Определение по дело №220/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

съобрази следното:

Ищец в процеса е Г. Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. П. Т..

Ответник е Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Предявена е претенция с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на последния, четвърти етаж в административната сграда с идентификатор* в [населено място], [улица], който етаж, според данните в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед *г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, представлява самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор *, застроена площ - 326 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, над обекта - няма, под обекта - * Сградата била построена и се намирала в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със същата заповед на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. Г. Е. придобило правото на собственост върху описания недвижим имот чрез покупката на вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД-в несъстоятелност като цяло по реда на глава 46 от ТЗ. В масата на несъстоятелността на П. ЕАД [населено място] се включвали всички имуществени права, които това дружество притежавало към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 26.04.2004 г., както и имуществените права, които то било придобило след тази дата - чл.614, ал.1 от ТЗ. Продажбата на вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД като цяло, била извършена от служебния синдик на дружеството - Теменужка З., на публичен търг, проведен на 16.11.2005 г. С протокол от същата дата служебният синдик обявил Г. Е. за спечелило търга и за купувач на вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД като цяло. След внасянето на цената, постигната на търга, по особената сметка на П. ЕАД-в несъстоятелност, Благоевградският окръжен съд с постановление № 769/17.11.2005 г. по т. д. № 305/2004 г. възложил на Г. Е. вещите и имуществените права като цяло, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД-в несъстоятелност. По този начин Г. Е. придобило всички вещи и имуществени права, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД. Част от тези вещи и имуществени права бил и спорният самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.418.1.7 по кадастралната карта на [населено място], представляващ четвъртият етаж на административната сграда с адрес [улица]. В документите относно правото на собственост на П. ЕАД спорният имот бил описан като "трети етаж" или като "трети /последен/ етаж" на административната сграда на [улица] в [населено място], със застроена площ от 363.3 кв.м. В обяснителната записка към проекта за обект "Разпределение на III етаж от административната сграда на П. ЕАД - екзекутив", спорният имот бил описан като състоящ се от 12 помещения, които се ползвали като канцеларии, санитарен възел с 2 броя клетки, коридор и стълбищна клетка, със застроена площ на етажа, включително обслужващите помещения, коридора и стълбищната клетка, общо 363.3 кв.м. От своя страна П. ЕАД било придобило собствеността на спорния етаж от държавата на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./, чрез преобразуването на ДФ П. - Б. в акционерно дружество с държавно имущество П. АД. Преобразуването било извършено със заповед № К-576/06.07.1993 г. на председателя на Комитета по горите, на основание чл.61 и 62, ал.1 от ТЗ и чл.17, ал.1 от ЗППДОП. Новоучреденото еднолично търговско дружество с държавно имущество П. ЕАД било вписано в Търговския регистър при Благоевградския окръжен съд по ф. д. № 2327/1993 г. ДФ П. била създадена въз основа на Указ № 56 за стопанската дейност, с решение № 98/26.06.1989 г. на Министерския съвет - приложение № 2. С това решение, на ДФ П. било предоставено правото на стопанисване и управление върху спорния етаж от административната сграда на [улица] в [населено място] и тя го притежавала от създаването си до преобразуването си в акционерно дружество с държавно имущество. Обстоятелството, че спорният етаж на административната сграда с идентификатор 04279.613.418.1.7 по кадастралната карта на [населено място] е включен в капитала на П. АД и е собственост на това дружество, било признато от държавния орган, който тогава е упражнявал правата на държавата върху капитала на дружеството - министърът на земеделието и горите, с писмо изх.№ 06-00-1386/15.08.2000 г. и приложение № 1 към него. Към предявяването на настоящия иск държането върху спорния самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място] се осъществявало от Регионалната дирекция по горите Б.. Той й бил предоставен за управление от държавата за изпълнението на функциите, възложени й с чл.158, ал.4 от Закона за горите, но за това нямало основание, тъй като имотът не бил държавна собственост. Държавата не притежавала каквото и да е друго право върху него, противопоставимо на Г. Е.. Иска се от съда да признае за установено по отношение на държавата, че Г. Е. е собственик, въз основа на покупка на вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД-в несъстоятелност като цяло по реда на глава 46 от ТЗ, възложени му с постановление № 769/17.11.2005 г. по т. д. № * г. на Окръжен съд Благоевград, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № *г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, *, със застроена площ от 326 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, над обекта - няма, под обекта - *, представляващ четвъртият етаж на административната сграда с идентификатор *, с административен адрес [населено място], [улица], и да осъди държавата да предаде описания недвижим имот на Г. Е., както и да присъди на дружеството разноските му по делото.

Държавата, чрез упълномощения управител на Б. област, оспорва иска, излагайки подробни съображения за това в писмения си отговор. Счита претенцията за неоснователна и недоказана. Фактическият състав на чл.108 от ЗС установявал, че за уважаване на ревандикационния иск следва да са налице, в условия на кумулативност, следните три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, обект на спорното материално право, вещта да се намира във владение или държане на ответника, и ответникът да владее или държи вещта без основание. В случая не били налице визираните предпоставки, което да обуславяло основателност на предявения иск. На първо място, към исковата молба не били представени доказателства, които да легитимират ищеца като собственик на претендирания самостоятелен обект от сграда на годно правно основание. От описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базирали претенциите на ищеца, същият не доказвал по безспорен начин нито една от кумулативните предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.108 от ЗС. Описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базирали претенциите на ищеца, не отговаряли на действителното положение. С акт за публична държавна собственост /АПДС/ № 1*г. били предоставени права за управление на Регионална дирекция по горите Б. на самостоятелни обекти, които попадали в сграда с идентификатор *., с предназначение: друг вид обществена сграда, брой етажи - четири, масивна конструкция, построена през 1984 г., сред които и процесният, т.е. Регионална дирекция по горите Б. била ползвател на имота съгласно акта за публична държавна собственост и държала същия на годно правно основание. Държавата, от своя страна, се легитимирала като собственик на претендирания имот, освен съгласно горецитирания АПДС, и по силата на предходно издаден акт за държавна собственост, а именно - акт за държавна собственост № 4267/12.01.1992 г. Последните обстоятелства обуславяли извода, че Регионалната дирекция по горите Б. държала имота, респективно - ползвала същия, от името на държавата на валидно и законно правно основание. Не било налице, а и от приложените към исковата молба доказателства не се установявало по категоричен и безспорен начин, че ищецът е собственик на претендирания имот. Това било така, тъй като не се сочели каквито и да било годни доказателства, водещи до извод, че Г. Е. е собственик на претендирания имот, а единствено се представяло писмо №* г. на министъра на земеделието и горите, което не можело да породи правопораждащ собствеността ефект. От друга страна, претендираният имот не бил предмет и на прехвърлителната сделка, описана в постановление № 769/17.11.2005 г. по гр. д. № 305/2004 г. на Окръжен съд Благоевград, поради което също не можело да се приеме, че е собственост на ищеца. Въпросното постановление нямало транслативен ефект по отношение на претендирания недвижим "обект" /имот/, с всички произтичащи от това последици, включително вписване на сделката с "обекта" в Службата по вписванията. Този извод се подкрепял и от твърдяното от ищеца в исковата молба на стр.2, че ДФ П., правоприемник на която се явявал той, също не е притежавала право на собственост върху претендирания "обект" /имот/ по силата на соченото решение № 98/26.06.1989 г. на Министерския съвет /описано като приложение № 2 към исковата молба/, като нямало как и на какво правно основание нейните правоприемници, включително и ищецът, да придобият повече права от така предоставените, а именно - правото на собственост върху имота. Ищцовото дружество не било собственик на претендирания имот. По силата на института "давност" държавата, чрез органите си ползватели, стопанисвала и владяла имота през последните повече от десет години, това ползване, респективно - владение, било явно, открито и несмущавано както от ищеца, така и от които и да било трети лица. В тази насока били и представените от Регионалната дирекция по горите Б. доказателства, а именно - справка за платен данък сгради от 2004 до 2014 г., с приложени документи, които установявали плащане на данък сгради от Р. Б. като ползвател на имота, и извлечение от инвентарна книга на Р. Б. към юли 2014 г., която установявала, че административна сграда, построена през 1960 г., е вписана в активите на Р. Б. и няма промяна в състоянието й като Д., както и че административната сграда е придобита още през декември 1960 г. Държавата била собственик на процесния етаж от административна страда още от момента на построяването й до наши дни и същата никога не била губила собствеността си. Оспорва се и твърдението на ищцовата страна, че П. ЕАД е придобило собствеността на спорния етаж от държавата на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./. В конкретния случай не били представени доказателства, които да обуславят изпълнение на фактическия състав на горецитираната правна норма. По изложените съображения се иска отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, и присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът разпредели доказателствената тежест, като указа на страните, че ищецът трябва да докаже, че е собственик на имота по реда на възлагането по чл.717з от ТЗ и че държавата, чрез органите си, упражнява фактическа власт върху него, а ответникът трябва да докаже, че владее имота на валидно правно основание, противопоставимо на правото на ищеца.

В откритото съдебно заседание, провело се на 29.05.2015 г., ищецът доразви твърденията си, като посочи, че правоприемството на П. АД относно спорния етаж е от Държавата, а не от ДФ П., защото тази държавна фирма е била регистрирана по Указ № 56 и никога не е била собственик на имуществото, което й е било предоставено от Държавата да осъществява дейността си, а самата Държава е била собственик на това имущество. Във връзка с това съдът указа на ищеца, че следва да докаже по делото, че П. АД е придобило правото на собственост върху спорния етаж на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./.

В същото заседание се откри производство по чл.193 от ГПК по отношение верността на съдържанието на приетия тогава и представен от ответната страна акт за публична държавна собственост № 1862/08.07.2008 г., в неговата графа 10. Съдът указа на ищцовата страна, че тежестта да докаже твърдяната от нея неистинност /невярност/ на съдържанието на въпросния акт за публична държавна собственост в неговата графа 10 пада върху дружеството.

По делото се събра голям писмен доказателствен материал. Прие се заключение на вещо лице счетоводител. Изслуша се заключение на вещо лице строителен инженер. Разпитаха се двама свидетели.

Установиха се следните релевантни за правния спор факти и обстоятелства:

С постановление № 769/17.11.2005 г. по търговско дело № 305/2004 г. /листи 8-13 от настоящото дело/ Окръжен съд Благоевград, на основание чл.717з от ТЗ, е възложил на Г. Е. вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД /н/, [населено място], [улица]. Постановлението е влязло в сила на 24.11.2005 г.

С решение № 98/26.06.1989 г. на Министерския съвет /листи 195-198 от делото/, на основание чл.11, ал.3, т.1, б.а от Указ № 56 за стопанската дейност, е образувана държавна фирма П.. Тя поема пасивите и активите към 30 юни 1989 г. на прекратените със същото решение организации, сред които е и Горскостопански комбинат Б..

С разделителен протокол от 31.05.1991 г. Районна дирекция по горите Б. е предоставила за ползване на ДФ П. третия етаж от сградата на Районна дирекция по горите /спорния имот/. Това предоставяне се потвърждава и от показанията на свидетелите С. С. Ч. и П. В. Ж..

В съдебното заседание на 29.05.2015 г. свидетелят С. Ч. заяви, че в Районната дирекция по горите се е осъществявала производствена дейност за добив на дървесина. Имали търговски отдел, който се намирал на бул.В., долу, и този търговски отдел се занимавал с пласмента на дървесината на всички горски стопанства. През 1991 г. станала реорганизация в горите и този търговски отдел се преименувал във фирма П.. Служителите, които били на булеварда, и целият търговски отдел се настанили, с решение на директора на Районната дирекция, на третия етаж, под името "фирма П.". Това, фактически, била службата, фирмата, която се занимавала с реализация на продукцията. На фирма П. й се предоставил за настаняване третия етаж, понеже тя била държавна фирма.

Разпитан в същото съдебно заседание, свидетелят П. Ж. сподели, че П. трябвало да иде в постройка, която била собственост на Държавното горско стопанство, като се постигнало споразумение да ползва стаите на последния етаж на ул.В. К. - там бил и директорът, и хората по пласмента, както и счетоводството на фирма П..

По делото не се събраха доказателства спорният имот да е бил отнет от ДФ П. до преобразуването й в П. АД по реда на ЗППДОП /отм./.

Със заповед № * г. на председателя на Комитета по горите /листи 334-335 от делото/ държавна фирма П. е преобразувана по реда на ЗППДОП в търговско дружество П. АД. Преобразуването е вписано в търговския регистър при Окръжен съд Благоевград с решение № 2841/21.07.1993 г., постановено по фирмено дело № 2327/1993 г. /листи 336-337 от делото/. Със заповедта за преобразуване спорният имот не е изключен от имуществото, предоставено за стопанисване и управление на държавната фирма, което с акта за преобразуването й се предоставя в собственост на П. АД.

Със заповед № К-781/11.04.1997 г. на председателя на Комитета по горите /листи 342-343 от делото/ П. АД, [населено място], [улица], е преобразувано в П. Е., [населено място], [улица]. Въз основа на заявленията на Б. Я. /листи 338-339 от делото/ и К. И. /листи 340-341 от делото/, Окръжен съд Благоевград е вписал преобразуването в търговския регистър с решение № 1275/18.04.1997 г. /листи 348-349 от делото/. Със заповедта за преобразуването нито една вещ от имуществото на П. АД не е изключена от правоприемството и на основание т.6 от заповедта и чл.264, ал.1 от ТЗ, новоучреденото дружество П. Е. е правоприемник на всички права върху вещи, които е притежавало преобразуващото се дружество П. АД.

Със заповед № * г. /листи 352-353 от делото/ министърът на земеделието, горите и аграрната реформа е преобразувал горските стопанства в района на Регионалното управление по горите Б., като е отделил от тях добива, транспортирането, преработването и търговията с дървени материали и други горски продукти, както и други стопански дейности, описани в т.5, и заедно с обслужващия тази дейност капитал /активи и пасиви/, ги е предал на новообразуваните еднолични акционерни дружества, в т.ч. - и на П. ЕАД. С т.7, б.а от същата заповед третият етаж от административната сграда на [улица] в [населено място] се изземва от РУГ Б. и се прехвърля безвъзмездно на П. ЕАД, като е заповядано този имот да се включи в капитала на дружеството.

Със заповед № * г. /листи 350-351 от делото/ министърът на земеделието, горите и аграрната реформа е преобразувал П. Е. в еднолично акционерно дружество с държавно имущество П. ЕАД и е увеличил капитала му от 5000 лв. на 50 000 лв. Преобразуването е заявено за вписване в търговския регистър при Окръжен съд Благоевград от Д. Д., изпълнителен директор и представляващ П. ЕАД, със заявление от 02.04.1999 г. /листи 354-356 от делото/, като в заявлението изрично е направено искане за вписване на увеличение на капитала от 5000 лв. на 50 000 лв. със стойността на третия етаж на административната сграда на [улица] в [населено място]. Окръжен съд Благоевград е уважил заявлението и с решение № 1076/08.04.1999 г. /листи 357-358 от делото/ е вписал преобразуването на П. Е. в П. ЕАД и увеличаването на капитала на дружеството от 5000 лв. на 50 000 лв.

Със заповед № * г., издадена от заместник-министъра на земеделието и горите Г. К., е отменена т.7а от заповед № РД-41-161/16.03.1999 г.

С писмо изх.№ * г. /листи 21-22 от делото/ министърът на земеделието и горите В. В. е поискал от управителя на област Б., на основание §15а от ПЗР на ЗППДОП, чл.144, ал.1 и чл.148, ал.3 от ППЗДС, да актува на името на П. ЕАД спорния имот, представляващ третият етаж на административната сграда, посочен във втория ред от приложение № 1 към писмото, тъй като е включен в капитала и баланса на дружеството.

С акт за държавна собственост № 1/25.11.1986 г. /лист 199 от делото/ е актувана като държавна собственост административна сграда на три етажа и пристройка адм. битова сграда и технически кабинет, намиращи се на [улица] в [населено място]. В графа /клетка/ 21 на акта е вписано, че имотът е предоставен за оперативно управление на Горскостопански комбинат Б.. Верността на този запис се потвърждава от строително разрешение № 231/28.08.1971 г. /лист 460 от делото/, с което на Горско пром. предприятие се разрешава да надстрои четвърти етаж на административната сграда; от разрешение за строеж № 152-1/30.05.1983 г. /лист 425 от делото/, с което на Горскостопански комбинат Б. е позволено да извърши строителство на стопанско-битова пристройка към съществуващата сграда на [улица]; от заключението на СТЕ, прието в съдебно заседание на 13.07.2015 г. /лист 327 от делото/; както и от показанията на свидетеля Ж., че сградата на [улица], в т.ч. - и спорният последен етаж от нея, е построена от Горскостопански комбинат Б. изключително със средства на комбината.

От приетото и неоспорено заключение на вещото лице Х. Г. се установи, че по регулационните планове на [населено място] от 1955, 1973 и 1994 г. парцелът, в който е построен спорният имот, е бил отреден за административна сграда на Дървообработващ комбинат и за административна сграда на Горскостопански комбинат.

С акт за публична държавна собственост № 1862/08.07.2008 г. /листи 125-126 от делото/ спорният имот е актуван като публична държавна собственост. В графа 10 на акта е посочено, че правото на управление върху този имот е предоставено на Държавната агенция по горите, за нуждите на Регионална дирекция по горите Б., въз основа на стр. разрешение № 231/28.03.1971 г. и стр. разрешение № 152/30.05.1983 г. на ОбНС Б.. Тук следва да се отбележи, че първото от тези строителни разрешения е в полза на Горско пром. предприятие, а второто е в полза на Горскостопански комбинат Б., а не на РУГ Б..

В графа 9 на акт за публична държавна собственост № 1862/08.07.2008 г. е посочено, че по-рано съставеният акт за същия имот е акт за държавна собственост № 4267/12.01.1992 г. /лист 127 от делото/. В графа 21 на последния е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Районна дирекция на горите, но не е посочен актът, с който това е направено.

В преписката по издаване на акт за публична държавна собственост № 1862/08.07.2008 г., представена по делото от управителя на област Б., се съдържа протокол № 18, решение № 59, предложение № 20 от 16.06.1959 г. на ГОНС Б. /листи 416-417 от делото/. От този протокол е видно, че ИК на Б. градска община е дал само мнениеда се измени уличната и дворищната регулация в кв.62, като се запази съществуващата улица В. К. и се отреди парцел за Горско промишлено стопанство, а не за РУГ Б..

Приетите като доказателства по делото счетоводни документи нямат пряко доказателствено значение за правния спор, тъй като в производството са приобщени първичните документи, въз основа на които са направени счетоводните записвания. Следва да се отбележи, че счетоводните документи не са придобивно основание, нито са доказателства за осъществило се придобивно основание, поради което сами по себе си не могат да обосноват право на собственост върху спорния имот нито за ищеца, нито за ответника.

Гореизложените факти и обстоятелства, които съдът приема за установени в казуса, налагат заключение за допустимост и основателност на ревандикационната претенция, предмет на настоящото дело.

Въз основа на постановлението за възлагане по чл.717з от ТЗ от 17.11.2005 г. по търговско дело № 305/2004 г. на Окръжен съд Благоевград, Г. Е. е придобило всички права на собственост върху вещите, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД към датата на издаването на това постановление. Ирелевантно е дали спорният имот е бил включен в списък или протокол, изготвени в процедурата по продажба на вещите и имуществените права, влизащи в масата на несъстоятелността на П. ЕАД като цяло, тъй като обект на продажбата са били именно всички вещи и имуществени права на несъстоятелния длъжник като цяло, а не само част от тях. След такава продажба несъстоятелният длъжник вече няма имущество, защото всички негови вещи и имуществени права са били продадени. Придобитата от купувача собственост е идентична с правата, които действително са принадлежали на длъжника /така и съвременната правна теория - "Актуални въпроси на производството по несъстоятелност", Второ преработено и допълнено издание, ИК "Труд и право", С., 2015 г., стр.642/.

Масата на несъстоятелността на П. ЕАД обхваща всички имуществени права, които това дружество притежава към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /26.04.2004 г./, както и имуществените права, които то е придобило след тази дата /чл.614, ал.1 от ТЗ/. По делото не се твърди и установява, че спорният имот е придобит от П. ЕАД след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и че в периода от тази дата до продажбата на вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД като цяло, имотът е бил продаден от синдика.

При учредяването си през 1993 г. чрез преобразуване на ДФ П. по реда на ЗППДОП, на основание чл.17а от същия закон, П. АД е придобило собствеността върху всички вещи и имоти, по отношение на които ДФ П. е имала право на стопанисване или управление към датата на преобразуването. Записването на тези вещи и имоти в счетоводния баланс на държавната фирма няма правно значение за придобиването им от П. АД, понеже чл.17а от ЗППДОП не изисква вещите и имотите да са включени в счетоводния баланс на държавната фирма, а те трябва да са били предоставени на ДФ П. за стопанисване или управление.

От доказателствата по делото се изясни, че спорният имот е предоставен за стопанисване и управление на ДФ П. още с решение № 98/26.06.1989 г. на Министерския съвет. В него изрично е посочено, че ДФ П. поема активите и пасивите на Горскостопански комбинат Б. към 30.06.1989 г., а в тези активи влиза и правото на оперативно управление /стопанисване/ върху цялата сграда на [улица] в [населено място], включително и върху спорния последен етаж.

Р. протокол от 31.05.1991 г. между ДФ П. и Районната дирекция по горите потвърждава това предоставяне. Въпросният протокол не е оспорен от ответника. Установеното с него предоставяне на спорния имот за стопанисване на ДФ П. се потвърждава и от показанията на свидетелите Ч. и Ж..

Ето защо се налага заключението, че спорният последен етаж от сградата на [улица] в [населено място] е бил предоставен за управление на ДФ П. и че към датата на преобразуването й в П. АД това право не й е било отнето.

Вторият елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.17а от ЗППДОП също се доказа по делото - П. АД е учредено чрез преобразуване на ДФ П. по реда на ЗППДОП.

Доказан е и третият елемент от фактическия състав на това придобивно основание - към датата на преобразуването на ДФ П. в П. АД спорният имот е бил държавна собственост. Твърденията на ответната страна са, че спорният имот е държавна собственост както към юли 1993 г., така и преди това. Ищецът твърди същото.

Следователно са се осъществили всички елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл.17а от ЗППДОП и от датата на учредяването си чрез преобразуването на ДФ П. по реда на ЗППДОП, П. АД е собственик на спорния имот с идентификатор 04279.613.418.1.7 по кадастралната карта на [населено място].

П. ЕАД е придобило спорния имот и на друго основание. Със заповед № РД-41-161/16.03.1999 г. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа е прехвърлил безвъзмездно от РУГ Б. на П. ЕАД третия етаж на административната сграда на [улица] /спорния имот/ и е наредил той да се включи в капитала на дружеството. Тази заповед е изпълнена, като със заявление от 02.04.1999 г. Д. Д., изпълнителен директор и представляващ П. ЕАД, е поискал от Окръжен съд Благоевград да впише в търговския регистър преобразуването и увеличаването на капитала на дружеството, като изрично е посочил, че капиталът се увеличава със стойността и на третия етаж на административната сграда, находяща се на [улица] в [населено място]. С решение № 1076/08.04.1999 г. Окръжният съд е вписал в търговския регистър преобразуването на П. от Е. в ЕАД и увеличението на капитала на дружеството от 5000 лв. на 50 000 лв., съгласно заявлението на Д. Д.. Посочените обстоятелства представляват непарична вноска на Държавата във вече съществуващо еднолично търговско дружество с държавно имущество. На основание чл.17, ал.3 от ЗППДОП, за тези непарични вноски не се прилагат правилата на чл.72 и 73 от ТЗ, т.е. не е нужно непаричната вноска да е била оценена от три вещи лица и описанието й да е включено в устава на дружеството.

Отмяната на т.7а от заповед № РД-41-161/16.03.1999 г., извършена със заповед № РД-41-409/17.05.2000 г. на заместник-министъра на земеделието и горите Г. К., няма правно действие, защото спорният имот вече е бил придобит от П. ЕАД и е станал частна собственост на това дружество, а разпореждането с неговите имоти се извършва с актове на органите му на управление. Заповед № РД-41-409/17.05.2000 г. не е акт на едноличния собственик на капитала на П. ЕАД и няма разпоредителна сделка между това дружество и трето лице-приобретател на имота. Самият министър на земеделието и горите явно също е преценил, че заповед № РД-41-409/17.05.2000 г. на заместника му не е довела до отнемане на спорния имот от П. ЕАД, тъй като три месеца по-късно, с писмо изх.№ 06-00-1386/15.08.2000 г., той заявява пред управителя на област Б., че този имот е собственост на П. ЕАД, понеже е включен в капитала и баланса на това дружество, и е поискал, на основание §15а от ПЗР на ЗППДОП, чл.144, ал.1 и чл.148, ал.3 от ППЗДС, същият да бъде актуван на името на П. ЕАД.

От придобиването на собствеността върху спорния имот на някое от посочените основания до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 26.04.2004 г., П. ЕАД не е губило правото си на собственост върху него.

Правопогасяващото възражение на Държавата за придобиване на спорния имот по давност се явява неоснователно. До учредяването на П. АД през юли 1993 г. Държавата е собственик на този имот, а не негов владелец. Щом е негов собственик, тя не може да го придобие втори път по давност. Държавата не го е придобила по давност и чрез заявеното в процеса добросъвестно владение след 1993 г. На основание чл.115, ал.1, б.г от ЗЗДог вр. чл.84 от ЗС, между Държавата и собственото й търговско дружество П. ЕАД придобивна давност не тече, тъй като имуществото му е под управлението на Държавата.

Налице са и останалите две предпоставки за уважаването на ревандикационния иск.

Държавата владее спорния имот чрез ведомството си Регионална дирекция по горите Б.. Ответникът не само, че не оспорва това обстоятелство, но и изрично се позовава на него при възражението си за придобиването на имота по давност.

Владението на Държавата е без основание, защото имотът не е държавна собственост. Тя е изгубила собствеността си върху него още през 1993 г. при преобразуването на ДФ П. в П. АД, евентуално - през 1999 г., когато чрез министъра на земеделието и горите е внесла спорния имот като непарична вноска в капитала на П. ЕАД.

Въз основа на анализа на доказателствата, изложен по-горе, следва да се приеме за доказано оспорването от ищеца на истинността на акт за публична държавна собственост № 1862/08.07.2008 г. относно удостовереното в неговата графа 10 обстоятелство, че спорният имот е предоставен за управление на Държавната агенция по горите за нуждите на Регионална дирекция по горите Б. със стр. разрешение № 231/28.03.1971 г. и стр. разрешение № 152/30.05.1983 г. на ОбНС Б.. Тези строителни разрешения не представляват акт за предоставяне на държавен имот за стопанисване или управление, а освен това са издадени в полза на Горскостопански комбинат Б., а негов правоприемник е ДФ П., а не РУГ Б. или друго държавно ведомство.

Ищецът доказа основателността на претенцията си, поради което тя следва да бъде уважена от съда.

С оглед изхода на делото, в полза на Г. Е. трябва да се присъдят направените разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Възражението на процесуалния пълномощник на Държавата, че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо, е неоснователно. В сумата от 12600 лв. е включен и ДДС. Следователно адвокатският хонорар е 10500 лв., която сума е в съответствие с цената на иска и сложността на правния спор.

Воден от горното, Окръжен съд Благоевград, ГО, XI състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА акт за публична държавна собственост *г., относно удостовереното в неговата графа 10 обстоятелство, че правата за управление на самостоятелен обект с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] са предоставени на Държавната агенция по горите за нуждите на Регионална дирекция по горите Б. със стр. разрешение № * г. и стр. разрешение № * г. на ОбНС Б., за неистински документ.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Г. Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. П. Т., е собственик, въз основа на покупка на вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на П. ЕАД-в несъстоятелност, като цяло по реда на глава 46 от ТЗ, възложени му с постановление № *г. по търговско дело № * г. на Окръжен съд Благоевград, на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № * г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, със застроена площ от 326 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, над обекта - няма, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор *, който имот представлява четвърти етаж на административната сграда с идентификатор * по същата кадастрална карта, с административен адрес: [населено място], [улица].

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да предаде на Г. Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. П. Т., собствения на дружеството недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № * г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, със застроена площ от 326 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, над обекта - няма, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 04279.613.418.1.6, който имот представлява четвърти етаж на административната сграда с идентификатор * по същата кадастрална карта, с административен адрес: [населено място], [улица].

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Г. Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. П. Т., сумата от 15972,81 лв. /петнадесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща разноски по делото.

На страните да се връчат копия от настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: