Решение по КНАХД №271/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин против решение № 197/10.07.2025 г., постановено по АНД № 83/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 05-2400192/17.12.2024 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ответника „М. ауто” ЕООД, [ЕИК], с адрес: гр. Видин, ул. „Гладстон” № 45, вх.Г, ет.5, ап.30, представлявано от управителя М. Б. М., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ. Претендира се, че съставът на ВРС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, тъй като е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и несъобразено с целта на закона. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение, а отмененото с него НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на ВРС. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на 15.10.2024 г. на място в обект автосервиз „М. ауто”, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Иван Асен II” № 27, стопанисван от ответното дружество, на установено на мястото лице Д. С. П., е представена за попълване декларация на основание чл.399 от КТ. От попълнените в същата данни било прието, че посоченото лице работи в обекта като автомонтьор с трудов договор от 15.10.2024 г. в обекта, с работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч., с месечно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, с два почивни дни в седмицата (събота и неделя), с едночасова почивка в работните дни от 12:00 ч. до 13:00 ч. Въз основа на тези констатации е прието, че работодателят „М. ауто” ЕООД е допуснал до работа наетото лице на 15.10.2024 г. в 09:00 часа, преди да му е връчил копие от уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП. Прието било, че така установеното нарушение се доказва от попълнената собственоръчно декларация от лицето Д. С. П. на 15.10.2024 г., както и от снетите писмени сведения от управителя на ответното дружество.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството, против констатациите в който били направени възражения, но които касаторът не кредитирал и издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС бил разпитан като свидетел актосъставителят Р. Н. Г., който потвърдил установената в писмената документация фактология. Ангажираният от противната страна свидетел Д. С. П. установил, че в действителност на 15.10.2024 г. бил в стопанисвания от ответника автосервиз, но в момента на проверката не бил започнал работа, а пушел заедно с друго лице отвън. Изрично посочва, че е чакал отвън, докато станат готови документите по назначаването, за да му кажат кога може да започне работа. Потвърждава, че действително е имал уговорка да започне работа на 15.10.2024 г., но не е имало уточнен с работодателя час на започване на тази работа.

При така установената фактическа обстановка районният съд кредитирал показанията на свидетелите на защитата, като приел, че в хода на производството не било доказано осъществяването на процесното нарушение, поради което отменил атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на директора на ДИТ-Видин е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съставът на ВРС е постановил правилен съдебен акт, като извел обосновани правни изводи от събраните писмени и гласни доказателства.

От доказателствата по преписката, както и от показанията на свидетелите на защитата се установява, че уличеното като нарушител лице: дружество „М. ауто” ЕООД, в качеството си на работодател, не е допуснало описаното в акта и НП нарушение от обективна страна, тъй като на посочената дата 15.10.2024 г. не е доказано извършването на дейност по трудово правоотношение преди момента на проверката от посоченото в акта и НП лице. Както правилно е установил първоинстанционният съдебен състав, по преписката липсват доказателства, че описаното в АУАН и НП лице действително е започнало работа в автосервиза на ответника преди да е била изготвена и подписана справката по чл.62, ал.5 от КТ.

Като е приел, че е извършено нарушение по чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ от ответника по касация, без да е доказано това в рамките на административнонаказателното производство, касаторът е допуснал съществено нарушение на приложимия материален закон, довело до налагане на наказание за деяние, за което то не е предвидено и което нарушение не може да бъде отстранено на съдебния етап от административнонаказателното производство. Описаното представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното пред ВРС постановление.

При така установеното съдът намира, че решението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания.

При този изход на производството в полза на ответника следва да бъдат присъдени действително направените разноски за процесуално представителство, съобразно приложеният договор за правна помощ, като Дирекция „Инспекция по труда”-Видин следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 450,00 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника е представил по делото договор за правно обслужване от 29.09.2025 г., в който е посочено, че за процесуалното представителство на страната пред настоящата инстанция е заплатена в брой при подписването на договора сумата от 450,00 лева, която е в минималния размер, определен по рена на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид което е неоснователно направеното възражение за прекомерност.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/10.07.2025 г., постановено по АНД № 83/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 05-2400192/17.12.2024 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”-Видин да заплати в полза на „М. ауто” ЕООД, [ЕИК], с адрес: гр. Видин, ул. „Гладстон” № 45, вх.Г, ет.5, ап.30, представлявано от управителя М. Б. М., сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.