№ 2165
гр. София, 10.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора М. Б. Н.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 328 и сл. от НПК.
С протоколно определение от 07.07.2022 г. постановено по НЧД № 4828/2022 г. по
описа на СРС, НО, 22-ри състав, съдът е определил едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените на осъденото лице С. Т. М. по НОХД № 20540/2016 г. и НОХД №
8269/2017 г. и двете по описа на СРС, като му е определил едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на наказанието за срок от три години. Приспаднал е на основание чл. 59, ал. 1,
2 НК, вр. чл. 25, ал. 2 НК, от така определеното общо най-тежко наказание времето, през
което осъденият е бил задържан по включените в съвкупността наказателни производства,
както и изтърпяната до момента част от наказанията и на основание чл. 23, ал. 3 от НК, е
присъединил към определеното общо наказание, наказанието „глоба“ в размер на 2000,00
/две хиляди/ лева, наложено по НОХД № 8269/2017 г., по описа на СРС.
Срещу определението е постъпила жалба на упълномощения защитник на осъденото
лице С. Т. М. – адв. С. С.. В депозираната жалба се твърди, че в определението на съда е
следвало да бъде посочено изрично, че тригодишният изпитателен срок, за който е отложено
изпълнението на определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва
да тече от датата на влизане в сила на хронологично последната влязла в сила присъда,
включена в съвкупността. По горните съображения се отправя искане за изменение на
атакуваното определение в посочения по-горе смисъл.
В съдебно заседание защитникът на осъдения М. - адв. С. С., отправя искане за
изменение на атакуваното определение и изрично посочване, че изпитателният срок на
групираните осъждания започва да тече от влизане в сила на последната по време условна
1
присъда. Сочи, че да се приеме, че този срок започва да тече от влизане в сила на
определението на съда, с което са групирани двете наказания, би означавало недопустимо
влошаване на положението на осъденото лице, доколкото е възможно да се достигне до
положение при което изпитателният срок по кумулираните осъждания е възможно за
започне да тече след като са изтекли тези по отделните такива.
Пред настоящия въззивен състав представителят на СГП предлага обжалваното
определение на СРС да бъде потвърдено, доколкото направеното групиране на наказанията е
правилно.
Осъденият С. Т. М. не се явява в с.з. пред въззивната инстанция след редовна
процедура по призоваване и не взима становище по жалбата.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, намира за установено следното:
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически констатации,
касаещи наличието на релевантните към молбата на С. Т. М. осъждания с различни съдебни
актове, а именно:
1. С определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение /с
характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № 502/2008 г. на ПРС, в сила от 29.05.2008 г.
на осъдения С. М. е наложено наказание „обществено порицание“, за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, извършено 25.05.2007 г.;
2. С присъда по НОХД № 20540/2016 г. на СРС, в сила от 05.07.2018 г. на осъдения С.
Т. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването
на което на основание чл. 66 от НК е отложено е изпитателен срок от 3 /три/ години, за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 10.05.2016 г.
3. С присъда по НОХД № 8269/2017 г. на СРС, в сила от 04.07.2019 г. на осъдения С.
Т. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването
на което на основание чл. 66 от НК е отложено е изпитателен срок от 3 /три/ години и
„глоба“ в размер на 2000 лева, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 3 от НК, извършено на
09.02.2017 г.
Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства и при
преценка на отделните осъждания, правилно и законосъобразно са групирани наказанията,
наложени на С. М. със съдебни актове, постановени по НОХД № 20540/2016 г. и НОХД №
8269/2017 г. и двете по описа на СРС, като е определено общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, а на основание чл. 23, ал. 2 от НК
е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 2000.00 лева, наложено по НОХД №
8269/2017 г., по описа на СРС. Престъпленията, за които е осъден М., са извършени преди да
има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и
2
същи вид, поради което между тези две осъждания са налице условията за определяне на
общо наказание и за присъединяване на наказанието „глоба“. Именно така е сторено от
първоинстанционния съд, с което са съобразени материалноправните предпоставки по чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК. При спазване на законовите правила на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което С. М. е
бил задържан, както и е изтърпявал наказания по кумулираните осъждания.
Настоящата инстанция преценява, че неправилно първата инстанция не е взела
отношение по направеното от защитника на осъдения искане за определяне на датата от
която следва да започне да тече изпитателния срок за престъпленията включени в
съвкупността. Този порок на постановения съдебен акт от първия съд следва да бъде
коригиран от въззивната инстанция. Не се споделя становището на защитата, че
изпитателният срок на определеното едно общо най-тежко наказание започва да тече от
влизане в сила на последната по време условна присъда, поради което намира жалбата за
неоснователна.
Поначало няма никакъв спор относно обстоятелството, че предвид момента на
извършване на престъпните деяния и влизане на съответните съдебни актове (по НОХД №
20540/2016 г. и НОХД № 8269/2017 г. и двете по описа на СРС) в сила, наложените
наказания е следвало да бъдат групирани в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 НК, както е сторил СРС в процесното първоинстанционно производство.
Същевременно обаче никога не е имало теоретични или практически противоречия относно
това, че при определяне на общо наказание по чл. 25 НК, дори и при отделни осъждания да е
прилагана разпоредбата на чл. 66 НК и да са налице материалноправните предпоставки за
нея, приложението на института на условното осъждане не е задължително. Това е така, тъй
като конкретната преценка на по-богатата криминална дейност на осъдения, осмисляна от
съдебния състав, решаващ въпроса с кумулацията, предпоставя и обмисляне на факта дали
спрямо това лице е целесъобразно да се постанови отлагане изтърпяването на наложеното
общо наказание лишаване от свобода.
Следователно, доколкото става дума за поредна нова преценка, може и да бъде
постановено ефективно изтърпяване на същото. Иначе казано, при групиране на наказанията
по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК въпросът за изтърпяване на наказанието следва да се реши наново,
макар и само за общото наказание. В такъв аспект е нужно да се прави прочит и на нормата
на чл. 25, ал. 4 НК, извод от която представлява фактът, че отделно определените
изпитателни срокове губят своето самостоятелно значение. Ето защо изпитателен срок,
наложен на основание чл. 66, ал. 1 НК, относим към определеното общо наказание по чл. 25,
ал. 1 НК, започва да тече от влизане в сила на определението за кумулация по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, вр. чл. 23 НК (в т. см. вж. напр. Р. № 549 от 16.12.2013 г. по н.
д. № 2021/2013 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС).
Предвид изложеното току-що, не може да се приеме становището на защитата, че
определеният изпитателен срок по наложеното общо наказание следва да тече от влизане в
сила на втората присъда или съдебен акт, приравним на нея. Изтъкнатите аргументи за
3
фактическо положение, което трябвало да отговаря на правното, са абсолютно
несъстоятелни и неприложими в процесната обсъждана процедура.
Възражението на защитата за неправомерно удължаване на изпитателния срок не може
да бъде аргументиран и с прочита на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК. „Изтърпяно
наказание“ лишаване от свобода по смисъла й следва да означава реално търпяното такова,
но не и времето, през което условно осъденият е имал този статут. Под изтърпяване на
наказание лишаване от свобода по смисъла на коментираната норма се има предвид само
реално изтърпяното, защото анализът на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК несъмнено насочва
към отлагане на изтърпяването на наложеното наказание, което в случая е отложено и не е
приведено в изпълнение.
В случая първата инстанция е следвало да изложи мотиви във връзка с направеното от
защитата искане. Независимо от липсата на такива, с оглед постигнатия по делото резултат,
който е коректен, СГС не намери основания за изменяване на съдебния акт, каквато
претенция съдържа въззивната жалба.
С оглед изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че атакуваното
определение на СРС следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а
подадената жалба от защитата на осъдения - оставена без уважение.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 07.07.2022 г. постановено по
НЧД № 4828/2022 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4