Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 10.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
ноември
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 15826 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.” АД против Ж.К.Х.
и В.В.Х., с която са предявени пасивно субективно и
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 15.01.2019 г., ч.гр.д.№ 1031/2019 г. на СРС, 118 състав.
Ищецът претендира, че ответниците му дължат солидарно сумите предмет на
издадената на 15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1031/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, гражданско отделение, 118 състав заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист от
15.01.2019 г. въз основа на допуснатото незабавно изпълнение. Поддържа се
неизпълнение от страна на ответницата Х. в качеството й на кредитополучател и
на ответника Х.в качеството му на солидарен длъжник на сключения на 28.05.2008
г. между АлфаБ.клон България КЧТ, чийто правоприемник
е „Ю.Б.“ АД и ответницата Х., договор за кредит № 120-68/2008, изменен с Анекс
№ 1 от 03.09.2010 г. и Анекс № 2 от 02.03.2012 г. Твърди се, че по силата на
договора Банката е предоставила на кредитополучателя Ж.Х. кредит в размер на
120 000 евро с цел покупка на имот, със срок на погасяване 20 години. Твърди,
че страните са уговорили годишна лихва, като за първите петнадесет години от
срока на договора кредитополучателят дължи фиксирана лихва в размер на 6,2%, а
за останалия период на погасяване на кредита-по договаряне с банката. Твърди,
че по силата на договора, кредитополучателят се задължава да се яви в банката
един месец преди изтичането на петнадесетата година от действието на договора и
да подпише Анекс за приложимия лихвен процент, определен от банката. Ако не се
яви или не приеме определения лихвен процент, кредитополучателят се задължава
да издължи остатъчният размер на кредита в срок от един месец след изтичане на
петнадесетата година от срока на договора. Наказателната лихва за просрочие и при предсрочна изискуемост е съгласно общите
условия, неразделна част от договора за кредит.
Твърди се, че кредитополучателят
не е заплащал на банката дължимите погасителни месечни вноски по кредита,
поради което банката-кредитодател е обявила кредита
за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.28, т.1 и
чл.29, т.2 от Общите условия на договора, за което е уведомила длъжниците с покани връчени им лично на 16.11.2018 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните,
че ответниците дължат солидарно на ищеца на основание
чл.430, във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1,
пр.2 ТЗ следните суми: сумата от 35790,43 евро, част от неплатена главница в
пълен размер 115 230,48 евро, дължима въз основа на договор за кредит №
120-68/2008 А.ипотечен кредит за покупка от 28.05.2008 г., изменен с Анекс № 1
от 03.09.2010 г. и Анекс № 2 от 02.03.2012 г., обявен за предсрочно изискуем на
16.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до изплащане
на вземането, сумата от 105,52 евро-застраховка за периода от 17.01.2017 г. до
08.01.2019 г., сумата от 905,39 лв.-разноски за нотариални такси за периода от
08.05.2018 г.-08.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 15.01.2019 г.
по ч.гр.д. № 1031/2019 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско
отделение, 118 състав.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците депозират отговор чрез адвокат А., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
На първо място ответниците заявяват възражение по чл.369 ГПК с
твърдението, че делото подлежи на разглеждане по общия ред. Към момента на
подаване на исковата молба-09.01.2019 г. (датата на подаване на заявлението) не
е била в сила нормата на чл.113 ГПК, поради което производството по делото е
започнало по реда на чл.365 и сл ГПК, доколкото вземането, предмет на
предявения иск, произтича от договор за ипотечен кредит, който е абсолютна
търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 то ТЗ, което определя характера на делото като търговско и подлежи на разглеждане
по реда на глава 32 от ГПК. (към момента на започване на производството).
Ответниците считат предявения иск за
допустим.
Оспорват предявения иск като
неоснователен с твърденията, че банката има качеството на кредитор, че банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем, оспорва размера на твърдяното
вземане.
Твърди, че договорът за
покупко-продажба на предприятието, включва в себе си и договор за цесия, поради
което прехвърлянето на търговското предприятие е следвало да бъде съобщено на длъжниците и тъй като не е съобщено, то това прехвърляне е непротивопоставимо на ответниците
и няма действие по отношение на тях, а след като ищецът не е кредитор по
отношение на длъжниците, то и волеизявлението му за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е породило правни последици.
На следващо място се твърди, че
вземането на банката не е в посочените размери. Заявява, че вземанията на
банката за просрочена и наказателна лихва, включени в двата анекса, за погасени
по давност по всички вноски с падеж преди 09.01.2016 г. Твърди нищожност на
клаузите по двата анекса, с които се уговаря начисляване на лихва върху лихва.
Твърди, че за част от анюитетните вноски е изтекла
погасителна давност и това са тези с настъпил падеж преди 09.01.2014 г.
Заявява възражения за нищожност
на клаузи, относно лихвения процент, както и нищожност на клаузите в анексите
предвиждащи капитализация на вече изтекла лихва към главницата.
Твърди нищожност на погасителните
планове към двата анекса, тъй като в противоречие с чл.10, ал.1 от ЗКИ не са
подписани от две лица, представляващи съвместно банката, поради което твърди
отсъствие на изразено съгласие по размера на дължимата към датата на всеки един
от двата анекса главница.
В определения срок ищецът
депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения на ответниците. Твърди, че прехвърлянето на търговското
предприятие е вписано в Търговския регистър, поради което и на основание чл.7,
ал.1 от ЗТР, това вписано обстоятелство се счита за известно на третите лица от
изтичането на 15 дни след него. Твърди се невярност и на твърдението, че А.Б.България-КЧТ
е кредитор на ответниците, тъй като такъв правен
субект в правния мир в РБ не съществува. Твърди се, че ответниците
са уведомени за извършеното прехвърляне и на 16.11.2018 г. с поканата за
предсрочна изискуемост, в която изрично е посочено, че Ю.Б. АД е правоприемник
на дейността на А.Б.България-КЧТ. Оспорва възражението за изтекла погасителна
давност, както и възраженията за нищожност на клаузи от договора.
С допълнителния отговор ответниците поддържат изцяло всичките си възражения.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в писмено становище депозирано на 11.10.2021 г. Моли съда
да уважи иска така както е предявен като основателен и доказан.
Ответниците, в съдебно заседание чрез своя
процесуален представител оспорват исковете по съображения изложени в писмено
становище. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.01.2019 г. ищецът като правоприемник на дейността на
клона на „А.Банк“ А.Е. в България с фирма „А.Банка-Клон
България“, по силата на вписаното в Търговския регистър от 09.03.2016 г. с
номер № 142457 прехвърляне на клон на търговско предприятие, е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което
и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 1031/2019 г. по описа на
СРС, 118 състав, срещу ответниците е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК. Допуснато е незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист на 18.01.2019
г.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от ответниците, че не дължат процесните
суми.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 11.11.2019 г., последният е уведомен, че следва да
предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване
на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 03.12.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
По
делото е представен и приет като писмено доказателство договор за кредит №
120-68/2008 г. А.Ипотечен Кредит, сключен на 28.05.2008 г. между „А.Б.А.Е.“
чрез клона й „А.Б.- клон България“ в качеството й на кредитодател
от една страна и Ж.К.Х. в качеството й на кредитополучател и В.В.Х. в качеството му на ипотекарен
длъжник от друга страна. По силата на договора Банката е отпуснала на
кредитополучателя Ж.Х. 120 000 евро целеви кредит - за покупка на недвижим
жилищен имот, подробно описан в т. 3 на договора, обезпечен с ипотека върху
закупения с кредита имот. Размерът на кредита от 120 000 евро е усвоен наведнъж
по сметка с IBAN: *** Ж.К.Х. на 30.05.2008 г. Съгласно погасителния план към
договора кредитът се погасява на 240 месечни анюитетни
вноски, дължими на всяко 30-то число от съответния месец, с първи падеж
30.06.2008 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 30.05.2028 г. Размерът
на месечната анюитетна вноска по погасителен план е
873,62 евро, определен на база договорения срок за погасяване от 240 месеца и
договорения в т. 4 на договора фиксиран годишен лихвен процент по кредита в
размер на 6,2 % за първите 15 години от срока на кредита. Лихвеният процент за
просрочен дълг на годишна база е в размер на 8,7% = на договорения 6,2% +
наказателна надбавка от 2,5% и се начислява върху просрочените падежирали вноски за главница.
На 03.09.2010
г. между страните е сключен Анекс № 1, с който е уговорено преструктуриране на
дълга, а именно: капитализиране на просрочени към датата на споразумението
задължения за главница и лихви, уговорен 6-месечен гратисен
период за погасяване на главница, през който е дължима само начислената и падежирала лихва, изместена е падежната дата от 30-то на
03-то число от месеца, съответно и крайния срок за погасяване на кредита, който
от 30.05.2028 г. става 03.06.2028 г., изготвен е нов погасителен план, съгласно
който кредитът е разсрочен за погасяване на месечни анюитетни
вноски за оставащите до крайния срок за погасяване 207 месеца, уговорен е
лихвен процент за просрочие на годишна база в размер
на 7 % + наказателна надбавка от 10%, който се начислява за дните на забава на
която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на такси,
комисионни или разноски.
На 02.03.2012
г. между страните е сключен Анекс № 2, с който е уговорено второ преструктуриране
на дълга, включващо капитализиране на просрочени към датата на споразумението
задължения за главница и лихви, удължен е крайния срок за погасяване на кредита
- от 03.06.2028 г. става 02.03.2037 г., уговорен е 6-месечен гратисен период за погасяване на главница, през който е
дължима само начислената и падежирала лихва, изготвен
е нов погасителен план, съгласно който кредитът е разсрочен за погасяване на
месечни анюитетни вноски за оставащите до ново договорения
краен срок за погасяване 294 месеца, годишен лихвен процент за редовен дълг 7 %.
С този
Анекс и считано от 02.03.2012 г. вторият ответник-В.В.Х. се е задължил в
качеството си на солидарен длъжник и е поел задължението да отговаря солидарно
и изцяло за всички задължения на кредитополучателя, както и да отговаря за
всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и за
разноските за неговото събиране.
На
29.02.2016 г. между А.Б.А.Е. и Ю.Б. АД е сключен договор по силата на който, А.Б.А.Е.
е продал на Ю.Б. АД целия бизнес, който развива в България чрез своя Български
клон, чрез сделка която включва и продажбата на съвкупността от активи,
задължения и фактически отношения. Прехвърлянето е вписано в Търговския
регистър на 09.03.2016 г. по партидата и на двете дружества.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ
се установява, че към датата на първия анекс-03.09.2010 г. просрочените
задължения са, както следва: просрочена главница в размер на 3 318,62 евро, представляваща 13 просрочени вноски с падежи от
30.06.2009 г. до 30.06.2010 г. включително. В деня на сключване на анекса е
погасено част от просрочието в размер на 1452,61
евро, т.е. към 03.09.2010 г. просрочената главница е в размер на 1 866,01 евро.
Установява се, че капитализирана сума на 07.09.2010 г. е 1 987,85 евро,
представлява сбор от сумата от 1 866,01 евро главница и 121,84 евро наказателни
лихви. Като към тази дата дългът по главницата възлиза на сумата от 115 553,46
евро.
Към датата на втория анекс – 02.03.2012 г. просрочените
задължения са, както следва:
Просрочена
главница в размер на 1 087,40 евро, представляваща просрочена част от вноската
с падеж 03.11.2011 г. в размер на 197,82 евро (цялата 285,64 евро) и три
просрочени вноски с падежи от 03.12.2011 г. до 03.02.2012 г. вкл. общо в размер
на 889,58 евро.
Просрочена
лихва за редовна главница в размер на 2 632,18 евро, представляваща три
просрочени вноски с падежи от 03.12.2011 г. до 03.02.2012 г. общо в размер на 2
020,45 евро и текуща лихва 611,74 евро за периода от 03.02.2012 г. до
01.03.2012 г. (28 дни).
Просрочена
наказателна лихва за просрочие на главница в размер
на 82,33 евро.
На
02.03.2012 г. остатъкът от дълга по главница е в размер на 112 360,99 евро и е
формиран от 115 553,46 евро главница към 07.09.2010 г. минус 3 192,47 евро падежирали вноски за главница от 03.10.2010 г. до 03.02.2012 г.
Капитализирана
сума на 02.03.2012 г. 3 801,91 евро и представлява сбор от сумата от 1 087,40
евро главница + 2 632,18 евро редовни лихви + 82,33 евро наказателни лихви.
Дългът по
главница считано от 03.03.2012 г.
възлиза на сумата от 116 162,90 евро (112 360,99 плюс 3 801,91).
Вещото
лице установява, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 на ГПК - 09.01.2019 г., кредитът не
е обслужван редовно, като забавата в плащанията на месечни погасителни вноски
(главница и лихви), считано от 02.04.2013 г. до 18.01.2019 г. включително, е 2108 дни.
Установява
се, че към 09.01.2019 г. дългът по главница е в размер на 115 230,48 евро,
която сума е сбор от сумата от 12 699,67 евро просрочена главница плюс 102
530,81 евро непадежирала главница.
Вещото
лице посочва, че размерът на главницата е формиран от усвоена главница в размер
на 120 000 евро, намалена с погасените падежирали
вноски за главница в размер на 7 605,87 евро, в т.ч. 4568,38 евро за периода от
30.06.2008 г. до 03.09.2010 г., 2
105,07 евро за периода от 03.09.2010 г. до 02.03.2012 г. и 932,42 евро за
периода от 03.03.2012 г. до 16.11.2018 г. Към нея са
прибавени и капитализирани задължения в общ размер на сумата от 5 789,76 евро,
в т.ч.: 1 987,85 евро на 07.09.2010 г., съгласно Анекс 1 и 801,91 евро на 03.03.2012 г., съгласно Анекс 2 и са извадени погасените
просрочени вноски за главница чрез капитализиране (връщане в редовност): 2
953,41 евро в т.ч.: 1 866,01 евро на 07.09.2010 г. (по Анекс 1), 1 087,40 евро на 03.03.2012 г.
(по Анекс 2).
Дългът
за имуществена застраховка към 19.01.2019 г. възлиза на сумата от 491,65 евро.
На
16.11.2018 г. и на двамата длъжници е връчена редовно
поканата на банката, с която същата уведомява ответниците,
че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради непогасяване на
формирани просрочия в размер общо на 55 440,80
евро. В поканите изрично е посочено, че Ю.Б. АД е правоприемник на дейността на
А.банка-клон България.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявените искове по реда чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване дължимостта на вземания с правно
основание чл.430,
във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1, пр.2 ТЗ.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на ответниците е да докажат всички възражения срещу вземането,
включително и че са го заплатили, в случай че имат такова твърдение.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответниците по договор за ипотечен
кредит, сключен с банка. При предоставен кредит
от Б.приложение намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена
цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит
е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта,
за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването
на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената
с договора парична сума, чрез превод
по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение
по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита,
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението
на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна.
Установява се, че в уговорените
срокове и съобразно условията на предоговаряне на съществуващи задължения,
ответницата-кредитополучател не е изпълнила задълженията си за погасяване на
усвоените суми по договора.
Последното плащане по кредита е
извършено на 02.04.2013 г., когато дължимата вноска е била частично погасена,
след което и от следващата падежна дата 02.05.2013 г. и до момента
кредитополучателят напълно е спрял да извършва плащания по кредита. Към
16.11.2018 г., когато Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, са били
налице една просрочена вноска с падеж 02.12.2012 г. в размер на 136,68 евро и
71 броя просрочени вноски с падежи от 02.01.2013 г. до 02.11.2018 г. в общ
размер на сумата от 13 561,29 евро, както и 71 броя просрочени вноски за възнаградителна лихва в общ размер на сумата от
38 248,96 евро.
С покани
връчени редовно на двамата ответници на 16.11.2018 г.
чрез ЧСИ М.Б.рег.№ 838 от регистъра на КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Т.е. безспорно
от доказателствата по делото се установява, че ответниците
са неизправна страна по договора, тъй като не са изпълнили задължението си да
връщат кредита по начина и сроковете, определени с погасителен план, тъй като
редовното погасяване на задълженията по кредита е преустановено окончателно на 02.05.2013
г. с преустановяване на плащанията за главница, след който момент ответниците са изпаднали в забава по отношение на падежиралите месечни анюитетни
вноски.
На
следващо място и от представените по делото доказателства /покани връчени чрез
ЧСИ/, се установява, че банката е упражнила правото си да обяви предсрочна
изискуемост на цялото задължение по процесния договор
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство.
Обявяването
на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60,
ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви
предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
Волеизявлението
на Банката е стигнало до двамата ответници на 16.11.2018
г. Към тази дата, когато е обявена предсрочната изискуемост са настъпили и
обективните факти, обуславящи настъпването й, предвид изложеното по-горе.
Основателно
е възражението на ответниците, че вземанията на
Банката за падежиралите и неплатени анюитетни вноски за главница за периода от 02.04.2013 г. до
02.09.2014 г. на обща стойност 2 707,53 евро са погасени с изтичане на
общата петгодишна давност на основание чл.110 от ЗЗД. Кредитът обаче и с оглед
обявената му предсрочна изискуемост е дължим изцяло, т.е. както вноските с
настъпил падеж и така и целия остатък от главницата с ненастъпил падеж.
Следователно всички падежирали вноски от 02.10.2014
г. до датата на подаване на заявлението, съответно настоящия иск-09.01.2019 г.,
не са погасени по давност и се дължат от ответниците.
Видно от заключението на приетата по делото ССчЕ, към
датата на подаване на заявлението-09.01.2019 г. дължимата, неплатена главница
по процесния кредит възлиза на сумата от
108 572,21 евро, от която размерът на главницата с ненастъпил падеж за
плащане е 94 874,24 евро, а размерът на главницата като сбор от всичките падежирали вноски от 02.12.2012 г. до 02.11.2018 г. е
13 697,97 евро, съответно като се изключат погасените по давност вноски,
този размер възлиза на сумата от 10 990,44 евро падежирали
и неплатени вноски за периода от 02.10.2014 г. до 02.11.2018 г. Т.е. към датата
на предявяване на иска размерът на главницата възлиза на сумата от
105 864,68 евро, от която: 94 874,24 евро главница
с ненастъпил падеж за плащане и 10 990,44 евро падежирали
и неплатени вноски за периода от 02.10.2014 г. до 02.11.2018 г.
Следователно
предявеният частично иск за главница в размер на 35 790,43 евро се явява
основателен и доказан.
Съдът
приема, че това е размерът на дължимата главница, така както е определен от
вещото лице без капитализация на лихви и при първоначално уговорения между
страните лихвен процент, като приема за основателни възраженията на ответниците
за нищожността на клаузите от двата анекса, които предвиждат капитализиране на
изтекли лихви към главница. В постановените по реда на чл.290 ГПК Решение №
66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, II т.о. и Решение №
30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, I т.о. е разяснено, че уговорката
в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и установяване на специфичните провизии за
кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.
Нищожността
на клаузата за определяне на размера на главницата по допълнителното
споразумение води до нищожност и на обусловените от нея клаузи на
допълнителното споразумение относно приетия нов погасителен план.
Неоснователен
е доводът на ответниците, че ищецът "Ю.Б."АД
не се легитимира като носител на вземанията по процесния
договор за ипотечен кредит, тъй като прехвърлянето на търговското предприятие
на "А.Б.А.Е“ не им било съобщено от стария кредитор. Нормата на чл. 15,
ал. 1, изр.2 от ТЗ възлага задължението за уведомяване на кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне върху отчуждителя на предприятието. Съобразно трайната практика
на Върховния касационен съд, уведомлението на длъжника може бъде валидно
извършено и с исковата молба, с която приобретателят
претендира срещу длъжника вземанията, включени в имуществения субстрат на
търговското предприятие. В конкретния случай длъжниците
са били уведомени за настъпилото правоприемство още
на 16.11.2018 г., когато са им били връчени поканите. Най-късно те са били
уведомени за това обстоятелство със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съответно исковата молба, където изрично е посочено, че „Юробнак България“ АД предявява вземането си в качеството на
правоприемник на дейността на клона на „А.Банк“ А.Е.
в България с фирма „А.Банка-Клон България“, по силата на вписаното в Търговския
регистър от 09.03.2016 г. с номер № 142457 прехвърляне на клон на търговско
предприятие.
На следващо място, прехвърлянето на
търговското предприятие се вписва по партидата на прехвърлителя
и на приобретателя в търговския регистър, като в
случая това обстоятелство е вписано както по партидата на ищцовата
Б.в търговския регистър, така и по тази на отчуждителя,
на 09.03.2016 г. с данни за неговия приобретател,
поради което и с оглед оповестителното действие на
вписването по чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ се смята, че е станало известно на
третите добросъвестни лица от този момент. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ТЗ
не обуславя действието на прехвърлянето на търговското предприятие, в частност транслативния му ефект по отношение на отделните
съставляващи го компоненти, от уведомяването на кредиторите и длъжниците от страна на отчуждителя.
Задължението за уведомяване е предвидено в нормата на чл. 15 от ТЗ като
оказване на съдействие от страна на прехвърлителя на
търговското предприятие за надлежно изпълнение от страна на длъжника по
отношение на неговия приобретател, но не обуславя
действието на прехвърлянето.
И на
последно място по делото не се твърди, а липсват и доказателства в този смисъл,
преди предявяване на иска по делото ответниците да са
изпълнили изцяло или частично задълженията си по договора по отношение на
предишния собственик на търговското предприятие „А.Б.А.Е“, поради което правоотблъскващото възражение на ответниците
с позоваване на чл. 15, ал. 1, изр.
второ от ТЗ е неоснователно.
По
отношение на възражението за нищожност на погасителните планове към двата
анекса, тъй като в противоречие с чл.10, ал.1 от ЗКИ не са подписани от две
лица, представляващи съвместно банката, поради което отсъства изразено съгласие
по размера на дължимата към датата на всеки един от двата анекса главница.
Същото е неоснователно. На първо място в тази връзка следва да се вземат
предвид разясненията дадени в ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици, като същите настъпват, ако лицето, от името
на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, а при
липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но
не и насрещната страна-в конкретния случай ответниците
по делото. На второ място, нормата на
чл. 10, ал. 1 от ЗКИ не е императивна, доколкото с нея се дава
възможност банката "да упълномощава трети лица за извършване на отделни
действия".
Предвид
гореизложеното частично предявения иск за главница следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Частично
е предявен и иск в размер на 105,52 евро-застраховки. Искът е основателен.
Сумата се дължи на основание чл.22 от Общите условия към процесния
договор, съобразно който кредитополучателят се задължава да застрахова рискове
определени от Банката, а в случай че не го стори, Банката има право от името и
за сметка на кредитополучателя да сключи застраховка в нейна полза. Размерът на
иска се доказва съобразно заключението на ССчЕ, от
което е видно, че в периода от 24.01.2014 г. до 05.07.2018 г. са начислени суми
за имуществена застраховка в общ размер на 491,65 евро.
По
искането за присъждането на сумата от 905,39 лв.-разноски направени от ищеца за
изготвяне и изпращане на нотариални покани. Това искане е с правно основание
чл.309а ТЗ, съобразно която норма кредиторът има право на обезщетение за
разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е
необходима покана.
Безспорно
кредиторът има право на справедливо обезщетяване за разноските по събиране,
понесени вследствие на забава на плащане. Разноските по събирането следва също
да включват възстановяване на административни разходи и обезщетение за
вътрешните разноски, понесени вследствие забава на плащане.
С оглед
на горното безспорно ответникът дължи обезщетение за разноските по поканите за
изпълнение, изпратени до него, поради забавяне на плащането. Тези разноски
представляват вреда за кредитора, която вреда се намира в пряка причинна връзка
с неизпълнение на облигационната връзка.
Доколкото
ищецът не е посочил стойността на всяка отделна нотариална покана и доколкото
не е представил доказателства от които да се установява, че е правил нотариални
разноски във връзка с други нотариални действия, то съдът намира, че искът му се явява
основателен за сумата от 80 лв.-законоустановения
минимум, доколкото с ангажираните по делото доказателства ищецът не доказва
действително претърпени вреди и направени разноски за събиране в претендирания размер от 905,39 лв., поради което и искът за
разликата над 80 лв. до претендираната сума от 905,39
лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По
делото не са представени нотариални покани, а покани връчени чрез частен
съдебен изпълнител. Не са представени доказателства за платените на ЧСИ суми за
връчване на поканите.
Предвид
горното съдът намира, че Банката-ищец има спрямо ответницата-кредитополучател и
ответника-солидарен длъжник, чиято солидарна отговорност е възникнала на
основание сключения между страните Анекс № 2 от 02.03.2012 г. ликвидни и изискуеми
вземания възникнали въз основа на договор за кредит № 120-68/2008 г. А.Ипотечен
Кредит, сключен на 28.05.2008 г., изменен с Анекс № 1/03.09.2010 г. и Анекс №
2/02.03.2012 г., поради което искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен.
По разноските в процеса:
Предвид
изхода на делото разноски се дължат и на двете страни.
В
настоящото исково производство ищецът е направил разноски в общ размер на
2 250 лв., от която сума и съобразно уважената част от иска, ответниците и на основание чл.78, ал.1 от ГПК дължат сумата
от 2 225,92 лв., както и сумата от 3 302,52 лв.-разноски направени в
заповедното производство и присъдени със заповедта по чл.417, т.2 от ГПК.
Ответниците са направили разноски в
настоящото производство в общ размер на сумата от 1360 лв., от която: 400
лв.-депозит вещо лице и 960 лв.-адвокатско възнаграждение. От общата сума и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците
сумата от 14,58 лв., която е съответна на отхвърлената част от иск /825,39
лв./, поради което и по компенсация ответниците ще
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски в размер на сумата от 2 211,34 лв. /2225,92-14,58/.
Водим
от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, че Ж.К.Х., ЕГН ********** в качеството си на
кредитополучател и В.В.Х., ЕГН ********** в
качеството си на солидарен длъжник, и двамата с адрес: гр.София, ж.к. „*******дължат
солидарно на „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, като правоприемник на дейността на клона на „А.Банк“ А.Е. в България с фирма „А.Банка-Клон България“, по
силата на вписаното в Търговския регистър от 09.03.2016 г. с номер № 142457
прехвърляне на клон на търговско предприятие на основание чл.430, във връзка с
чл.432, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1, пр.2 ТЗ следните суми: сумата
от 35 790,43 евро /тридесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет евро и
четиридесет и три евроцента/, част от неплатена главница в пълен размер на 105
864,68 евро, от която: 94 874,24 евро главница с ненастъпил падеж за плащане и
10 990,44 евро падежирали и неплатени вноски за
периода от 02.10.2014 г. до 02.11.2018 г., предвид погасяването по давност на падежиралите и неплатени анюитетни вноски за главница за периода от 02.04.2013 г. до
02.09.2014 г. на обща стойност 2 707,53 евро, като частично предявената
главница от 35 790,43 евро е дължима въз основа на договор за кредит № 120-68/2008 А.ипотечен
кредит за покупка от 28.05.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 03.09.2010 г. и
Анекс № 2 от 02.03.2012 г., обявен за предсрочно изискуем на 16.11.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 105,52 евро /сто и пет евро и
петдесет и два евроцента/-застраховка за периода от 17.01.2017 г. до 08.01.2019
г., част от общо дължимата сума за застраховка в размер на 491,65 евро, сумата от 80 лв. /осемдесет лв./-разноски
по събиране на вземането за периода от 08.05.2018 г.-08.01.2019 г., като
отхвърля иска за тези разноски като недоказан за разликата над сумата от 80 лв.
до пълния претендиран размер от 905,39 лв., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК от 15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1031/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, гражданско отделение, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК Ж.К.Х., ЕГН ********** и В.В.Х., ЕГН **********,***
да заплатят на „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 2 211,34 лв. /две хиляди
двеста и единадесет и 0,34 лв./-разноски по компенсация направени от ищеца пред настоящата инстанция,
както и сумата от 3 302,52 лв. /три хиляди триста и два и 0,52
лв./-разноски направени в заповедното производство и присъдени със заповедта по
чл.417, т.2 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: