№ 15525
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. М.А
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. М.А Гражданско дело №
20231110133529 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца В. Г. Б. срещу ответника ЗК „Л..” АД осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 3 000.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП)
настъпило на 06.02.2023 г., ведно със законната лихва от 22.02.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 06.02.2023 г. ПТП в гр.
Нови Искър., по вина на водача на товарен автомобил с марка „Фолксваген
Транспортер” с рег. № .., е претърпял неимуществени вреди, следствие на
причинени телесни повреди. Поддържа, че деликтната отговорност на Н. А. Д.
- водач на товарен автомобил с марка „Фолксваген Транспортер” с рег. № .. е
била обезпечена от ЗК „Л..” АД чрез сключване на договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то.
Сочи, че е предявил претенция към застрахователя, ответник в
настоящото производство, но последният е отказал да изплати обезщетение.
Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗК „Л..”
АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на
1
процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че за товарен
автомобил с марка „Фолксваген Транспортер” с рег. № .., е налице сключена
при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със
застрахователно покритие към датата на ПТП.
От представения по делото Протокол №1830128/06.02.2023 г., съставен
от С.К. – младши автоконтроьор - О„ПП“ – СДВР, се установява, че на
06.02.2023 г., около 12.30 часа, в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“ в
района на №31, товарен автомобил с марка „Фолксваген Транспортер” с рег.
№ .., управляван от Н. А. Д., реализира ПТП, поради движение на
недостатъчно разстояние, като удря движения се пред него и намаляващ
скоростта товарен автомобил с марка „Ивеко Дейли“ с рег. №..., управляван от
ищеца В. Г. Б., при което са причинени материални щети и на двете МПС.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема
за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в
исковата молба обстоятелства.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ) се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
следните увреждания – разкъсно-контузна рана в челната област на главата,
срединно, разкъсно-конузна рана на десен клепач, навяхване на шията и
контузия на гръдния кош и корема. Травмата при пострадалия е настъпила и
протича на фона на умерено изразени дегенеративни промени на шийния
отдел на гръбначния стълб от остеохондрозен и спондилоартрозен тип,
2
закономерни за неговата възраст. Посочената шийна гръбначна травма е
предизвикала временно ограничение на движенията на врата за срок до 15-20
дни. Останалите наранявания и мекотъканни травми са предизвикали болки и
страдания за срок от 10-15 дни. Травмената увреда на шийния отдел на
гръбначния стълб е получена по механизма на „камшичен удар“ – типичен за
този механизъм на пътен инцидент, нараняванията в областта на главата и
лицето са получени при съприкосновение с твърди елементи от автомобилния
интериор, а гръдно-коремната травма е възможно да е получена от
въздействието на предпазния колан. Вещото лице е посочило и, че получената
шийна травма не може да бъде предотвратена или настъпила в по-лека степен,
при употреба на предпазен колан, както и че нараняванията на главата и
лицето биха могли да се получат както с поставен, така и без поставен
предпазен колан.
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, което
заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се
установява, че причините за настъпване на процесното ПТП са от субективен
характер, а именно избраната скорост на движение и дистанция спрямо
предно движещия се автомобил, както и действията от страна на водача на
товарен автомобил с марка „Фолксваген Транспортер” с рег. № ... Вещото
лице е посочило, че от техническа гледна точка произшествието е било
предотвратимо за водача на товарен автомобил с марка „Фолксваген
Транспортер” с рег. № .., при условия, че същият се е движел с подходящо
избрана скорост и при достатъчна дистанция, като реагира своевременно на
спрелия пред него на пешеходната пътека товарен автомобил с марка „Ивеко
Дейли“ с рег. №.... За водача на товарен автомобил с марка „Ивеко Дейли“ с
рег. №... от техническа гледна точка произшествието не е било предотвратимо,
доколкото същият е спрял на пешеходна пътека.
От показанията на свидетеля Г. В.ов Б. (син на ищеца), които показания
съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от
събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от
ГПК кредитира с доверие, се установява, че след настъпване на процесното
ПТП свидетелят посетил мястото на неговото настъпване, където бил ищеца.
Сочи, че баща му бил целият в кръв, във видимо неадекватно състояние,
притеснен и се оплаквал от болки в шията. Свидетелства, че десет-петнадесет
дни след ПТП ищецът продължавал да се чувства замаян и да има болки в
3
шията, поради което пиел болкоуспокояващи и страдал от безсъние. Сочи, че
инцидентът се отразил върху емоционалното състояние на ищеца, който след
неговото настъпване шофирал доста по-умерено, под ограничението за
скорост и бил притеснен.
От показанията на свидетеля Н. А. Д. (водач на товарен автомобил с
марка „Фолксваген Транспортер” с рег. № ..), които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че свидетелят с
управляваното от него МПС при движение в гр. Нови Искър, кв. Кумарица, се
ударил в движещият се пред него водач, който рязко спрял преди пешеходна
пътека. Сочи, че се е движел със скорост около 45-50 км./ч. и с неголяма
дистанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 06.02.2023 г., около 12.30 часа, в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско
дефиле“ в района на №31, при управление на товарен автомобил с марка
„Фолксваген Транспортер” с рег. № .. Н. А. Д. е нарушил правилата за
4
движение по пътищата, и виновно реализира ПТП, в следствие на което е
пострадал ищеца, както и че гражданската отговорност на водача на товарен
автомобил с марка „Ивеко Дейли“ с рег. №... е била обезпечена от ответното
застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното
ПТП. В причинна връзка с противоправно поведение на Н. А. Д., ищецът В. Г.
Б. е претърпял неимуществени вреди.
Тези данни са достатъчни за обосноваване на противоправния характер
на поведението на водача на горепосоченото МПС, който се изразява в
нарушаване на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Именно нарушението на
посочените правила за движение се явява непосредствената причина за
настъпване на произшествието.
За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за
увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го
обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск
или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е
противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този
смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК).
В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от
страна на ищеца, тоест да ангажира доказателства, че ищецът с поведението
си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е
проявил грижа за безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалата е
неоснователно, тъй като видно от заключението на СМЕ получената шийна
травма не може да бъде предотвратена или настъпила в по-лека степен, при
употреба на предпазен колан, както и че нараняванията на главата и лицето
биха могли да се получат както с поставен, така и без поставен предпазен
колан.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични
увреждания. От приетата като компетентно изготвена КСМАТЕ се изяснява
правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалите
увреди е травматичен, които в съвкупност са причинили на ищеца болки и
страдания, с възстановителен период от около 15 - 20 дни.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП), неудобствата в нормалната
деятелност на ищеца, двигателните затруднения и неудобства в рамките на
острата фаза след травмата, претърпяните болки през възстановителния
период, вероятността от наличието на последващи отзвуци върху
емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените
му от противоправното поведение на делинквента Н. А. Д. неимуществени
вреди е в размер на 3 000.00 лв.
По изложените съображения предявеният иск от В. Г. Б. е основателен и
доказан до пълния предявен размер от 3 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Като законна последица
от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 16.06.2023 г. до
6
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие са основателни, следва да бъде уважен и акцесорният иск за
заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с
изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от
двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 18.10.2021 г.
(видно от представената по делото претенция от ищцата за изплащане на
застрахователно обезщетение – л. 30 от делото) е основателна за
претендирания период от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото в
размер на 670.00 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца
държавната такса по исковата молба и депозити за вещи лица и свидетел.
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. В. В. О.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на
680.00 лв., което възлага в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
7
София, бул. „...., да заплати на В. Г. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ... – адв. В. В. О., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 000.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, по силата на застрахователна
полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/22/122003689905, във
връзка с реализирано на 06.02.2023 г. пътно-транспортно произшествие в гр.
Нови Искър по вина на Н. А. Д. - водач на товарен автомобил с марка
„Фолксваген Транспортер” с рег. № .., ведно със законната лихва върху сумата
от 22.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „...., да заплати на В. Г. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ... – адв. В. В. О., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 670.00
лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА ЗК „Л..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „...., да заплати на адвокат В. В. О., сумата от 680.00 лв. –
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8