Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 346 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между А.„П.И.“ /АПИ/ и „Т.г.“ АД е
сключено договорно споразумение на основание под – клауза 1.7 „Прехвърляне“ от
Общи условия от „Договорни условия за изграждане на строителни и инженерни
работи, проектирани от възложителя“, хармонизирано издание на Банката за
многостранно развитие от м. март 2006 г., публикувани от международния съюз на
инженерите – консултанти. Правилата по ФИДИК, от своя страна, представляват
типизирани договори за проектиране и строителство, които се състоят от общи и
специфични условия и са приложими по проекти, които са с преимуществено
финансиране от външни за страната кредитни институции, какъвто е и настоящият.
Договорните условия на ФИДИК предвиждат от всеки сертификат за междинно плащане
да бъде задържана гаранционна сума, която да послужи на възложителя, в случай
на констатиране на дефекти. Задържаните гаранционни суми от своя страна се
включват, съответно подлежат на плащане със сертификата за окончателно плащане,
който се издава след изтичане на срока за съобщаване на дефекти. Посочва, че с
договор за прехвърляне на вземанията от 03.10.2013 г. и анекс към него от
06.11.2013 г., „Т.г.“ АД е прехвърлило в полза на „Т.Б.Д“ АД задържани
гаранционни суми по сертификати за междинно плащане от № 6 до № 24 включително,
на обща стойност 1 462 009 лева. А.„П.И.“ от своя страна е уведомена
за направената цесия с писмо с вх. № 17-00-589/07.11.2013 г. Твърди, че общата
стойност на задържаните гаранционни суми по сертификати за междинно плащане от
№ 6 до № 24 включително е 1 574 273,38 лева, т.е. извън предмета на
прехвърлителната сделка остава сумата от 112 264,38 лева. С писмо с вх. №
53-00-6149/31.05.2014 г. „Т.г.“ АД е изискало при условията на делегация за
плащане, ищецът да нареди сума в размер на 112 264,38 лева към „Т.Б.Д“ АД.
С писмото изрично е посочено, че делегацията е по нецедираните вземания по
сертификати за междинно плащане с номера от 6 до 24 вкл. Сумите, като
гаранционни такива, се отчитат в сертификата за окончателно плащане. Твърди, че
плащането по делегацията в размер на 112 264,38 лева е извършено преди
издаването на сертификат № 26, с две частични плащания, както следва: с
платежно нареждане от 21.07.2014 г. за сума в размер на 108 109,64 лева и с
платежно нареждане от 05.08.2014 г. за сума в размер на 4 154,74 лева.
Впоследствие издаденият сертификат № 26 е на обща стойност 713 759,03
евро, равняващи се на 1 675 189,59 лева, от които задържани пари
688 385,35 евро или 1 615 637,66 лева и строително монтажни работи
25 373,68 евро или 59 551,93 лева. Задържаните суми в сертификата от
своя страна обхващат тези по сертификати за междинно плащане от № 6 до № 24
вкл. /1 574 273,38 лв./ и тези по сертификат за междинно плащане № 25 /41
364,31 лв./. Посочва, че сертификат за окончателно плащане № 26 е разплатен
изцяло, като са направени следните платежни операции на пълната стойност на
сертификата: 1. Нареждане за свободен валутен превод от 09.12.2014 г. за сумата
от 463 943,37 евро, в равностойност на 907 394,36 лева; 2. Платежно
нареждане от 15.12.2014 г. за сумата от 736 883,23 лева и платежно
нареждане от 15.12.2014 г. за сумата от 30 912 лева в полза на ЧСИ К.А.по
изпълнително дело № 2014766040092, с което е наложен запор на вземанията на „Т.г.“
АД от ищеца по процесния договор. Твърди, че плащането на сумата по делегация
обаче е направено преди това по сертификат № 26, част, от който всъщност е
следвало да погаси задължението по делегация в размер на 112 264,38 лева,
поради което тази сума не е следвало да се превежда отново и с изплащането на
въпросния сертификат за окончателно плащане с № 26. Ето защо счита, че сумата
от 112 264,38 лева се явява платена без основание към дружеството „Т.г.“
АД, поради което подлежи на връщане. Посочва, че с изплащане на сертификат № 26
в патримониума на изпълнителя по договора „Т.г.“ АД е постъпила сумата от
112 264,38 лева, без същата да е дължима, с оглед на вече направени със
същата сума разплащания към кредитори на ответника. Твърди, че поканил ответника
да върне сумата, като поканата е получена на 29.01.2015 г. и сумата не е
заплатена. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди
„Т.г.“ АД да заплати на А. „П.И.“ сума в размер на 26 000 лева, частично предявени
от общо претендирани 112 264,38 лева главница, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава размер на 7 937,62 лева, частично
предявена от 34 273,57 лева, за периода от 13.02.2015 г. до датата на
завеждане на исковата молба. Претендира разноски. С допълнителна искова молба
ищецът изменя първоначалните искове относно предявените размери. Поддържа
изложените твърдения в първоначалната искова молба и оспорва заявеното от
ответника в отговора. С протоколно определение от 11.02.2019 г. е допуснато
увеличение в размера на предявените искове, като същите се считат предявени,
както следва: 112 264,38 лева за главница и 34 273,57 лева за лихва
за забава за периода от 13.02.2015 г. до датата на исковата молба.
Ответникът „Т.г.“ АД оспорва изцяло предявените
искове. Не оспорва, че между страните е сключено договорно споразумение от
06.04.2012 г.; че с договор за прехвърляне на вземане от 03.10.2013 г. и анекс
към него от 06.11.2013 г. „Т.г.“ АД е прехвърлило на „Т.Б.Д“ АД свои вземания
от АПИ – задържани гаранционни суми по сертификати от № 6 до № 24 вкл., като
извън предмета на прехвърлителната сделка е останала сумата от 112 264,38
лева; че с писмо с вх. № 53-00-6149/31.05.2014 г. „Т.г.“ АД е изискало при
условията на делегация за плащане АПИ да нареди сума в размер на
112 264,38 лева към „Т.Б.Д“ АД, като това представлява сумата, която ищецът
дължи на „Т.г.“ АД като задържани гаранционни плащания по сертификати от № 6 до
№ 24, която сума не е цедирана с договор за прехвърляне на вземане от
03.10.2013 г. и анекс към него от 06.11.2013 г.; че „Т.г.“ АД е изпълнило
задълженията си по договорното споразумение за извършване на строителните
работи, за които са издадени сертификати от № 6 до № 24 вкл. Оспорва
твърдението, че АПИ е погасило два пъти задължението да заплати на „Т.г.“ АД
нецедираната част от задържаните като гаранция суми по сертификати 6 – 24 от
112 264,38 лева, като от една страна е изпълнило делегацията за плащане по
писмото на „Т.г.“ АД от 31.05.2014 г., а от друга е заплатило същата сума втори
път по сертификат за окончателно плащане № 26. Твърди, че претендираната сума е
гаранционна сума по изпълнени строителни работи по сертификати 6 – 24 вкл.,
която се дължи на „Т.г.“ АД. Оспорва твърдението дружеството да е получавало
покана за плащане на претендираното с исковата молба вземане. С отговор на
допълнителната искова молба ответникът оспорва изцяло предявените искове в
увеличените им размери. Твърди, че АПИ не е изпълнило делегацията за плащане и
не е платило по нея на „Т.Б.Д“ АД сумата по делегацията от 112 264,38 лева
от името и за сметка на „Т.г.“ АД.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на
разглеждане е главен иск, по който ищецът А.„П.И.“ търси връщане на сума в размер
на 112 264,38 лева, като получена от ответника „Т.г.“ АД без основание и
акцесорен иск за обезщетение за забава върху главницата в размер на 34 273,57
лева за периода от 13.02.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Съобразно
правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на
ответника е да установи наличието на основание за получаване, респективно за
задържане на това плащане.
По делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е
сключено договорно споразумение от 06.04.2012 г.; че ищецът е уведомен, че с
договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2013 г. и анекс към него от
06.11.2013 г. „Т.г.“ АД прехвърля в полза на „Т.Б.Д“ АД задържани гаранционни
суми по сертификати за междинно плащане от № 6 до № 24 на обща стойност
1 462 009 лева; че А.„П.И.“ е уведомена за извършената цесия с писмо
от 07.11.2013 г.; че с писмо от 31.05.2014 г. „Т.г.“ АД е изискало при
условията на делегация ищецът да нареди сума в размер на 112 264,38 лева,
която сума е извън предмета на договора за цесия и че ответникът е изпълнил задълженията
си по сключеното договорно споразумение.
Обстоятелствата по отношение
сключеното споразумение и предмета на договора за цесия се признават от
ответника в изпратеното до ищеца писмо от 31.05.2014 г., в което е посочено, че
общият размер на всички невъзстановени задържани суми по сертификати за
междинно плащане от № 6 до № 24 е 1 574 273,38 лева. Предмет на
сключения между „Т.г.“ АД и „Т.Б.Д“ АД договор за цесия от 03.10.2013 г. и
допълнителното споразумение към него от 06.11.2013 г. е сума в размер на
1 462 009 лева. Със същото писмо е поискано при условията на
делегация за плащане ищецът да нареди превода на дължимите към „Т.г.“ АД суми
по нецедирани вземания по сертификати за междинно плащане от № 6 до № 24 в
размер на 112 264,38 лева по банкова сметка *** „Т.Б.Д“ АД.
Ответникът
оспорва, че А.„П.И.“ е погасила два пъти задължението да заплати на „Т.г.“ АД
нецедираната част от задържаните като гаранция суми по сертификати от № 6 до №
24 в размер на 112 264,38 лева, като от една страна е изпълнила
делегацията за плащане по писмо от ответника от 31.05.2014 г., а от друга е
заплатила същата сума втори път по Сертификат за окончателно плащане № 26.
Заявява, че ищецът не е изпълнил делегацията за плащане.
Първият
спорен въпрос е дали ищецът е изпълнил искането на ответника по писмото от
31.05.2014 г. да нареди при условията на делегация за плащане превод на
дължимите към „Т.г.“ АД суми по нецедирани вземания по сертификати за междинно
плащане от № 6 до № 24 в размер на 112 264,38 лева по банкова сметка *** „Т.Б.Д“
АД.
От приетите по делото 2 бр.
платежни нареждания се установява, че ищецът е наредил суми в полза на „Т.Б.Д“
АД, както следва: на 21.07.2014 г. в размер на 108 109,64 лева и на
05.08.2014 г. в размер на 4 154,74 лева или двете в общ размер на
112 264,38 лева, с основание на преводите: ГП5ЛТЗ/цесия.
По дефиниция делегацията за
плащане представлява изявление, чрез което едно лице – делегант
заповядва/нарежда на друго лице – делегат да престира на трето лице –
делегатар. Най-често делегацията за плащане се извършва между лица, които
помежду си са обвързани със задължения и има погасително действие, поради което
се разглежда като способ за погасяване на задължения. В разглеждания случай
съдът намира, че от представените и описани по-горе платежни нареждания от
21.07.2014 г. и от 05.08.2014 г. безспорно се установява, че ответникът е
наредил в полза на „Т.Б.Д“ АД сума в общ размер на 112 264,38 лева.
Обратно на заявеното от ответника, настоящият съдебен състав счита, че
основанието на преводите кореспондира със заявеното от ответника в писмото, че
искането да се плати в полза на „Т.Б.Д“ АД е поради наличие на други отношения
между „Т.г.“ АД и „Т.Б.Д“ АД по договор за цесия на парично вземане от
30.08.2013 г. във връзка със сертификат № 25. Следователно със сумата се
погасяват задължения на „Т.г.“ АД и плащането е отишло в полза на дружеството.
При липсата на данни, че между
ищеца и „Т.Б.Д“ АД съществуват други отношения, заради които ищецът дължи
плащане на банката на горепосоченото сума, както и заявеното от самия ответник
в писмото от 31.05.2014 г., че плащането към банката следва да се извърши,
поради наличие на отношения по договор за цесия, настоящият съдебен състав
намира за доказано, че с двете плащания ищецът е изпълнил делегацията за
плащане, която е поискана от ответника.
Вторият спорен въпрос е дали сумата
112 264,38 лева е преведена два пъти от ищеца във връзка с възникналите
отношения с ответника.
Приети са като доказателства по
делото меморандуми с предмет: Сертификат за плащане от № 6 до № 26, в които е
посочено какви са размерите на дължимите суми към „Т.г.“ АД, като изпълнител на
проекта. Видно е, че сертификат № 26 е на обща стойност 713 759,03 евро,
равняващи се на 1 675 189,59 лева, от които задържани пари са
688 385,35 евро или 1 615 637,66 лева и строително монтажни
работи – 25 373,68 евро или 59 551,93 лева. Задържаните суми в
сертификата обхващат тези по сертификати за междинно плащане от № 6 до № 24
вкл. /1 574 273,38 лева/ и тези по сертификат за междинно плащане № 25 /41
364,31 лева/. За доказване извършеното плащане по сертификат № 26 са приети
като доказателства нареждане за свободен валутен превод с изх. №
17-00-422/09.12.2014 г. за сумата от 463 943,37 евро, в равностойност на
907 394,36 лева; платежно нареждане № Е04767/15.12.2014 г. за сумата от
736 883,23 лева и платежно нареждане № Е04757/15.12.2014 г. за сумата от
30 912 лева в полза на ЧСИ К.А.по изпълнително дело № 2014766040092.
От приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че общата стойност на сертифицираните от
ответника „Т.г.“ АД дейности по процесния проект, съгласно приложените по
делото сертификати и предоставените такива от ищеца е 16 980 932,69
евро с ДДС с левова равностойност 33 211 817,59 лева. По предоставените
банкови извлечения, платежни нареждания и счетоводни справки от ищеца се
констатира, че общият размер на извършените плащания по сертификати с номера от
6 до 26 вкл. е в общ размер на 33 324 082,19 лева. Платените суми
включват плащания към ответника, към ЧСИ К.А.и плащания към „Т.Б.Д“ АД. Общата
стойност на сумите за плащане по издадените от ответника „Т.г.“ АД сертификати
от № 6 до № 26 вкл. е в размер на 33 211 817,59 лева с ДДС. Общата
стойност на извършените плащания от ищеца по издадените му сертификати от № 6
до № 26 вкл. е в размер на 33 324 082,19 лева. Разликата е в размер
на 112 264,60 лева платени повече от ищеца.
По делото е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумите в общ размер
на 33 211 817,59 лева с ДДС за сертификати от № 6 до № 26 са получени
от „Т.г.“ АД, ЧСИ К.А.и „Т.Б.Д“ АД така, както е отразено от вещото лице в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При
така събраните доказателства съдът намира за доказано, че ответникът е получил
лично или чрез трети лица – ЧСИ и „Т.Б.Д“ АД сума в общ размер на
33 324 082,19 лева. Същевременно дължимата сума по издадените
сертификати от № 6 до № 26 вкл., във връзка с които са изследваните плащания, е
33 211 817,59 лева. Следователно е налице разлика от 112 264,60
лева, за която не се доказа от страна на ответника при условията на чл. 154 ГПК, че е налице основание за нейното задържане. Предвид изложеното предявеният
иск за главница се явява изцяло основателно и следва да се уважи. Основателно
се явява искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
По
предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и доколкото сумата за главница се явява
получена без основание, същата е изискуема от датата на получаването й. Доколкото обаче
няма определен срок за изпълнение, ответникът дължи мораторна лихва от датата
на забавата, която настъпва, след като бъде поканен да изпълни, съгласно
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ищецът не
доказа по делото приложената към исковата молба покана от 29.01.2015 г. до „Т.г.“
АД на 29.01.2015 г. да е получена от дружеството. На поканата липсва
отбелязване за нейното връчване. От представената от ответника и приетата като
доказателство извадка от вписвания в тетрадка – Входяща кореспонденция също не
се установи поканата да е била заведена във входящата кореспонденция. Ето защо
следва да се приеме за недоказано, че ищецът е поканил ответника преди датата
на завеждане на исковата молба да плати процесната сума, поради което претенцията
за заплащане на мораторна лихва следва се отхвърли изцяло.
По
отношение на разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца
са извършени разноски в общ размер на 6 376,52 лева, от които
5 876,52 лева за държавна такса, 350 лева за депозит за вещо лице и 150
лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед уважената част от исковете на ищеца
се дължат разноски в размер на 4 885,13 лева. От страна на ответника са
извършени разноски в размер на 1 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претедирания хонорар, за който извод съобрази броя на проведените заседания,
извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото,
както и че претендираното възнаграждение е под дължимото такова по Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на
350,83 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът А.„П.И.“
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: БНБ София, банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД „Т.г.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да
заплати на А.„П.И.“, с БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. София, бул. „********,
сумата 112 264,38 лева /сто и
дванадесет хиляди двеста шестдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща получена
без основание сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на исковата молба 20.02.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от А.„П.И.“, с БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. София, бул. „********, срещу „Т.г.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, за заплащане на сума в
размер на 34 273,57 лева /тридесет и четири хиляди двеста седемдесет и
три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 112 264,38 лева за периода от 13.02.2015 г. до датата
на исковата молба, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.г.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на А.„П.И.“, с БУЛСТАТ:
********, с адрес: гр. София, бул. „********, сумата 4 885,13 лева /четири хиляди осемстотин
осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща извършени
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.„П.И.“, с БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. София, бул. „********, да заплати на „Т.г.“
АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата 350,83
лева /триста и петдесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща извършени
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: