Р Е Ш Е Н И Е № 260084
16.09.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VI-ти граждански
състав
На 18.08.2020г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Елена Димова
като
разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 247 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.Д.Ч., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адвокат Р.Д.,
срещу Решение № 3300 от 05.08.2019 г., постановено по гр.дело № 18244 по описа
на ПРС за 2017 г., в следните
части, с които:
уважава предявеният от Н.Р.Ч.,
ЕГН: ********** против М.Д.Ч. ЕГН: **********, иск за промяна в
постановените с Решение на ПРС №2216/24
06 2016 г. по гр.д.№12829/2015г. по описа на ПРС, 5 бр състав мерки, относно
упражняването на родителските права спрямо детето Н. Н. Ч. ЕГН: ********** като се предоставя
занапред упражняването на родителските права на бащата Н.Р.Ч. и се определя
местоживеене на детето при бащата.
определя
следния режим за лични контакти
между майката М.Д.Ч. ЕГН: ********** и детето Н. Н. Ч. ЕГН: ********** , както
следва -всяка първа и трета седмица от
месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване в дома на майката, във
вторник и четвъртък на всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18 до 20
часа, 2 пъти по 15 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска
на бащата, първата половина на зимната ваканция на детето всяка четна година и
втората половина на зимната ваканция на детето всяка нечетна година, по три дни
за великденските празници на всяка нечетна година, за рождения и имения ден на
майката и за рождения и имения ден на детето – за по 2 часа.
осъжда
М.Д.Ч. ЕГН: **********, да заплаща на сина си - Н. Н. Ч. ЕГН: **********,
чрез неговия баща и законен представител Н.Р.Ч., ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 140лв / сто
и четиридесет лева /, начиная от влизане
в сила на съдебното решение, до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, от падежа до окончателното йизплащане.
прекратява
издръжката, която Н.Р.Ч., ЕГН: ********** дължи на сина си Н. Н. Ч. ЕГН: **********,
определена с Решение на ПРС №2216/24.06.2016 г.
по гр.д.№12829/2015г . по описа на ПРС, 5 бр. състав.
осъжда
М.Д.Ч. ЕГН: ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 241,60 лв.
представляваща държавни такси за производството.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, постановяването му в нарушение на материалния и на
процесуалния закон, както и за неправилна преценка на доказателствения материал
по делото. Оспорва се социалния доклад на ОЗД – Варна и се настоява, че майката
е грижовен родител, който има готовност и необходимите качества да се грижи за
детето, за което се позовава на показанията на св.М., както и на
обстоятелството, че бащата е предоставил детето на майката за един
по-продължителен период от време, включително когато същото е било болно. Настоява
се, че въпреки установеното психично заболяване на майката, уточнено като „п.
ш.“, същата е критична към своето заболяване, провежда ежемесечна терапия с
лекуващия я психиатър д-р Г. Позовава се на показанията на св.доктор Г., според
които състоянието на М.Ч. към момента е добро, същата провежда необходимата
терапия, посещава редовно психиатъра са, спокойна е, с подредено поведение и е
годна да се грижи за себе си и за малолетното си дете. Позовава се и на приетото
по делото заключение на КСППЕ, според което ако ответницата приема поддържащата
й терапия, е възможно да настъпи подобрение на ремисия с добра трудова и
социална адаптация. Иска се отмяна на обжалваната част на решението и
отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски в производството.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от въззиваемата страна Н.Р.Ч., ЕГН: **********, чрез адвокат А.П.,с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните
оплаквания и се излагат доводи за тяхната неоснователност. Излагат се съображения,
които обосновават правилността и законосъобразността на първоинстанционното
решение. Моли се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноските по делото.
Първоинстанционното
решение не се обжалва в частта, с която искът за издръжка е отхвърлен за
разликата над 140 лева до претендирания такъв от 150 лева месечно, в която част решението е влязло в сила.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната
жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване,
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане.
На
основание чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
обжалвания съдебен акт, както и по допустимостта му – в обжалваната му част,
като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция не е ограничена
от посоченото в жалбата съгласно постановеното по т.1 на Тълкувателно решение №
1/ 9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за
производство по промяна упражняването
на родителските права по отглеждане и възпитаване на детето, личните
отношения между детето и родителите и издръжката, в което съдът следи за
интереса на детето.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се
пристъпи към проверка на неговата правилност в рамките на оплакванията в
жалбата и при служебна преценка за това дали не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми и/или съществени процесуални нарушения, съобразно
указанията в Тълкувателно решение № 1/ 9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013
г., ОСГТК.
По
делото от фактическа страна е установено, че страните са родители на
малолетното дете Н. Н. Ч., родено на *** г. Със съдебно решение № 2216/24.06.
2016г., постановено по бр.д.
№12829/2015г по описа на ПРС, 5 бр.с.,
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Н. Ч. са предоставени на майката, определен е
режим на лични отношения на
бащата с детето
и последният е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето.
Бащата
Н.Р.Ч. е сезирал районният съд с иск с
правно основание чл.59 ал.9 СК за промяна упражняването на родителските права
спрямо малолетното на страните дете, с искане да бъдат предоставени на него, да
се определи режим на лични отношения между майката и детето, посочен в исковата
молба, както и майката да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лева
месечно, считано от влизане на решението в сила.
В
исковата молба ищецът твърди, че
са налице основания
за промяна на
родителя, който да
упражнява родителските права по отношение на малолетното дете. Твърди, че от средата на
лятото на 2017 година, поведението на ответницата рязко се е променило,
изпадала в странни състояния и настроения, не отговаряла на телефона, не
отваряла вратата при посещенията на ищеца, не излизала от дома си и не
позволявала на детето също да излиза. Ответницата напуснала дома с детето и
същите не могли да бъдат намерени. По сигнал на майката на ответницата до РП
Пловдив била инициирана процедура по принудително лечение на ответницата,
образувано било ч.н.д.№ 5311/2017 г. по описа на ПРС, ответницата не се била
явила на проведените в производството три съдебни заседания и не могла да бъде
открита. До началото на лятото детето посещавало детска градина, в момента не
посещавало, но продължавало да бъде записано. Ищецът твърди, че ползва жилище,
в което детето е отглеждано от раждането му до прекратяване на брака между
страните, средата му е позната и не е необходимо ново адаптиране. В грижите за
детето ще бъде подпомаган от роднините си. Посочва, че има постоянна работа и
доходи, желание и възможности за отглеждането на детето. Намира, че след
първоначалното определяне на предоставяне упражняването на родителските права
на майката, обстоятелствата съществено са се променили, тъй като условията за
отглеждането на детето при майката са се влошили, с оглед промяната в
здравословното й състояние, което не позволява пълноценното отглеждане на
детето в нормални условия и подходящи режим и начин на живот, както и че майката създава пречки за осъществяването на
режима за лични контакти между бащата и детето.
В
срока по чл.131 от ГПК майката М.Д.Ч. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата молба като неоснователна с искане да се остави без
уважение. Оспорва твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Намира за
ирелевантна оценката на ищеца за здравословното състояние на ответницата, както
и намира, че от представените писмени доказателства се опровергава твърдението,
че е психически лабилна. Твърди, че от влизане в сила на решението по брачния
иск - 26.07.2016 г. до предявяване на иска по настоящото дело на 16.11.2017 г.
е минал изключително кратък период от време, през който не е налице промяна на
взетите от съда мерки. С допълнително подаден отговор на исковата молба в срока
по 131 от ГПК, оспорва предявения иск по
чл.59 ал.9 СК. Възразява срещу твърдението, че е препятствала режима на лични
контакти. Твърди, че през август 2017 год. ищецът е бил на море с детето, след
което детето не се чувствало добре. В края на месец август 2017год. майката и
детето отишли на море, като от смяната на климата се почувствало подобрение в
здравословното състояние на детето, затова
ответницата решила да остане по -дълго време и съобщила на бащата, че
като се върнат в Пловдив, отново ще може да види детето. Заедно с детето
посещавали различни културни мероприятия аквапарк, кино, детски центрове,
планетариума, с ищеца се чували всеки ден по телефона. През това време ищецът
потърсил съдействие от ОЗД, като дал неточна информация, че ответницата не
отваря вратата, с цел да я компрометира. Твърди, че майка й е подала молба до Районна прокуратура Пловдив за настаняване на ответницата за лечение след
съвет на служителите на ОЗД и уверение, че детето ще остане при нея. Твърди, че
здравословните й проблеми се дължат на
непрестанния физически и психически тормоз, на който са подложени тя и детето
от страна на ищеца. Детето било
предадено на ищеца на 23.01.2018 год. в гр. Варна, още докато спели, от тогава
ищецът не позволявал срещи на детето с майката, нито с роднините по майчина
линия. Твърди, че от тогава до сега-месец май 2018 г. не е виждала детето си. Детето обичало майката, всички
преки грижи за детето от раждането му били полагани от майката. Твърди се, че
ищецът иска да отдели детето от майката и да го отчужди от нея, воден от желанието да я злепостави и
компрометира. Позовава се на две ограничителни заповеди по ЗЗДН на бащата и
сочи, че детето се страхува от бащата,
тъй като е ставало свидетел на обиди и посегателства от страна на бащата към
майката, като също е било потърпевшо в някои случаи. Посочва, че се чувства добре, адекватна и спокойна, има
възможност и желание да се грижи за детето, има работа и постоянни доходи, има
жилище, в което има прекрасни условия за отглеждането на детето. Оспорва
възможността на ищеца да полага всички необходими грижи за детето. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
С обжалваното решение районният съд е приел, че обстоятелствата,
при които първоначално е било определено предоставянето на родителските права,
режим на контакти и издръжка са променени, поради което е предоставил на бащата
упражняването на родителските права, определил е
режим на лични отношения на
майката с детето, както и е постановил майката да
заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 140 лв., начиная от влизане в сила на решението. За да обоснова този извод съдът е приел, че е
налице влошаване на положението на детето при майката, тъй като детето е
поставено в риск, вследствие на психичното заболяване на майката, като
промяната е трайна, продължава един значителен период от време и нарушава правата на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
9 СК, ако обстоятелствата, с оглед на които е взето
решението относно упражняването на родителските права се изменят, съдът по
молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано
мерки и да определи нови. Искът с правно основание чл. 59, ал.
9 СК поставя на преценка обстоятелства, изменени спрямо
тези, при които е предоставено упражняването на родителските права на единия от
родителите. Уважаването на иска за промяна на мерките относно родителските
права се предпоставя от изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са
били постановени, като съдът във всички случаи следва да изхожда от интересите
на децата. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС №
1/1974 г., следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие /физическо, интелектуално, психическо,
емоционално и нравствено/, създаването на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Промяната в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.
9 СК може да се прояви в различни форми - обстоятелства,
които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание; обстоятелства, с които би се подобрило положението му
при евентуално ново разрешение или пък такива, засягащи ефикасността на взетите
по-рано мерки. Промяната в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.
9 СК трябва да е трайна.
В
аспекта на гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява
следното:
По делото е представен социален
доклад от ОЗД-Варна, от който се установява, че през периода от месец август
2017 г. до месец януари 2018 г. местонахождението на детето и майката е било
неизвестно на близките им. През посочения период детето е било отглеждано от
майката в хотел „***“, която от месец ноември 2017 г. е спряла да заплаща
наемна цена в хотела като е посочвала на служителите на хотела, че е бременна с
близнаци. По сигнал на директора на хотела и устен сигнал на адв.Б., социалните
работници от ОДЗ Варна са извършили проверка, при която са установили, че
майката и детето са обявени за ОДИ и детето е в категорията ,,дете в риск,,. Социалните
работници са установили, че полаганите от страна на майката грижи не посрещали
адекватно нуждите на детето, същото не
посещавало задължителна подготвителна група, хранило се непълноценно, нямало
осигурен личен лекар на територията на града, случвало се да спи на пода в
коридора на хотела, отглеждало се в стая при ниска температура, нямало изграден
правилен режим съобразно възрастта му, не общувало пълноценно с други деца,
издавало странни звуци – ръмжи, вие, често е изнервено,със занемарена хигиена,
няма достатъчно дрехи за сезона. По
данни на персонала на хотела, условията в хотелската стая не били подходящи за
отглеждане на детето, прозорците били отворени, температурата ниска, като
майката сочила, че била обгазявана. Така при посещения на 22.01.2018 г. и
23.01.2018 г. от социалните работници, детето посочило, че последната нощ не
било спало, заради „глупавите, измислени газове“ на майка му. На 23.01.2018 г.
детето е изведено от хотелската стая и предадено на другия родител – бащата за
отглеждане в дома му в гр.Пловдив, предвид констатираната невъзможност на
майката да полага адекватни грижи за детето. При предаването на детето същото е
било с много лоша лична хигиена – мръсни, дълги нокти, неподстригана мръсна
коса, кожата му замърсена, дрехите – също, излъчвало лоша миризма. При
предаването на детето са съставени протокол за предаване на дете и протокол от
екипна среща от 23.01.2018 г.
От
изготвения социален доклад от ДСП- Пловдив се установява, че към настоящия
момент за малолетното дете се грижи бащата, който посреща по подходящ начин
потребностите му съобразно възрастта му. Бащата получава подкрепа от своите роднини.
Връзката между майката и детето е съхранена и детето й гостува след съгласуване
с бащата. Психо–емоционалното състояние на детето е добро, но за пълното му
възстановяване е необходимо работата на психолога с детето да продължи. Според
социалните работници, необходимо е предоставянето на социални услуги да
продължи и в тях да се включи и майката. Детето общува с роднините си по
майчина и по бащина линия
По
почин на страните в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпита на допуснатите им свидетели.
Според
свидетелката М., социален работник в КСУДС – П., детето е постъпил при тях през
м.февруари 2018г по направление от ОЗД –Пловдив като свидетелката е
консултирала родителите. Към онзи момент имали данни, че майката е в клиника. С
детето работил психолога Я. Д., тъй като същото имало трудности, изразяващи се
в психоемоционално безпокойство, будуване през нощта и сън през деня, не
позволявало да бъде изкъпано ,основната му дейност била да играе на таблет или
телефон. Удостоверява, че след като през април 2018 г. майката била изписана от
клиниката, първоначално отказала да се включи в социалната услуга. В края на
юли месец 2018 г. било осъществена
първата супервизирана среща между майката и детето, като такива са се
провеждали до края на септември месец 2018 г. в присъствието на социален
работник. В началото на октомври месец 2018 г. било уговорено провеждането на
самостоятелни срещи на майката с детето, без присъствие на социален работник.
Родителите били договорили график, който се спазвал от майката, като детето се
виждало с майката и извън уговорените дни.Детето провеждало сесии с психолог, успокоило
се, комуникирало с външни хора, чувствало се добре и щастливо и с двамата си
родители, в училище се справяло добре. Бащата оказвал пълно съдействие на
социалните работници по случая, същият е диалогичен и по отношение на режима за
лични контакти на майката с детето. В момента, в който стартирали супервизирани
срещи, майката била коректна и диалогична, спазвала часовете за връщане на
детето. Смята, че бащата успява да обезпечи основните потребности на детето,
дава си сметка и за емоционалните такива. Посочва, че детето и майката са
нямали трудности при първата си среща, веднага влезнали в комуникация, разпозна
ли се и се гушкали. Детето е привързано към майката, има топли чувства към нея,
и двамата проявявали топли чувства, често били гушнати. По време на грипната
ваканция бащата позволил и детето било при майка си, майката гледало детето
когато било с конюнктивит. Удостоверява
и за емоционална връзка между детето и бащата, особено добре се чувствало
когато излизало от сесии, гушвали си в коридора, детето разказвало на баща си. По
информация на директора на училището, потребностите на детето са обезпечени от
бащата.
Според
показанията на свидетеля Д., който е бил назначен за психолог на детето в КСУДС
П., същият работил с него от м.февруари 2018г. до момента. В началото
състоянието на детето се изразявало в доста сериозно капсуловане, на моменти и агресия.
На свидетелят са били необходими поне месец – два, за да успее да осъществи
контакт с детето, неговото защитно поведение се изразявало в игра на телефон
или таблет постоянно. Детето имало негативна и заплашителна представа за
другите хора. В процеса на работа поведението му започнало да се променя, бил
постигнат задоволителен резултат.Бащата водил редовно детето на срещите, имало изградено
връзка между баща и син. Свидетелят посочва, че е виждал майката само 2-3 пъти
само, но съдейки по нейната диагноза, достига до извода, че майката не е могла
да въведе необходимата граница между себе си и детето, при които случаи детето
остава обект на нейната наслада.
Според
показанията на свидетеля Г., лекуващ лекар на М.Ч., същата е в състояние на
ремисия от изписването си от болницата през 2017 г., в състояние е на
вменяемост и дееспособност, годна да упражнява родителските права по медицински
показания. Била в състояние на остра психоза, когато е била приета в клиниката
и провеждала лечение по този стандарт. Всеки месец идвала на преглед, и един
път на три седмици слагала инжекция, която влиза в стандартите за превенция на
състоянието й. Отнасяла се много сериозно към лечението си, и е готова да си
слага инжекции дори и без да има нужда, само за може да си гледа детето.
Майката на ответницата била поела отговорността да наблюдава състоянието й.
От
показанията на свидетелката Ж., ляля на ищеца, се установява, че при развода на
страните, родителските права били предоставени на майката. От август 2018 г.
детето спряло да ходи на градина, бащата нямал контакт с майката и детето близо
5-6 месеца. Описва състоянието на детето в края на януари месец като сочи, че
след като го довели от Варна, детето влязло с наведена глава, в ръка държало
таблет, не реагирало на присъствието на свидетелката, било слабо, бледо и с много дълъг бретон, който закривал очите
му. Когато трябвало да си тръгнат от дома на свидетелката, детето изпаднало в
истерия, свило юмручета, казало, че няма да си тръгне и ,,че е бездомник,,.
Решили да не го притесняват и останало да спи в дома на свидетелката, но цяла
нощ детето стояло на таблета, почти отказвало да се храни, понякога склонявало
да хапне някоя вафла. На втория ден бащата прибрал детето в дома си, опитали да
възстановят посещенията му в детска градина, като в началото било много трудно,
детето продължавало да не спи нощем, да е постоянно с таблета. Посочва, че
бащата започнал да води детето на
психолог и след време се усетила промяна
в поведението му, започнало да комуникира със свидетелката, позволил на бащата
да му подстриже бретона, бащата ангажирал частен учител, за да наваксат
пропуснатия материал в подготвителна група. Бащата отглежал детето сам в дома си,често купувал
готова храна или им готвила бабата по бащина линия, ходели заедно на село. Посещавало
училище и се справяло добре с учебния материал. Бащата можел да разчита на
помощта на своята майка и на свидетелката. Между детето и бащата имало силна
емоционална връзка, детето се доверявало изцяло на бащата. Детето живеело при
добри битови условия, имало детска стая, изграден приятелски кръг, ходило на рождени дни на свои съученици. Бащата не
пречил на контактите на детето с майката.
Според
показанията на свидетелката Н., приятелката на майката, последната била прекалено
грижовна майка, сама отглеждала детето си и не го оставяла на никой. Родителите
на майката живеели в гр.К., същата нямала приятели в гр.Пловдив, свидетелката
била една от малкото й приятелки. Споделяла, че мъжът й често отсъствал и сама
си гледала детето. Майката на ответницата често изпращала пари и продукти
докато родителите живеели заедно.Сега детето идвало с възторг и емоции при
майката. Удостоверява, че детето често идвало недобре облечено, с тънко клинче
и яке, с неподходящи обувки, според свидетелката. Ответницата живеела сама,
когато майка й идвала на гости при нея имало някой. От детето чувала, че бащата
го храни със суха храна и дюнери, и често го боли корем. Когато детето
боледувало през последните месеци, бащата се обаждал на майката и го оставял
при нея. Детето споделяло, че при майка си и вуйчо си се чувства по- добре, при
баща му било по – скучно.
От
показанията на свидетелката Д., майка на ответницата, се установява, че майката
много добре се е грижила за детето, сама си гледала детето, свидетелката и е
помагала само финансово. Посочва, че през лятото на 2017 г. детето се е било
разболяло, поради което майката го е завела на море в гр.Варна, по два пъти на
ден са разговаряли по телефона, детето е казвало, че е много добре. През януари
месец 2018 г. ответницата се обадила на майката си и й казала, че някакви хора
са дошли с полиция и са взели детето, без да кажат къде отиват. Детето било под
стрес, много искало да отиде при майка си, но не било пускано. Посоча, че се
била притеснила за дъщеря си докато била на морето, защото една вечер не й
вдигала телефона, но после се оказало, че е къпала детето. Заявява, че
социалните работници са я принудили да подаде молба за принудително лечение на
дъщеря й като същата можела да мине и без него. Не отрича, че дъщеря й има
заболяване, което през годините е лекувала, но намира, че същото е вследстивие
на лошото поведение на съпруга й към нея – обиждал я, имало побоища, ритници, душене, нападения върху детето, на
които свидетелката е присъствала докато два месеца е живяла при семейството.
Веднъж ищецът изпъдил ответницата и искал да се развежда с нея когато детето
било на три месеца. Майката на ищеца била нещо болна и нямала търпимост към
детето, не полагала грижи за него. Детето понастоящем много искало да бъде при
майка си, със сълзи се връщало при бащата.При майката се чувствало спокойно, тя
го водила на разходки. Свидетелката живеела и при дъщеря си М. ***. Детето
споделяло, че не обича да ходи при бабата и дядото по бащина линия, тъй като ,,много се карали и пиели ракия“.
Бащата хранил детето със сухи храни, като дойдело при майката, тя му готвила
домашна храна. Детето жадувало за майка си. Ответницата била изписана от ЦПЗ
след проведено лечение. От юни 2018г докторът й спрял всички хапчета, тъй като
видял, че е спокойна, сега й поставя инжекции на 21 дни. Ответницата била много
критична към заболяването си, много съжалявала за престоя им във Варна. През
януари детето имало температура и бащата потърсил съдействието на майката да го
гледа за няколко дни. По време на брака между страните, свидетелката и ищеца
подали молба в Прокуратурата за настаняване на ответницата на лечение, за което
сочи, че е била агитирана от ищеца и от доктор Г. и което намира за голяма
грешка.
Съгласно
приетото в първоинстанционното производство заключението на съдебно - психиатричната
експертиза на майката М.Ч., същата страда от *** – п. форма, х. – п. с.
Психичното заболяване при ответницата има прогредиентен ход с начална
емоционално- волева промяна на личността. Непълна ремисия. Липсва критичност
към заболяването.Състоянието на непълна ремисия не е опасно за болната и за
детето й. Промяната на личността като когнитивно нарушение е довела до загуба
на регулиращата роля на норматива ,правилната оценка на собственото поведение и
прояви на некритичност, трудна преценка на приоритети и др. Състоянието на
психотичен пристъп е свързан с мисловни разстройства / н./, възприятно
представни разстройства / х./, емоционални разстройства /п./ и волели
разстройства / п./. Тези пристъпи са опасни както за пациента, за детето и за
обкръжението. Рисковото поведение, проявите на агресия и автоагресия зависят от
актуалните сетивни измами и налудности,тяхната интензивност и съдържание и
крият проспективен риск. При приемане на редовна поддържаща терапия /н./ се
намалява риска от влошаване на психическото състояние, тоест настъпването на пристъпи.Ремисиите могат да продължат години при
прием на поддържаща терапия. Според експертите, ако Ч. приема поддържаща
терапия, която може да се валидизира и оптимизира в зависимост от състоянието и
може да настъпи подобрение на ремисията с добра трудова, социална адаптация. Психичното
състояние на ответницата е поставено в зависимост от системно й лечение и прием
на медикаменти.На етапа на експертизата, се изключва вероятността за добро
психично здраве без прием на медикаменти.Влошаването на психичното състояние на
Ч. крие рискове за здравето на детето й. До момента няма данни да е имала директни
агресивни прояви, но са налице егресивни действия,които сами по себе си
увреждат здравето и възпитанието на детето.Тези прояви са болестни и носят
рискове за живота и здравето на детето. Няма документирани данни за депресивни
състояния, но са налице косвени такива, като начало на самото заболяване.
Според
приетата съдебно – психологична експертиза на майката М.Ч., същата има липси в
родителския капацитет, които са вследствие от липсата на разбиране и критичност
към заболяването и последствията за нея, детето и околните. Вещото лице
посочва, че според майката от съществена важност за детето е пълното му
обгрижване и контролиране, но не и възможност за съобразяване с нуждите,
желанията и потребностите му, приучаване към навици, умения, способност за себеизразяване
и самостоятелност. Експертът е достигнал до извод, че за правилното развитие на детето, е необходимо то
да има връзка и с двамата си родители, те са еднакво значими в живота на детето,
тъй като и с двамата има изградена емоционална връзка. Според експерта, бащата е в състояние да полага по -добри и адекватни грижи за детето.
Между двамата родители съществуват добри взаимоотношения и комуникация, налице
е родителски сътрудничество. Няма данни към момента да съществува конфликт
помежду им, в който детето да е въвлечено.
Съгласно
заключението на съдебно –психологическата експертиза на бащата Н.Ч., същията
проявява искрена заинтересованост и положително отношение към развитието на
детето. Налице е силно желание да отглежда детето и да прекарва повече време с
него. Споделя желание за сътрудничество и поддържане на добри взаимоотношения с
бившата си съпруга в името на доброто на детето. Бащата притежава родителски
капацитет, декларира разбиране за същността на родителската отговорност и
загриженост за детето. Посреща адекватно нуждите и задоволява потребностите на
детето, осигурява му спокойна семейна среда, осъзнава отговорността за
отглеждането,възпитанието и развитието на детето. Според заключението, за правилното развитие
на детето е необходимо то да има връзка и с двамата си родители, и двамата са
еднакво значими в живота на детето. Изводът на експерта е, че бащата е в
състояние да полага по -добри и адекватни грижи за детето. Между
двамата родители съществуват добри взаимоотношения и комуникация, налице е родителски
сътрудничество. Няма данни към момента да съществува конфликт помежду им, в
който детето да е въвлечено.
Съгласно
заключението на съдебно-психологичната експертиза на детето Н.Ч., детето има
изградена емоционална връзка с двамата си родители, не се откриват белези на
родителски отчуждение. Няма данни детето да е манипулирано от някой от
родителите или трето лице, въпреки че е ставал свидетел на неподходящи и
недобронамерени коментари от страна на майката и бабата си Р. /баба по майчина
линия/ по отношение на бащата и неговите родители. Детето с радост и желание
прекарва време с майка си, баща си и с разширените им семейства. И двамата
родители отделят достатъчно време и
извършват заедно дейности с детето, които му доставят удоволствия и го карат да
се чувства щастливо. Н. се чувства обгрижен и доволен и при двамата си
родители.Получава нужното внимание и двамата родители се стремят да задоволят
потребностите му.Няма данни Н. да изпитва страх и тревожност от майка си, баща
си или друг близък от разширените семейства.Детето не изразява определено
предпочитание към някой от родителите си, споделило е, че иска поравно да бъде
и с двамата си родители. Н. е бил в ситуации, в които майката не е полагала адекватни
грижи за него, вследсвие на заболяването си,
несистемното приемане на необходимата поддържаща терапия и влошаване на
ситуацията. Въпреки това детето няма негативно отношение към майката,но
споделя, че има ситуации и събития с нея, за които не желае да си спомня. Към
бащата детето демонстрира изцяло позитивно отношение.
В
първоинстанционното производство е проведено изслушванена детето Н.Ч. ***, при
което детето посочва, че посещава училище и има свой приятелски кръг. По
отношение на родителите си сочи, че живее с баща си, а само събота и неделя с
майка си.Посочва, че добре си прекарва времето с баща си, сутрин ставали, баща
му давал витамини, отивал на училище, учи някакви материали, после се прибира и
това се случва всеки ден. У тях никой не готвел, готвела само бабата, на майка
му майката. С баща му ядяли храна от магазина, а когато отивал при майката си,
баба му готвела и той помагал. Харесвал да яде Макдоналдс, Помбер и Барнита.
Посочва, че малко по – добре му е при майка му. Понякога спяли заедно с баща
му, понякога не. Когато са в К. всички спяли заедно, при майка му било по –
добре, защото има по – голямо семейство. Майка му му липсвала. Обичал баща си,
но малко повече майка си.Двамата родители се играели с него. В училище му е
хубаво, справял се с учебния материал. Когато трябвало да пише домашни, си ги
пишел сам. Ходил при баба си, майката на баща му, и там прекарвал хубаво, но тя
не идвала при тях в жилището.
Във
въззивната инстанция, в изпълнение на
разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК, въззивния съд изслуша родителите в о.с.з. на
05.03.2020 г.:
От
изслушването на майката М.Ч. се установява, че същата живее при своята майка в
гр.К. от една година и няколко месеца,
три пъти в месеца взимам детето всеки петък и в неделя. Работи при майка си в
магазина й за дрехи. За отглеждането на детето получава помощ от майка си.
Посочва лекарствата, които приема „***“, заявява, че спазва стриктно лечението
си, критична е към заболяването си и се чувства прекрасно. Посочва, че през
лятото на 2017 г. е била прекъснала лечението си, тъй като лекарствата й
действали зле на стомаха. По отношение на времето през зимния период на
2017-2018 година, което е изкарала във Варна с детето, посочва, че е живеела в
хотел, имала е пари, които са й били изпращани от майка й и така е издържала
детето. Детето било нахранено, ходили на
разходки, на плажа, навсякъде. Отишла във Варна защото бащата много й е
досаждал. Искала да се откъсне от бащата, тъй като след като се разделили, той
е идвал всяка вечер в квартирата й. Поддържала връзка с него по телефона.
Посочва, че в този период детето не е боледувало, правело хрипове, но от самото
море, може би, спряло там да ги прави, един път не се било разболяло детето там.
От
изслушването на бащата се установи, че живее сам в гр. Пловдив, на ул. ***.
Работи като т. п. към „Евростил“ на ненормирано работно време, което му помага
при гледането на детето. Посочва, че има резултати в работата и успява да
съчетае нещата много добре, да работи и да се грижи за детето. Заявява, че
осигурява всички необходими грижи за детето – любов, внимание – всичко, що се
отнася до училище, социалните контакти, както че същото ходи на тренировки по
айкидо. Иска детето да бъде при него като осъзнава отговорността и грижата,
които трябва да полага. Детето боледувало като всяко едно дете, не било
боледувало много, водил го на зъболекар, на медицински грижи. При отглеждане на
детето му помагала майка му и леля му, когато се налагало можел да разчита на
тях. Оставял е детето да спи там, не за дълго време, повече време детето било с
него. Винаги осигурявал храна, майка му и леля му готвили, които му давали
храна, купувал и готова храна. Осигурил на детето обяд в училищния стол,
отделно му правил и сандвичи, имало „Помбер“ и „Барни“, но имало закуска и
обяд. Детето не обичало много манджите, но се стараел да хапва супичка, някакви
манджи. Редовно водил детето в
ЦПЗ,където има психолог, който помогнал
на детето. Заявява, че винаги е съдействал на детето и така ще бъде занапред.
Във
въззивната инстанция бяха допуснати до разпит по един свидетел на всяка от
страните, разпитани в о.с.з на 05.03.2020 г. Според показанията на свидетеля Р.
С. Д., допусната по искане на въззивницата и нейна майка, детето е било при майката
си през цялото лято на 2019 г. Майката се грижила за него, водила го на басейни,
на Шипка, на Витоша, в Стара Загора на
зоологическата градина заедно с брат й, с колата, като едновременно с това е
гледала и детето на брат си. Полагала е много добри грижи, двете деца са
комуникирали, детето е ходило на гости с други деца, на рожден ден. Три седмици
от месеца майката взимала детето в К., като детето било много радостно, майката
го преобличала, предлагала му вечеря. Посочва, че бащата го хранил само с
пръчки, бащата правил само яйца.Казвало, че нямали печка. През зимната ваканция
детето било при майка си, не било добре, кашляло и майката го завела на лекар,
изписали му лекарства, после в грипна ваканция. Детето стояло две седмици при
майка си, която се грижила много добре за него. Детето казвало, че много обича
майката, постоянно я е прегръщало и я е търсело. Посочва, че се сменят в
грижите за детето когато работят. От постановяването на съдебното решение,
бащата не правил проблеми на майката да се вижда с детето. Винаги се разбирали
двамата кога да вземат детето, бащата не създавал пречки. През почивните дни
майката се занимавала с детето, учили и тя помагала по математика и по
английски. Детето посещавало занималня.
Свидетелят
М.Д. П., допусната на въззиваемата страна, без
родство със страните, сочи, че познава същите от дълго време. В началото
на 2018 г. й се обадил бащата, с който били приятели и поддържали връзка, който
й казал, че Агенцията за закрила на детето са му се обадили, взел е детето при
него и неговата майка му помагала. Посочва, че детето спяло буквално през целия
ден – много продължително време и била предупредена, че то през нощта будува и
да е около него, ако се събуди, за да има някой човек да му сложи храна. Имало
приготвена храна. Детето се събуждало към четири след обед, било затворено и
мрачно. Към момента често се виждали, детето се адаптирало. Ходило на училище и
било контактно. Детето било видимо в значително по-добро състояние. Посочва, че
детето Н. е комуникативен, изглеждащ добре, облечен е според сезона, посещава
училище. По - добре е психически. Привързан е към бащата, послушен е, не се
противопоставя, вслушва се. Няма
впечатление каква е връзката между детето и майката. Това което споделял бащата
е, че майката се вижда с детето.
В о.с.з на 18.06.2020 г. се разпита и свидетеля М. Я. Ж. за
осъществилите се обстоятелства след о.с.з. на 05.03.2020 г. Свидетелката, която
е братовчедка на въззиваемата страна, заяви, че лично е присъствала на случка
на 23.04.2020 г. Посочва, че детето било предадено от бащата на майката в
началото на март месец. Имало дървена ваканция, детето останало при майка си и
след това се обявила епидемиологичната обстановка с Ковид-19. Класният
ръководител на детето се обадил, че
детето не участва в интернет обучението, а майката обяснила, че детето се
включва. Бащата поискал да вземе детето, за да се провеждат заниманията.
Посочва за обстоятелства в края на март месец, когато майката не дала детето на
бащата, въпреки обещанието си, на което присъствали адвоката и майката на свидетелката.
Удостоверява и за второ посещение в гр.К.
в края на март месец, на който
присъствала свидетелката. Тогава майката отново не дала детето, при което се
обърнали при полицията. Въпреки разговорите на полицаите с майката, същата не
предоставила детето. Същевременно били подадени сигнали в детска педагогическа
стая в гр.Пловдив и гр.К.. Посочва и за трето посещение на 18.04. към 10 ч.,
защото майката била подписала документ,
че тогава ще предаде детето. На посочената дата, към 12.30 ч. влезнали в
жилището на майката, като детето спяло, било отслабнало. Не взели детето, за да
не го стресират. Удостоверява и за четвърто посещение след датата 18.04., в
четвъртък, когато не могли да се свържат с майката, за да им предаде детето.
Едва след посещение и разговори на служители от социалните служби с майката,
детето се е обадило на баща си да го вземе. Свидетелката чакала пред колата и
майката слезнала долу да ги изпрати, била спокойна. След това бащата и майката
всеки ден имали контакт и видео - връзка и майката виждала детето. Почти всяка
сутрин майката се обаждала на детето, дори същото казвало да не му се обажда
толкова често. Детето настоявало да си
тръгне с баща си. Майката не била идвала в гр.Пловдив да вижда детето.
Във
въззивната инстанция с писмо от ДСП - К. се представи социален доклад, изготвен
на 10.04.2020 г., от която се установява, че след разговор на социалните
работници с бабата на детето Р. Ч., същата е посочила за уговорка между
родителите на 04.04.2020 г. майката да заведе детето при бащата в гр.Пловдив.
На 06.04.2020 г. е проведена среща между бащата и бабата в ОЗД/ДСП - К.. По
данни на бабата на детето, на 06.03.2020 г. бащата е предал детето на майката,
която от две години живее в жилището на бабата в гр.К.. Поради грипна
ваканция, бащата се съгласил детето да
остане при майката до приключване на ваканцията, след въвеждането на извънредно положение и още
една седмица. Детето е било включено в дистанционното обучение, за което му
помагала майката. На майката ежемесечно да й били поставяли инжекция с
медикаменти, тъй като е с диагноза „***“, но от един месец и половина отказвала
да й ги поставят. Между майката и детето имало силна емоционална връзка. По
данни на бащата, същият научил от класния ръководител, че детето се включвало
сутрин, но после не изпълнявало поставените му задачи. Според уговорката в ДСП К.
между бабата и детето, бащата дал отсрочка на майката да предаде детето до
10.04.2020 г. Въпреки многократните повиквания майката не отговаряла на
телефона си, поради което на 08.04.2020 г. бил посетен дома й. По данни на
майката, същата не знаела за привременните мерки, ежедневно учили с детето. От
социалния доклад става ясно, че основните грижи за детето от един месец се
полагат от майката в дома на бабата.
Майката е осигурила на детето сигурен дом, питателна храна, необходимото
облекло, като се задоволяват здравните и емоционалните потребности на детето.
Детето имало добре оборудвана детска стая, в която било топло, уютно и добре
подредено, жилището било безопасно за детето. Майката се грижила добре за
детето като близките й, с които живеят в едно домакинство й помагат пряко за
него.Детето е включено в дистанционното обучение, като майката е консултирана
да попълва реквизитите в тетР.та. Родителите поддържали комуникация по
отношение на детето и са постигнали устно споразумение детето да остане при
майка си до 18.04.2020 г.
Във
въззивната инстанция постъпиха Решение № 211 от 02.07.2020 г. постановено по ЧНД
№ 455 по описа за 2020 г. на РС-К., влязло в сила на 09.07.2020 г. и приетата в
това производство съдебно-психиатрична експертиза на майката. Със съдебното
решение М.Д.Ч. е настанена на задължително лечение в ДПБ - гр.Р. за срок от два
месеца, при стационарна форма на лечение, като страдаща от психично заболяване:
п. ш., ЕПИЗОДИЧНО ПРОТИЧАЩА С ПРОГРЕСИРАЩ ДЕФИЦИТ. Според съдебно-психиатрична
експертиза, това психично разстройство на майката се изразява в пароноидни
изживявания, коморбидни с афективни прояви и поведенчески отклонения. Същото се
дължи на липсата на критичност и непридържане към необходимата медикаментозна
терапия, като майката е станала опасна най-вече за себе си и за околните.
При
съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, вкл. и на тези във
въззивната инстанция, настоящият
съдебен състав на ПОС намира, че е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, които предпоставят
и необходимостта от изменение на постановените с
решението на
ПРС №2216/24 06 2016 г. по гр.д.№12829/2015г. по описа на ПРС, 5 бр състав,
мерки.
От
фактическа страна по делото се установява от заключението на КСППЕ, че майката
страда от психично заболяване *** – параноидна форма, халюцинаторно -
параноиден синдром, за овладяването на което е необходимо системно лечение и прием на медикаменти. Влошаването
на психичното състояние на майката крие
рискове за здравето на детето й. Констатирано е, че до момента няма данни майката
да е имала директни агресивни прояви, но са налице егресивни действия,които
сами по себе си увреждат здравето и възпитанието на детето.Тези прояви са
болестни и носят рискове за живота и здравето на детето.
По
делото се доказва, че след предоставяне упражняването на
родителските права за отглеждането на детето от майката, заболяването
на майката се е влошило, което е довело до поставянето на здравето, развитието
и възпитанието на детето в риск. При изслушването си по реда на чл.59, ал.6 от СК пред въззивния съд, майката признава, че през лятото на 2017 г. е прекъснала
лечението на заболяването си. Посочи, че през зимния период на 2017г.-2018 г. е
живяла с детето в гр.Варна на хотел, детето е било нахранено, разхождали се и
ходили на плаж. По делото обаче се установява от доклада на ОЗД – Варна, че
през сочения период детето е било поставено в категорията „дете в риск“, тъй
като майката не посрещала адекватно неговите нужди, детето не посещавало
задължителна подготвителна група, хранило се непълноценно, нямало осигурен
личен лекар на територията на града, случвало се да спи на пода в коридора на
хотела, отглеждало се в стая при ниска температура, нямало изграден правилен
режим съобразно възрастта му, не общувало пълноценно с други деца, издавало
странни звуци, същото било със занемарена хигиена. По отношение на майката се
установява, че през същия период тя е имала необяснимо поведение, сочила е, че стаята
й е била обгазявана, отваряла е прозорците, което е и причината за отглеждането
на детето при ниска температура в стая. Така детето е заявило пред социалните
работници, че не е спало, заради „глупавите, измислени газове“ на майка му. С
оглед на констатираните от социалните работници обстоятелства, детето е било
предадено за отглеждане от бащата в дома му в гр.Пловдив. Въззивницата
неоснователно оспорва обстоятелствата в доклада на ОЗД – Варна, доколкото
същите не се опровергават от останалите доказателства по делото, а напротив
–подкрепят се от гласните доказателства за състоянието на детето след престоя
му с майката в гр.Варна. Според показанията на св. М., социален работник в
КСУДС – Пловдив и св.Д., психолог на детето, при постъпването си при тях през м.февруари
2018г., детето е имало трудности, изразяващи се в психоемоционално
безпокойство, будуване през нощта и сън през деня, не позволявало да бъде
изкъпано, основната му дейност била да играе на таблет или телефон. В този
смисъла са и показанията на св.Ж., която описва състоянието на детето в края на
месец януари като слабо, бледо, както и че същото по цяла нощ стояло на таблета
и отказвало да се храни. Показанията на тези свидетели съдът цени като
достоверни досежно удостоверяваните с тях обстоятелства, тъй като са следствие
на личните им и непосредствени впечатления. С оглед на тези данни по делото и предвид
изводите в заключението на КСППЕ, съдът намира, че спирането на лечението от
страна на майката през лятото на 2017 г. е дало отражение върху здравословното
й състояние и адекватното отглеждане на детето, при което същото е било
поставено в риск. Показания на св.М., че майката е спазвала часовете на връщане
на детето, за физическата и емоционалната привързаност между майката и детето,
както и че майката е отглеждала детето по време на грипната ваканция, на които
въззивницата се позовава във въззивната жалба, не променят горния извод. Тези
свидетелски показания темпорално се отнасят за период след изписването на
майката от клиника за лечение през април месец 2018 г., което само по себе си налага извода, че адекватното
поведение на майката е поставено в зависимост от лечението на заболяването й.
Тук следва да се отбележи, че не се поставя под съмнение физическата и
емоционална привързаност между майката и детето. Обичта, всеотдайността и
желанието на майката да се грижи за детето също не са спорни, както и не са
спорни чувствата на обич на детето към майката, за които свидетелстват в показанията
си св.М., св.Н., св.Д. и детето при изслушването му. Предмет на преценка в
настоящото производство е родителският капацитет на майката, пречупен през най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДет.,
доколкото се установява, че влошаването на здравословното състояние на майката
има пряко отражение върху отглеждането и възпитанието на детето в сигурна и
спокойна среда.
По делото се доказва от приетата в първоинстанционното
производство съдебно-психологическа експертиза на М.Ч., че майката има липси в
родителския капацитет, които са вследствие именно от липсата на разбиране и
критичност към заболяването и последствията за нея, детето и околните.
Във
въззивната жалба въззивницата основа възразява за това, че е критична към
заболяването си, провежда необходимата терапия и е способна да се грижи за себе
си и за детето си. При изслушването си по реда на чл.59, ал.6 от СК, майката
отново изрази увереност, че е критична към заболяването си, спазва
стриктно лечението и е в пълна ремисия. Тези твърдения на майката се опровергаха
от осъществилите се обстоятелства в хода на въззивното производство.
Действително
от показанията на св.Д., дадени в о.с.з на 05.03.2020 г., се установява, че
детето е било при майката през цяло лято на 2019 г., и както тогава, така и
през грипната ваканция през зимата, когато детето било болно, майката е
полагала грижи за детото, за които свидетелката й помагала. Посочва за
взаимната обич между майката и детето. Удостоверява обстоятелства за
разбирателството между родителите при разпределянето на грижите за детето. Според
свидетелката бащата храни детето само с пръчици и яйца. Последните показания, преценени при условията на осн.чл.172 ГПК и останалите по делото гласни доказателства, не се ценят като достоверни. В
двете инстанции са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.М., св.Д.,
св.Ж. и св.П., от които се установява, че бащата успява да обезпечи основните
нужди и полага адекватни грижи за детето Н..
От
събраните доказателства за новонастъпили обстоятелства след о.с.з на 05.03.2020
г., се установява, че майката е препятствала бащата при упражняването на
родителските права, както и че здравословното й състояние се е влошило до
степен, че е станала опасна за себе си и за околните. От изслушването на майката по реда на чл.59,
ал.6 от СК става ясно, че същата живее в дома на своята майка Р. Д. в гр.К., в
който смисъла са и показанията на св.Драганска и приетия във въззивната
инстанция доклад на ДСП – К.. Установява се от социалния доклад на ДСП-К. и от
показанията на св.Ж., че бащата е предал детето на майката в началото на март
месец 2020 г. С оглед обявената грипна ваканция и епидемиологичната обстановка
с Ковид-19, бащата се е съгласил детето да остане при майката за период извън
режима на лични отношения, определен с първоинстанционното решение, чието
предварително изпълнение е допуснато с определение № 10199 от 17.09.2019 г. от
първостепенния съд, потвърдено с определение № 33 от 07.01.2020 г. по ч.гр.д.№
10/20 г. на ПОС, VI гр.с. Видно от
показанията на св.Ж., за периода от края на месец март 2020 г. до 23.04.2020 г.
бащата е направил четири опита за доброволното предаване на детето от майката, но
до 23.04.2020 г. майката се е опитала да осуети определения от съда режим. В
социалния доклад на ДСП – К. е отразено, че на 08.04.2020 г. е посетен дома на
майката и по данни от същата тя не е знаела за привременните мярки. Така
сочената от майката причина за неизпълнението на решението съдът не приема за
основателна предвид обстоятелството, че въззивницата е обжалвала определението
за допускане на предварително изпълнение и съответно е била запозната със
същото.
Същевременно
от влязлото в сила Решение № 211 от 02.07.2020 г. постановено по ЧНД № 455 по
описа за 2020 г. на РС-К. и съдебно – психиатрична експертиза, приета в
наказателното производство, се установява,че по искане на Р. Д. е инициирано от
РП – К. производство по настаняване на М.Ч. за принудително лечение. Цитира се
справка от РУ К. от 15.05.2020 г., според която по данни на Р. Д. състоянието
на М.Ч. се е влошило преди около един месец, когато същата е спряла
медикаментозното лечение и е проявила агресия. Установява се влошаване на
здравословното състояние на майката, което според съдебно- психиатричната
експертиза се дължи на липсата на критичност и непридържане към необходимата
медикаментозна терапия, като майката е станала опасна най-вече за себе си и за
околните, поради което е настанена за принудително лечение.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав на ПОС намира, че понастоящем здравословното състояние на майката не й
позволява да осъществява адекватни грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. Установява се, че майката не е критична към заболяването си,
нееднократно е прекъсвала лечението, поради което периодите й на лечение са
имали краткотраен ефект за овладяване на заболяването й. Ето защо, към момента
лечението на майката е недостатъчно да обуслови недвусмисления и категоричен
извод, че здравословните проблеми на майката са напълно овладяни, съответно,
че промяната в обстоятелствата няма траен характер.
По гореизложените съображения и предвид разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г., съдът
счита, че заболяването на майката е от кръга обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание. Съдът намира, че в
интерес на детето Н. е същото да бъде отглеждано в обстановка на спокойствие и
сигурност, с оглед правилното му физическо, психическо и емоционално развитие, каквато обстановка бащата е осигурил
понастоящем.
Установената привързаността на детето
към майката и изявлението му, че при нея
се чувства малко по –добре, не е
достатъчно, за да бъде предпочената майката като родител, който да упражнява
родителските права. Според съдебно – психологическата експертиза на
бащата, той е в състояние да полага по
-добри и адекватни грижи за детето. Бащата
полага непосредствените грижи за детето
от предаването му в гр.Варна на 23.01.2018 г. до настоящия момент, има
отношение към образованието му, задоволява нуждите на детето от спокойствие и
близост. Създал е благоприятни за детето
условия на живот, които съответстват на нуждите му и са в състояние да
осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Налице е емоционална
близост между бащата и детето. Освен
това по делото липсват доказателства, че
бащата е създавал пречки на майката да осъществява режима на лични
отношения с детето, нито има данни за родителско отчуждение. Напротив, доказва
се, че между родителите съществуват
добри взаимоотношения и комуникация, налице е родителски сътрудничество, детето
има изградена емоционална връзка с
двамата си родители, както и че бащата е дал възможност детето да пребивава при
майката и извън определените с режима
на лични контакти дни.
С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен
състав приема, че постановените с решението
на
ПРС №2216/24 06 2016 г. по гр.д.№12829/2015г. по описа на ПРС, 5 бр състав
мерки относно упражняването на родителските права спрямо
детето следва да бъдат изменени, като упражняването на родителските права следва да
се предостави на бащата.
В идентичен смисъл е решението на първоинстанционния съд, в която част
решението ще бъде потвърдено.
По отношение на режима на личните отношения: Във въззивната
жалба не са изложени конкретни възражения против определения от районния съд
режим на лични контакти. Въззивният съд намира, че определеният режим напълно съответства на интереса на детето. По
делото няма спор за близката емоционална връзка между майката и детето, за
топлината и обичта помежду им, които следва да бъдат съхранени и за в бъдеще. Присъствието
на всеки един от родителите в живота на детето има съществено значение за
неговото израстване и формиране като личност. Тук напълно се споделят изводите
на районния съд, при което на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към
тях, без да е необходимо да бъдат преповтаряни, поради което решението в тази
част също ще бъде потвърдено като правилно.
По отношение на издръжката: Съобразно чл. 143, ал.1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а съобразно
ал.2, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка,
съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира
последната.
Във въззивната жалба не се излагат конкретни доводи срещу определения от
районния съд размер на издръжката. Въззивният съд споделя изводите на районния
съд, че издръжката в размер на 140лв. отговаря на нуждите на детето и на възможностите на майката, която поради заболяването си има ограничени
възможности да реализирана доходи, за което на осн.чл.272 ГПК препраща към
мотивите на решението. Ето защо, обжалваното решението следва да бъде
потвърдено и в тази част като правилно.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78,
ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна направените във въззивното производство разноски, претендирани с
отговора на въззивната жалба по представения договор за правна защита и съдействие от 02.10.2019 г.
в размер на 600 лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 3300 от 05.08.2019 г., постановено по гр.дело № 18244 по описа на ПРС за 2017
г., в следните части, с които уважава предявеният от Н.Р.Ч.,
ЕГН: ********** против М.Д.Ч. ЕГН: **********, иск за промяна в
постановените с Решение на ПРС №2216/24
06 2016 г. по гр.д.№12829/2015г. по описа на ПРС, 5 бр състав мерки, относно
упражняването на родителските права спрямо детето Н. Н. Ч. ЕГН: ********** като се предоставя
занапред упражняването на родителските права на
бащата Н.Р.Ч. и се определя местоживеене на детето при бащата;
определя
следния режим за лични контакти
между майката М.Д.Ч. ЕГН: ********** и детето Н. Н. Ч. ЕГН: ********** ,както
следва -всяка първа и трета седмица от
месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване в дома на майката, във
вторник и четвъртък на всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18 до 20
часа, 2 пъти по 15 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска
на бащата, първата половина на зимната ваканция на детето всяка четна година и
втората половина на зимната ваканция на детето всяка нечетна година, по три дни
за великденските празници на всяка нечетна година, за рождения и имения ден на
майката и за рождения и имения ден на детето – за по 2 часа.
осъжда
М.Д.Ч. ЕГН: **********, да заплаща на сина си - Н. Н. Ч. ЕГН: **********,
чрез неговия баща и законен представител Н.Р.Ч., ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 140лв / сто
и четиридесет лева /, начиная от влизане
в сила на настоящото съдебно решение, до настъпване на обстоятелства ,водещи до
изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, от падежа до окончателното и изплащане.
прекратява
издръжката, която Н.Р.Ч., ЕГН: ********** дължи на сина си Н. Н. Ч. ЕГН: **********,
определена с Решение на ПРС №2216/24.06.2016 г.
по гр.д.№12829/2015г . по описа на ПРС, 5 бр. състав.
осъжда М.Д.Ч. ЕГН: ********** да заплати по
сметка на ВСС сумата от 241,60 лв. представляваща държавни такси за
производството.
Решението
в частта, с която искът за издръжка е
отхвърлен за разликата над 140 лева до претендирания такъв от 150 лева месечно,
не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.Д.Ч. ЕГН: **********
*** да заплати на Н.Р.Ч., ЕГН: **********
***, сумата в размер на 600 лева
/шестстотин лева/ - разноски направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен
съд в едномесечен
срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.