РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 10.05.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдията Борисов гр.д. № 16961 по описа за
2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на К.М.М. ЕГН ********** ***
чрез адв.С.О. ***, представлявана от кмета Й.Ф., с предявен положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който да бъде
признато за установено, че е собственик на ап.10 с площ от 92,18кв.м. на петия
етаж във вх.Б на бл.40 на адрес бул. “*****в гр.София, заедно с избено
помещение № 49 със застроена площ от 5,97 кв.м. заедно с принадлежащите 1,234%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху държавно място, съставляващо по плана на гр.София жилищен бл.№40,
кв.297, в м. жк „Павлово-Бъкстон“, заснет в КК на гр.София, одобрена със
Заповед №РД-18-68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед
№18-9994-27.09.2019г. на Началника на СГКК-София, като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.74, с адрес на имота гр.София, бул.“*****с
предназначение – жилище, апартамент, брой нива 1, площ 92,18кв.м. с прилежащи
избено помещение 49 с площ от 5,97кв.м. и 1,234%ид.ч. от общите части, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.1932.2055.1.75 под
обекта: 68134.1932.2055.1.71 и над обекта :68134.1932.2055.1.77, на основание
договор от 06.04.2010 г. за покупко- продажба на недвижим имот от баща си М.Й.М.,
извършена с нотариален акт № 150, том I, рег.№ 2479, дело № 125/2010 г. на
нотариус Г.Й.-Д., per. № 343
в НК, вписан в Агенцията по вписванията под вх.рег.№ 12403/2010 г., акт № 98,
том XXXI, дело 6888/2010 г. Претендира
разноски.
Ответникът
Столична Община е предявила
насрещен ревандикационен иск срещу К.М.М.,
с който да бъде признато, че Столична община е собственик на процесния имот и
да бъде съден К.М. да предаде владението върху него на общината. Претендира
сторените в производството разноски.
Препис от първоначалната искова молба е редовно връчен
на ответника, който в законоустановения едномесечен срок е депозирал писмен
отговор.
Ответникът по насрещния иск К.М.М. е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
Прави възражение за изтекла придобивна давност за периода 06.04.2010 г. –
06.07.2020 г.
В исковата молба по главния иск ищецът твърди, че е
придобил процесния имот чрез покупко-продажба от баща си М.Й.М., извършена с НА
№150 том I рег.№2479, дело №125/2010г. на
нотариус Г.Д.Праводателят му е придобил имота от ЖСК „60 години Октомврийска
революция“ въз основа на акт №60/28.01.1987г. на Ж.Б.– нотариус при Ленински
районен съд – София. Бил е член на посочената ЖСК като обезщетен с ап.10 вх.Б в
новостроящата се нейна сграда – бл.40 в кв.297 на жк
„Павлово-Бъкстон-Триъгълника“, със заповед №РД-34-530/11.02.1981г. на ИК на
СГНС по чл.95 от ЗТСУ и заповед №РД-35-1629/18.05.1981г. на Председателя на
СОНС по чл.100 ал.1 от ЗТСУ. Твърди, че Столична община оспорва правото на собственост
на К.М. върху имота, смятайки го неоснователно за своя собственост на осн.чл.2
ал.1 т.7 и чл.59 от ЗОС, чл.5 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ е ЗС и
влязло в сила решение от 13.03.2007г. по гр.дело №7226/2005г. на СРС. Оспорва
правото на собственост на общината на посочените основания. Излага подробни
аргументи в тази насока. Твърди, че с ответната община претендират право на
собственост върху спорния имот от един и същ праводател – М.М.. Сочи, че актът,
с който ищецът е придобил собствеността е вписан, докато актовете, от които
ответника черпи правата си не са вписани, макар да са подлежали на вписване.
Следователно на осн. чл.113 от ЗС актът на СО не можел да се противопостави на
акта на К.М..*** установителния иск за собственост. Твърди, че е налице влязло
в сила съдебно решение от 13.03.2007г. по гр.д.№7226/2005г. по описа на СРС,
съгласно което е бил решен спорът за собственост между наследодателя на ищеца и
Столична община. Решението е влязло в законна сила и има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Твърди, че СПН
обхваща и правната сфера на ищеца, който е наследник на М.М. – страна по
цитираното дело.
Ответната община твърди, че е била проведена процедура
по отчуждаване на имот пл.№698 от кв.297, находящ се на ул.“*****,
м.Павлово-Бъкстон-Триъгълника съгласно Заповед №РД-34-530/11.02.1981г. на ИК на
СГНС и Заповед №РД-35-1629/18.05.1981г. на Председателя на СОНС по чл.100 от
ЗТСУ. Полученото обезщетение за отчуждаването е конкретен имот, което ищеца не
оспорва. Ответникът сочи, че когато при отчуждаването е получено обезщетение
при възстановяването на собствеността същото подлежи на връщане. И ако е било
предоставено жилище или друг имот, с отмяна на отчуждението същият става
собственост на общината на осн.чл.5 ал.1 от ЗТСУ. Твърди, че съгласието на
молителя за връщане на полученото обезщетение не е елемент от фактическия
състав за отмяна на отчуждаването и в този смисъл връщането на обезщетението не
е условия за отмяна на отчуждаването, а негова последица. В случая даденото
обезщетение е имотно и с отмяната на отчуждаването не само се възстановява
отчуждения имот, но се връща и даденият като обезщетение. И то този момент
Столична община е носител на правото на собственост. Поддържа, че спорът за
установяване на собствеността е разрешен с окончателен съдебен акт през 2009г.,
диспозитивът на който обвързва и ищеца и неговия наследодател, поради което
следва да се анализира действието на представения НА за покупко-продажба на
процесния имот от 2010г. Твърди се, че към този момент М.М. не е собственик на
процесния имот. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Ищецът по насрещния иск Столична община претендира
правото на собственост върху имота на основание чл.5 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Твърди, че имота се намира във владение на ответника М.
без наличие на правно основание за това.
Ответникът по този иск поддържа, че е придобил
собствеността върху спорния апартамент въз основа на валиден, вписан договор за
покупко-продажба, който е произвел своя транслативен вещноправен ефект и е
противопоставим на всяко трето лице, както и че актът за отмяна на
отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не е породил двойното си вещноправно действие –
възстановяване на правото на собственост върху отчуждения имот на бившите му
собственици или на техните наследници и връщане в патримониума на държавата в
случая Общината правото на собственост върху имота, даден като обезщетение
заради отчуждаването и до 2010г. праводателя на ищеца е бил собственик на
спорния апартамент.
При така изложените твърдения на страните по делото и
приетите доказателства, съдът намира следното от фактическа страна.
Ищецът К.М.М. е купувач на ап.10 с площ от 92,18 кв.
метра, на петия етаж във вход „Б“ на блок 40 на адрес бул. „*****в гр. София,
заедно с избено помещение № 49, със застроена площ от 5.97 кв.метра заедно с
принадлежащите 1,234 % идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху държавно място, съставляващо по плана
на гр. София жилищен блок № 40, квартал 297, в местността ж.к.
„Павлово-Бъкстон“, заснет в кадастралната карта на гр. София, одобрена със
Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № 18-9994- 27.09.2019 г. на Началника на СГКК-София, като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.74, с адрес на
имота: гр. София, бул. „*****, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива
1, площ 92,18 кв. метра с прилежащи избено помещение 49 с площ от 5,97 кв.
метра и 1,234% идеални части от общите части, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 68134.1932.2055.1.75, под обекта:
68134.1932.2055.1.71 и над обекта: 68134.1932.2055.1.77, по договор за покупко-
продажба на недвижим имот от баща си М.Й.М., извършена с нотариален акт № 150,
том I, рег.№ 2479, дело № 125/2010 г. на нотариус Г.Й.-Д., per. № 343 в НК, вписан в
Агенцията по вписванията под вх.рег.№ 12403/2010 г., акт № 98, том XXXI, дело
6888/2010 г.
Праводателят на К.М. - баща му М.М., се е легитимирал
като собственик на апартамента, който му е продал, като го е придобил от ЖСК
„60 години Октомврийска революция“ въз основа на нот. акт № 60/28.1.1987 г. на Ж.Б.-
нотариус при Ленински районен съд - София. М.Й.М. е член на посочената ЖСК като
обезщетен с ап.10, вх. „Б“, в новостроящата се нейна сграда - бл.40 в кв. 297
на ж.к. „Павлово-Бъкстон- Триъгълника“, със заповед № РД-34-530/11.2.1981 г. на
ИК на СГНС по чл.95 от ЗТСУ и заповед №
РД-35-1629/18.5.1981 г. и
заповед № РД-35-1628/18.05.1981 г. на Председателя на СОНС по чл.100, ал.1 от ЗТСУ.
Със Заповед № РД-34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС
издадена на основание чл. 98 от ЗТСУ и Заповед № РД35-1629/18.05.1981 г. на
Председателя на СОНС е отчужден имот № 698 от кв.297, намиращ се на ул. „*****.
М.М. — праводател на ищеца е бил обезщетен за отчуждения имот с ап. 10, вх. Б,
в новостроящата се сграда - бл. 40, кв. 297, ж.к. „Павлово-Бъкстон“, като член
на ЖСК „Октомврийска революция“.
С влязло в сила решение на 05.02.2003 г. по а. х. д. №
1978/2001 г., СГС, III - Е отд. Заповед № № РД 34-530/11.02.1981 г. на ИК на
СГНС е отменена и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони и е
възстановена собствеността върху част от имот № 698 от кв.297, намиращ се на
ул. „*****в полза на Б.М., А.Н.и М.М., като за последния собствеността се
възстановява, освен като наследник и на свое основание.
Праводателят на ищеца М.М., както и другите лица Б.М.
и А.Н., на които е възстановен имота, са предявили отрицателен установителен
иск, че Столична община не е собственик на недвижимите имоти, предмет на
отчуждаването, включително и за процесния апартамент - предмет на настоящето
дело, но с влязло в сила на 18.12.2009 г. решение № 13.03.2007 г. на СРС, 39 – ти състав, постановено по гр.д.
7226/2005г., както и решение на ВКС VI Г.О., по гр. д. 2758/2008 г.,
постановено на 18.12.2009 г., са отхвърлени исковете им.
С влязло в сила на 12.10.2010 г. съдебно решение № 413/12.10.2010
г., постановено от ВКС, ІІ ГО, по гр.д. № 796/2010 г., съдът е оставил без
уважение молбите на Б.М.М. и В.Л.Н.за отмяна на решение № 1001/ 18.12.2009 г.
по гр.д. № 2758/2008 г. на ВКС на основание чл. 304 от ГПК.
Прието като
писмено доказателство по делото е копие на преписката, послужила за издаване на
заповед № РД-54-120/05.07.2001 г. на Кмета на Столична община за отказ на
искане за отмяна на отчуждаването на част от имот с пл. № 691, кв. 1, м.
Манастирски ливади, ул. *****.
При установените факти по делото, съдът намира следното от правна
страна.
Предявен
е установителен иск по чл. 124 ЗС за признаване на правото на собственост на
ищеца върху процесния недвижим имот на основание договор за покупко – продажба,
както и насрещен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
По
предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже 1)
правния си интерес от предяваване на иска;
2) че е собственик на вещта предмет на иска на твърдяното от него правно
основание – договор за покупко – продажба на недвижим имот. Ответникът следва
да докаже правоизключващите си възражения.
Съдът намира
иска за допустим, доколкото ищецът твърди, че е собственик на процесния
недвижим имот, а ответникът оспорва собствеността му, видно от писмо от
18.11.2019 г. с покана да напусне имота, тъй като същият е частна общинска
собственост. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че искът е недопустим, с оглед влязлото в сила решение № 13.03.2007
г. на СРС, 39 – ти състав, постановено
по гр.д. 7226/2005г., с което е отхвърлен отрицателния установителен иск на
праводателя на ищеца и ответника, доколкото настоящия ищец е обвързан от него,
тъй като предмет на настоящия иск е установяване правото на собственост на
ищеца на основание договор за покупко – продажба на недвижим имот, т.е.
възражението на ответника е по същество, а не касае допустимостта на иска.
Съдът намира,
че искът е допустим, но неоснователен, по следните съображения.
Ищeцът твърди, че е
собственик на процесния недвижим имот на основание договор за покупко- продажба на недвижим имот от баща
си М.Й.М., извършена с нотариален акт № 150, том I, рег.№ 2479, дело № 125/2010
г. на нотариус Г.Й.-Д., per. № 343 в НК, вписан в Агенцията по вписванията под
вх.рег.№ 12403/2010 г., акт № 98, том XXXI, дело 6888/2010 г. В тази насока
съдът намира за основателно възражението на ответника по иска, че сделката
макар и валидна, няма вещно-прехвърлителен характер по отношение на правото на
собственост на купувача - ищец. Това е така, тъй като с влязло в сила решение
на 05.02.2003 г. по а. х. д. № 1978/2001 г., СГС, III - Е отд. Заповед № № РД
34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС е отменена и на основание чл. 1, ал. 1 от
ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони и е възстановена собствеността върху част от имот №
698 от кв.297, намиращ се на ул. „*****в полза на Б.М., А.Н.и М.М., като за
последния собствеността се възстановява, освен като наследник и на свое
основание. В същото време съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони,
който гласи, че при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други
обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, т.е. съдът
намира, че имотът е станал общинска собственост.
На следващо място
съдът съобразява и влязлото в сила на
18.12.2009 г. решение № 13.03.2007 г. на
СРС, 39 – ти състав, постановено по гр.д. 7226/2005г., както и решение на ВКС
VI Г.О., по гр. д. 2758/2008 г., постановено на 18.12.2009 г., с което са
отхвърлени отрицателните установителни искове на праводателя на ищеца - М.М.,
както и другите лица Б.М. и А.Н., на които е възстановен имота, за признаване
за установено, че Столична община не е собственик на недвижимите имоти, предмет
на отчуждаването, включително и за процесния апартамент - предмет на настоящето
дело. В
тази насока следва да се има предвид, че от правната теория е ясно, че при
отхвърлен отрицателен установителен иск силата на пресъденото нещо /СПН/ има за
предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с
индивидуализиращите това право белези /правопораждащ факт и съдържание/.
Частният правоприемник – ищец е обвързан от СПН по това дело, доколкото
праводателя му М.М. е бил страна по
делото.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на ищеца, че съдебното решение за отмяна на
отчуждаването не е произвело своя вещно – правен ефект, поради липсата на
искане от всички съсобственици за отмяна на отчуждаването, според чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като не
бяха представени доказателства, за принадлежността на правото на собственост на
имотите по отношение на тези лица. В тази насока следва да се има предвид и че
с влязло в сила на 12.10.2010 г. съдебно решение № 413/12.10.2010 г.,
постановено от ВКС, ІІ ГО, по гр.д. № 796/2010 г., съдът е оставил без уважение
молбите на Б.М.М. и В.Л.Н.за отмяна на решение № 1001/ 18.12.2009 г. по гр.д. №
2758/2008 г. на ВКС на основание чл. 304 от ГПК.
По насрещния
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Съдът намира искът за основателен, по
следните съображения.
Според разпоредбата
на чл. 108 от ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Това означава, че на първо място ищецът по насрещния иск следва да
установи собствеността си на процесния недвижим имот на твърдяното правно
основание, а именно преминаване на собствеността на отстъпените като
обезщетение имоти при отменено отчуждаване, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по
ЗТСУ и др. закони. По отношение принадлежността на правото на собственост на Столична община
е налице влязло в сила решение на
05.02.2003 г. по а. х. д. № 1978/2001 г., СГС, III - Е отд. Заповед № № РД
34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС е отменена и на основание чл. 1, ал. 1 от
ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони и е възстановена собствеността върху част от имот №
698 от кв.297, намиращ се на ул. „*****в полза на Б.М., А.Н.и М.М., като за
последния собствеността се възстановява, освен като наследник и на свое
основание.
В тази насока, както
беше посочено по – горе между ищеца Столична община и праводателя на ответника К.М., а именно М.М., е налице влязло в сила решение на
18.12.2009 г. решение № 13.03.2007 г. на
СРС, 39 – ти състав, постановено по гр.д. 7226/2005г., както и решение на ВКС
VI Г.О., по гр. д. 2758/2008 г., постановено на 18.12.2009 г., с което
отрицателния установителен иск за собственост на процесния имот е отхвърлен,
т.е. Столична община е успяла да установи собствеността си спрямо процесния
апартамент. На основание чл. 299, ал. 1 вр. чл. 298, ал. 2 от ГПК влязлото в
сила решение е формирало СПН и по отношение на частния правоприемник на М.М., а
именно ответника - купувач по договор от 06.04.2010 г. за покупко- продажба на
недвижим имот, извършена с нотариален акт № 150, том I, рег.№ 2479, дело №
125/2010 г. на нотариус Г.Й.-Д., per. № 343 в НК, вписан в Агенцията по вписванията под
вх.рег.№ 12403/2010 г., акт № 98, том XXXI, дело 6888/2010 г. В тази насока
съдът намира за неоснователно възражението на ответника по този иск, че
горецитираните съдебни решения, касаещи собствеността на общината не са
вписани, поради което на основание чл. 113 от ЗС са му непротивопоставими. Това
е така, защото в случая не става въпрос за конкуренция на вписани вещни права
от един праводател, а за вписана сделка, а именно покупко – продажба без
вещно-прехвърлителен ефект, поради СПН на съдебно решение по собствеността по
отношение на праводателя /в този смисъл определение № 60274 от 22.06.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 696/2021 г./.
На следващо място съдът намира за установено и че
ответникът К.М. осъществява владение на процесния недвижим имот без основание
за това, т.е. налице са всички предпоставки на иска по чл. 108 от ЗС. До този извод
се стига след като ответникът признава, че владее имота, нещо повече позовава
се в условията на евентуалност на възражение за изтекла придобивна давност за периода 06.04.2010 г. – 06.07.2020 г.
Следва да се има предвид и че владението му е без основание, тъй като както
беше посочено по – горе договорът за покупко – продажба от 06.04.2010 г.
е без вещно-прехвърлително действие.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за придобиване на имота по давност, тъй като макар да е изтекъл
предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен срок на владение, е налице
разпоредбата на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.),
според която давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на
земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на
собственост по реда на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи на
държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в
системата на предучилищното и училищното образование. В тази насока следва да
се има предвид, че с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г.
Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността
(ДВ, бр. 7 от 2018 г.) като противоречаща на чл. 17, ал. 1
и чл. 4 от Конституцията. В мотивите на решението обаче е прието, че с
обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1
ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.
Съгласно чл. 151, ал.
2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на
мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението в сила. Затова и
съобразявайки решението на КС съдът намира, че възражението за придобиване на
имота по давност е неоснователно.
С оглед изхода на
делото, направеното от ответника искане за присъждане на разноски по реда на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 1 102.17 лв.,
представляващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК на К.М.М. ЕГН ********** *** чрез адв.С.О. ***, представлявана от
кмета Й.Ф., за признаване за установено, че е собственик на ап.10 с площ от
92,18кв.м. на петия етаж във вх.Б на бл.40 на адрес бул. “*****в гр.София,
заедно с избено помещение № 49 със застроена площ от 5,97 кв.м. заедно с
принадлежащите 1,234% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху държавно място, съставляващо по плана
на гр.София жилищен бл.№40, кв.297, в м. жк „Павлово-Бъкстон“, заснет в КК на
гр.София, одобрена със Заповед №РД-18-68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, последно
изменение със Заповед №18-9994-27.09.2019г. на Началника на СГКК-София, като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.74, с адрес на
имота гр.София, бул.“*****с предназначение – жилище, апартамент, брой нива 1,
площ 92,18кв.м. с прилежащи избено помещение 49 с площ от 5,97кв.м. и
1,234%ид.ч. от общите части, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – 68134.1932.2055.1.75 под обекта: 68134.1932.2055.1.71 и над обекта
:68134.1932.2055.1.77, на основание договор от 06.04.2010 г. за покупко-
продажба на недвижим имот с продавач М.Й.М., извършена с нотариален акт № 150,
том I, рег.№ 2479, дело № 125/2010 г. на нотариус Г.Й.-Д., per. № 343 в НК, вписан в
Агенцията по вписванията под вх.рег.№ 12403/2010 г., акт № 98, том XXXI, дело
6888/2010 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 108 от ЗС на Столична Община
Булстат *****гр.София, ул.“*****, представлявана от кмета Й.Ф., срещу К.М.М. ЕГН ********** *** чрез адв.С.О.,*** собственик на ап.10 с площ от
92,18кв.м. на петия етаж във вх.Б на бл.40 на адрес бул. “*****в гр.София,
заедно с избено помещение № 49 със застроена площ от 5,97 кв.м. заедно с
принадлежащите 1,234% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху държавно място, съставляващо по плана
на гр.София жилищен бл.№40, кв.297, в м. жк „Павлово-Бъкстон“, заснет в КК на
гр.София, одобрена със Заповед №РД-18-68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, последно
изменение със Заповед №18-9994-27.09.2019г. на Началника на СГКК-София, като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.74, с адрес на
имота гр.София, бул.“*****с предназначение – жилище, апартамент, брой нива 1,
площ 92,18кв.м. с прилежащи избено помещение 49 с площ от 5,97кв.м. и
1,234%ид.ч. от общите части, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – 68134.1932.2055.1.75 под обекта: 68134.1932.2055.1.71 и над обекта
:68134.1932.2055.1.77, на основание чл.5 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ е ЗС и влязло в сила решение на 05.02.2003 г. по а. х. д. № 1978/2001 г.,
СГС, III - Е отд., като ОСЪЖДА К.М.М. *** имот.
ОСЪЖДА К.М.М. ЕГН ********** *** чрез адв.С.О.,***,
представлявана от кмета Й.Ф.,
сума в размер на 1 102.17
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: