РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Враца, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20231420100173 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявени от Р. П. И. с ЕГН ********** от гр.В.
ул.*************,чрез адв.Б. А. Т. от АК София гр.София ул.”Три уши”№8
ет.3,против ”Даликс Транс”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Враца ул.”Екзарх Йосиф”№79 вх.В ап.77,представлявано от
управителя Светослав Мариелов Борисов,искове с правни основания чл.357
във връзка с чл.128 т.2 във връзка с чл.215 във връзка с чл.121 ал.1 от КТ.
Ищецът твърди,че от 04.01.2021 г. до 15.12.2022 г. работел при
ответника като ”шофьор,товарен автомобил /международни превози/”,при 8 ч.
работен ден,като било уговорено възнаграждение в размер на МРЗ,с
периодичност на изплащане веднъж месечно.
Ответникът дължал на ищеца общо 11 613.59 лв. трудово
възнаграждение от 08.01.2021 г. до 15.12.2022 г.,след заплащане на
осигуровки/374 лв. за м.01.2021 г.,6 557.07 лв. от 01.02.2021 г. до 01.04.2022
г.,4 407.52 лв. от 01.04. до 01.12.2022 г. и 275 лв. за м.12.2022 г./.За периода
15.07.2021 г.-18.06.2022 г. дължал и командировъчни за изпълнени
международни рейсове,вкл. 2 186 евро за 52 дни/левова равностойност 4
275.44 лв./.
1
С оглед системното неплащане на трудови възнаграждения,ищецът бил
подал сигнал до дирекция ”Инспекция по труда”.Неплащането било
установено и ответникът бил задължен да заплати възнагражденията и
дневните командировъчни до 06.01.2023 г..
Исканията са ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите,ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез адв.И.
Д. И. от АК София гр.София ж.к.”Овча купел” ул.”Бойчо Огнянов”№1 ет.3
ап.13.Оспорва исковете като неоснователни.Страните били в трудово
правоотношение,но ответникът бил изплатил на ищеца дължимите трудови
възнаграждения и командировъчни /въпреки че не разполагал с
ведомости,разписки или платежни нареждания/.Дори бил изплатил
повече,под формата на допълнително материално стимулиране.Ответникът
бил подал жалба против констатациите на Инспекцията по труда, поради
което същите не били влезли в сила и нямали материална доказателствена
сила.Оспорва вкл. представените разпечатки от вайбър кореспонденция,не
установявали наличието на командировки.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните
по делото доказателства/преценените като допустими,относими и
необходими/,намира за безспорно от фактическа страна следното:
В периода 04.01.2021 г.-15.12.2022 г.,страните са били във валидно
трудово правоотношение,като ищецът е заемал при ответника длъжността
”шофьор,товарен автомобил /международни превози/”,с основно месечно
трудово възнаграждение 650 лв. и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 0.60% за всяка година трудов
стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на
същата,сходна или със същия характер работа,длъжност или професия.
Правоотношението е било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от
КТ-по взаимно съгласие.
Горното е видно от представените по делото трудов договор
№012/04.01.2021 г./стр.7/,страница от трудова книжка на ищеца/стр.8/ и
заповед №009/15.12.2922 г. на управителя на ответника/стр.64/.
По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна
2
експертиза/стр.стр.262-272/:
Вещото лице е установило,че за периода сумите за трудови
възнаграждения на ищеца са били осчетоводявани в счетоводството на
ответника.При осчетоводяването на разходите за работна заплата са били
спазени изискванията за документиране на счетоводните операции и тяхната
логическа последователност.
За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. трудовото
възнаграждение,изчислено на база на изминатите километри по
месеци,съгласно изготвените от ищеца писмени отчети,умножени по 0.15
лв./км. пробег,представлява сума в размер на 5 638.65 лв..За същия период
трудовото възнаграждение,изчислено на база данните от GPS на товарния
автомобил,умножени по 0.15 лв./км. пробег, представлява сума в размер на
30 232.67 лв..
От ответното дружество не са били предоставени
документи,удостоверяващи прилагането на Наредбата за командировките в
чужбина и Приложение №3 към същата. Поради което,вещото лице не е
могло да изчисли размера на дължимите командировъчни пари.За
дните,посочени от ищеца, съгласно приложената към исковата молба Вайбър
кореспонденция,командировъчните възлизали на сумата от 4 275.44 лв..
Нетното дължимо от ответника на ищеца трудово възнаграждение
възлизало на сумата от 12 361.81 лв..
В с.з./протокол от с.з. от 11.05.2023 г. на стр.стр.275-277 от
делото/,вещото лице е обяснило,че осчетоводяването не означава
изплащане.Подписани от ищеца документи за получени трудови
възнаграждения не са му били представени.
При тези фактически констатации,Съдът намира,че исковете са
допустими,като предявени от валидно представляван правен субект с интерес.
Разгледани по същество,исковете са и основателни:
За уважаването на претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже,при условията на пълно и
главно доказване,че през периода е бил в трудово правоотношение с
ответника,по силата на което е престирал труд,съобразно
уговореното,откъдето за работодателя е възникнало задължение да му
изплати възнаграждение за положения труд в посочения в исковата молба
размер.Следва да се установи и че възмездяването на положения труд не е
извършено,без да е налице основание за това.
От събраните по делото доказателства се установи,че за процесния
период страните са се намирали в трудово правоотношение въз основа на
3
трудов договор №12/ 04.01.2021 г.,съгласно който ищецът е изпълнявал
длъжността ”шофьор,товарен автомобил/международни превози/” при
ответника.Трудовият договор е бил сключен за срок от шест месеца,уговорен
в полза на работодателя, като е било предвидено и че след изтичане на срока
договорът автоматично става безсрочен,която хипотеза се е осъществила.
Първоначално уговореното трудово възнаграждение е било в размер на
650 лв.,а от 01.04.2022 г. - 710 лв.,с оглед увеличението на МРЗ.
Със заповед №009/15.12.2022 г.,трудовият договор е бил прекратен,на
основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
В решения на ВКС №№258/03.11.2017 г. по гр. дело №1007/2017 г. IV
г.о.89/29.03.2013 г. по гр. дело №558/ 2012 г. IV г.о.,746/05.01.2011 г. по гр.
дело №727/2009 г. IV г.о.,141/30.11.2010 г. по гр. дело №2715/2008 г. II г.о. и
др.,постановени по реда на чл. 290 ГПК,се приема, че съгласно чл.270 ал.3 от
КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично
задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във
ведомостта,в разписка,както и в документ за банков превод по влог на
работника. Подписаната от работника ведомост доказва основанието,на което
е извършено плащането.
В случая няма подпис на ищеца по ведомост за получаване на
безспорно полагащото му се трудово възнаграждение за процесния
период,липсват и документи, които да се приравнят на разписка в
смисъла,вложен в този термин от законодателя.Вещото лице в съдебно
заседание е уточнило,че осчетоводяването на разходите за труд е извършено
правилно,но това не означава че сумата е изплатена,тъй като след това сумата
следва да бъде отразена във ведомост при разплащателен документ и да
съществува подпис на лицето,че е получил сумата,но върху документите
липсва подпис на ищеца.Плащането на осигуровки/данък,респективно
подаването на справка или декларация от работодателя,че трудово
възнаграждение е платено,не съдържат изявление на работника в този смисъл
и не могат да се приравнят на разписка по смисъла на чл.270 ал.3 от КТ -
удостоверяваща от него получаването на полагащо му се трудово
възнаграждение.Действително,в случая заеманата от ищеца длъжност
”шофьор,товарен автомобил/международни превози/” предпоставя
4
задължения във връзка със счетоводство и контрол на финансово-
счетоводната дейност на дружеството.В случая по делото не е установено по
надлежен ред,че на ищеца са платени претендираните с исковата молба суми
за положен труд за периода от 08.01.2021 г. до 15.12.2022 г..Назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза не е установила,че в ответното
дружество съществуват документи,от които да е видно,че на ищеца са
изплащани суми за трудови възнаграждения.
В настоящият случай във ведомостите за работна заплата на
дружеството за трудово възнаграждение са отразени суми,както следва: на Р.
П. И. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. сума в размер на 7 670 лв. и
за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. г. сума в размер на 8 502.32 лв.В
Оборотната ведомост на ответното дружество за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2022 г. в Дебита на Счетоводна сметка 604 ”Разходи за
заплати/възнаграждения” е отразена сума в размер на 21 439.38 лв..Същата
сума е отразена и по Кредита на сметката.В Оборотната ведомост на
ответника за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в Дебита на Счетоводна
сметка 604 е отразена сума в размер на 15 078.57 лв..
За периода от 08.01.2021 г. до 31.12.2022 г. са осчетоводени
начисляваните и изплатени суми за трудовите възнаграждения.Към датата на
изготвяне на заключението, която е преди крайната дата за годишното
счетоводно приключване за 2022 г.,за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022
г. са осчетоводени само начислените суми за трудово възнаграждение.В
оборотните ведомости на дружеството за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2022 г. средствата за работна заплата са отразени в счетоводна сметка
604.Сумата за разходи за работна заплата за 2021 г. е включена в ГФО за 2021
г. от ответника.
На вещото лице не са били предоставени документи, удостоверяващи
прилагането на Наредбата за командировките в чужбина и Приложение
№3,при което то да изчисли размера на дължимите командировъчни
пари.Установи се и от уточненията на вещото лице,че осчетоводяването е
счетоводна операция,но това не означава,че сумата е изплатена,като след това
сумата следва да бъде отразена във ведомост или друг разплащателен
документ и да съществува подпис на лицето,че е получило сумата,а такъв
подпис от ищеца липсва.
5
Пресметнати,задълженията на ответника към ищеца за трудово
възнаграждение възлизат на сумата от 15 935.59 лв. в брутно изражение/12
361.81 лв. в нетно/.
В тежест на ответника е да докаже,че е погасил чрез плащане
претендираната сума,доказателства за което в случая не са ангажирани.За
установяване на факта на заплащане на дължимите суми бе допусната и
назначена съдебно-счетоводна експертиза,според която в ответното
дружество не съществуват документи,от които да е видно,че на ищеца са
изплащани суми за трудови възнаграждения.
При така установеното,Съдът приема,че претендираното от ищеца
трудово възнаграждение за периода от 08.01.2021 г. до 15.12.2022 г. не му е
било изплатено,при което искът по чл.128 т.2 от КТ е основателен.Падежът на
вземанията за заплащане на трудово възнаграждение е настъпил,с оглед
изминалия значителен период от време от полагането на труда до
предявяването на иска и на основание чл.270 ал.2 от КТ,който предвижда,че
трудово възнаграждение се заплаща ежемесечно.
Следва да се има предвид,че съгласно константната съдебна практика
при иск с правно основание чл.128 т-2 от КТ може да се присъди брутното
трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки,като решението
трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се
присъжда остатъка след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски - решение
№166/ 25.02.2010 г. по гр. дело №220/2009 г. на ВКС ГК ІІІ г.о..Законно
дължимите данъци,осигуровки и удръжки се правят при изплащането на
дължимата сума.
С оглед на това и по изложените съображения,Съдът намира
предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за основателен и
доказан,при което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 11 613.59 лв. нетно трудово възнаграждение. Сумата следва да се
присъди,ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на предявения иск за командировъчни за периода от
м.07.2021 г. до м.11.2022 г. вкл.,Съдът приема следното:
6
В случая е безспорно установено,че ищецът е работел през исковия
период като шофьор в транспортна фирма за извършване на международни
превози - ответника,като е извършил за периода м.07.2021 г.-м.11.2022 г.
курсове в чужбина.
Съгласно чл.215 от КТ,при командироване работникът или служителят
има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни,дневни и квартирни пари,при условия и размери,определени от
Министерски съвет.
Настоящият съдебен състав намира,че процесните отношения се
регулират с Наредба за служебните командировки и специализациите в
чужбина/НСКСЧ/,приета с ПМС №115/03.06.2004 г.,обн. ДВ бр.50/11.06.2004
г.,в сила от 01.07.200 4г.,както се приема в по-новата практика на ВКС,а
именно определение №612/01.06.2017 г. по гр. дело №500/2017 г..Вярно е и
това,че с решение №153/ 15.07.2013 г. по гр. дело №495/2012г. на ВКС ІІІ г.о.
е прието,че при сходен казус приложение намира Наредбата за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници/НСКШСЧМАПТП/.Съдът намира
обаче,че тази Наредба е загубила значение.От друга страна има предвид,че не
е обнародвана в ДВ,поради което няма нормативен характер,по аргумент от
чл.5 ал.5 от КРБ.НСКШСЧМАПТП не е приета с ПМС №40/02.07.1987 г.,а е
издадена въз основа на чл.7 ал.2 от същото.С ПМС №40/1987 г. е приета
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина,обн. ДВ
бр. 54/14.07.1987 г.,в сила от 14.07.1987 г.,която по-късно е отменена с
отмяната на самото постановление ДВ бр.50/11.06.2004 г.,в сила от 01.07.2004
г.,като е приета новата НСКСЧ с ПМС №115/2004 г..
С решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК-от 17.05.2010 г. по гр.
дело №638/2009 г. на ВКС ІІІ г.о. и от 21.01.2010 г. по гр. дело №278/2010г.
на ВКС ІІІ г.о. е прието,че по силата на чл.121 от КТ,когато нуждите на
предприятието налагат,работодателят може да командирова работника за
изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му
работа.В контекста и на разпоредбата на чл.6 ал.1 т.2 от Наредбата за
командировките се считат командировани лицата,които са изпълнявали
задълженията си извън границите на населеното място,където е седалището
на работодателя като за шофьорите,изпълняващи курсове в чужбина се
7
дължат командировъчни.С оглед задължението на работника да изпълни
заповедта за командировка,ако тя е законна - арг. от чл.126 т.7 от КТ,за
работодателят възниква задължението,визирано в разпоредбата на чл.215 от
КТ,да му заплати пътни,дневни и квартирни пари.В случая липсва издадена
командировъчна заповед.С неиздаването на командировъчна заповед от
работодателя за периода от м.07.2021 г. до м.11.2022 г. той е нарушил закона
и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.В
този смисъл за липсата на командировъчна заповед - решение
№298/06.01.2016 г. по гр. дело №5500/ 2014 г. на ВКС IV
г.о..Нарушаването/неспазването/ на законоустановените изисквания за реда
на командироване има за последица незаконност на действията на
работодателя и липса на задължение от насрещната страна по
правоотношение да изпълни разпореждането/при евентуално устно
разпореждане/,но не и отпадане на задължението за заплащане на
командировъчни пари,чието предназначение е да се компенсират до известна
степен неудобствата,които работникът или служителят понася, когато
изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си.Щом е
налице такова изпълнение на място,което не е отнапред известно и изрично
прието в договора,работодателят дължи компенсиране на работника за
търпените неудобства.То следва да стане или под формата на изплащане на
командировъчни/пътни,дневни и квартирни-при наличие на предвидените в
Наредбата за командировките в страната,или под формата на ”допълнителни
възнаграждения,включващи и командировъчните пари,освен ако с акт на
Министерския съвет е предвидено друго”/чл.6 ал.2 от цитираната
Наредба/.Именно защото целта на командировъчните е да компенсират в
известна степен търпените неудобства при изпълнение на работата на място
извън мястото на работа/което в най-честата хипотеза съвпада с това на
местоживеенето/ и местоживеенето, такива под формата на дневни не се
дължат,когато се ползва служебно целодневна безплатна храна в мястото на
командироване или когато командировката се изпълнява в мястото,където
фактически живее командированият или неговото семейство,както и при
постъпването му в болнично заведение/чл.23,чл.24 ал.2./.Не се заплащат
квартирни пари,когато е ползвана безплатна нощувка в мястото на
командировката,или когато командировката е в населеното място,където
живее командированият или семейството му, или постъпи в болнично
8
заведение/чл.27/.Не се дължат пътни,когато се ползва безплатен превоз и др.
Подобни /чл.15/.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза,задълженията на ответника
за командировъчни,пресметната въз основа на дните,които са посочени във
Вайбър кореспонденцията на страните възлизат на 4 275.44 лв.,изчислени въз
основа на Приложение №3 от НАРЕДБАТА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ
КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА,поради което
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.Следва да бъде
присъдена и законна лихва,считано от датата на подаване на иска в съда -
25.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В заключение,следва да се вземе отношение и по довода на ответника,че
ищецът е признал изплащане на дължимите трудови възнаграждения в
жалбите си до Инспекцията по труда и в становището си по друго
дело.Ответникът е представил 2 бр. жалби/стр.стр.119 и 120 от делото/,които
обаче не съдържат твърдяното от ответника признание. Напротив,ищецът
заявява неплащане на уговореното БТВ и на командировъчни,като признава
само изплащане на явно уговорено допълнително трудово възнаграждение от
0.15 лв./1 км. пробег,което не изключва дължимостта на другите суми.
Разноски по делото:
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС общо 635.56 лв. държавна такса върху уважените
искове/464.54 лв.+171.02 лв./.
На представлявалия безплатно ищеца адвокат,ответникът следва да
бъде осъден да заплати общо 2 172.76 лв. възнаграждение/1 445.22 лв. за
защита по първия иск и 727.54 лв. по втория/.
Водим от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Даликс Транс”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Враца ул.”Екзарх Йосиф”№79 вх.В ап.77,представлявано от
управителя Светослав Мариелов Борисов,да заплати на Р. П. И. с ЕГН
********** от гр.В. ул.******** следните суми:
-11 613.59 лв. трудово възнаграждение от 08.01.2021 г. до 15.12.2022
9
г.,като чиста сума за получаване;
-4 275.44 лв. командировъчни за изпълнени международни рейсове за
периода 15.07.2021 г.-18.06.2022 г.;
-законната лихва върху сумите,считано от 25.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ”Даликс Транс”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Враца ул.”Екзарх Йосиф”№79 вх.В ап.77,представлявано от
управителя Светослав Мариелов Борисов,да заплати по сметка на ВРС 635.56
лв. държавна такса.
ОСЪЖДА ”Даликс Транс”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Враца ул.”Екзарх Йосиф”№79 вх.В ап.77,представлявано от
управителя Светослав Мариелов Борисов,да заплати на адв.Б. А. Т. от АК
София гр.София ул.”Три уши”№8 ет.3 сумата от 2 172.76 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд
в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10