигна до заключението
че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени подробно и
задълбочено в мотивите към присъдата. Настоящият състав възприема изложената в
мотивите към присъдата фактическа обстановка, с изключение на приетото, че
подсъдимият Л. е отнел от владението на пострадалата 3 /три/ броя френски
франкове, емисия 1905 г., номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г в 21.6
карата /проба 900/ на стойност 1312.89 /хиляда триста и дванадесет лева и
осемдесет и девет стотинки/ лева и 2
/два/ броя швейцарски вренели, емисия 1896/1949 г., номинал 20 франка, инвестиционно
злато, 6.45 г в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 875.26 /осемстотин
седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, като само с цел пълнота
на въззивния съдебен акт излага релевантните за произнасянето си факти:
Свидетелката
С.Д.А. живеела в апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******. В около 11:00
часа на 14.08.2016 г. същата не била в жилището си. Подсъдимият К.К.Л. живеел в съседен апартамент, като взел решение и
преминал през прозореца на дома си и влязъл в балкона на съседния апартамент и
от вратата на балкона проникнал в жилището на А.. Подсъдимият Л. взел от дома
на С.А. 1 /един/ брой автоключ за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц
200”, с per. № ******, паричната сума от 70 лева и 1 /един/ брой слънчеви очила
марка „Булгари”. След това К.Л. напуснал жилището на А. през отворената
балконска врата и движейки се по фасадата на сградата се прибрал в съседния
апартамент, в който живеел с родителите си.
На същата дата (14.08.2016 г.)
вторият подсъдим - К.Г.Т. получил отнетия автоключ за
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 200”, с per. № ******. Около 15,40 ч. К.Г.Т.
отишъл до паркинга на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. „******,
където бил паркиран лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 200”, с per. № ******.
Подсъдимият го отключил с ключа, качил се и го привел в движение, като напуснал
паркинга, и се отправил към 02 СОУ в гр. София, ж.к. „Бъкстон“. Същият
автомобил бил управляван в последствие от св. Д.К.. При управление на лекия
автомобил марка „Мерцедес” от поде. Т. същият реализирал ПТП, в резултат на
което били причинени щети на същото МПС.
На 15.08.2016 г. свидетелите А.Б.и И.Х.(служители
на МВР) забелязали лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 200”, с per. № ******
в гр.София, на ул. „Симеон Радев“ пред № 64. В близост до същото МПС били
задържани К.К.Л., К.Г.Т. и Д.Н.К.. При извършения
оглед било установено, че на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 200”, с
per. № ****** са причинени множество повреди, а именно деформация на пластина в
централната част на преден капак, побитости по задна лява врата, надрасквания
по цялата дължина на предна лява врата, счупени скоби на десен фар, побитости
по преден десен калник, счупено дясно огледало за обратно виждане, счупена
дръжка за предна дясна врата, изкривено уплътнение около прозореца на предна
дясна врата, вдлъбнатини в средната част на задна дясна врата.
Така
възприетата фактическа обстановка въззивният съд, подобно на контролирания,
изведе от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите С.Д.А., дадени в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото, заявеното пред настоящия съд в хода на въззивното
съдебно следствие, както и приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК
показания, дадени на досъдебната фаза; показанията на Р.А., дадени в хода на въззивното следствие, А.Б.и приобщените му показания от ДП
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК; И.Г.Х.и приобщените му
показания от ДП по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК; Б.З.И. и
частично приобщените му показания на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2,
пр.2 НПК; Т.П.И.; В.Р.К.и приобщените му показания от ДП на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК; С.А.С.и приобщените му показания от ДП на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК; Н.А.А.и
приобщените му показания от ДП на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.1 НПК; М.Е.К.; Д.Н.К. и приобщените му показания от ДП на по реда на чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.1 НПК, Протоколи за оглед на местопроизшествие, свидетелство
за регистрация на МПС- част II; Протоколи за доброволно предаване на веществени
доказателства; Протоколи за разпознаване на лица; Протоколи за оглед на
веществени доказателства, справки за съдимост, справки от МКБППМ,
характеристики на поде. Л., социален доклад за подсъдимите Л. и Т.,
Дактилоскопна експертиза, Видеотехническа експертиза; Комплексните
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи; Автотехническа оценителна
експертиза и Оценителна експертиза.
Първоинстанционният
съд е направил преценка на целия събран пред него доказателствен материал, въз
основа на което е изградил и своите правни изводи, които настоящият съдебен
състав намира за правилни, обосновани, законосъобразни и споделя напълно,
поради което възприе фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата
инстанция с изключение на горепосоченото обстоятелство, че подсъдимият Л. е
отнел монети с инвестиционна стойност.
Събраните по делото доказателства са
обсъдени пълно и всеобхватно от първостепенния съд, същите са анализирани
правилно, поради което въззивният съд намери, че не следва да бъдат
преповтаряни. Обосновано районният съд е основал фактическите си изводи на
показанията на свидетелите Т.И.и Б.И..
Действително показанията на
свидетелката С.А. – пострадала от престъпленията, са от изключителна важност за
установяване на обективната истина, съответно същите бяха подложени на
внимателна критична преценка от страна на въззивния съд с оглед противоречията,
които се констатират в множеството разпити на пострадалата. Въпреки това
настоящият състав кредитира изложеното в хода на съдебното следствие. Вярно е,
че първоначално пострадалата е поддържала тезата, че е била жертва на грабеж, в
резултат на който ѝ е бил отнет ключът от лекия автомобил. Тези твърдения
са обективирани в протоколите за разпит на лист 4 и 8 от досъдебното
производство. Впоследствие обаче, в разпита от 15.08.2016 (лист 6 от
досъдебното производство) свидетелката изрично отрича да е била настигната от
неизвестен мъж в градинката, близо до блока, в който живее, който е използвал
заплаха, за да ѝ отнеме автоключа. В този си разпит свидетелката излага и
причините, станали повод за даването на неверни показания – била е посъветвана
от близък на нейния приятел Б.В., според който за да бъде изплатено обезщетение
от застрахователя на лекия автомобил е необходимо да се изложи именно такава
версия. Настоящият състав не кредитира показанията в тази им част, доколкото и
запитана от въззивния съд същата заяви, че не ги поддържа, а и анализирани в
светлината на останалия събран по делото доказателствен материал тези твърдения
не намират никаква подкрепа, а напротив, остават изолирани. В останалата
им част обаче, показанията на
свидетелката А. са логични и намират опора в останалите доказателства и
доказателствени средства. Съдът счита, че не следва да ги приема за
недостоверни само поради факта, че първоначално свидетелката недобросъвестно е
изложила лъжлива версия за грабеж. Доколкото се установява, че в некредитираната
им част показанията са дадени единствено с цел да се обезпечи получаването на
обезщетение от застраховател във връзка с автомобила, то няма пречка след като
в останалата част показанията са в синхрон с останалите доказателства по
делото, същите да се приемат за достоверни. От съобщеното от тази свидетелка се
извежда част от механизма на извършване на деянието, в което е обвинен подсъдимият
Л., както и липсващите вещи и съответно кога пострадалата е разбрала за липсата
им. В тази връзка следва да се посочи, че в кориците на досъдебната фаза
липсват каквито и да било данни за отнемане на монети с инвестиционна стойност.
В нито един момент, преди изготвянето на оценителната експертиза от 11.10.2016г.,
в която са оценени и въпросните монети, пострадалата не е изнасяла информация,
че ѝ липсват същите. В този смисъл не става ясно в кой момент е
установена тяхната липса, съответно не може да се приеме, че несъмнено и в
условията на безспорна доказаност, същите са били отнети именно от подсъдимия Л.,
както и че това се е случило на посочената в обвинителния акт дата. Вярно е, че
по делото е наличен документ (лист 143 от ДП), на който са посочени нумизматични
монети по грамаж и други индивидуализиращи белези. Следва да се обърне внимание,
че пострадала при разпита си пред въззивния съд заяви, че действително тя го е
предоставила, съответно тя го е заверила на посочена в него дата – 30.11.2016г,
което е около 20 дена след изготвянето на оценителната експертиза. Свидетелката
А. не можа в хода на въззивното съдебно следствие да си спомни кога го е
предоставила, съответно не става ясно дали това се е случило по време на някой
от разпитите, или на датата, на която същият е бил заверен. С оглед този
пропуск в разследването и невъзможността да се установи кога свидетелката е
узнала за липсата, въззивният съд намира, че неправилно СРС е признал
подсъдимият Л. за виновен в извършена кражба на процесните инвестиционни
монети. Следва да се има предвид, че представеният документ на лист 143 не
представлява нито разпит, нито друг способ за събиране и проверка на доказателства,
още по-малко доказателство или доказателствено средство и съответно няма
процесуалната годност да доказва евентуални вещи, станали предмет на кражба.
Още повече, че не е и ясна точната дата, на която същият е представен,
съответно не може да бъде изяснено откъде вещото лице е разбрало видът и
количеството на отнетите монети. Останалата част от инкриминираните вещи са
надлежно и добросъвестно посочени от пострадала в разпита ѝ, находящ се
на лист 9 от досъдебното производство и съдът, с оглед изложеното, кредитира съобщеното
от свидетелката, съответно обстоятелството, че лисата на вещите е установена
именно тогава.
За проверка на показанията на
свидетелката А. в хода на съдебното следствие е разпитана и нейната майка,
която потвърждава в основната част показанията на пострадалата. Съдът не намира
основание да не кредитира така депозираните показания, доколкото същите са
логични, последователни и добросъвестно депозирани. От тях се установява, че
регламентиран достъп до жилището имат само тя и дъщеря ѝ, съответно, че е
научила за кражбата от последната докато е била в чужбина. Свидетелката Р. А.
потвърждава и местонахождението на вещите, разположението на помещенията и възможността от съседния
апартамент да се прескочи на балкона, водещ към една от спалните. В тази връзка
съдът дава вяра и на показанията на пострадалата С.А. в тази им част.
Показанията на двете свидетелки се подкрепят
и от протокола за оглед на местопроизшествие, видно от който в стаята, където
са се намирали инкриминираните вещи не е имало видими следи от влизане и
съответно не е имало безпорядък. Самата пострадала С.А. също съобщава пред
въззивния съд, че не е установила безпорядък, като след проверка е видяла, че в
самите шкафове нещата ѝ са разместени.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
служители на МВР, установили отнетия лек автомобил, марка „Мерцедес“, както и лицата,
които са се намирали до него. В тази връзка, макар и същите да не съобщават
детайли за инцидента в хода на съдебната фаза, от приобщените им показания се
установяват по безспорен начин лицата, които са се возили в автомобила. Липсата
на спомен е логична с оглед естеството на работата на свидетелите Б.и Х., но
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че двамата потвърждават категорично
прочетените показания от досъдебната фаза.
Авторството на двете деяние според
настоящия състав се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите И.и
И.. Съдът им дава вяра, доколкото същите са в синхрон с останалия доказателствен
материал и са вътрешно непротиворечиви. Свидетелят И.заявява, че е очевидец на прескачането
на подсъдимия Л. от неговия апартамент до терасата на пострадалата и съответно
го е видял да влиза през отворената балконска врата, след което да прескача
обратно. Освен това е заснел действието с телефона си, като видеоклипът е бил
предмет на изследване по назначената и приета видеотехническа експертиза. Макар
и от самата експертиза да е видно, че не може с оглед качеството на заснетото
да се извърши точна индивидуализация на лицето, то по общи признаци такава е
възможна. Няма съмнение, че именно подсъдимият Л. на инкриминираната дата е
влязъл през терасата в жилището на пострадалата, доколкото свидетелят И.го е
видял от сравнително близко разстояние, съответно го е разпознал в хода на
досъдебното производство и го посочва в съдебна зала. Свидетелят е абсолютно
категоричен в преценката си за тъждественост между двете лица и съдът ѝ се
доверява, доколкото от извършения оглед на веществени доказателства както и от
факта, че именно подсъдимият Л. е заловен непосредствено след като е напуснал
инкриминирания автомобил, чиито автоключ е отнел, този извод е несъмнен. Свидетелят
също така съобщава, че подсъдимият Л. е бил гол до кръста, обут само с
панталони и бос. Съдът следва да посочи, че размерът на вещите, които са отнети
от жилището на пострадалата – слънчеви очила, автоключ и банкноти, позволява
същите да бъдат прибрани именно в джобове на въпросната дреха.
Във връзка с доводите на защитата на
подсъдимия Т., изложени във въззивната жалба, съдът следва да се спре на
показанията на свидетеля И., който го е видял да изкарва инкриминирания лек
автомобил от паркинга до блока, в който живее пострадалата. Настоящият въззивен
състав намира за правилни изводите на контролираната инстанция във връзка с
даването на вяра именно на показанията на този свидетел, а не на тези на
свидетеля К., който твърди да е управлявал автомобила в този момент. На първо
място следва да се посочи, че свидетелят И. не е заинтересован от изхода на
делото, съответно няма причина да прикрива твърдяното от защитата участие на
свидетеля К. в извършване на престъпление, докато Д.К. е близък с подсъдимия Т.
и не е изключена възможността с показанията си да цели облекчаване на
процесуалното му положение. В случая свидетелят И. излага своите субективни
възприятия, като същият се явява пряк очевидец. Същият е възприел от близко
разстояние момче с шапка, което е изкарало автомобила от паркинга. Свидетелят
както в хода на досъдебното производство, така и в досъдебната фаза, е
категоричен, че това е именно подсъдимият Т.. Както и първоинстанционният съд е
отбелязал, в хода на проведеното разпознаване е участвал и свидетелят К., като
разпознаващият е имал възможност да прецени особеностите на последния, да ги съпостави
с тези на подсъдимия Т. и да прецени кой от двамата е видял в автомобила. В
случая свидетелят е категоричен, като дори посочва и подсъдимия Т. в съдебна
зала. В приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК показания на този свидетел, дадени
в хода на досъдебната фаза, се съдържа и подробно описание на момчето, което е
управлявало автомобила. Свидетелят посочва, че същият е носил черна шапка с
козирка, обърната назад. Тези показания са в противоречие на съобщеното от
свидетеля К., който твърди, че той е изкарал автомобила от паркинга по молба на
К.Л.. Свидетелят К. действително дава подробно описание на начина на привеждане
на автомобила в движение, съответно за самия автоключ, но това не е достатъчно,
за да приеме съдът, че именно той е видяното от свидетеля И. лице. В случая по
делото се установява, че и свидетелят К. е управлявал отнетото МПС, от където
същият е придобил представа за спецификите на съответния ключ и автомобил. В
казаното от св. К. има и съществено разминаване със заявеното от свидетеля И..
Първият твърди, че е бил облечен със суичър с качулка и панталон, като не си
спомня дали качулката му е била на главата. Едва в хода на задаване на въпроси
от страните същият заявява, че е имал шапка и то бяла, което както е посочил и първоинстанционният
съд, е в колизия с казаното от свидетеля И.. Вътрешно противоречиви са
показанията на Д.К., доколкото същият в разпита си пред СРС твърди, че не си
спомня автомобилът да е удрян, съответно да е участвал в ПТП. След
приобщаването на показанията му от досъдебното производство, същият вече
поддържа, че все пак автомобилът е бил удрян. Също така се наблюдават и
несъответствия между заявеното пред СРС и пред разследващия орган, че
свидетелят не е знаел, че ключът за автомобила е предмет на кражба. В хода на
съдебната фаза свидетелят съобщава, че е разбрал от К., впоследствие и от К., че
колата е на техен приятел, докато в хода на досъдебната фаза този свидетел
твърди, че е знаел, че „К.“ е откраднал ключа от негова съседка. Тези
съществени противоречия мотивират настоящия състав да не даде вяра на
показанията на този свидетел, а да се довери на заявеното от свидетеля И.. Поради
това въззивният съд намира, че авторството на деянието по този пункт на обвинението
е доказано по категоричен начин. От приобщените по реда на чл.281 от НПК
показания на свидетеля К. се установява, че именно при управлението на К.Т. са настъпили
повредите по дясната част на автомобила. Съдът кредитира показанията в тази им
част.
Показанията на свидетелите Н.А.и М.К.не
се нуждаят от анализ, доколкото касаят обмяна на валута, за отнемането на която
подсъдимият Л. е оправдан. Доколкото няма съответен протест по тази част на първоинстанционната
присъда, това обвинение не е предмет на въззивна проверка. Единствено в хода на
съдебното следствие свидетелят К.съобщава, че Д.К. е управлявал автомобила, но
моментът, в който свидетелят е възприел това, не е свързан с изкарването на
колата от паркинга, инкриминирано от прокуратурата. Вярно е, че свидетелят
заявява, че винаги е виждал Детелин със шапка, а К. (подсъдимият Т.) не носи
шапка, но само това твърдение на този свидетел не е в състояние да изгради
убеждение у съда, че в момента на изкарване на автомобила от паркинга, подсъдимият
Т., разпознат от свидетеля И., не е носил шапка.
От изготвените и приети по делото
СППЕ се установява, че К.Т. и К.Л. са психично здрави, като въпреки ниската си
възраст същите са разбирали свойството и значението на извършеното и са били в
състояние да ръководят постъпките си. Експертите изключват действията и на
двамата подсъдими да са резултат от лекомислие или увлечение. Подробни аргументи в тази насока е дало и
вещото лице Г.при приемане на заключението. В този смисъл се явява неоснователно
съмнението на адв. М., че подзащитният му не е бил в състояние да носи
наказателна отговорност. Вярно е, че същият се е намирал едва на долната
граница на непълнолетието, но следва да се отчете и обстоятелството, че
приетата и кредитирана от съда СППЕ е категорична във вменяемостта на подсъдимия
Т.. Същата не е оспорена от защитата, съответно поради своята мотивираност и
обективност настоящият състав също я кредитира, като на базата на специалните
знания на вещите лица приема, че няма основание да се съмнява в способността на
подсъдимия Т. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От приетата по делото САТЕ, която
съдът кредитира, се установява стойността на отнетото МПС, както и размерът на
нанесените повреди.
Съдът се доверява и на приетата по делото
СОЕ, от която се установява стойността на отнетите вещи. Макар и както беше
посочено по-горе, да не става ясно кога се е установила липсата на
инвестиционните монети, в останалата част експертизата е обективно изготвена и
съдът ѝ дава вяра.
При анализа на материалите по делото
въззивният съд намира, че по несъмнен начин се доказва извършването на инкриминираните
деяния от всеки от подсъдимите, по начина, посочен в обвинителния акт, а също
така и тяхното авторство. Контролиращата инстанция счита, че по делото не са
събрани, а и не би могло да се съберат, доказателства, които по несъмнен и
категоричен начин да водят до фактическия извод, направен от първата инстанция,
че подс. К.Л. е отнел от владението на С.А. и инкриминираните 3 /три/ броя
френски франкове, емисия 1905 г., номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45
г в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 1312.89 /хиляда триста и дванадесет
лева и осемдесет и девет стотинки/ лева и 2 /два/ броя швейцарски вренели,
емисия 1896/1949 г., номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г в 21.6
карата /проба 900/ на стойност 875.26 /осемстотин седемдесет и пет лева и
двадесет и шест стотинки/ лева. Това наложи този подсъдим да бъде оправдан по
тази част на обвинението за престъплението по чл. 194, ал.1 вр. чл. 63, ал.1,
т.3 от НК по отношение на това, посочените вещи, възлизащи на обща стойност 2188,15
лева да са предмет на кражбата.
При изложените факти и
доказателствения анализ, на който те се основават, от правна страна Софийски районен
съд правилно е приел, че подсъдимият К.К.Л. на
14.08.2016 г., около 11:08 часа, от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******,
като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието
и ръководи постъпките си, е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият К.Г.Т. на 14.08.2016 г. за времето около 15:40
часа в гр. София, от паркинг на кооперация, находяща се на ул. „******” пред №
35, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, е извършил престъпление по чл. 346, ал.
2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 346, ал. 1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Очертаният с обвинителния акт предмет на доказване
и възприетата от първостепенния и от въззивния съд фактическа обстановка,
установяват наличието на обективните и субективни признаци на двете
престъпления и участието на всеки от подсъдимите.
Подсъдимият Л. е отнел от владението на
пострадалата С.А. 1 /един/ брой автоключ за лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Ц 200”, с per. № ******, на стойност 180 /сто и осемдесет/ лева,
паричната сума от 70.00 /седемдесет/ лева, 1 /един/ брой слънчеви очила марка
„Булгари” на стойност 899.25 /осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и
пет стотинки/ лева, като с това си действие е прекъснал на фактическата власт
на досегашния владелец, без нейно съгласие, като е установил своя собствена
фактическа власт върху тях и е бил в състояние да се разпорежда с тях по свое
желание.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал, че отнетите вещи не му принадлежат. Подсъдимият е
обективирал и намерението да свои вещите – да се разпорежда с тях като със
свои.
Не се доказва кога пострадалата е установила
липсата на посочените в обвинителния акт 3 /три/ броя френски франкове, емисия
1905 г., номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г в 21.6 карата /проба
900/ на стойност 1312.89 /хиляда триста и дванадесет лева и осемдесет и девет
стотинки/ лева, 2 /два/ броя швейцарски вренели, емисия 1896/1949 г., номинал
20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г в 21.6 карата /проба 900/ на стойност
875.26 /осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лева,
съответно не се доказва същите да са отнети от подсъдимия Л., поради което
същият следва да бъде оправдан да ги е отнел.
Настоящият състав следва да посочи, че с оглед
механизма на извършване на деянието, стойността на отнетите вещи, съответно
необхванатите от обвинителния акт действия на подсъдимия по предаването на
ключа на подсъдимия Т. с цел да се отнеме инкриминираното МПС, не е налице
маловажен случай на кражба, визиран в чл.194, ал.3 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият К.Г.Т. е осъществил престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1,
вр. чл. 346, ал. 1. От обективна страна подсъдимият е прекъснал фактическата
власт на владелеца – пострадалата А., върху притежавания от нея лек автомобил.
Подсъдимият Т. е използвал отнетия от подсъдимия Л. ключ, за да отключи лекия
автомобил, привел е същия в движение и е напуснал паркинга, на който
автомобилът е домувал.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 346,
ал.2, т.1 от НК, тъй като при управлението на противоправно отнетото МПС
подсъдимият К.Т. е причинил поведа на превозното средство, изразяваща се в
деформация на пластина в централната част на преден капак, побитости по задна
лява врата, надрасквания по цялата дължина на предна лява врата, счупени скоби
на десен фар, побитости по преден десен калник, счупено дясно огледало за
обратно виждане, счупена дръжка за предна дясна врата, изкривено уплътнение
около прозореца на предна дясна врата, вдлъбнатини в средната част на задна
дясна врата, на обща стойност 744.00 /седемстотин четиридесет и четири/ лева.
От субективна страна СРС правилно е приел, че
подсъдимият Т. е действал при форма на вина пряк умисъл. Т. е осъзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е последиците от тях,
като е целял настъпването на тези последици. От субективна страна се установява
и намерение на подсъдимия Т. да ползва отнетото МПС, доколкото същото е
изводимо от обективните действия на подсъдимия по привеждането му в движение и преместването му от мястото, на
което е било паркирано.
В същото време настоящият състав не намира основание
да квалифицира и действията на който и да е подсъдим като такива, извършени поради
лекомислие или увлечение. Независимо, че лицата са били в изключително ниска
възраст, действията им са добре обмислени, като за подсъдимия Л. има данни
(показанията на свидетеля И.), че и друг път е предприемал опасни действия по
прескачане между апартаментите по фасадата на сградата. Подсъдимият Т. от своя
страна също освен, че е изкарал въпросния автомобил от паркинга, неколкократно
е участвал в обиколки на района с него. Съответно и самите вещи лица, изготвили
СППЕ, подробно мотивират преценката си, че двамата подсъдими са имали
възможност да направят оценка на поведението си и да разбират неговата
противоправност и последиците от нея.
Неоснователни са възраженията, обективирани във
въззивната жалба на адв. М., че деянието, извършено от подсъдимия Т. се
характеризира с явна незначителност на обществената опасност, съответно да
попада в хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Деянията, които осъществяват указаните
в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви,
запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа
признаците от
състава на престъплението, но само привидно - без действително да е
общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните
условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са
негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Съгласно Решение №
546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно
минало на, много добрите характеристични данни имат значение за определяне
конкретната обществена опасност на деянието и дееца и за размера на
наказанието, сами по себе си те не са достатъчни да обосноват приложението на
чл. 9, ал. 2 НК. Следва да се има и предвид обстоятелството, че деянието е
извършено от лице, което няма, а и не може да тази възраст да има придобита
правоспособност да управлява МПС, съответно на същото са причинени щети
вследствие на ПТП, реализирано именно от подсъдимия Т.. Още повече, че
автомобилът е бил предоставян и на други лица, които да го управляват, като
същите също не са имали издадено свидетелство за правоуправление. Следва при
преценката на обществената опасност да се отчете и обстоятелството, че
автомобилът не е бил върнат доброволно на собственика му, а е била необходима
непосредствената намеса на органите на МВР, които са задържали подсъдимите, в
това число и Т., малко след като за пореден път са се придвижвали с
инкриминираното МПС. Анализирайки в съвкупност всички тези обстоятелства,
настоящия състав не може да приеме, че обществената опасност на деянието е с
характер и степен, годни да обусловят приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Не намира опора в закона възражението
на адв. М., че не са обсъдени и взети предвид обясненията на двамата подсъдими
и на свидетеля К., дадени непосредствено след тяхното задържане. Въззивният съд
следва да уточни, че на анализ и съответно годни да послужат за изграждане на
фактическите изводи на решаващия делото по същество съд са само и единствено
доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени по реда на
НПК. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл.105, ал2 от НПК,
според която не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или
изготвени при условията и по реда на НПК. Защитата претендира за проверка на
други доказателства да се ползват обяснения, дадени не пред компетентен
разследващ орган, съответно такива, които лицата не са дали в качеството си на
свидетели, съответно на обвиняеми. Липсата на каквото и да било процесуално
качество на далите обяснения, съответно на компетентен орган и спазена
процедура и правила по НПК не дава възможност тези доказателства да бъдат
съпоставяни с такива, за които са спазени формалните правила на процесуалния
закон.
Във връзка с определените от СРС наказания съдът
намира следното:
Индивидуализацията на наказанието от страна на първоинстанционния
съд спрямо двамата подсъдими е извършена
правилно. Надлежно са отчетени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, като СРС е съобразил факта, че подсъдимите са с чисто съдебно
минало, ниската им възраст, близка до границата на малолетието, добрите
характеристични данни, но наличието на производства по ЗБППМН, както и сравнително
нениската стойност на отнетите от подсъдимия Л. вещи. Тук следва да се
отбележи, че независимо, че подсъдимият Л. следва да бъде оправдан за
отнемането на посочените в обвинителния акт монети, стойността на действително отнетото
не е ниска, механизмът на извършването му е далеч по-комплексен от типичния за
този род престъпления, като включва катерене и ходене по фасадата на сграда и
прескачане през балкони, което не дава основание на съда да ревизира
наказанието на този подсъдим. Правилно е отчетено и обстоятелството, че именно подсъдимият
Л. е осигурил ключа за въпросното МПС.
Относно подсъдимият Т. следва да се вземе предвид
и обстоятелството, че повредите по въпросното МПС не са на незначителна стойност,
доколкото същата надхвърля една минимална работна заплата. И настоящият състав
е на мнение, че наказанието на подсъдимите следва да се определи по реда на чл.
55 от НК, като с оглед правилно съобразената и предвидена в чл.63 от НК
редукция е прието от първоинстанционния съд, че следва на подсъдимите да се
наложи наказание обществено порицание или пробация. В случая въззивният съд е
на мнение, че по подходящо с оглед постигането на специфичните цели, визирани в
чл.60 от НК, най-подходящо се явява наказанието пробация с посочените от СРС
пробационни мерки, като техният срок за подсъдимият Л. правилно е определен
малко над минимума с оглед обстоятелството, че именно той е осигурил ключа, с
който впоследствие е отнето инкриминираното МПС, съответно съобразявайки
стойността на отнетите вещи и начинът на свършване на деянието. На подсъдимия Т.
правилно е наложено наказание пробация с посочените от СРС пробационни мерки за
минимален срок от 6 месеца.
В хода на разглеждане на въззивното производство
са сторени разноски в размер на 76,85 лева, представляващи възнаграждението за
един загубен работен ден на свидетелката Р.А., както и 63,84 лева, представляващи
пътни разноски на свидетелката С.А.. Свидетелите надлежно са депозирали молби
за присъждане на съответните суми, които съдът е приел за основателни и е
разпоредил да бъдат изплатени от бюджета. На основание чл.189, ал.3 от НПК
същите следва да бъдат поставени в тежест на двамата подсъдими по равно.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.1, т.2 вр.
чл. 334, т. 3 от НПК Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда от 21.03.2019 г. по НОХД № 1308/2017 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 12 състав, като:
ОПРАВДАВА подсъдимия К.К.Л.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, основно
образование, ученик, живущ ***, ЕГН: **********, по обвинението по чл.194, ал.1
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК в това, на 14.08.2016 г., около 11:08 часа, от
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, като непълнолетен, но като
могъл да разбира свойството и значението на деянието и ръководи постъпките да е
отнел чужди движими вещи - 3 /три/ броя френски франкове, емисия 1905 г.,
номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г в 21.6 карата /проба 900/ на
стойност 1312.89 /хиляда триста и дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/
лева, 2 /два/ броя швейцарски вренели, емисия 1896/1949 г., номинал 20 франка,
инвестиционно злато, 6.45 г в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 875.26
/осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, всички,
възлизащи на обща стойност 2 188, 15 (две хиляди сто осемдесет и осем лева
и петнадесет стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА К.К.Л., живущ ***, ЕГН:
********** да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 70, 34
(седемдесет лева и тридесет и четири стотинки) лева, както и 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Г.Т., живущ ***, ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 70, 34 (седемдесет лева и тридесет и
четири стотинки) лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.