О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......../…...11.2015 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, проведено на втори ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско дело № 830/2015 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
По изложените в исковата молба обстоятелства, „РЕБУС
ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Възраждане” № 1, представлявано от управителите си Никола Кръстев Киров и
Галина Христова Копстад, чрез пълномощника адв. И.З., е поискало да бъде осъдено ответното дружество
„БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Кавала” № 15, представлявано от управителите си
Павлин Евстатиев Пачков и Цветан Иванов Груев, да му
заплати сумата от 250 000,00 лв., изплатена като цена по договор за цесия от
04.06.2009 г., както и сумата от 250 000,00 лв., представляваща неустойка за
разваляне на договор за цесия от 04.06.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2015 г. до
окончателното изпащане. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски, както хонорар за един адвокат.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане
на представените писмени доказателства
С разпореждане № 6727 от 06.07.2015 г., съдът е констатирал,
че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК,
поради което е разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата
приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителите си Павлин Евстатиев Пачков
и Цветан Иванов Груев, чрез пълномощника
адв. С.С., е подал писмен отговор, в който е изразил
становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни. По отношение на
иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ответникът твърди, че ищецът не е заплатил в
полза на дружеството договорната цена на цесията и с узнаването на извършеното
плащане /в момента на получаване на препис от исковата молба и доказателствата/
ответникът се противопоставя на действието па упълномощения по посочване на
негова лична банкова сметка, ***. От друга страна, ответникът заявява, че
плащането, обективирано в представеното от ищеца
платежно нареждане, не е извършено с оглед и в изпълнение на прроцесния договор за цесия. На следващо място, ответникът
твърди, че за ищеца не е валидно възникнало право на разваляне на договора,
поради неговата неизправност и поради липса на предпоставките на чл. 87, ал. 2
от ЗЗД. Заявява, че не споделя извода на ищеца, че цялото вземане, предмет на
договора за цесия в общ размер от 1194285 лв. не съществува, след като искът по
гр. дело № 1481/2009 г. по опис на на СГС, VI-9 с-в за
заплащане на
сумата от 268444,48 лв. бил отхвърлен. Навежда доводи, че ищецът е следвало да
встъпи в производството по цитираното дело като трето лице-помагач, или да
поиска замяна на ответника при условията на чл. 228, ал. 1, вр.
с ал. 2 от ГПК. Като не е сторил това, ищецът не е положил грижата на добър
търговец и сам е създал предпоставки за отхвърляне на този иск. Още повече, при
положение, че вземанията са били цедирани в полза на
ищеца, е било изначално невъзможно искът по посоченото дело да бъде уважен в
полза на дружеството. В този смисъл, изявлението за разваляне на договора също
не би могло да бъде ценено като валидно с прекратителен
за договора за цесия ефект.
По отношение на иска по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на
неустойка, ответното дружество е изразило становище, че същия е изцяло
неоснователен с твърдението, че то никога не е овластявало
лицето Валентин Емилов Казаков да уговаря клаузи за неустойка по процесния договор за цесия, а още по-малко в подобен
размер, поради което същият е действал без представителна власт и във вреда на
представляваното дружество. Прави възражение за нищожност на неустоетчната клауза и поради липса на съгласие от
страната, от името на която е била договорена. В тази връзка, веднага след
узнаване на уговорената клауза за неустойка, което узнаване ответникът твърди,
че е настъпило с получаване на препис от исковата молба и доказателствата,
прави възражение за противопоставяне на действието на пълномощника – Валентин
Емилов Казаков по договаряне на клауза за договорна неустойка по смисъла на чл.
301 от ТЗ. Поради това ответникът твърди, че тази клауза няма действие по
отношение на него, а в случай, че ищецът желае да я претендира, следва да стори
това срещу пълномощника, действал без представителна власт. На последно място,
ответникът прави възражение и за нищожност на клаузата за неустойката поради
противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност, в случай, че не
бъдат уважени възраженията за нищожност на клаузата за неустойка, прави и
възражение за нейната прекомерност, тъй като процесния
договор за цесия няма характер на търговска сделка по отношение на „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД.
По отношение на представените от ищеца писмени
доказателства, не се противопоставя да бъдат приети, освен разписката за
изтеглянето на сумата от 250000,00 лв. от страна на Валентин Емилов Казаков,
тъй като не е ясно защо и в каква връзка това обстоятелство е от значение за
спора по делото. С отговора е направено искане да бъде изискано за прилагане
към настоящото производство гр. дело № 1481/2009 г. по опис на СГС, VI-9 с-в, както и преписките по цитираните в исковата молба
обезпечителни производства по описа на ВОС. Поискано е да бъде допуснат разпит
на четирима свидетели при режим на водене за установяване на конкретно
посочените в отговора обстоятелства. С отговора е приложено пълномощно на адв. Милена Найденова, издадено от „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, представено по
посочените в исковата молба обезпечителни производства, както и в
производството пред СГС, с искане да бъде допуснато и прието като писмено
доказателство в настоящото производство.
С отговора на исковата молба отвеното дружество е
направило и искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъдат конституирани
като трети лица-помагачи на страната на ищеца физическите лица Валентин Емилов
Казаков и адв. Милена Найденова Найденова.
Обосновава правния си интерес от привличане на първото физическо лице с
възможността на ответника да предяви иск за присъждане на сумата от
250 000 лв., като неотчетена от пълномощника на основание чл. 284 от ЗЗД,
по отношение на второто физическо лице адв. Милена Наденова – с възможността при евентуално уважаване на
предявените искове ответното дружество да ангажира професионалната отговорност
на лицето, предвид начинът, по който е водено съдебното производство по гр. дело № 1481/2009 г. по опис на на СГС, VI-9 с-в и извършеното непозволено увреждане на интересите на
„БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата
страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила
първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника. По отношение
доказателствените искания на ответника, ищцовата
страна се е противопоставила на искането за допускане на четирима души
свидетели, тъй като обстоятелствата, за установяване на които са поискани нямат
отношение към настоящото производство. В случай, че бъдат допуснати, прави
искане за допускане до разпит на четирима свидетели за опровергаване
твърденията на ответното дружество. По отношение представеното с отговора
пълномощно на адв. Найденова, счита, че същото не е относимо и не е необходимо към предмета на спора.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по исковете
и направените доказателствени искания. Направено е искане за задължаване на
ищеца да представи оригинал или четливо копие на преводното нареждане,
приложено към исковата молба, както и за задължаване на управителите на ищцовото дружество Никола Кръстев Киров и Галина Христова Копстад да се явят лично в съда, за да дадат обяснения по конкретно
посочени обстоятелства по делото.
По отношение на направеното с отговора на исковата
молба искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъдат конституирани като
трети лица-помагачи на страната на ответника физическите лица Валентин Емилов
Казаков и адв. Милена Найденова Найденова,
съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. За да бъде
привлечено дадено лице като трето лице-помагач на страната на една от страните
в производството, то трябва да има правен интерес да помага на същата. Такъв
интерес ще е налице, ако въз основа на установените по воденото производство
факти ще възникне правна възможност страната да ангажира отговорността на
третото лице-помагач. В случая по отношение на пълномощника Валентин Казаков
такъв интерес не е налице. Между страната и трето лице, което тя е привлякла
важи обвързващата сила на мотивите. Отговорността на пълномощника спрямо
ответното дружество би могла да възникне, както се и твърди, от факта, че то не
е предало на ответника получената продажна цена по договора за цесия. Това обстоятелство
обаче е елемент от вътрешните отношения между пълномощника и упълномощителя и е извън предмета на спора по настоящото
производство. Що се отнася до адв. Милена Найденова,
то за нея важат същите съображения. Както се твърди от ответника, същата е била
процесуален представител на ответното дружество по гр.
дело № 1481/2009 г. по опис на СГС, VI-9 с-в. В настоящото производство не са предмет на
разглеждане факти, свързани с действията на която и да е от страните в
развилото се пред СГС производство. С оглед на това, по настоящото производство
няма да се установяват каквито и да са факти, свързани с действията на
посоченото физическо лице, което да обвържат него и ответното дружество със
задължителната сила на мотивите в едно евентуално бъдещо производство за
отговорност за недобросъвестно водено дело.
Съдът намира представените с исковата молба и с
отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия
за съдебно разрешаване спор между страните, поради което следва да бъдат приети
и приобщени към доказателствения материал по делото. Следва да бъде оставено
без уважение искането за прилагане към
настоящото производство гр. дело № 1481/2009 г. по опис на СГС, VI-9 с-в, както и преписките по цитираните в исковата молба
обезпечителни производства по описа на ВОС, тъй като по делото е приложено
решението по цитираното дело на СГС, а ответното дружество е страна по тези
производства, поради което разполага с възможността да се снабдява с документи
от тях по своя преценка. Следва да бъде оставено без уважение искането на
страните за ангажиране на гласни доказателства, тъй като същите се искат за
установяване на обстоятелства, предшестващи сключването на договора и
формирането на волята на страните по него. Тези обстоятелства ще са от
значение, ако по делото се претендираха пороци на договора, свързани с волята
на страните като нищожност или унищожаемост, каквито
не са формулирана с отговора на исковата молба. Следва да бъде уважено
направеното с допълнителния отговор искане на основание чл. 183 от ГПК да бъде
задължен ищеца да представи най-късно в насроченото съдебно заседание оригинала
на преводното нареждане, приложено към исковата молба. Следва да бъде оставено
без уважение искането за задължаване на управителите на ищцовото
дружество Никова Кръстев Киров и Галина Христова Копстад
да се явят лично в съда, за да дадат обяснения по конкретно посочени
обстоятелства по делото, по съображенията, изложени по-горе по отношение
исканите гласни доказателства.
Съдът намира за уместно да
укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е
така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се
очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се
разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат
присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 от ГПК). Наред с това
следва да се укаже, че икането на страна, представлявана от юрисконсулт, за
плащане на адвокатско възнаграждение – чл. 78, ал. 8 от ГПК, ще се разгледа
само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл. 80
от ГПК.
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в
него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища
във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и
съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на
исковата молба от ответното дружество „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК
*********, искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъдат конституирани
като трети лица-помагачи на страната на ответника физическите лица Валентин Емилов
Казаков и адв. Милена Найденова Найденова.
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „РЕБУС
ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Възраждане” № 1, представлявано от управителите си Никола Кръстев Киров и
Галина Христова Копстад, срещу „БИЛДСТРОЙ –
ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Кавала” № 15, представлявано от управителите си Павлин Евстатиев Пачков и Цветан Иванов Груев, искове с правно основание 55,
ал. 1, предл. 3 и чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 250 000,00 лв., изплатена като цена по договор за цесия от 04.06.2009
г., както и сумата от 250 000,00 лв., представляваща неустойка за разваляне на
договор за цесия от 04.06.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 26.05.2015 г. до окончателното изпащане.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на
част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.дело № 830 по описа за
В исковата молба се твърди, че между ищеца в
качеството му на цесионер и ответника в качеството му
на цедент е сключен договор за цесия от 04.06.2009
г., с нотариална заверка на подписите рег. № 2267 на нотариус Максимилиан
Динчев – с район на действие ВРС, вписан с рег. № 529 в регистъра на
Нотариалната камара. С този договор ответникът като цедент
е прехвърлил на ищеца като цесионер вземанията си
срещу „ЛОВОС” ООД – гр. София. Видно от уточнителната
молба с вх. № 18475/12.06.2015 г., общият размер на прехвърленото с този
договор вземане е в размер на 1 194 285 лв. Цедирането
на посоченото вземане е било извършено срещу задължението на цесионера да заплати сумата в размер на 250 000 лв. в
брой или по посочена банкова сметка. ***чаване на
сумата по договора за цесия, цедентът упълномощил
Валентин Емилов Казаков с нотариално заверено пълномощно, рег. №
2260/03.06.2009 г. на нотариус Максимилиан Динчев – с район на действие ВРС,
вписан с рег. № 529 в регистъра на Нотариалната камара, който подписал договора
за цесия и получил цената за цесията. Сумата в размер на 250 000 лв. била
заплатена по банков път с преводно нареждане от 03.06.2009 г. по банковата сметка
на пълномощника Казаков, който ги е изтеглил на следващия ден.
Същевременно с влязло в сила решение №
1139/24.10.2011 г по т.д. № 1481/2009 г. по описа на СГС, е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, от
„БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД срещу „ЛОВОС” ООД, за сумата от
268 444,48 лв. която представлява част от цедираното
вземане. С оглед на това се твърди, че с договора за цесия от 04.06.2009 г.
„БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД е прехвърлил на „РЕБУС ФАКТОР” ООД едно
несъществуващо вземане. С оглед на това, цедентът се
явява неизправна страна по договора за цесия от 04.06.2009 г., като ищцовото дружество „РЕБУС ФАКТОР” ООД заявява, че с
исковата си молба в настоящото производство прави изявление за разваляне на
същия без да даде срок, защото изпълнението е невъзможно изцяло или отчасти на
основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с т. 4 от
договора, считано от датата на получаване на исковата молба от ответника.
Поради това счита, че платената от него сума в размер на 250 000,00 лв. е
получена от ответното дружество на отпаднало основание. Ищецът сочи, че в т. 4
от договора за цесия се определя отговорността на цедента
в случай, че прехвърленото вземане не отговаря на изискванията, посочени в
договора и се дава право на цесионера да претендира
обезщетение или неустойка в размер на сумата по договора, т.е. 250 000
лв., дължими за развалянето на договора за цесия.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът
„БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителите
си Павлин Евстатиев Пачков и Цветан Иванов Груев,
чрез пълномощника адв. С.С., е подал писмен отговор, в който е изразил становище,
че исковете са допустими, но изцяло неоснователни. По отношение на главния иск,
ответникът твърди, че ищецът не е заплатил в полза на дружеството договорната
цена на цесията и с узнаването на извършеното плащане /в момента на получаване
на препис от исковата молба и доказателствата/ ответникът се противопоставя на
действието па упълномощителя по посочване на негова
лична банкова сметка, ***. От друга страна, ответикът
заявява, че плащането, обективирано в представеното
от ищеца платежно нареждане, не е извършено с оглед и в изпълнение на прроцесния договор за цесия. На следващо място, ответникът
твърди, че за ищеца не е валидно възникнало право на разваляне на договора,
поради неговата неизправност и поради липса на предпоставките на чл. 87, ал. 2
от ЗЗД, като не споделя извода на ищеца, че цялото вземане, предмет на договора
за цесия в общ размер от 1194285 лв. не съществува, след като искът по гр. дело
№ 1481/2009 г. по опис на на СГС, VI-9 с-в за
запащане на сумата от 268444,48 лв. бил отхвърлен. Навежда доводи, че ищецът е следвало да
встъпи в производството по цитираното дело като трето лице-помагач, или да
поиска замяна на ответника при условията на чл. 228, ал. 1, вр.
с ал. 2 от ГПК. Като не е сторил това, ищецът не е положил грижата на добър
търговец и сам е създал предпоставки за отхвърляне на този иск. Още повече, при
положение, че вземанията са били цедирани в полза на
ищеца, е било изначално невъзможно искът по посоченото дело да бъде уважен в
полза на дружеството. В този смисъл, изявлението за разваляне на договора също
не би могло да бъде ценено като валидно с прекратителен
за договора за цесия ефект. По отношение на акцесорния
иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка, ответното дружество е изразило
становище, че същия е изцяло неоснователен с твърдението, че то никога не е овластявало лицето Валентин Емилов Казаков да уговаря
клаузи за неустойка по процесния договор за цесия, а
още по-малко в подобен размер, поради което същият е действал без
представителна власт и във вреда на представляваното дружество. Прави
възражение за нищожност на неустоетчната клауза и
поради липса на съгласие от страната, от името на която е била договорена. В
тази връзка, веднага след узнаване на уговорената клауза за неустойка, което
узнаване ответникът твърди, че е настъпило с получаване на препис от исковата
молба и доказателствата, прави възражение за противопоставяне на действието на
пълномощника – Валентин Емилов Казаков по договаряне на клауза за договорна
неустойка по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Поради това ответникът твърди, че тази
клауза няма действие по отношение на него, а в случай, че ищецът желае да я
претендира, следва да стори това срещу пълномощника, действал без
представителна власт. На последно място, ответникът прави възражение и за
нищожност на клаузата за неустойката поради противоречие с добрите нрави. В условията
на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени възраженията за нищожност на
клаузата за неустойка, прави и възражение за нейната прекомерност, тъй като процесния договор за цесия няма характер на търговска
сделка по отношение на „БИЛДСТРОЙ
– ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата
страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила
първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по исковете
и направените доказателствени искания.
Предявените обективно съединени искове с правно
основание 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 92 от ЗЗД, като
към всеки един от тях обективно и комулативно е
съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Възраженията на ответното
дружество са такива по чл. 301 от ТЗ, както и
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
Факти,
подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената тежест:
На основание чл. 146 от ГПК, съдът указва на ищеца,
че дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. В тази връзка, ищецът трябва да установи факта на сключването
между него и ответника на договора за цесия от 04.06.2009 г., както и общия
размер на прехвърлените с този договор вземания. Следва да ангажира
доказателства за това, че е заплатил уговорената в този договор цена на
вземанията и за начина на плащането на същата. Освен това следва да ангажира
доказателства и за това, че вземанията, за които се отнася решението,
постановено по гр. дело № 1481/2009 г. по опис на
СГС, VI-9 с-в,
са включени в предмета на договора за цесия. Следва да ангажира доказателства и
за това кога ответното дружество е узнало за сключения договор за цесия. Следва
да установи, че за неизпълнение на задълженията за този договор е налице
уговорена неустойка, както и че са се осъществили обстоятелствата, правещи
възможно реализирането й, а също
така и нейния размер.
Ответното дружество също следва да установи факта
кога е узнало за договора за цесия. Следва да установи, че договорената
неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. С оглед искането за
намаляване на неустойката ще трябва да ангажира доказателства за действителния
размер на вредите, претърпени от ищеца, поради неизпълнение да договорното
задължение.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1,
във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да
изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената
доказателствена тежест досежно потдлежащите
на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като
могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата
молба и с отговора на исковата молба писмени доказателствата, като по
прилагането им съдът ще се произнесе в о.с.з.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за прилагане към настоящото производство гр. дело №
1481/2009 г. по опис на СГС, VI-9 с-в, както и преписките по цитираните в исковата молба
обезпечителни производства по описа на ВОС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за
ангажиране на гласни доказателства за установяване на посочените в отговора на
исковата молба и в допълнителната искова молба обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 от ГПК ищеца да представи
най-късно в насроченото съдебно заседание оригинала на преводното нареждане,
приложено към исковата молба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
задължаване на управителите на ищцовото дружество
Никова Кръстев Киров и Галина Христова Копстад да се
явят лично в съда, за да дадат обяснения по конкретно посочени в допълнителния
отговор обстоятелства по делото,
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в списъка по чл. 80 от ГПК
същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.11.2015 г. от 10,45 часа, за която дата да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния
отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му, с която е оставено без
уважение искането за конституиране на трети лица-помагачи подлежи на обжалване
с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Варна, в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: