№ 185
гр. гр.Несебър, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150101192 по описа за 2023 година
Предявени са:
1. от З. Д. Д. срещу „К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски
кредит с № 2772593 от 12.05.2023г.
1.1. в условията на евентуалност на иска по пункт 1: иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор
за потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г.;
1.2. в условията на евентуалност на иска по пункт 1: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г.
2. от З. Д. Д. срещу „А.т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.05.2023г.
2.1. в условията на евентуалност на иска по пункт 2: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.05.2023г.;
3. насрещен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ от „К.“ ЕАД срещу З. Д. Д. ;
3.1. при условията на евентуалност иск по чл. 23 ЗПК вр. чл. 55 от ЗЗД от „К.“ ЕАД срещу З.
Д. Д..
Ищцата З. Д. Д. е предявила срещу ответника „К.“ ЕАД иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски кредит
с № 2772593 от 12.05.2023г., при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
1
за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г. и при условията на евентуалност -
иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите
нрави на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г.
Предявен е иск срещу ответника „А.т.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.05.2023г., а при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожност
поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на поръчителство от
12.05.2023г. Ищцата сочи, че сключила с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит с № 2772593
от 12.05.2023г., а въз основа на чл. 4, ал. 1 от него сключила с „А.т.“ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.05.2023г. Излага, че договорът за потребителски кредит
противоречи на чл. 19, ал. 4, чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Развива подробни съображения в
тази насока. Излага доводи и за конкретно противоречие на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора с
цитираните текстове. Намира, че същата противоречи и на добрите нрави, като излага
съображенията си за това. Счита, че посочената клауза, както и Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.05.2023г. противоречат на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като развива
съображения за противоречие с добрите нрави и на договора за поръчителство. С тези доводи моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „А.т.“ ЕООД е подаден отговор, с който се твърди
неоснователност на исковете. Акцентира се върху обстоятелството, че ищцата е можела да избере
да сключи необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция, като не е била задължена да
сключва договор с дружество – гарант. Оспорва се твърдението, че възражението по договора за
поръчителство следвало да бъде включвано от „К.“ ЕАД в ГПР. Развиват се доводи в тази насока,
като се обръща внимание, че не е налице „скрито оскъпяване на кредита“. Твърди се, че договорът
за поръчителство е съвсем отделен. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се
разноски. Оспорва се претенцията за разноски на другата страна.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „К.“ ЕАД е подаден отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват. Не се оспорва, че е сключен Договор за потребителски кредит с №
2772593 от 12.05.2023г. Обръща се внимание, че сключването на договор за поръчителство е
възможност, а не задължение. Излагат се аргументи в тази насока. Оспорва се ищцата да е била
въведена в заблуждение. Сочи се, че договорът за поръчителство е съвсем отделен. От съда се иска
да отхвърли претенциите. Претендират се разноски. Оспорва се претенцията за разноски на другата
страна.
В срока по чл. 131 ГПК от „К.“ ЕАД срещу З. Д. Д. е предявен насрещен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за присъждане на сумата от 977,10 лв. –
главница, формирана като сбор от месечни погасителни вноски от 2 до 6 на Договор за
потребителски кредит № 2772593 от 12.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата претенция. При условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата от 1930,15 лв., представляваща чистата
стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 2772593 от 12.05.2023г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция. Ищецът по насрещния иск сочи,
че на 12.05.2023г. бил сключен соченият договор. Излага, че към момента на подаване на исковата
молба са били дължими вноски от 2-ра до 6-та с общ размер на главницата от 977,10 лв. С
насрещната искова молба се отправя изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно
2
изискуем на основание чл. 4.2 от раздел Х „Забава. Предсрочна изискуемост“. Навежда се, че след
обявяване на предсрочна изискуемост общата дължима главница е в размер на 2471,54 лв., от
които 977,10 лв. – падежирали вноски. Излага се, че дори договорът за кредит да е недействителен,
то Д. дължи връщане на чистата стойност по кредита – 1930,15 лв., представляваща разликата
между усвоената главница от 2645,62 лв. и направените плащания от 715,47 лв. С тези доводи от
съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.
В дадения срок по чл. 131 ГПК от З. Д. Д., чрез процесуалния й представител, е подаден
отговор на насрещната искова молба, с който предявеният насрещен иск се оспорва. Сочи се, че тя
не е дала повод за завеждане на такъв иск. Обръща се внимание, че е била във финансово
затруднение и е искала отсрочка, която не й дадена. От съда се иска да отхвърли насрещната
искова претенция, или същата да бъде разсрочена по реда на 241 ГПК. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По предварителен въпрос във връзка с предявените от ищцата срещу ответниците искове:
В основата на всеки от предявените от ищцата срещу двамата ответници искове се поставя
общ въпрос, а именно за валидността на клауза, свързана с определяне на отделно възнаграждение
по сключен договор за поръчителство. По този въпрос съдът прави следните изводи:
Следва да се обърне внимание, че макар Договор за потребителски кредит с № 2772593 от
12.05.2023г. (на л. 8 –л. 10 от делото) и Договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2023г.
(на л. 11 – л. 13 от делото) да са сключени отделно, то е очевидна договорната обвързаност между
кредитора и поръчителя. В такава насока на първо място е уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора за
кредит, според която договорът за поръчителство следва да се сключи с одобрено от заемодателя
дружество – поръчител. Освен това договорът за поръчителство е сключен в същия ден като
договора за паричен заем. Налице е изрична уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството, вкл. и заплащането й директно на заемателя – чл. 8, ал. 5
от Договора за поръчителство. Не без значение е й обстоятелството, че „А.т.“ ЕООД и „К.“ са
„свързани лица“ (второто дружество е едноличен собственик на капитала на първото). Дългът по
кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство (с оглед цитираните
обстоятелства) следва да се разглеждат като едно цяло. В случая е отпуснат кредит в размер на
2500 лв., с фиксиран лихвен процент по кредита от 40 %, който следвало да бъде върнат на 12
вноски в периода 30.06.2023г. – 31.05.2024г., с посочен общ размер на всички плащания от 3262,44
лв. (съобразно погасителния план на връщане подлежи договорна лихва в общ размер от 616,82 лв.
– сбор от посочените 12 вноски и главница от 2645,62 лв. – сбор от 12-те вноски по погасителния
план, включва 2500 лв. – отпуснат кредит и 146,62 лв. – застрахователна премия). В т. 8 от условия
по кредита (на л. 10 от делото) е посочен годишен процент на разходите по кредита от 48,21 %,
като видно от тези условия, в тях са включени главницата, възнаградителна лихва и
застрахователна премия. Същевременно в приложение № 1 от договора за поръчителство (на гърба
на л. 13 от делото) е уговорено самостоятелно възнаграждение за поръчителство в общ размер от
2137,96 лв., с отделен погасителен план на вноските, което очевидно не е включено в условията на
кредита и в ГПР. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че задължението
към поръчителя е следвало да се включи в общия размер на разходите по кредита. След като
същото не е включено е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния
размер на годишния процент на разходите. По арг. от чл. 19, ал. 4 от ЗПК и Постановление № 426
3
на МС от 18.12.2014г. максималният размер на годишния процент на разходите (към момента на
сключване на договора) не можел да надвишава 57,1 %. В договора е вписан процент от 48,21 %,
като с прибавяне на сумата от 2137,96 лв. безспорно разходите ще надвишат 57,10 %. От своя
стрна последното води до нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за
поръчителство – арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В множество съдебни актове въззивната инстанция е
имала повод да се произнесе в същата насока – Определение № 261052 от 18.12.2020г. по в.ч.гр.д.
№ 2807/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № VI-261041 от 17.12.2020г. по
в.ч.гр.д. № 2762/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № 261003 от 14.12.2020г. по
в.ч.гр.д. № 2782/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас и много други.
Нещо повече - съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4 (относно годишният процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Тук следва да се отбележи и приетото в т. 1 от Решение на
Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263
(произнасянето на което е обявено по реда на чл. 155 ГПК за общоизвестен факт между с доклада),
че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Настоящият случай е точно
такъв, тъй като според формулировката на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, договорът за
поръчителство е сключен като част от условията по т. II от договора за кредит – за одобряване и
усвояване на кредита. Т.е. от дружеството, отпускащо кредита, са заложени допълнителни
разходи, които се оказват (с оглед посочените формулировки) задължителни, за да бъде одобрено
искането за кредит и са довели до заплащане на допълнителна сума в размер на 2137,96 лв. От своя
страна в т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23
от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
С оглед дадения отговор на този предварителен въпрос, съдът прави следните фактически и
правни изводи по предявените по делото искове.
По предявения от З. Д. Д. срещу „К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за
потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г.:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за
потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г., е сключена, както и твърденията си, че
4
договорът противоречи на закона.
Между страните не е спорно и това е обявено с изготвения по делото доклад, че Договор за
потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г. е сключен между З. Д. Д. срещу „К.“ ЕАД.
Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4
(относно годишният процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. С оглед възприетото в т. 1 и т. 2 от Решение на Съда на
Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, след
като възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в годишния процент на
разходите по договора за кредит, това е достатъчно основание да се приеме, че целият договор за
кредит е нищожен поради противоречие със закона – в случая с чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 5 от
ЗПК. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като Договор за
потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г. да бъде прогласен за нищожен.
С оглед уважането на иска за нищожност на Договора за кредит, не се е сбъднало условието
за разглеждане на следващите по ред евентуални искове - по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор
за потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г. и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г., поради което същите не следва да
бъде разглеждани в рамките на настоящото производство.
По предявения от З. Д. Д. срещу „А.т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.05.2023г.:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.05.2023г., е сключена, както и твърденията си, че договорът
противоречи на закона.
С оглед дадения по-горе на съществения правен въпрос по делото, съдът намира, че
предявеният иск е основателен, тъй като чрез цитирания договор, в нарушение на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, се заобикаля правилото, свързано с максимално допустимия годишен процент на разходите
по договора за кредит. Тук следва да се отбележи, че клаузите, свързани с възнаграждението по
договора за поръчителство са съществен елемент от него (това е в пряка връзка и с основанието на
този договор – като обезпечение по договора за кредит), поради което нищожността на тази клауза
по смисъла на чл. 19, ал. 5 от ЗПК влече нищожност на целия договор за поръчителство и същият
не би бил сключен от страните (без цитираното възнаграждение съобразно приложение 1 към
договора за поръчителство, а именно: 2137,96 лв.), поради което целият договор е нищожен и
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
С оглед уважането на иска за нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от
12.05.2023г., не се е сбъднало условието за разглеждане на следващия по ред евентуален иск - по
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2023г., поради което същият не следва да бъде
разглеждан в рамките на настоящото производство.
По предявения насрещен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ от „К.“ ЕАД
5
срещу З. Д. Д.:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и Д. е бил сключен Договор за
потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г., че е настъпила предсрочна изискуемост на
претендираните суми за главница, респ. изискуемост на вноски от 2-ра до 6-та – за главница, както
и размерът им. В тежест на ответницата, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че
е изпълнила задълженията си по договора.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от е отделил като безспорно между страните, че
между тях е налице облигационна връзка - Договор за потребителски кредит с № 2772593 от
12.05.2023г., както и, че сумата от 2500 лв. е усвоена от ответницата по насрещния иск.
Както се установи по първия от предявените искове Договор за потребителски кредит с №
2772593 от 12.05.2023г. е нищожен поради противоречие със закона. Следователно претенцията се
основава на нищожен договор и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло (с оглед цитираното
Решение на СЕС и чл. 23 от ЗПК – в такъв случай основанието за връщане на сумата е друго,
извъндоговорно, а в настоящото производство е предявен такъв евентуален иск от този ответник).
Ето защо главният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
По предявения при условията на евентуалност иск по чл. 23 ЗПК вр. чл. 55 от ЗЗД от
„К.“ ЕАД срещу З. Д. Д.:
С оглед изводите за неоснователност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, се е
сбъднало условието за разглеждане на този иск. В тежест на ищеца е да докаже, че между него и Д.
е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г., че е обявена
недействителност на този договор, че посочената сума е предоставена на Д., както и размерът на
чистата стойност на кредита. В тежест на ответницата, при доказване на горните обстоятелства, е
да установи, че е изпълнила задълженията си по договора.
По делото се установи, че е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2772593 от
12.05.2023г., че е обявена недействителност на този договор (с решението по предявения от Д.
иск), че посочената сума е предоставена на Д. (обявено за безспорен факт), както и размерът на
чистата стойност на кредита – 2500 лв. според изрично посоченото в него. В тази връзка не се
споделя твърдението на „К.“ ЕАД, че чистата стойност на кредита е в размер на 2645,62 лв., тъй
като в него изрично е вписано че сумата от 145,62 лв. представлява плащане на застрахователна
премия. Освен това от „К.“ ЕАД са изложени твърдения, че от главницата е заплатена сума в
размер на 715,47 лв., които следва да се приемат за признание на неизгодни факти по смисъла на
чл. 175 ГПК. Т.е. на „К.“ ЕАД с оглед нищожността на договора за кредит се дължи заплащане на
останалата неплатена чиста стойност на кредита в размер на 1784,53 лв., поради което искът следва
да бъде уважен до тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от 1930,15 лв.
Претенцията следва да бъде уважена изцяло до тази сума, а отправеното искане по чл. 241
ГПК от страна на ответницата не следва да бъде уважавано, тъй като въпреки разпределената
доказателствена тежест (и дадените указания, че не сочи доказателства за това) от нея не са
ангажирани доказателства в насока, че имотното й състояние е такова, което да обосновава
разсрочване на вземанията.
При този изход на делото, на всяка от страните следва да се присъдят разноски, съобразени
с уважените претенции.
От ищеца е представен списък на разноските (на л. 113 от делото), по който се претендира
6
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – в размер на 752,40 лв. по първия
установителен иск, 616,80 лв. – по втория установителен иск и без посочена стойност – по
насрещния иск. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (на гърба на л. 112),
с който от адвоката е удостоверено, че е сключен договор за правна защита и съдействие от
24.10.2023г. за оказване на безплатна защита и съдействие във връзка с предявяване на иск за
нищожност на целия договор за кредит, на клаузата от чл. 4, ал. 1 от него и на договора за
предоставяне на поръчителство, като е уговорено безплатно представителство на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА – оказване на защита на близък. Принципът, от който изхожда
последователната практика на ВКС, е, че достатъчно доказателство за осъществяване на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, са съвпадащите волеизявления на
страните по договора за правна помощ (т.е. необходимо е да е налице договор за правна помощ, в
който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ на определено основание).
В подобен смисъл е например Определение № 50041 от 27.04.2023г. по гр.д. № 2701/2022г. по
описа на I гр. о. на ВКС. В случая такъв договор не е сключен във връзка с насрещния иск, като по
този иск ищцата (ответница по насрещния иск) е била представлявана от адв. М. на общо
основание – съобразно т. 4 от адвокатско пълномощно на л. 7 от делото. Ето защо по отношение на
този иск (при липсата на представен договор по чл. 38 от ЗА) не следва да се присъждат разноски
(в този смисъл Определение № 50177 от 06.04.2023г. по гр.д. № 2723/2022г. по описа на III гр. о.
на ВКС, Определение № 2510 от 13.09.2023г. по гр.д. № 99/2023г. по описа на IV гр. о. на ВКС).
На следващо място следва да се отбележи, че исковете за нищожност на договорите за
кредит и поръчителство са основателни, поради което за тях се дължи адвокатско възнаграждение
в цялост. В съдебната практика е прието (Определение № 50041 от 15.02.2023г. по т.д. №
330/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС), че не е нужно доказването на обстоятелството,
че адвокатът и клиентът са „близки“ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Наред с това съдът не е обвързан от възнаграждението, което адвокатът претендира по чл. 38 от
ЗАдв, тъй като „адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото
постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след
влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се
определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК – Определение № 50049 от 01.08.2023г. по
гр.д. № 1953/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС.
Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. препраща към
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По арг. от
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (размерът на иска за нищожност на договора за кредит се определя от
3262,44 лв.) на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в размер 626,24 лв., а на
същото основание (във връзка с иска за нищожност на договора за поръчителство с цена от
2137,96 лв.) следва да бъде определено възнаграждение в размер на 513,70 лв. Наред с това от
адвоката са ангажирани доказателства, че е ангажиран по ДДС (на л. 11 от делото), а дължимост и
на ДДС при определяне на възнаграждението за адвокат се възприема в практиката на ВКС – напр.
Определение № 50034 от 01.03.2023г. по гр.д. № 968/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС,
Определение № 50088 от 10.05.2023г. по т.д. № 1445/2021г. по описа II търг. отделение на ВКС (в
7
последното се приема, че и при безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата се
дължи ДДС, но при доказване на обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ДДС – вкл. след
служебна справка в общодостъпния публичен регистър по чл. 94 ЗДДС във вр. с чл. 80, ал. 1
ДОПК). Т.е. по първия предявен иск дължимото минимално възнаграждение с включен ДДС е в
размер на 751,49 лв., а по втория – 616,46 лв. Ето защо ответниците по съответните искове – „К.“
ЕАД и „А.т.“ ЕООД, следва да бъдат осъдени да заплатят на адвоката посочените суми (751,49 лв.
„К.“ ЕАД и 616,46 лв. „А.т.“ ЕООД). При извършена самостоятелна преценка с оглед приетото в
Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г., по дело С-438/22,
ECLI:EU:C:2024:71, настоящият съдебен състав достигна до извод, че адвокатско възнаграждение
в тези размери не е прекомерно за фактическата и правна сложност на настоящия спор (и
възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни). Видно е, че делото е с достатъчна
степен на правна сложност, същото е било спряно до произнасяне с Решение на Съда на
Европейския съюз, което означава, че са приложими и разпоредби от европейското право.
Предявени са множество искове. Т.е., макар и без особена фактическа сложност, делото е с висока
правна сложност, изискваща да се съобразят множество правни въпроси, във връзка с
разглеждането на множество предявени искове, вкл. по приложението на европейски разпоредби и
съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Ето защо минималният размер по наредбата
отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на адвоката следва да бъдат определени
възнаграждения в посочените по-горе размери.
С оглед уважаването на насрещния иск, предявен при условията на евентуалност, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на „К.“ АД разноски (без държавна такса, тъй като за
евентуалния иск не се дължи и не е заплатена такава). Съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед установената правна сложност по настоящото
производство, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на „К.“ АД следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК в размер на 150 лв., който съответства на претендирания – на гърба на л. 116 от делото.
Във връзка с тези разноски следва да се отбележи, че ищцата (ответник по насрещния иск) е
станала повод за завеждане на делото, тъй като с предявения иск за нищожност на договора е
изразила ясно волята си, че не желае да плаща задълженията по него.
На ответника „А.т.“ ЕООД не се дължат разноски с оглед изхода на делото – обявяване на
нищожност на договра с него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 от
ЗЗД от З. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. ***, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "***" 146 (сграда А), ет. 4, Б. ц. "Б.", Договор за
потребителски кредит с № 2772593 от 12.05.2023г., сключен между З.Ц.Ц. и „К.“ ЕАД – поради
противоречие със закона.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 от
ЗЗД от З. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. ***, срещу „А.т.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул."***" *** (сграда А), ет. 4, Б. ц. "Б.", Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.05.2023г., сключен между З. Д. Д. и „А.т.” ЕООД – поради
противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ от
„К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "***" 146 (сграда А), ет. 4,
Б. ц. "Б.", срещу З. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. ***, за присъждане на сумата от
977,10 лв. – главница, формирана като сбор от месечни погасителни вноски от 2 до 6 на Договор за
потребителски кредит № 2772593 от 12.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата претенция – 15.12.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД З. Д. Д., ЕГН **********, с
настоящ адрес в с. ***, да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. "***" 146 (сграда А), ет. 4, Б. ц. "Б.", сумата от 1784,53 лв. – чистата стойност на кредита
по Договор за потребителски кредит № 2772593 от 12.05.2023г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата претенция – 15.12.2023г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1930,15 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „К.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "***" 146 (сграда А), ет. 4, Б. ц. "Б.", да заплати
на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, с адрес в гр. ***, сумата от 751,49 лв., представляваща
възнаграждение с включено ДДС за безплатна правна помощ, осъществена по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „А.т.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул."***" *** (сграда А), ет. 4, Б. ц. "Б.", да
заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, с адрес в гр. ***, сумата от 616,46 лв.,
представляваща възнаграждение с включено ДДС за безплатна правна помощ, осъществена по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в с.
***, да заплати на . „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "***"
146 (сграда А), ет. 4, Б. ц. "Б.", сумата от 150 лв., представляваща разноски по предявения
насрещен иск по чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9