Р Е Ш Е Н И Е №42

 

Гр. С., 28.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията АНД №898 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на С.Ж.Д. против НП №19- 0804- 000967/08.05.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Органът издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.04.2019г. свидетелите Ц.К. и Х.С. били нощна смяна и около 0,30 часа се придвижвали със служебния автомобил в кв. „Младост”. Движели се към бул. „С. Стамболов”. Срещу тях се движел на дълги светлини лек автомобил марка „Опел Зафира” с рег. №…... Св. К. му пресветнал с фаровете, но водачът на въпросния автомобил не ги отразил. Наложило се св. К. да отбие леко вдясно за да може да се разминат. Разминавайки се двата автомобила св. К. видял, че автомобилът се управлява от водач облечен в цветна фланелка, розово и жълто на квадратчета. Той тръгнал след въпросния лек автомобил към блок №1, където жалбоподателят спрял автомобила и слязъл от него. Двамата служители на районното управление също слезли и го спрели пред входа на блока. От прозореца на апартамента на първия етаж се показала св. Галина Петкова и попитала св. К. дали е той, тъй като го познавала. Полицаите хванали жалбоподателя точно в момента, в който подавал ключовете на св. П.. Св. С. му поискал документите за проверка и го отвел до служебния автомобил. Обадили се за съдействие на колегите си от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С.. На място пристигнали св. Г. и колегата му Илия Бакърджиев. Направили справка за управлявания от жалбоподателя автомобил и установили, че е собственост на търговско дружество „Миролио” ЕАД. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но той отказал да даде и кръвна проба. Жалбоподателят си тръгнал като отишъл при св. Петкова, но личната му карта останала в служителите от РУ на МВР- С.. Служителите от районното управление чукнали на прозореца на апартамента за да предадат личната карта на жалбоподателя и отначало св. Петкова я взела, но след това я върнала и им казала те да му я предадат. След около пет минути жалбоподателят отишъл при служителите от районното управление и заявил, че вече иска да му бъде издаден талон за медицинско изследване.  

Св. Г. по време на проверката поискал от жалбоподателя да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, но жалбоподателят отказал да представи такова и му съставил акт за установяване на административно нарушение като приел, че са нарушени разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като възприел същите констатации.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Относно това нарушение съдът счита, че са налице безспорни доказателства, че именно жалбоподателят С.Д. е управлявал моторното превозно средство- лек автомобил „Опел Зафира” с рег. №……. на датата на съставяне на акта 24.04.2019г., поради което следва да се приеме, че е извършил нарушението описано в акта, изразяващо се в отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол или упойващи и наркотични вещества. Двамата служители на районното управление на МВР- С. са видели как жалбоподателят управлява лекия автомобил. Било е късно през нощта, а именно в 0,30 часа, време в което е нямало никакво движение. Полицейските служители веднага са предприели действия по установяване на водача на лекия автомобил, когото са видели при разминаването и както твърдят в своите показания при пристигане до блок 1, където е бил спрян въпросния лек автомобил са спрели пред него, видели са го как слиза от автомобила и се отправя към входа на блока и са го заловили пред самия вход. Показанията на свидетелите К. и С. съдът кредитира изцяло, тъй като те са последователни, безпротиворечиви, логични. Съдът не кредитира изцяло показанията на св. Петкова. Кредитира ги дотолкова, доколкото от тях става ясно, че жалбоподателят е бил пред блока, в който живее и че са го арестували двамата служители на реда. В останалата част нейните твърдения, че по принцип знаела, че не е карал кола, че бил пеш, че няма как да паркира пред входната врата съдът не кредитира, тъй като те противоречат на показанията на двамата служители на реда, които категорично потвърдиха в съдебно заседание, че са го видели като е спрял автомобила, видели са го като слиза от него и се отправя към входа на блока и са го разпознали по облеклото, по прическата и съответно са го спрели пред самия вход. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля В.А., тъй като същите противоречат на показанията на двамата служители на районното управление на МВР. По делото се установи по несъмнен начин, че този автомобил се е намирал пред блок 1 в кв. „Младост”, че е бил преследван по въпросната улица водеща до този блок от свидетелите К. и С. и те са слезли от автомобила, настигнали са водача му, жалбоподателя Д. и са му извършили проверка. Св. А. по това време въобще не е бил там и това че му бил зачислен автомобила, че той е бил упълномощен да го управлява не доказва факта, че този автомобил на тази дата 24.04.2019г. в 0,30 часа е бил управляван от него. Напротив, от доказателствата по делото по несъмнен начин се установи, че точно тогава автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Д.. Показанията на този свидетел противоречат на показанията на двамата свидетели К. и С., които съдът както бе посочено по- горе кредитира изцяло. Съдът кредитира показанията на св. Г., тъй като те също кореспондират с показанията на двамата служители на Районното управление К. и С. и от тях става ясно, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван, както с техническо средство за алкохол така и с техническо средство за наркотици или други упойващи вещества. Доказа се по несъмнен начин от показанията на тези трима свидетели и отказа на жалбоподателя да даде кръвна проба, което е видно и от приложения по делото талон за изследване в който е изписано че отказва. Ето защо съдът намира, че е доказано извършването на посоченото по- горе нарушение от страна на жалбоподателя и той следва да понесе административнонаказателна отговорност за това нарушение.

По безспорен начин се установи и второто нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като при извършената проверка жалбоподателят не е можал да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство. Ето защо това нарушение съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение така и в атакуваното наказателно постановление. 

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление.

Наказанията предвидени за тези нарушения са фиксирани в закона и наказващият орган ги е определил точно в тези размери, а именно „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.3 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. Наложените наказания съдът счита за справедливи и намира, че с тях ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

Ето защо съдът счита за законосъобразно обжалваното наказателно постановление за извършените нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от същия закон и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА НП №19- 0804- 000967/08.05.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на С.Ж.Д. с ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на същата разпоредба и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: