РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Пловдив, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20235300900669 по описа за 2023 година
прие за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86
ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от Д. С. К., с ЕГН **********,
****, подадена чрез процесуалния й представител адв. П. Г. от САК, против
“ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.Княз Александър Дондуков № 68.
Ищецът Д. С. К. моли ответното дружество да бъде осъдено да й заплати
обезщетение за вреди, причинени вследствие на ПТП, настъпило на
17.05.2022 г. в на главен път I 8 км 218 обл. Пловдив по вина на водача на
МПС л.а. марка „Фиат", модел „Мареа" с per. ****, за което МПС към датата
на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответния застраховател, в
размер от 50 0000 лв., допълнително от изплатеното й преди подаване на
исковата молба обезщетение в размер на 100 000 лв., за причинените й болки
и страдания, търпени вследствие на получени телесни увреждания при
описаното ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер от 2168,18 лв. за
периода от 14.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба , както и
законната лихва върху сумата от 50 000 лв. от подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Твърди се от ищцата, че на 17.05.2022 г. на главен път I 8 км 218 обл.
Пловдив, е била участник в пътнотранспортно произшествие между
1
управлявания от нея л.а. марка „Тойота", модел „Корола" с per. номер **** и
л.а. марка „Фиат", модел „Мареа" с per. ****. В резултат на преминаване в
лентата за насрещно движение л.а. марка „Фиат" по посока от гр. Пловдив
към гр. Пазарджик, същият удря в предната/челна част движещия се в обратна
посока л.а. на ищцата. Преди удара между описаните МПС-та зад л.а.
„Тойота“ и в същата посока на движение, в южната лента на пътя се движи и
л.а. марка „Мерцедес", модел „С220" с per. номер ****. След удара между
описаните по- горе л.а. „Фиат" и л.а. „Тойота" настъпва и много по-лек удар
между вече завъртелия се в резултат на първия удар л.а. „Тойота" и движещия
се зад него л.а. „Мерцедес".
Виновен за настъпване на произшествието бил водачът л.а. марка
„Фиат", модел „Мареа" с per. ****, който поради субективни действия и
решения не упражнил достатъчно контрол върху управляваното от него МПС
и изгубил контрол върху него. По случая било образувано досъдебно
производство с номер 52/2022г. по описа на ОД на МВР Пловдив, което обаче
било прекратено с постановление на Окръжна прокуратура Пловдив на
2.11.2022г. поради настъпила смърт на дееца.
В резултат на произшествието Д. К. получила следните телесни
увреждания: счупване на лявата бедрена кост, счупване на трохандерите и
дясната бедрена кост, както и разкъсан пикочен мехур с вътрешен кръвоизлив,
представляващи опасност за живота. Пострадалата получила разкъсни
контузии рани, натъртване на таза, разкъсвания в областта на таза и лакътя,
охлузвания по ключицата, натъртване на ребра, травма в областта на шията,
както и синини от шията до глезените, представляващи леки телесни повреди.
Двата й крака били притиснати и счупени от деформациите на купето. К. не си
усещала таза след удара.
След произшествието ищцата била откарана в УМБАЛ „ Свети Георги"
– гр. Пловдив, където по спешност й били извършени операции в областта на
лявото бедро, както и на дясното коляно и бедро, в което бил поставен
пирон/имплант по цялата бедрена кост. В дясното бедро било поставена
метална плака, както и остеосеклажна тел.
Поради голяма кръвозагуба се наложило извършване на кръвопреливане
и вливане на кръвна плазма.
В клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Свети
Г." била извършена и втора операция по спешност на 18.05.2022 г, поради
разкъсан пикочен мехур.
К. не можела да става, стъпва и ходи изобщо. Поради травма на гръдния
кош всяко вдишване й причинявало болка.
На 23.05.2022г. била преместена в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „ Свети Георги", където се лекувала до 13.06.2022
г. В последствие била преместена в Клиниката по рехабилитация, откъдето -
изписана на 20.06.2022г.
След проведен контролен преглед се оказало, че десният й крак не може
да се сгъва, поради което се налага смяна на цялата колянна става, както и
постелен режим в продължение на шест месеца.
2
На 13.07 била приета за повторна операция на коляното във Военно -
медицинска академия - град София, където останала до 19.07.2022 г.
След изписването й до март 2023 г. провеждала рехабилитации в дома
си.
Ищцата била освидетелствана с ТЕЛК с 80 % процента инвалидност. От
травмата на пикочния мехур изпитвала чести коремни болки.
През юни 2023г, след консултация с доктор С. във ВМА - София, се
установило, че е необходимо да се направи нова операция на десния крак,
което щяло наложи отново обездвижване.
Към момента, поради необходимостта от операция и възстановяване, не
можела да започне работа, което натоварвало нея и близките финансово.
Ищцата посочва още, че е майка на две деца – в първи клас и в детска градина,
за които й е изключително трудно да полага адекватни грижи, поради
здравословното й състояние.
К. счита, че с поведението си водачът на л.а. “Фиат“, модел “Мареа“, с
рег. **** е осъществил непозволено увреждане спрямо нея, като й причинил
неимуществени вреди. Към датата на ПТП същият имал сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество.
По реда на чл. 380 от КЗ К. предявила застрахователна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди. Застрахователното дружество й
изплатило обезщетение на 14.07.2023 г. в размер на 100 000 лв. – за
неимуществени вреди, и 5706,02 лева – обезщетение за имуществени вреди –
направени разходи за лечение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да й заплати още 50 000 лева обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди за търпените от нея болки и страдания, тъй като намира
за справедливо обезщетението от общо 150 000 лева. Претендира и лихва за
забава в размер на законната лихва за времето от 14.07.2023 г. – дата на която
на застрахователя били представени необходимите документи в рамките на
тримесечния срок до предявяване на исковата молба – върху сумата от 50 000
лева – или в размер на 2168,18 лева, както и законна лихва от подаването на
ИМ до окончателно изплащане на сумите.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът “Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “Княз Ал. Дондуков“ №68, действащи чрез юрк. Г. Р. депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище по допустимостта и
основателността на исковете. Считат, че исковете са допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва, както по основание, така и по
размер. Твърдят, че пострадалата К. е допринесла за реализиране на
вредоносния резултат. Считат, че при движение с технически съобразена
скорост и своевременна реакция от страна на пострадалата, последната е
3
могла да осъществи екстрено спиране и да намали последиците от процесното
ПТП.
Считат, че искът за неимуществени вреди е силно завишен по размер и
не отговаря на реално претърпените от пострадалата душевни болки и
страдания. Въпреки получените сериозни травматични увреждания
вследствие от процесното ПТП, възстановяването на ищцата протекло
нормално, без последващи нови усложнения. Нанесените й фрактури били
зараснали в нормални срокове. На следващо място посочват сравнително
младата възраст на К. към датата на увреждането – 37 години, на която
обичайно организмът се възстановявал по-лесно и бързо, в сравнение с
организма на по-възрастен човек. Считат, че твърдените от ищцата чести
коремни болки, при липсата на медицински документи от извършване на
допълнителни прегледи, освен приложените към исковата молба относно
травмата на пикочния мехур при първоначалното й настаняване в болнично
заведение, свидетелствало за липса на оплаквания и необходимост от
допълнителна лекарска намеса.
Ищцовата претенция не била съобразена по размер с обичайната
съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди, както и
че обезщетяването по реда на чл. 52 от ЗЗД не следвало да води до завишаване
стандарта на живот на пострадалия, а да бъде балансиран и адекватен паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания.
Посочват, че при определяне на изплатеното вече обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата в размер на 100 000 лева, са съобразени
всички релевантни факти за размера на същото, вкл. сериозните травми на
ищцата, продължителното лечение, бъдещите планови операции.
Считат, за неоснователен и недоказан и акцесорния иск за лихва за
забава, както и за законна лихва от датата на подаване на иска, поради
неоснователност на главната претенция. Претендират сторени в
производството разноски.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която оспорва твърденията на ответника, че
искът за неимуществени вреди е силно завишен по размер и не отговарял на
действително претърпените болки и страдания. Посочват, че тя все още търпи
такива, както и че същите били интензивни и за да ги намали и да се
възстанови и провеждала болнично и домашно лечение с помощта на
рехабилитатор, който я посещавал в дома й, поради ограничената възможност
да излиза. Оспорват възражението на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат. Навеждат твърдения, че и към настоящия момент К.
не се е възстановила, като описват конкретни смущения, които тя изпитва във
връзка с претърпените операции и интервенции, които й предстоят. Намира,
че интензивната инфлация и съществената промяна в икономическата
обстановка при продължаващото лечение и възстановяване обуславял като
справедлив размер за обезщетение за неимуществените вреди претендираната
сума от общо 150 000 лв. Оспорва и твърдението на ответника, че не е имало
усложнения и ищцата се е възстановила от травмата на пикочния мехур.
4
В законовия срок отговор на допълнителната искова молба от ответника
не е постъпил.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е процесуално допустим , тъй
като е предявен след отправена от пострадалия застрахователна претенция по
чл.380 КЗ и изплащане на застрахователно обезщетение в размер, с който
пострадалият не е съгласен, с което спазено изискването на чл.498, ал.3 КЗ.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Не се формира спор по делото, а и е документално установено с
представените копие от Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум
и план – схема на възникнало ПТП с пострадали лица, съставени длъжностни
лица от Сектор „РПТ“ при ОД на МВР-Пловдив, че на 17.05.2022 г. на главен
път І-8 Пловдив-Пазарджик, км.218, се е състояло ПТП с участници л.а.Фиат
Мареа с рег.****, чийто водач е починал, л.а.Тойота Корола с рег.№ **** с
водач ищцата и л.а. Мерцедес с рег.№ ****.
За състоялото се ПТП е образувано ДП № 52/2022 г. по описа на Сектор
РПТ при ОДМВР-Пловдив, което е прекратено с Постановление от 02.11.2022
г. на ОП Пловдив поради настъпила смърт на дееца.
Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача МПС
„Фолксваген Голф“ с per. № ****, валидно към датата на произшествието.
По делото не е спорен механизма на настъпилото ПТП, наличието на
противоправно поведение на водача на л.а. Фиат мареа, довело до
настъпването му, които обстоятелства се потвърждават и от заключението на
приетата САТЕ, вещото лице по която съобщава следното:
Водачът Г. Н. Д. е управлявал л.а.Фиат Марея по северната лента на
платното за движение на път І-8 в посока от изток на запад. Пред това време
водачката Д. С. К. е управлявала л.а.Тойота корола по южната лента на
платното за движение на същия път в посока от запад на изток срещу л.а.Фиат
Мареа и водачката Ф. К. Д. управлява л.а.Мерцедес по южната лента на
платното за движение в посока от запад на изток, зад л.а.Тойота. В един
момент водачът на л.а.Фиат Мареа е отклонил автомобила на ляво и е
навлязъл в лявата /южна/ лента и така след около 1 секунда е настъпил
неизбежен удар в предната част на л.а.Фиат и в предната лява част на
л.а.Тойота. След удара е настъпил втори неизбежен удар в предната част на
л.а. Фиат и в предната част на л.а.Мерцедес. Ударът за л.а.Тойота е бил в
предната лява част, като максималната деформация е в лявата страна на
автомобила, в областта на мястото на водача. Налице са деформации на
таблото пред водача, воланът е изместен.
5
Причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка
според вещото лице е това, че водачът на л.а.Фиат- Г. Д., е навлязъл в южната
/лявата /лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, т.е., когато там насрещно се е движел л.а.Тойота.
Според заключението на експерта, в анализираната пътна ситуация ,
водачът на л.а.Тойота- ищцата, нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и съответно е нямал възможност да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Механизмът на ПТП се установява и от показанията на свид.Ф. К. Д.-
водачът на л.е.Мерцедес. Описвайки местонахождението и посоката на
движение на автомобилите, свидетелят заявява, че л.а.Фиат е навлязъл в
тяхната лента за движение, излизайки от ляв за него завой, след което, за по-
малко от секунда, настъпил удар с движещия се пред нея л.а.Тойота.
Последният се завъртял от удара и настъпил такъв с управлявания от Д.
л.а.Мерцедес. Свидетелят твърди, че скоростта на движение както на
управлявания от нея автомобил, така и на този, движещ се пред нея- Тойота
Корола, е била не повече от 60 км.ч. Време за реакция нямало. Всичко се
случило за секунда.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните, както и
показанията на свидетеля Д., тъй като основани на преки и непосредствени
възприятия, последователни и логични са. При така установения механизъм
на произшествието се налага безпротиворечивия извод, че то е настъпило в
резултат на противоправно поведение на водача на л.а.Фиат Мареа- Г. Д.,
който е нарушил правилата за движение, а именно: в нарушение на чл. 16 ,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на пътно платно с двупосочно движение, когато платното
за движение има две пътни ленти - да не навлиза и да не се движи в лентата за
насрещно движение.
Следва да се приеме, че деянието е извършено виновно –
непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение
и въпреки,че не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Както се посочи по-горе, според заключението на САТЕ, в конкретната
пътна ситуация, водачът на л.а.Тойота- ищцата, е нямала техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно е
нямала възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, с оглед на което възражението на ответника в тази насока е
неоснователно. Ищцата не е допринесла с поведението си за настъпване на
деянието, респ.последиците от него.
Безспорно е също така, че да управлявания от виновния водач л.а.Фиат
Мареа с рег.**** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответния застраховател, която е била
6
действаща към датата на произшествието, както и че застрахователят е
изплатил на ищцата в качеството и на пострадало лице, сумата от 100 000 лв.
обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
Спорът по делото се концентрира относно обема и интензитета на
понесените болки и страдания, като последици от нанесените телесни
увреждания / които не са спорни/ в аспекта на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа за
справедливост.
В тази връзка, от събраните по делото доказателства се установява
следното:
Представената по делото медицинска документация и изготвената въз
основа на нея и след личен преглед на ищеца СМЕ, която съдът възприема
като компетентна, обоснована и неоспорена, установява, че при
произшествието ищцата е получила политравма- закрито счупване в средна
трета на лява бедрена кост; счупване на долния край на дясна бедрена кост
(кондили); открито счупване на дясна капачка в областта на колянната става;
разкъсване на пикочния мехур - вътрекоремно; контузии и рани по цялото
тяло; контузия на гръден кош и корем; навяхване на шийните прешлени.
След ПТП е приета с ИЗ №31865 по спешност в Спешно отделение на
УМБАЛ „Св. Георги“ ,гр.Пловдив, където е прегледана от травматолог,
хирург, неврохирург, интернист, анестезиолог и са направени рентгенови
снимки, КАТ, ехография на корем, при които са установени описаните горе
травматични увреждания. След направена предоперативна подготовка се
оперира - открито намесване на фрактурата и поставяне на метални тела на
ляво бедро - заключващ пирон: открито наместване и поставяне на метална
плака на долния край на дясно бедро; открито наместване и метална
остеосинтеза с телове на капачката на дясно коляно; обработка на раните по
крайниците и тялото; поставяне на яка за шийните прешлени. Привежда се в
КАРИТ. Започната е антибиотична, антитромботична, болкоуспокояваща и
реанимационна терапия. На следващия ден поради доказване на разкъсването
на пикочния мехур, под обща анестезия , се извършва оперативно шев на
същия с поставяне на дренажи. След стабилизиране на състоянието отново
постъпва в КОТ. Поставя се тутурна шина на десния крак за 25 дни за
обездвижване на дясното коляно. Изписана е на 13.06.22r. и още същия ден е
приета в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ
,.Св. Георги" гр. Пловдив с И3№38475 за раздвижване на незасегнатите стави
на левия крак. След задоволително раздвижване на ставите на десния крак и
вертикализация до седнало положение се изписва на 20.06. 22г. с указание да
продължи рехабилитационната схема в дома или в доболнична помощ. Лицето
е посещавано от рехабилитатор и извършвани дозирани упражнения в
домашни условия.
Поради оплаквания от болки в дясно коляно и силно ограничени
движения е приета в КОТ на ВМА гр. София на 13.07.22r. с И3№22018 и
направена реоперацпя на капачката на дясно коляно с репозиция и
7
отстраняване на старите метални тела и поставяне на нови. Изписва на
19.07.22г. Дадено е указание за продължаване на рехабилитацията.
При нестихващи болки и оток на същата става постъпва в Клиника по
артроскопска травматология към ВМА гр. София на 11.06.23г. с И3№21019.
Извършена артроскопия с почистване на колянната става и премахване на
металните тела от капачката. Гладък следоперативен период. Провежда се
антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Изписва се на
13.06.23г. Многократно е преглеждана от травматолози и физиотерапевти и
извършване рентгенографии.
С ЕР№90609/170/280922 е определена 80% ТИР за период от 2 години.
На лицето предстои нова хоспитализация и редресация/насилствено,
под обща анестезия, сгъване на дясна колянна става/.От юли месец е
вертикализирана, като се е придвижвала с проходилка и септември 2022г.,след
което е ползвала 2 патерици, а от ноември месец с една. От януари 2023г. се
придвижва самостоятелно без помощни средства.
Според вещото лице, поради вида, характера, продължителността на
лечението и получените усложнения е причинено трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за период от 5-6 мес. А за десния крак
проблемите продължават и сега, като предстоят още оперативни намеси и
продължителни рехабилитации в оторизирани заведения. Руптурата на
пикочния мехур се характеризира за лицето като разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Останалите травми са причинили болка и
страдание.
От извършения клиничен преглед на 12.06.2024г. в СО-ЗОТ на УМБАЛ
„Св. Георги“ на ищцата , вещото лице д-рМ. е установил, че лицето се
придвижва с накуцваща походка без помощни средства. Налични са
оперативни цикатриси в областта на ляво, дясно бедро и върху дясна капачка.
Оплаква се от болки в лявата тазобедрена става и бедро при промяна на
времето, както и от болки в дясната колянна става с налична контрактура-
невъзможно сгъване на крака /до 88 градуса/. Болките се засилват при промяна
на времето и при ходене. При пасивно движение се усеща хрущене под
капачката.
Експертът разяснява, че в периода след получаване на травмата в
близките два месеца за лицето е било невъзможно да се придвижва, след което
е ползвала помощни средства - инвалидна количка, проходилка и патерици,
като времевата последователност е зависило от провеждането на етапната
рехабилитация и възможността в последователност първоначално да започне
да натоварва първо левия крак после десния, като от същите неща е зависело и
времето на вертикализация. По време на тези действия от травмата до
прекратяване ползването на две помощни средства, лицето е било в
невъзможност за самообслужване - обличане и тоалет. В този времеви период
е бил нужен придружител.
В съдебно заседание, във връзка с коремните болки на ищцата,
експертът допълва, че всяка вътрекоремна операция има за последици
сраствания със съседните тъкани. Поради разкъсването на пикочния мехур е
8
имало излив на урина в малкия таз, довело до възпаление, което се лекува с
тежки антибиотици и промивки. От срастванията ищцата е получила
дискомфорт.
За преживените от ищеца болки, страдания и неудобства са изслушани
показанията на свид.М. Р.-М.- нейна ***, която съобщава преките си
впечатления от състоянието на Д.. Най-напред ищцата била настанена в
Интензивно отделение със счупени два крака. На едната вечер претърпяла
операция от четири часа. В Спешното отделение се оплаквала още при
приема, че я боли корема, като при изследване със скенера било установено,
че има спукан пикочен мехур. По спешност предприели операция. След това
настанили Д. в Интензивното отделение, където останала около седмица -
десет дни. Свидетелката всеки ден ходела в болницата, носела й храна. Оттам
ищцата била прехвърлена в Ортопедията. Тя била на легло и имала
непрекъснати болки, била гипсирана. На левия крак на бедрото бедрената кост
бла счупена а и разместена. На десния крак капачката й била счупена, както и
костта, поставени и били импланти. През цялото време свидетелката трябвало
да я обслужва- да я вдига, да я мие, да сменя торбичките, да й купува храна.
Започнала рехабилитацията в болницата. Най-напред Д. изпаднала в „дупка“.
Казвала, че няма да оздравее , краката много я болели. Имала непрекъснато
болки, отделно в корема. При изписването й от болницата ищцата имала още
дренове в корема. Изобщо не можела да се придвижва сама. Пренасяли я с
одеяло. След това ползвала инвалидна количка. Била много зле. Вкъщи не
можела да се обслужва. Не можела да ходи сама до тоалетната, ползвала
подлога през цялото време. Още имала болки в корема от операцията на
пикочния мехур. Болките в краката също продължавали. При всяко разваляне
на времето непрекъснато я болели краката. Движила се, но бавно, и куцала.
Наложила се реоперация на капачката, която била извършена в София във
ВМА. Освен счупванията имала и охлузвания- нацепвания горе по лявата
ръка и по краката. Изпитвала болки в гръдния кош, в началото едва дишала,
боляла я гръдната кост. Две години след произшествието не можела да работи.
Две години си била вкъщи. Съвсем скоро почнала работа.
За провежданата рехабилитация сведения пред съда дава свидетелят С.,
който работи в УМБАЛ „Свети Георги“ в Клиниката физикална и
рехабилитационна медицина от 1994 год. Свидетелят съобщава, че ищцата
била приета в тази клиника след като била изписана от Клиниката по
ортопедия и тогава почнали рехабилитация индивидуална с нея. След като
приключили процедурите, заплащани от НЗОК, първите шест месеца и повече
свидетелят продължил рехабилитация в домашни условия. Ищцата не
трябвало да стъпва три месеца на левия крак, на който бедрото било засегнато,
а на другия- около 4-5 месеца. Правела се рехабилитация в леглото от
различни изходни положения, както и криотерапия , за да облекчи болката.
След това, няколко месеца по-късно, претърпяла коригираща операция във
ВМА-София на десния крак, на който било пострадало коляното. Тогава вече
й разрешили да стъпва и указанията от там били, че вече може да стъпва на
левия крак. Рехабилитацията продължила. Според свидетеля физиотерапията
и самото раздвижване много боли. Целта била да се постигне обем на
9
колянната става до 90%, за което се прилагали специални прийоми и техники,
при които болката била неописуемо. От виковете на ищцата се стряскали и
децата й. В началото, тъй като тя не била много стабилна, използвала
четириопорна проходилка, която се държи с ръцете, мести се и се придвижва с
подскоци на единия крак. После преминала на патерици без да натоварва
десния крак, на който било пострадало коляното. Свидетелят я приучил с тези
патерици да ходи по стълби, да слиза, да се качва, малко или много да е по-
активна. Първите три месеца ищцата била на легло, въпреки което се правела
рехабилитация, за да се поддържа обем на движения в ставите, мускулатура и
т.н
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите, вкл.и тези на ***
на ищцата, въпреки близката родствена връзка, тъй като те кореспондират с
останалите доказателства по делото- медицински документи и СМЕ, основани
са на преки възприятия, последователни и логични са.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема,
че са налице предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска отговорност на
автомобилистите»- валидно застрахователно правоотношение, настъпило по
вина на застрахования застрахователно събитие, в резултат на което са
настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване.
По спорния по делото въпрос относно справедливия по смисъла на чл.52
ЗЗД размер на обезщетението и в частност дали изплатеното от застрахователя
такова в на стойност 100 000 лв. е адекватно на приничените вреди, съдът
съобрази следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост. Съгласно постановките на ППВС 4/68 понятието
"справедливост" не е абстрактно - то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите
към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните
конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства-емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за същите има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за
нивото на инфлация и пр., са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя /независимо, че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД/.
10
В аспекта на горното и предвид установените по делото обстоятелства,
свързани с вида, броя и тежестта на причинените телесни увреждания и като
съобразява характера на увреждането –политравма, включваща счупвания
лява и дясна бедрена кост, открито счупване на дясната капачка в областта на
колянната става, разкъсване на пикочния мехур-вътрекоремно, което е довело
до временна опасност за живота , преживените две последователни спешни
операции и трета, наложила се реоперация, интензитета на търпените
физически и психически болки и страдания /в това число от оперативните
интервенции, на които е била подложена, както и провежданата няколко
месеца рехабилитация/, от неудобствата предвид невъзможността за ставане
от леглото и самостоятелно обслужване за не малък период, преживеният
стрес от самото ПТП и предвид продължителното влошено здравословно
състояние, вида, характера и продължителността на лечението и получените
усложнения, станали причина за трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за период от 5-6 месеца, а травмата на десния крак- довела и до
накуцваща походка и невъзможност за сгъване на крака, невъзможността за
полагане на труд за почти две години, възрастта на ищцата /36 г. към момента
на ПТП/, отчитайки и предстоящите оперативни интервенции / така СМЕ/,
социално-икономическите условия към момента на увреждането и
установените лимити по застраховката "Гражданска отговорност", настоящият
състав намира, че полагащото се обезщетение възлиза на 130 000 лв. Предвид
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер от 100 000 лв., искът се
явява основателен до размера от 30 000 лв., като до пълния предявен такъв от
50 000 лв. ще се отхвърли.
Върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи лихва, която,
съобразно чл. 429, ал. 3 КЗ, трябва да се начислява считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В настоящия случай лихвата се претендира от по-късна
дата- 14.07.2023 г., на която на застрахователя са били представени
необходимите документи. Изчислена за периода до подаване на исковата
молба-09.11.2023 г., лихвата за забава възлиза в размер на сумата от 1301,07
лв., като до пълния размер от 2168,18 лв. претенцията подлежи на отхвърляне.
Относно разноските.
При този изход на спора на страните се следват разноски по
съразмерност.
Ищцата е сторила такива в размер от 2086,73 лв. внесена ДТ , 60 лв.
разноски за свидетели и 1544 лв. разноски за вещи лица- общо на стойност
3690,73 лв. От тях и съобразно уважената част от иска, на ищцата се
присъждат разноски в размер от 2214,44 лв. Тази страна е била
представлявана от адвокат безплатно на осн.чл.38, ал.1 , т.3 от ЗАдв., за което
на процесуалния представител ще се присъди възнаграждение съобразно
уважената част от исковете в размер от 3000 лв. , което съответства на
фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на
предоставената от адвоката защита. Като ориентир за размера съдът приема и
11
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На ответника ще се присъди юрисконсултско възнаграждение на
осн.чл.78, ал.8 от ГПК в размер от 150 лв., съобразно нормата на чл.25 от
НЗПП.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз Александър Дондуков
№ 68 да заплати на Д. С. К., с ЕГН **********, от ****, представлявана по
пълномощие от адв. П. Г. от САК, сумата от 30 000 лв., допълнително над
изплатената й преди подаване на исковата молба сума в размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинените й болки
и страдания, търпени вследствие на получени телесни увреждания, нанесени
вследствие на ПТП, настъпило на 17.05.2022 г. в на главен път I 8 км 218 обл.
Пловдив по вина на водача на МПС л.а. марка „Фиат", модел „Мареа" с per.
****, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
с ответния застраховател, ведно с обезщетение за забава в размер от 1301,07
лв. за периода от 14.07.2023 г. до 09.11.2023 г. , както и законната лихва върху
сумата от 30 000 лв. от подаване на исковата молба-10.11.2023 г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 2214,44 лв. деловодни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния му
размер от 50 000 лв., както и иска за обезщетение за забава до пълния му
размер от 2168,18 лв.
ОСЪЖДА “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз Александър Дондуков
№ 68 да заплати, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., на адвокат П. И. Г. от САК
сумата от 3000 лв. възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Д. С. К., с ЕГН **********, от **** да заплати на
“ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.Княз Александър Дондуков № 68 сумата от
150 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12