№ 2027
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищеца
„Софийска вода“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт А.К.-М., срещу
решение №19407/24.11.2023г., постановено по гр.д. №13083/2023г. по описа на
СРС, 62 състав, с което са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД
срещу К. Г. Г. искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.198 от ЗВ и чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че К. Г. Г. дължи на „Софийска вода“ АД, както следва: сумата от
3082,35 лева, представляваща стойност на доставени В и К услуги за периода
01.08.2012г. – 28.02.2022г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно
със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 18.08.2022г.
до окончателното изплащане, и сумата от 639,89 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 25.04.2019г. – 30.03.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 31.08.2022г. по ч.гр.д.
№44652/2022г. на СРС, 178 състав.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
1
неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът поддържа, че представената електронна справка от Имотния
регистър представлявала достатъчно категорично доказателство, че
ответницата е собственик на процесния имот, доколкото в същата било
отразено приемането на дарението на имота на 07.08.2022г., както и не били
налице разпоредителни сделки с имота в процесния период. Представената
справка отразявала всички вписани обстоятелства, като в случая било видно,
че в рамките на процесния период ответникът бил собственик на имота.
Поради това било доказано по категоричен начин в първоинстанционното
производство наличието на облигационно отношение между страните с
предмет доставката на В и К услуги до процесния имот. От заключението на
комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установявало
количеството и стойността на доставените В и К услуги до имота за процесния
период. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна К. Г. Г., чрез пълномощника адв. Н.И., с който жалбата се
оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемата страна поддържа, че не е установено по делото, че ответницата е
потребител на В и К услуги за процесния имот. Липсвали доказателства за
реално доставена питейна вода и предоставени В и К услуги, както и, че
начисляването на стойността на същите е извършено от ищцовото дружество в
съответствие с приложимата нормативна уредба.
Подадена е и частна жалба от адв. Е. К., пълномощник на ответницата К.
Г. Г., срещу определение №5947/07.02.2024г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК. В жалбата се поддържа, че неправилно било определено възнаграждение
на база един иск, тъй като в случая били предявени два обективно
кумулативно съединени иска, като възнаграждението следвало да бъде
определено на база цената на всеки един от исковете, а не техният сбор. Дори
при наличие на възражение за прекомерност възнаграждението по чл.38, ал.2
от ЗА следвало да бъде определено в размерите, предвидени в Наредба
№1/2004г.
Насрещната страна „Софийска вода“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт А.К.-М., е депозирала отговор по частната жалба, с който я
2
оспорва. Излага доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение при
обективно съединяване на искове следва да се определи на база сбора от
цената на всички искове. Позовава се на практика на СЕС, като счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по преценка на съда.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Софийска вода“
АД срещу К. Г. Г. положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №44653/2022г. на
СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на В и К услуги като
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
*******, както и, че не е заплатила предоставените услуги в установения за
това срок.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено
лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е
3
всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К
операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи
условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8,
ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се
приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка,
е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или
вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К
услугите.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е
собственик на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е
доставило В и К услуги през процесния период.
По делото е представена справка от Служба по вписванията – София за
периода 01.01.1998г. – 24.03.2022г. относно вписванията, отбелязванията и
заличаванията по електронна партида №206647, от която е видно, че
ответницата К. Г. Г. е придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, през 2002г., като няма
последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост
или учредяване на право на ползване в полза на друго лице. Следователно, по
делото е установено обстоятелството, че ответницата за процесния период е
била собственик на водоснабдения имот, съответно същата има качеството на
потребител на ВиК услуги. Ответницата не е направила конкретни оспорвания
на вписаните в справката обстоятелства и не е представила доказателства за
оборването им, като съдът намира представената справка за достатъчно
доказателство за принадлежността на правото на собственост. На следващо
място, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и
съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права,
ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че
4
имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства
след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично
промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.
От изслушаното и прието в първоинстанционното производство
заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно дадено, се
установява, че имотът е водоснабден, както и, че количеството ползвани
услуги за исковия период е 1425.226 куб. м. на стойност 3114,93 лева, като
същата е определена в съответствие с предоставените количества и с
утвърдените от КЕВР цени. Предоставяните количества са изчислявани на
база за брой живущи лица – един живущ, като начинът на отчитане е
изчисляване на база поради изтекла метрологична проверка на водомера. В
заключението се посочва, че за процесния период непогасените задължения
възлизат на 3082,35 лева – главница, и 639,89 лева – лихви за забава.
Настоящият състав на съда намира, че заключенията на СТЕ и ССчЕ следва да
бъдат кредитирани, доколкото вещите лица са специалисти, притежаващи
специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно са
отговорили на поставените пред експертното изследване задачи. В
съобразителната част на експертизата вещите лица са посочили
предоставените от ответното дружество документи, въз основа на които са
извършили констатациите си, отразени в заключението. Експертните
заключения не са оспорени от страните, като вещите лица са отговорили
пълно и точно на възложените от съда задачи. Освен това по делото не са
ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите
на вещите лица.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
настоящият въззивен състав приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, респ. ответницата притежава качеството
потребител на В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във
връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от
2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на
отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като
същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на
5
водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в
сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от
2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от
2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато
водопроводната инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в
жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното
количество питейна вода се извършва съобразно броя на обитателите в
жилищата, като при липса на индивидуални водомери или неизправни такива,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва –
по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
По делото се установява спазване на описаната процедура за
разпределение на количеството доставени В и К услуги в процесния имот. От
кредитираното заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза се установява, че в процесното жилище реално са били
предоставяни от ищцовото дружество В и К услуги, като с оглед
обстоятелството, че водомерът в имота не е бил сертифициран през процесния
период правилно въз основа на посочените клаузи от ОУ ищецът е начислил
изразходвано количество питейна вода на база брой живущи. Поради изтекла
метрологична годност на средствата за техническо измерване, количеството
питейна вода, доставена в процесния имот, е определено на база за брой
живущи лица – един живущ. Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 Наредба №
4/2004 г., индивидуалните водомери в сгради – етажна собственост, се
проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на потребителите,
като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5
Наредба № 4/2004 г. предвижда, че когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1,
6
срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай, че
след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39,
ал. 6. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредба
№ 4/2014 г. и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява
по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки
обитател.
В конкретния случай е установено, че през процесния период в
жилището на ответницата не е имало водомери, преминали метрологичен
контрол. Eто защо и предвид липсата на насрещно твърдение от ответницата,
съответно на ангажирани доказателства, че в имота е бил монтиран водомер,
който е бил проверен, то следва извода, че са налице гореописаните
предпоставки за служебно начисляване на потребление. Количеството питейна
вода (при липса на оспорване на изводите на вещото лице по комплексната
експертиза) следва да бъде определено на база един обитател на имота.
При извод за основателност на предявения иск, следва да бъде
разгледано възражението за изтекла погасителна давност. Според
становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на
ВКС на РБ вземанията за ползваните В и К услуги са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна
давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите
условия падеж. Съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия на
водоснабдителното дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 18.08.2022
г., като от тази дата установителният иск се счита предявен (арг. от чл.422, ал.1
от ГПК) и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната –
арг. от чл.116, б. „б“ от ЗЗД. Следователно, вземанията, станали изискуеми
преди 18.08.2019 г., са погасени по давност, т. е. тези, за които е издадена
7
фактура 30 дни преди тази дата. Видно от приетото и неоспорено заключение
на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза по партидата на
ответницата са начислени суми в размер на 1878,29 лева по издадени фактури
за ползвани В и К услуги за периода от 01.08.2012г. до 28.06.2019г. (падежът
на фактурата, издадена на 28.06.2019г. е настъпил на 28.07.2019г., преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК), и след извършено от ответницата
плащане в размер на 32,58 лева, е останал неплатен остатък от 1845,71 лева,
като тези вземания са погасени по давност и в тази част претенцията следва да
бъде отхвърлена. Ето защо, главният иск следва да бъде уважен за периода
29.06.2019 г. – 28.02.2022 г. в размер на 1236,64 лева. (съобразно справката
към заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза), а за разликата до пълния предявен размер от 3082,34 лева и за
периода 01.08.2012г. – 17.08.2019г. – да се отхвърли. Видно от заключението
на вещото лице - счетоводител, всички платени от ответницата суми касаят
задължения през погасения по давност период, поради което не засягат
основателността на претенцията за периода 29.06.2019 г. – 28.02.2022 г., а
твърдения за погасяване на тези задължения от ответната страна чрез плащане
не са и наведени по делото.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД падежът на
всяко от задълженията за плащане на потребените В и К услуги е в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 42 от Общите условия от 2006
г., респ. чл. 44 от Общите условия от 2016 г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Следователно след изтичане на 30-дневния срок и
считано от следващия ден длъжникът изпада в забава и върху задължението
започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне
в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Следователно,
ответницата дължи обезщетение за забава върху дължимата от нея сума за
главница, считано от 25.08.2019 г. (30-дневният срок за изпълнение по първата
фактура за периода, издадена на 26.07.2019 г., е изтекъл на 24.08.2019 г.), като
до заявената от ищеца крайна дата 30.03.2022 г. в тежест на ответницата се е
натрупала мораторна лихва върху дължимата от нея главница от 1236,64 лева
в размер на 155,14 лева, за който размер и период претенцията за мораторна
8
лихва следва да бъде уважена.
Ето защо, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и
предявените искове да бъдат уважени за посочените по-горе размери и
периоди, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Частната жалба е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалване,
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че не се дължи
отделно възнаграждение за процесуално представителство по всеки иск, а
размерът на възнаграждението е определен на база сбора от цената на
предявените искове, поради което е оставил без уважение искането на
процесуалния представител на ответницата за изменение на решението в
частта за разноските, като му бъде присъдено допълнително възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 537,76 лева, освен присъденото
с решението възнаграждение в размер на 672,24 лева.
Във връзка с изложените в жалбата доводи следва да се отбележи, че
адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА се определя от съда, съобразно фактическата и
правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника
процесуални действия, а не подлежи на договаряне между страните по
договора за правна защита и съдействие. Въззивният съд не споделя
изложените в жалбата аргументи за приложимост на разпоредбата на чл. 2 ал.
5 от НМРАВ, допускаща уговаряне на възнаграждение за всеки от
съединените искове поотделно. На първо място следва да се отбележи, че не
винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато
едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я
докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея,
решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по
главния иск. При кумулативно съединени обусловени искове често се
наблюдава акцесорност, какъвто е случаят на съединяване на иск за главница
и лихва. С оглед възприетите в установената съдебна практика обективни
критерии за определяне на справедлив размер на адвокатските
9
възнаграждения – обема и сложността на извършената дейност и величината
на защитавания интерес, то при кумулативно съединени, но обусловени от
акцесорност оценяеми осъдителни искове, прилагането на размера, определен
според обема на сборния интерес е достатъчен. Нужда от определяне на
възнаграждение поотделно ще възникне при друг тип съединяване на искове
(оценям и неоценяем, вещен и облигационен, установителен и конститутивен
и др. подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по
всеки от тях, независимо от съотношението, в което са съединени. В случая
исковете, за защита по които се претендира присъждане на отделно адвокатско
възнаграждение, са заявени в едно общо производство и не налагат отделна
защита, поради което и не следва да бъде присъждано адвокатско
възнаграждение за защита по всеки иск.
Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че съобразно решение на
СЕС от 25.01.2024г. по дело №С.438/22, определение №343/15.02.2024г. по т.д.
№1990/2023г. на ВКС, II т. о., минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен
на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Посочено е, че
НМРАВ е приета в нарушение на чл.101, §1 ДФЕС, което води до нейната
нищожност, респ. до неприложимостта й в отношенията между страните и
при разрешаване на спора от съда.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е
налице основание за изменение на решението в частта за разноските, поради
което частната жалба на процесуалния представител на ответницата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за първоинстанционното производство в размер на 323,55 лева, за заповедното
производство в размер на 27,54 лева, както и разноски за въззивното
производство в размер на 101,54 лева. Първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и в частта, с която в полза на процесуалния представител на
ответницата е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
10
от ЗА за разликата над сумата от 423,51 лева до пълния присъден размер от
672,24 лева. С оглед частичното отхвърляне на жалбата на основание чл.38,
ал.2 от ЗА на адв. Н.И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за предоставената безплатна правна помощ на въззиваемата страна К. Г. за
въззивната инстанция в размер на 128 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №19407/24.11.2023г., постановено по гр.д.
№13083/2023г. по описа на СРС, 62 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Софийска вода“ АД срещу К. Г. Г. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.198о, ал.1 от ЗВ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че К. Г. Г. дължи на „Софийска вода“ АД следните суми: 1236,64 лева,
представляваща стойност на доставени В и К услуги за периода 29.06.2019 г. –
28.02.2022 г. за обект, находящ се на адрес гр. София, ж.к. *******, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.08.2022г. до окончателното
плащане, и сумата от 155,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 25.08.2019 г. до 30.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.08.2022г. по ч.гр.д.
№44652/2022г. на СРС, 178 състав, както и в частта, с която е осъден ищецът
„Софийска вода“ АД да заплати на адв. Е. К. К. на основание чл.38, ал.2 от ЗА
сумата над 423,51 лева до пълния присъден размер от 672,24 лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.198о, ал.1 от ЗВ и чл.86 от ЗЗД,
че К. Г. Г., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 31.08.2022г. по ч.гр.д. №44652/2022г. на СРС,
178 състав: 1236,64 лева, представляваща стойност на доставени В и К услуги
за периода 29.06.2019 г. – 28.02.2022 г. за обект, находящ се на адрес гр.
11
София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.08.2022г. до окончателното плащане, и сумата от 155,14 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 30.03.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №19407/24.11.2023г., постановено по гр.д.
№13083/2023г. по описа на СРС, 62 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „Софийска вода“ АД,
ЕИК *********, разноски за първоинстанционното производство в размер на
323,55 лева, разноски за заповедното производство в размер на 27,54 лева,
както и разноски за въззивното производство в размер на 101,54 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, да заплати на адв. Н.И. И., с адрес гр. София, ул. „*******, офис –
партер, сумата от 128 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на въззиваемата страна К. Г. Г. безплатна помощ за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение №5947/07.02.2024г. по гр.д.
№13083/2023г. по описа на СРС, 62 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12