РЕШЕНИЕ
№260003 25.08.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №371 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №274/2702.2020г.,
постановено по гр.д.№3879/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъден ответникът
„А.“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на ищеца Г.А.К., с ЕГН ********** на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата 10,15лв., представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от ползването през периода 01.10.2014г.- 31.12.2014г. на
нива с площ 2,7дка, представляваща имот с пл.№142018 по КВС в землището на с.В.,
обл.Пазарджик, местност „Х.“, ведно със законната лихва за забава от
02.10.2019г. до плащането, като е отхвърлен иска за разликата над 10,15лв. до
предявения размер от 40,95лв.
Осъден е ответникът „А.“ ЕООД,
да заплати на ищеца Г.А.К., съдебни разноски в размер на 188,37 лв.
Против това решение в
отхвърлителната му част и в частта за разноските е постъпила въззивна жалба от Г.А.К.,
чрез пълномощника му адв.А.К..
Твърди се, че обжалваното
решение на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила.
Изразява се несъгласие с
частичното погасяване по давност на процесното задължение, тъй като то е
годишно и неделимо на месеци и дни по природата си задължение, което възниква
на 01.01.2015г., след изтичане на годишния период на неправомерно ползване на
земеделската земя през 2014г.
Ето защо се приема, че към
датата на завеждане на делото погасителна давност не е изтекла, тъй като срокът
й е пет години, които изтичат на 01.01.2020г.
В този смисъл е налице
позоваване със съдебна практика на РС- Пловдив.
Искането е за отмяна на
решението в обжалваните му части, като се уважи предявения иск изцяло с
присъждане на сторените за първата инстанция разноски изцяло, ведно с
присъждане на разноските за въззивната инстанция.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „А.“ ЕООД,
представлявано от управителя Г.А.Г..
В съдебно заседание,
жалбоподателят Г.К., редовно призован, не се явява. За същият се явява
процесуалния ме представител адв.А. К.. От страна на последният се поддържа
подадената въззивна жалба. Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл излага доводи. Подробни
съображения се излагат и в представената от същия в указания от съда срок
писмена защита.
Моли се за присъждане на
разноски по представен списък на разноски.
Ответникът по жалбата- „А.“ ЕООД,
редовно призован, законен представител не се явява, като не се взима становище
по въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки
правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на
обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по
останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено
следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по повод на подадена подадена искова молба от Г.А.К.
против „А.“ ЕООД, с правно основание по чл.59 ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът,
че е собственик на нива с площ 2,7дка, представляваща имот с пл.№142018 по КВС
в землището на с.В., обл.Пазарджик, местност „Х.“, която ответникът „А.“ ЕООД е
ползвал през календарната 2014г. без основание. В тази връзка приема, че последният
се е обогатил за негова сметка.
Искането е да се осъди
ответникът да заплати обезщетение в размер на 40,59лв. /след увеличение на иска
в съдебното заседание пред районния съд/, ведно със законната лихва за забава
от подаването на исковата молба в съда до плащането, дължимо поради
неоснователното обогатяване на ответника „А.“ ЕООД за сметка на ищеца Г.А.К.
посредством ползването без основание на неговия земеделски имот през
календарната 2014г.
В подадения в срок писмен
отговор от страна на ответникът не се оспорва ползването на имота, но твърди
това да е станало със знанието и без противопоставяне от страна на ищеца. Не се
сочи основание за ползването. Направено е възражение за погасяване по давност
на вземането за обезщетение. При условията на евентуалност се оспорва иска по
размер.
От фактическа страна, съдът приема за установено от следното:
Видно от Нотариален акт №17,
том 1, нот.д. №17/2009г. по регистъра на Нотариус М.М., рег.№571 се установява,
че на 16.06.2019г. ищецът Г.А.К. е закупил нива с площ 2,706дка, представляваща
имот с пл.№142018 по КВС, землище с.В., обл.Пазарджик, местност „Х.“.
Няма спор по делото, че този
имот е ползван от страна на ответникът през календарната 2014 година.
Видно от заключението на
съдебно- техническата експертиза се установява, че годишния пазарен наем за
процесния имот през за календарната 2014г. е 40,59лв.
При тези данни, настоящата инстанция от
правна страна намира следното:
В изпълнение разпоредбата на
чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната
жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран
субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваното решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването
допустимо.
В конкретният казус, от страна
на жалбоподателят се оспорва решението в частта касаеща отхвърлянето на
предявения иск за разликата над 10,15лв. до предявения размер от 40,95лв. и в
частта за разноските. В останалата му част, с която е уважен иск до размера от
10,15лв., ведно със законната лихва за забава от 02.10.2019г. до плащането,
решението не е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.
В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че за основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване, че е собственик на имот, който е ползван от ответника, периода на ползването и размера на обедняването.
В тази насока е обявил за безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелството, че през календарната 2014г. ответникът „А.“ ЕООД е ползвал поземления имот на ищеца. Приел е съответно, че въпреки възложената от съда доказателствена тежест, ответникът не е представил доказателства, че ползването е осъществено на правно основание.
Ето защо е отчел, че в полза на
ищеца е възникнало правото да получи обезщетение в посочения размер, с оглед на
което предявения иск е основателен, но не го е уважил в претендирания му размер,
тъй като е счел за основателно предявеното от длъжника възражение за погасяване
на вземането по давност.
В този аспект е констатирал, че
по отношение на вземането за обезщетение поради неоснователно обогатяване важи
общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която е 5-годишна. Съгласно чл.114,
ал.1 ЗЗД същата почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
При безсрочните задължения, каквото е и процесното, изискуемостта настъпва от
момента на тяхното възникване- чл.69, ал.1 ЗЗД. Задължението за обезщетяване на
неоснователното обогатяване се поражда от момента, в който е нестъпило
неоправданото разместване на имуществените блага. При ползване на чужд имот без
основание обезщетение се дължи за всеки един момент от ползването. Следователно
се погасяват по давност задълженията, които са възникнали пет и повече години
преди подаването на исковата молба.
Счел е в случая, че исковата
молба е подадена в съда на 01.10.2019г., към който момента са били погасени по
давност задълженията, възникнали преди 01.10.2014г. Визирал е, че ищецът
претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота през цялата
календарната 2014г., но давността е прекъсната само за обезщетението, което се
дължи за периода 01.10.2014г.- 31.12.2014г., т.е. за последните три месеца,
което е в размер на 10,15лв.
Предвид на тези си изводи,
районният съд е извел извод, че предявения иск се явява частично основателен и
следва да се уважи до размера на 10,15 лв., а да се отхвърли за разликата до
40,59лв.
Въззивният съд не споделя така
изведеният извод и изложени в тази връзка съображения.
Според природата /естеството/
на ползване то на вещите, било то законно или незаконно, неговото времетраене
обикновено се измерва в дни. Така е при ползването на движими вещи, жилища, или
незастроени имоти в границите на населените места. Тъй като ползите от тези
имущества могат да бъдат извличани ежедневно, затова и периодите на ползването
се измерва в дни, а не в часове. Положението при ползването на земеделски земи,
предназначени за селскостопанско производство, било незаконно или незаконно е
различно, тъй като то се измерва в години.
Основанията за това се извежда
от следното:
Според съдебната практика,
договорът за наем на земеделска заем е аналогичен на договора за аренда, като
съгласно чл.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, договорът за аренда се
сключва за кръгли години, а не за месеци и дни. В този смисъл е ТР №2 от
20.07.2017г. на ВКС по т.д.№2/2015г.
В разпоредбата на чл.8, ал.5 от
ЗАЗ е установено, че „Ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в
първия работен ден след изтичане на стопанската година. Ако арендното плащане е
определено за по- кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след
изтичане на съответния период.
В конкретният казус е
установено по несъмнен начин, че ползването на земеделска земя, собственост на К.
от страна на ответника е неправомерно, поради което не може да става дума за
уговаряне. На практика се претендира средния годишен наем, с оглед на което по
аналогия следва да намери приложение цитирания по- горе законов текст. Предвид
на това, вземането- годишната рента се дължи след изтичане на годината.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция приема, че претендираното обезщетение се дължи за цялата календарна
2014г., като принципно давността на вземането, която е 5 години следва да се
счита от 01.01.2015г. Реално същата не е изтекла, с оглед на което предявения
иск от страна на ищецът се явява основателен в пълния му предявен размер.
Предвид на това, споделяйки
изцяло направените възражения от страна на жалбоподателят, чрез неговата
защита, решението в неговата обжалвана част следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно, като в последица от това се уважи предявения
иск за разликата над 10,15лв. до предявения размер от 40,95лв. в размер на
30,80лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното
изплащане. Следва да бъде отменено и решението в частта му за разноските,
изчислени по съразмерност, които да се присъдят изцяло, както са направени от
ищецът.
В тази връзка, в тежест на
ответната страна следва да се присъдят направените от Г.А.К. съдебно- деловодни
разноски в общ размер от 1378,31лв., от които 753,31лв.- пред първата инстанция-
/50лв- ДТ, 1,41лв.- банкова такса за внесена ДТ, 100лв.- възнаграждение за вещо
лице, 1,90лв.- банкова такса за внесено възнаграждение на вещо лице и 600в.-
адвокатски хонорар/, а пред втората такава в размера на 625лв., от които:
25лв.- ДТ и 600лв.- адвокатски хонорар.
Решението, в останалата му
уважителна част, като необжалвано от страните е влязло в законна сила.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение
№274/27.02.2020г., постановено по гр.д.№3879/19г., по описа на РС- Пазарджик, в частта в която е отхвърлен иска на Г.А.К.
против „А.“ ЕООД, с правно основание по чл.59 от ЗЗД, за разликата над 10,15лв.
до предявения размер от 40,95лв. и в
частта за разноските, с която „А.“ ЕООД е осъдена да заплати на ищеца Г.А.К.
съдебни разноски в размер на 188,37лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, с ЕИК202418840, да ЗАПЛАТИ на Г.А.К.,
с ЕГН ********** *** и сумата от 30,80лв., явяваща се разликата от отхвърления
иск над 10,15лв. до размера от 40,95лв., ведно със законната лихва, считано от
02.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, с ЕИК202418840, да ЗАПЛАТИ на Г.А.К., с ЕГН ********** ***, съдебно- деловодни разноски в общ размер от
1378,31лв., от които 753,31лв.- пред първата инстанция- /50лв.- ДТ, 1,41лв.-
банкова такса за внесена ДТ, 100лв.- възнаграждение за вещо лице, 1,90лв.-
банкова такса за внесено възнаграждение на вещо лице и 600лв.- адвокатски
хонорар/, а пред втората такава в размера на 625лв., от които: 25лв.- ДТ и
600лв.- адвокатски хонорар.
Решение №274/27.02.2020г., постановено по гр.д.№3879/19г., по описа на
РС- Пазарджик, в останалата му уважителна част, като необжалвано от страните
е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.