РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Русе, 20.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело № 576 описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Община Борово,
представлявана от кмета на Общината против Решение за верификация на постъпило
искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от 02.10.2020 г. на Ръководител
на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси" 2014-2020 (ОПРЧР 2014-2020) и Заместник министъра на труда и
социалната политика, в частта по т. 2 от решението, с която се отказва верификация
на разходи в размер общо на 6036,77 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от
ЗУСЕСИФ във връзка с постановено влязло в сила Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от
02.10.2018 г.
В жалбата са наведени възражения
както за нищожност на оспорения административен акт, така и за неговата
унищожаемост. Твърди се, че Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г.
е било изменено с Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. като
последното решение е отменено досежно процесните разходи, при осъществен
съдебен контрол с влязло в сила решение на АдмС – Русе, постановено по адм.д. №
383/2019 г. на съда. На следващо място, в жалбата се развиват и доводи, че
оспореното решение за верификация по искане за окончателно плащане се явява
нищожно поради противоречието му с постановеното решение по адм.д. № 383/2019
г. по описа на АдмС – Русе, оставено в сила с решение на ВАС по адм.д. №
12283/2019 г., въпреки че административният орган изрично се е позовал на тези
решение в оспорвания акт. Прави се искане за отмяна на решението на ръководителя
на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. и Заместник министъра на труда и социалната
политика в оспорената част като незаконосъобразно, а алтернативно –
прогласяването му за нищожно в същата част. Претендира се присъждане на разноски
по представен списък.
Ответникът по делото – Ръководител на управляващия орган УО на
Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 и Заместник
министъра на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като недопустима и алтернативно като неоснователна. Твърди, че
в жалбата не е посочен надлежен ответник, а освен това от наведените от
жалбоподателя доводи можел да се направи извод, че жалбоподателят целѝ
оспорване на влязло в сила решение за верификация по искане за междинно
плащане, което е недопустимо. По същество, ответникът, в депозиран отговор по
жалбата, сочи, че в случая не е правено искане от жалбоподателя за
възобновяване на производството в условията на чл. 99 от АПК в
законоустановения срок, поради което липсва основание за преразглеждане на решението
за отказ да се верифицират процесните разходи. Становището на ответника е, че
не е налице противоречие с постановените решения на АдмС – Русе и ВАС, а точно
обратното - същите са приложени точно в съответствие със закона. Направено е
искане жалбата да бъде отхвърлена като в полза на ответната страна бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Навежда се и възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Съгласно Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР 2014-2020 рег. №
BG05M9OP001-4.001-0002-C01 Община Борово е бенефициер (по договор бенефициент)
на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 174 733,64 лв. по ОПРЧР
2014-2020, BG05M9OP001-4.001 „Транснационални и дунавски партньорства за
заетост и растеж“, за изпълнение на проект BG05M9OP001-4.001-0002 „Иновативни
подходи за предприемачество и стартиране на самостоятелна заетост в Община
Борово“.
В хода на изпълнение на проекта
жалбоподателят – Община Борово е депозирал пред УО на ОПРЧР 2014-2020 г. искане
за междинно плащане № 2 за периода 02.01.2018 г. – 30.06.2018 г. По искането,
след проведена кореспонденция с бенефициера по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ, УО на
ОПРЧР 2014-2020 е издал Решение за верификация на постъпило искане за междинно
плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г., с което е отказал да
верифицира средства в общ размер на 33 592,28 лв., включваща сумата от
5 958,20 лв. по бюджетно перо 1.1 „Разходи за трудови и други
възнаграждения“, касаеща възнаграждения и осигуровки на три лица, включително и
М.З., както и сумата от 1 369,08 лв. по бюджетно перо 1.4 „Разходи за
командировки на лица получаващи възнаграждение по т. 1.1.“, включваща изплатени
командировъчни пари на четири лица, включително и М.З.. Отказът за верифициране
на разходите (възнаграждения, осигуровки и командировъчни) за М.З. е
аргументиран с обстоятелството, че жалбоподателят е представил трудови договори
за посоченото лице, сключени на 30.01.2018 г. и 16.03.2018 г., с работодател
Клуб Отворено общество – Русе, които са подписани от Здравкова и в качеството
на служител, и в качеството на представляващ работодателя.
Срещу това решение за верификация, в
частта на неверифицираните разходи, бенефициерът не е подавал жалба.
На 31.01.2019 г. Община Борово е
подала искане за окончателно плащане № 3, с което е заявила за верифициране
134 368,18 лв. разходи за периода 13.03.2018 г. – 31.12.2018 г. С
документите към искането били представени трудови договори, сключени между М.З.
и Клуб Отворено общество – Русе, като за работодател трудовите договори са
подписани от лице, изрично упълномощено за това с протокол на Управителния
съвет на Клуб Отворено общество - Русе, а съдържанието и датите на договорите
били идентични с представените с предходното искане за плащане. По подаденото
искане за плащане № 3 УО на ОПРЧР 2014-2020 г. се е произнесъл с Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на
Решение за верификация BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г. с рег. №
BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. С това решение е отказано
верифицирането на средства общ в размер на 17 176,91 лв. (по т. 2 от
решението), подробно описани в пет подточки. Точка 2.1. е за неверифицирана
сума от 11 093,56 лв., включваща повторно предявени разходи за
възнаграждения и осигуровки за М.З., както и за допълнително трудово
възнаграждение на Д.Я., без да са диференцирани сумите за всяко от лицата.
Точка 2.2. е за сума от 342,27 лв. за командировъчни разходи на М.З., а т. 2.4.
включва неверифицирани разходи в размер на 3 840,00 лв. по бюджетен ред
5.5. „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга“, от които
2 608 лв. са повторно предявени разходи по договор за транспорт за 6 лица,
които не са верифицирани поради неверифициране на разходите за трудово
възнаграждение на М.З..
Със същото решение №
BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. (в т. 3) на основание чл. 99, ал. 2
от АПК е изменено Решение за верификация на постъпило искане за междинно
плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г. като е увеличен размерът на
неверифицираните разходи (съответно са намалени верифицираните такива) с
допълнително неверифицирани средства в размер на 594,00 лв. по бюджетни пера
6.1 и 7.1.
Община Борово оспорила постановеното
решение по искането за окончателно плащане само в частта по цитираните по-горе
точки – т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.4, с аргументи, че е налице валидно възникнало
трудово правоотношение между М.З. и Клуб Отворено общество – Русе и разходите
за трудово възнаграждение и осигуровки на служителя, както и произтичащите от
трудовото правоотношение други разходи – за командировки и транспорт, следва да
бъдат верифицирани. По жалбата е образувано адм.д. № 383/2019 г. по описа на АС
– Русе /приложено в настоящото производство/, което е приключило с
постановяване на Решение № 36/08.08.2019 г. С решението съдът уважил жалбата на
Община Борово и отменил решение за верификация по искане за окончателно плащане
№ BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. в оспорената част – по т. 2.1, т.
2.2 и т. 2.4 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.
В мотивите на решението се сочи, че при произнасянето си УО на ОПРЧР не е
посочил правното основание, въз основа на което е отказал верификацията на
процесните разходи. Освен това, съдът е приел, че при липса на надлежно
установяване по съдебен ред на недействителността на трудовите договори с М.З.,
УО незаконосъобразно се е произнесъл с постановения отказ за верифициране на
разходите, произтичащи от тези договори. Доколкото в т. 2.1 от решението за
верификация освен разходите по трудовите договори с М.З. са включени и разходи,
отнасящи се до друго лице – Д.Я., и при липса на възможност за диференцирането
им, съдът е отменил решението в тази част общо. Отмяната на тази част от
решението за верификация по ИОП има за последица и отмяна в частта по т. 2.2 и
т. 2.4, по които отказът е мотивиран именно с отказа по т. 2.1.
Решението на АС-Русе е било предмет
на касационна проверка по адм.д. № 12283/2019 г. по описа на ВАС, VІІ отд.,
което е приключило с постановяване на Решение № 9844/17.07.2020 г. С решението
си ВАС е обезсилил решението по адм.д. № 383/2019 г. на АС – Русе в частта, с
която е отменено решението за верификация от 27.05.2019 г. на УО на ОПРЧР по
т.2.4, но само за разходите над 2 608 лв., а в останалата част решението
на АС – Русе е оставено в сила. Върховният административен съд е потвърдил
изводите на първоинстанционния съд, че административният акт, в оспорената му
част, няма годно правно основание, въз основа на което органът е отказал
верификация на процесните разходи. Съдът е посочил следното: „Неправилно
административният орган е приел, че с предходния отказ за верификация, който е
влязъл в сила, незаконосъобразността на трудовия договор, сключен от М.З. като
работодател и служител едновременно, е установена. …… Предходният влязъл в сила
административен акт е неотносим към настоящия спор, тъй като трудовите
договори, подписани от М.П., са представени именно във връзка с указанията на
административния орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези
указания не са съответствали със закона, тъй като още първия път са били
представени трудови договори в писмена форма, съдържащи подписи на страните и
уредба на елементите на трудовото правоотношение“. Цитирана е практика на ВКС,
според която дори ако трудовият договор не е подписан от някоя от страните това
не го прави недействителен, поради което в процесния случай подписването отново
на същите трудови договори от изричен упълномощен представител на работодателя
само валидира неговата първоначална воля за сключване на трудовия договор с М.З..
В изпълнение на влязлото в сила
решение на АС – Русе по адм.д. № 383/2019 г. преписката е изпратена на УО на
ОПРЧР за ново произнасяне по подаденото от бенефициера искане за окончателно
плащане само за неверифицираните разходи по т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.4 (подточка
първа).
Последвало издаване на оспореното в
настоящото производство Решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от 02.10.2020 г., с което са
верифицирани средства в размер на 7 018,77 лв. по б.ред 1.1,
представляващи разходи за възнаграждения и осигуровки за М.З., предявени за
периода на настоящото ИОП и е отказано верифицирането на сумата от
6 036,77 лв. (по т. 2 от решението) на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от
ЗУСЕСИФ във връзка с постановено влязло в сила Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от
02.10.2018 г. Посочената сума по т.2 е формирана от 3 086,50 лв.,
предявени по б.ред 1.1; 342,27, предявени по б.ред 1.4 и 2 608 лв.,
предявени по б.ред 5.5. Със същото решение (по т. 3) е отказано и
верифицирането на разходи в размер на 988,29 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т.
4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, представляващи разходи за Д.Я..
Предмет на оспорване по настоящото
дело е горепосоченото решение за верификация от 02.10.2020 г. само в частта по
т. 2 за общия размер от 6 036,77 лева.
По делото е представена в електронен
формат (на флаш памет) административната преписка по постановяване на
оспорваното решение. Съдът с определение от закрито съдебно заседание на 11.11.2020
г. /л.16 от делото/ е изискал от административния орган представяне на хартиен
носител на всички доказателства, относими към оспорваната част на решението.
Независимо от даденото от съда указание, по делото е постъпила цялата преписка
по подаденото искане за окончателно плащане от жалбоподателя, състояща се от
документи в 4 броя класьори. След преглед на съдържащите се в класьорите
доказателства, съдът установи, че значителна (преобладаващата) част от документите
са свързани с разходи – верифицирани или неверифицирани, които не са предмет на
настоящия спор. В тази връзка съдът по-долу в решението си ще вземе отношение и
ще коментира само доказателствата, които счита за относими към настоящото дело,
като приема всички останали представени от органа и приети по делото
доказателства за ирелевантни за настоящия спор.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима.
Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/16
от 02.10.2020 г. е съобщено на жалбоподателя чрез ИСУН на 05.10.2020 г. На
13.10.2020 г. Община Борово е депозирала в Административен съд – Русе жалба, с
която оспорва решението за верификация от 02.10.2020 г. само в частта по т. 2,
а именно отказът на УО на ОПРЧР да верифицира разходи, свързани с трудовото
правоотношение на М.З.. В тази връзка жалбата се явява подадена в
законоустановения 14 дневен срок, от активно легитимиран субект с право на оспорване
срещу акт, с който се засягат негови права и законни интереси.
След извършената проверката по чл.
168 от АПК съдът намира жалбата за основателна,
като съображенията за това са следните:
На първо място, съдът счита за
необходимо да отбележи, че приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт на основание чл.
177, ал. 2 от АПК. С влязлото в сила решение на АС – Русе по адм.д. № 383/2019
г. в частта, в която е оставено в сила с решението на ВАС, е отменено решение
за верификация по постъпило искане за окончателно плащане №
BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. по т. 2.1., т. 2.2 и т. 2.4 (подточка
първа), като съдът е върнал преписката за ново произнасяне по искането на Община
Борово за верифициране на процесните разходи със задължение УО да съобрази
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението
на съда. Както пред административния съд, така и пред Върховния административен
съд, предмет на обсъждане е била валидността на сключените трудови договори
между М.З. и Клуб Отворено общество – Русе като мотивите и на двете инстанции
са, че в случая не е опровергана действителността на трудовото правоотношение и
преподписването на трудовите договори от изрично упълномощен за това
представител на работодателя само валидира първоначално изразената воля. Именно
това е и обстоятелството, което УО на ОПРЧР следва да съобрази при новото
произнасяне.
С оспореното в настоящото
производство решение УО на ОПРЧР се е произнесъл, след връщане на преписката,
като в оспорената част е отказал верифициране на разходи, касаещи периода м.02,
м.03 и м.04.2018 г. за трудови възнаграждения и осигуровки за М.З., както и
разходи за командировки и за транспорт, които са повторно предявени за
верифициране от жалбоподателя с подаденото искане за окончателно плащане.
Аргументът за постановения отказ е, че за тези разходи е налице влязъл в сила
административен акт – Решение за верификация по постъпило искане на междинно
плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г., с което за тези разходи
вече е отказана верификация. Очевидно е, че в случая новото решение за отказ да
бъдат верифицирани конкретните разходи не игнорира постановите съдебни решения,
доколкото не съдържа пряко противоречащи им изводи, свързани с мотивите на съда,
досежно процесните трудови договори. В случая отказът е постановен на съвсем
друго основание, което не съставлява неизпълнение на съдебното решение и не
може да доведе до нищожност на издадения административен акт. Доколко е налице
посоченото от административния орган фактическо и правно основание за отказа за
верификация е въпрос, който следва да се прецени при проверка за неговата
унищожаемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.
1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни
плащания въз основа на искане от бенефициента. Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. 2 и
3 от ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира УО, или определено от него лице.
Правомощия на ръководител на управляващия орган по ЗУСЕСИФ може да се
упражняват и от овластено от него лице. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от
Устройствения правилник на МТСП министърът управлява програми и проекти в
сферата на своята компетентност, финансирани от структурните фондове на
Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. Цитираната
правна рамка на ЗУСЕСИФ и Устройствения правилник на МТСП обосновава извод, че
УО на ОПРЧР 2014 – 2020 г. е в структурата на МТСП и се ръководи от министъра
или оправомощено от него лице. Установи се, че със Заповед № РД-01-268/04.04.2018
г. на Министъра на труда и социалната политика (л. 30) за ръководител на УО на
ОПРЧР 2014 – 2020 г. е определена З.Р. – заместник-министър, която е и издател
на оспорваното решение. От изложеното се следва извод, че Решение за
верификация № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от 02.10.2020 г. е постановено от
компетентен орган. Същото е в писмена форма с излагане на фактическите и
правните основания за отказа. При постановяването му обаче, в оспорената част,
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон, както и противоречие с целта на закона.
Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 –
чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания
се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените
разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез
междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите
условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58
ЗУСЕСИФ. Според чл. 63, ал. 1 от закона, при определени случаи (изрично
посочени в т. 1 – т. 4), УО може да изисква допълнително представяне на
документи във връзка с искания за плащания, както и на разяснения от
бенефициера, като определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един
месец (ал. 2 на чл. 63 от ЗУСЕСИФ).
В процесния случай по делото безспорно се установява, че разходите за
трудови възнаграждения и осигуровки на М.З. за м.02., м.03. и м.04.2018 г. по
б.ред 1.1., както и командировъчни разходи и разходи за транспорт на същото
лице за същия период са заявени за верифициране с подадено от жалбоподателя
искане за междинно плащане и верификацията им е била отказана с Решение №
BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г., което е влязло в сила. Тук е мястото
да се отбележи, че съдът не споделя възражението на жалбоподателя по отношение
на влизането в сила на този административен акт. Действително, с постановеното
последващо Решение за верификация № BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г.,
на основание чл. 99, т. 2 от АПК административното производство по издаване на
предходното решение (това за верификация по искането за междинно плащане) фактически
е възобновено, макар да липсва изричен такъв диспозитив, и решението е изменено
както по отношение на верифицираните разходи, така и по отношение на
неверифицираните разходи – последните са увеличени със сумата от 594 лв. От
съдържанието на Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г. се
установява, че всъщност не е се касае за отмяна на влезлия в сила
административен акт – Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г. в
неговата цялост по реда на чл. 99 от АПК, а за изменение, свързано с разходи,
които не са предмет на настоящото производство, нито на предходно протеклите
съдебни производства. В този смисъл Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от
02.10.2018 г. в частта по т. 2, с която е отказано верифициране на разходи,
включващи и разходите, свързани с М.З. (без да са отделно диференцирани), е
влязло в сила като неоспорено от бенефициера.
По делото няма спор, че жалбоподателят е заявил повторно тези разходи с депозираното
искане за окончателно плащане по проекта, като наред с това са включени и
идентични разходи (за трудови възнаграждения и осигуровки) за същото лице М.З.
за следващ период. Към искането за окончателно плащане са приложени трудови
договори между М.З. и Клуб Отворено общество – Русе, подписани за работодател
от М.П., изрично упълномощено за това лице.
За да откаже верификация за процесните суми УО на ОПРЧР се е позовал от
правна страна на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, според която,
разходите
се считат за допустими, ако са налице едновременно всички изброени в алинеята условия, едно от които е
посоченото в т. 4 условие разходите да са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство. По аргумент на противното разходите са недопустими, ако са извършени в противоречие с правото на
Европейския съюз и българското законодателство. За да е налице използваното от
УО основание за отказ за верифициране на процесните разходи е необходимо административният
орган да посочи конкретно на коя норма от правото на Европейския съюз или
българското законодателство не съответстват неверифицираните разходи. Това в
случая не е сторено. Така, въпреки че се позовава от правна страна на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, от фактическа страна отказът се
аргументира с влязло в сила предходно решение за верификация, с което същите
разходи били вече отказани. При това положение очевидно е налице несъответствие
между соченото от ответника правно и фактическо основание, което само по себе
си води до незаконосъобразност на оспореното в настоящото производство решение
за верификация в атакуваната част.
Независимо от това, съдът счита, че в конкретния случай наличието на влязло
в сила решение за отказ за верифициране на процесните разходи, не може да е
основание за постановяването на оспорения отказ. Това е така, защото при
постановяване на отказа по искането за междинно плащане като документи,
удостоверяващи основанието за извършване на спорните разходи са представени
трудови договори, които УО не е приел за валидни предвид подписването им от
едно и също лице за работодател и за служител. Именно това е бил аргументът на
УО за да откаже верифицирането на разходите, както пряко произтичащи от трудовите
договори, така и косвено свързаните с тях (командировки и транспорт). С
искането за окончателно плащане бенефициерът е представил същите по съдържание
трудови договори, подписани вече от изрично упълномощено за това лице,
представител на работодателя. Както е посочил и ВАС в решението си по адм.д. №
12283/2019 г. в случая не се касае за различни трудови договори, а за едни и
същи договори, като подписването им от друго лице за работодател валидира само
волята му за сключване на трудов договор между страните по него. Във връзка с
тези съображения на съда, УО е извел извод, че няма нови факти и обстоятелства,
които да обуславят преразглеждане на разходите по искането за междинно плащане,
като изрично неколкократно в решението се посочва, че не е налице и заявено
такова искане за преразглеждане от страна на бенефициера. Освен това е прието,
че с оглед датата на трудовите договори – 31.01.2018 г. и 16.03.2018 г., то
същите били известни на бенефициера както към момента на подаване на искането
за междинно плащане, така и към датата на постановяване на решението за
верификация по това искане, с което е отказано верифицирането на процесните
разходи.
Съдът не споделя гореизложените изводи на УО. Както вече се посочи според
чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, при определени случаи (изрично посочени в т. 1 – т.
4), УО може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с
искания за плащания, както и на разяснения от бенефициера, като определя
разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец (ал. 2 на чл. 63 от
ЗУСЕСИФ). Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в случай че
бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е
започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се
верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Анализът на цитираните норми сочи, че чл. 64 от ЗУСЕСИФ урежда
последиците от непредставяне от бенефициера на поискани от УО документи или
разяснения, а не урежда единствената хипотеза, в която при отказ да бъдат
верифицирани разходи същите могат да бъдат повторно заявени. Безспорно
повторното заявяване на вече отказани разходи е свързано с изискване за
възобновяване на административното производство по верифицирането им, с оглед
наличието на влязъл в сила административен акт за отказ за верификация. В този
смисъл не може да се приеме за основателна тезата на ответника, че не е правено
искане за възобновяване на производството от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, във всички случай на заявени повторно за верифициране разходи,
искането за плащане, с което същите за заявени повторно по съществото си
представлява искане за възобновяване. Независимо от това следва да се има
предвид, че на основание чл. 100 от АПК възобновяването може да стане и
служебно по инициатива на административния орган, т.е. искането от страна на
бенефициера не е абсолютна предпоставка за започване на производство по чл. 99
и сл. от АПК. Междувпрочем такова възобновяване е осъществено с Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019
г. именно по инициатива на ответника по отношение на други разходи.
В конкретния случай с оглед мотивите, изложени в съдебните решения, с които
е отменено Решение № BG05M9OP001-4.001-0002/6 от 27.05.2019 г., за действителност на трудовите правоотношения на М.З. с
Клуб Отворено общество – Русе, очевидно по отношение на влязлото в сила решение
за верификация № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г. е налице съществено нарушение на едно от изискванията за
законосъобразността му, в случая изискването за съответствие на акта с
материалноправните норми, т.е. налице е основанието по чл. 99, т. 1 от АПК за
възобновяване на производство по постановяване на влезлия в сила административен
акт. Освен това съгласно чл. 100 от АПК възобновяването на това основание може
да стане единствено по инициатива на административния орган.
При наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1 от АПК в рамките на
производството по произнасяне на УО по искането за окончателно плащане на
жалбоподателя, задължение на административния орган да започне и проведе
следващото се производство, което в случая не е сторено. Точно обратното, в
противоречие с цитираните норми, ответникът вместо да преразгледа влязлото в
сила е решение за верификация, което преразглеждане се явява последица от
прилагането на задължителните указания на съда за приложението и тълкуването на
закона по отношение на спорните трудови договори, органът се е произнесъл
именно аргументирайки се с влязлото в сила решение за верификация.
При това положение постановеният отказ за верифициране на разходите по т. 2
от оспореното решение за верификация от 02.10.2020 г. е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
На последно място по ред, но не и по значение, съдът счита, че в конкретния
случай Решение за верификация № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от 02.10.2020 г., в оспорената част, не съответства и на целта на закона.
ЗУСЕСИФ урежда условията, при които разходите, за които се предоставя
безвъзмездна финансова помощ, се считат за допустими, т.е. отговарят на
условията по чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. С решение за верификация № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от 02.10.2020 г. на първо място са верифицирани разходи за трудови
възнаграждения и осигуровки на М.З. по сключените с нея трудови договори от
Клуб Отворено общество – Русе за период, следващ периода на искането за
междинно плащане (посочен от УО като период на ИОП, въпреки че в искането за
окончателно плащане този период е по-голям – включващ и периода на повторно
заявените разходи). Верифицирането се основава на безспорно установената
валидност на трудовите договори на лицето. Независимо от това същите по вид
разходи, произтичащи от същите трудови договори и за същото лице, но за
предходен период, не се верифицират с аргумент, че вече е отказана
верификацията им с влязло в сила решение, точно с аргумент за невалидност на
възникналите трудови правоотношения. По този начин с решението за верификация
от 02.10.2020 г. е решено разходи, произтичащи от едни и същи трудови
правоотношения, да бъдат приети за допустими за определен период и за недопустими
за друг, предходен период, при еднаквост на основанието за извършването им и
документите за отчитането им, при което е налице превратно прилагане на закона
в противоречие с неговата цел. Налице е и основание за отмяна на решението за
верификация в оспорената част по чл. 146, т. 5 от АПК.
В заключение, оспореното Решение за
верификация по постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от 02.10.2020 г. на УО на ОПРЧР, в
частта по т. 2, която е предмет на обжалване в настоящото производство, е незаконосъобразно,
тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и в противоречие с целта на
закона, което налага неговата отмяна. Преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по отношение на повторно заявените с
искане за окончателно плащане разходи по отменената с настоящото решение т. 2
от решението за верификация от 02.10.2020 г. При новото произнасяне УО следва
да проведе надлежното производство, включително по възобновяване на
производството по постановяване на влязъл в сила административен акт и преценка
допустимостта на процесните разходи съобразно задължителните указания на
влязлото в сила решение по адм.д. № 383/2019 г. на АС – Русе и потвърждаващото го
решение на ВАС.
В хода на делото и двете страни са
заявили своевременно претенция за присъждане на разноски. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата общо от 630 лева, включваща: 50 лв. държавна такса и 580 лв. адвокатско
възнаграждение – договорено и заплатено в брой, видно от договор за правна
защита и съдействие от 12.102020 г. на л.38 от делото. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като претендираният размер е под минималния, определен по реда на чл. 8, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно материалния интерес от делото – размера на разходите,
чиято верификация е отказана с оспорената част от решението – 6036,77 лв.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2, пр. пето АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалбата на Община
Борово, представлявана от кмета на Общината, Решение за верификация по
постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-4.001-0002/16 от
02.10.2020 г. на Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. и Заместник министъра на труда и социалната
политика, в частта по т. 2 от решението, с която се отказва верификация
на разходи в размер на 6036,77 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ.
във връзка с постановено влязло в сила Решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане с рег. № BG05M9OP001-4.001-0002/5 от 02.10.2018 г.
ВРЪЩА
преписката
на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 г. и Заместник министъра на
труда и социалната политика за ново произнасяне по подаденото от бенефициера Община
Борово искане за окончателно плащане само в отменената част по т. 2 от Решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане
BG05M9OP001-4.001-002/16 от 02.10.2020 г., при съобразяване на указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика, гр. София да заплати на Община
Борово, област Русе, с адрес: гр.Борово, ул. „Н.Вапцаров“ №1А, представлявана
от кмета на Общината В.П.В., сумата от 630,00 (шестстотин и тридесет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: