Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар С. Абаджиева, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧХД
№3876/19 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски районен съд, НО, 96 с-в
от 29.05.19 г. по НЧХД №7399/18 г. подс. Р.В.Х. е признат за виновен в това, че
в периода от 12.11.2017 г. до 10.01.2018 г. в гр. София в жилище, находящо се
на адрес гр. София, ж.к. „*********и пред външната врата на входа на същия
блок, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват еднакви състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, е причинил лека телесна повреда на А.К.Д., както
следва:
1. На 12.11.2017 г., около 18.00 часа,
в жилище, находящо се на адрес гр. София, ж.к. „*********чрез нанасяне на удари
с юмруци и ритници в областта на ръцете, горната част на тялото и коремната
област на А.К.Д. е причинил на последната следните травматични увреждания -
охлузвания, кръвонасядания и отоци на лява мишница и предмишница, на лявото
рамо, гръдния кош и корема, които в съвкупност са реализирали медикобиологичния
признак „болка и страдание“;
2. На 10.01.2018 г. около
22.20-22.40 часа, в жилище, находящо се на адрес гр. София, ж.к. *********, и
пред външната врата на входа на същия блок, чрез нанасяне на удари с юмруци и
ритници в областта на ръцете, краката и главата на А.К.Д. е причинил на
последната следните травматични увреждания - кръвонасядания по предната
повърхност на дясната мишница в горната половина, кръвонасядания по предната
лява мишница в горната половина, кръвонасядания на задната повърхност на
дясната подбедрица и кръвонасядане на дясната скула, които в съвкупност са
реализирали медикобиологичния признак „болка и страдание“, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.
130, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1700 лв., и е признат за невиновен в частта от
обвинението причинените на 12.11.2017 г. телесни увреждания да са реализирали
медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, както и да е нанесъл удари с бутилка бира на пострадалата на
10.01.2018 г., като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение с
правна квалификация по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата подс. Х. е осъден на
основание чл. 45 ЗЗД да заплати на А.К.Д. сумата от 1300 лв., представляваща
обезщетение за причинени от инкриминираното престъпно деяние, осъществено на
12.11.2017г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения
от А.К.Д. граждански иск в останалата му част за горницата над 1300 лева до
пълния му предявен размер от 3 000 лева като неоснователен.
С присъдата подс. Х. е осъден на
основание чл. 45 ЗЗД да заплати на А.К.Д. сумата от 1600 лв., представляваща
обезщетение за причинени от инкриминираното престъпно деяние, осъществено на 10.01.2018г.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения от А.К.Д.
граждански иск в останалата му част за горницата над 1600 лева до пълния му
предявен размер от 3 000 (лева като неоснователен.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от
адв. В.В., защитник на подс. Х.. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че
присъдата на районния съд е неправилна, необоснована и постановена при
нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е прекомерно тежко.
Изложени са доводи за неправилна интерпретация на събраните доказателства от
страна на съда, което е довело до неправилно признаване на подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение. Направено е искане присъдата на районния съд
да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението,
алтернативно – наложеното наказание да бъде намалено.
В хода на съдебните прения защитникът на
подсъдимия излага съображения във връзка с неправилно установяване на фактите
по делото от първата инстанция и липса на дължимия анализ на доказателствата,
което води до немотивираност на съдебния акт.
Повереникът на частния тъжител счита, че
атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и мотивирана, и моли същата да
бъде потвърдена.
При последната си дума към съда подсъдимият
моли за справедливост.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Районният съд е установил правилно фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Р.В.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен,
работи като „автомеханик“ в „Т.С.“ ЕООД, живущ ***, с ЕГН **********.
В периода 12.11.2017
г. - 10.01.2018 г. А.К.Д. била наемател на жилище, собственост на подс. Р.В.Х.,***.
Д. и Х. живеели в известен период от
време заедно, като отношенията им били влошени и често прераствали в скандали
помежду им.
На 12.11.2017 г., около 18.00 часа, в
горепосоченото жилище възникнал скандал между А.Д. и подс. Р.Х., при който
последният нанесъл няколко удара с юмрук и ритници в областта на ръцете,
горната част на тялото и коремната област на А.Д.. По време на скандала с А.Д.,
подс. Х. се обадил по телефон на св. К.П.Т., който бил син на А.Д., като чрез
видеочат през приложението „Вайбър“ показал на последния как удря и рита майка
му, докато е на земята в едно от помещенията в жилището, находящо се в ж.к. *********.
След това подс. Х. прекъснал връзката със сина на А.Д. и напуснал жилището.
На същата дата - 12.11.2017г., в 18.02
часа А.Д. се обадила от ползвания от нея мобилен телефон със СИМ карта № 0884
025 767 на служител от Дирекция „Национална система 112“, като подала сигнал за
случилото се. След около половин час на адреса пристигнали служители на 05
РУ-СДВР - свидетелите К.Б.и А.К., които установили на място единствено А.Д. и
изготвили съответни документи за посетения сигнал.
На 13.11.2017 г. А.Д. посетила Клиника
по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където била
освидетелствана и й било издадено СМУ № 788/2017 г., в което били отразени
констатираните телесни увреждания при прегледа й.
След това А.Д. се прибрала за малко в
гр. Стара Загора при сина си - св. К.Т., след което на 17.11.2017 г. се върнала
за няколко дни в гр. София за извършване на медицинска интервенция във ВМА-гр.
София, която нямала връзка със случилото се на 12.11.2017 г.
На 10.01.2018 г. А.Д. *** от гр. Стара
Загора, за да изпрати в чужбина другия си син. Около 22.20-22.40 часа на
10.01.2018 г. А.Д. влязла в жилището си, което била наела - в гр. София, ж.к. *********,
като установила, че в него се намира подс. Р.Х.. Двамата отново се скарали по
повод жилището, при което подс. Х. започнал да удря А.Д.. Подсъдимият отново се
обадил на св. К.Т. и чрез видеочат през телефона си посредством приложението
„Вайбър“ показал на св. Т. как майка му - А.Д., стои свита на дивана в жилището
и плаче, като в този момент подсъдимият вдигнал главата й и ударил с ръка Д. в
дясната част на лицето в областта на дясната скула. След това подс. Х. изключил
връзката със св. Т. и изгонил А.Д. от жилището. Последната слязла заедно с
багажа си и седнала на пейка пред входа на блока, в който се намирало
горепосоченото жилище. В този момент след нея излязъл и подс. Х., който
започнал да удря с юмруци и да рита А.Д. в областта на ръцете и краката.
Непосредствен свидетел на случилото се пред блока станал св. К.Е., който в този
момент се намирал в автомобил, паркиран на около 10-20 метра от подсъдимия и
тъжителката. Докато нанасял удари и ритници на А.Д., подс. Х. отново набрал
през „Вайбър“ св. К.Т. и му показал
как майка му седи пред входа на блока и я изритал по десния крак.
В 22.34 и в 22.36 часа подс. Х. се
обадил на тел. 112 и подал сигнал за жена, която има нужда от помощ, тъй като
има болки от скорошно лечение. В 22.38 часа на тел. 112 се обадила и А.Д.,
която заявила, че хазяйнът й, който е до нея, я е нападнал и я удрял в главата.
На място бил изпратен „АП 61“ в състав
свидетелите К.Н.и С.С., служители на 05 РУ-СДВР. Последните снели сведения от А.Д.
и подс. Х. и предупредили устно двамата да не се саморазправят. На място
пристигнал и екип на Център за спешна медицинска помощ - гр. София, като св. С.Б.,
който бил дежурен лекар в екипа, извършил преглед на А.Д. и след като не
установил видими наранявания и предложил да й направят обстойни изследвания в
лечебно заведение, но А.Д. отказала. С оглед на това св. Б. съставил фиш за
спешна медицинска помощ относно извършения преглед и освободил А.Д.. След това
екипът на Центъра за спешна медицинска помощ - гр. София и служителите на 05
РУ-СДВР си тръгнали. А.Д. останала на пейката, а подс. Х. се качил в жилището
си.
След като А.Д. останала сама, св. К.Е.
отишъл при Д. и я попитал дали има нужда от помощ. След като Д. го отпратила,
св. Е. й оставил визитка, за може да му се обади при необходимост.
На следващия ден - 11.01.2018 г., А.Д.
посетила Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, където била освидетелствана и й било издадено СМУ № 06/2018 г., в което
били отразени констатираните при прегледа й телесни увреждания.
А.Д. подала жалби до СДВР относно
случилото се, като с постановление от 16.01.2018 г. СРП отказала да образува
досъдебно производство по образуваната преписка поради наличие на данни за
извършено престъпление от частен характер.
От заключението на изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на деянието от
12.11.2017 г. на А.Д. са причинени следните травматични увреждания: интензивно
кръвонасядане в долната половина на лява мишница по предната и към страничните
повърхности, охлузване по задната повърхност на ляво рамо и кръвонасядане в
долната половина на гръдния кош вдясно, преминаващо към дясната външна граница
на корема, които са реализирали медикобиологичната характеристика „болка и
страдание“. От същата експертиза се установява, че вследствие на деянието от
10.01.2018 г. на А.Д. са причинени следните травматични увреждания:
кръвонасядане в дясната скула на лицето; групирани наслагващи се кръвонасядания
по предната повърхност на дясната мишница в нейната горна половина, групирани
наслагващи се кръвонасядания по предната повърхност на лявата мишница в нейната
горна половина и групирани кръвонасядания по задната повърхност на дясната
подбедрица в нейната горна половина, които са реализирали медикобиологичната
характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Първоинстанционният
съд е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите К.Т., К.Е.,
А.К., К.Н., С.С., А.Г., С.Б., К.Б.и Д.М.; СМУ № 788/2017 г.; СМУ № 06/2018 г.;
фиш за спешна медицинска помощ; медицинска документация, представена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД и ВМА; справка от Дирекция
„Национална система 112“; справка от 05 РУ- СДВР;
заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни; заключението на съдебно-техническа експертиза;
заключението на съдебно-графическа експертиза и справка за съдимост на
подсъдимия.
Настоящият
съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на първостепенния съд,
защото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и
писмени доказателства, ведно с експертните заключения и устните пояснения към
тях. Всички тези доказателства в съвкупност разкриват и установяват по
безспорен начин механизма на деянието и авторството на същото. СГС напълно възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложени в
мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по
делото свидетели и фактите, изведени от тях чрез използване на правилата на
формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този
смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд, настоящият съдебен
състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната
жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и правни изводи,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Неоснователни са доводите
във въззивната жалба, че отсъствието на изготвени докладни записки от
полицейските служители, които са посетили местопроизшествието по повод
подадените сигнали на тел.112, следва да се тълкува като аргумент за
недоказаност на обвинението за упражнено насилие спрямо тъжителката. В
наказателния процес липсват формални ограничения за установяване на фактите с
предварително определени доказателства и доказателствени средства т.е.
доказателствата не могат да имат предварително определена сила. В конкретния
случай, извършването на инкриминираните деяния от страна на подсъдимия безспорно
се установява от съвкупната доказателствена маса, в т.ч. гласни доказателства и
експертни заключения. Правилно районният съд е отчел наличието на преки
доказателства в подкрепа на обвинението -
показанията на св. К.Т. /по отношение на двете инкриминирани деяния/ и
показанията на св. К.Е. /по отношение на деянието от 10.01.18 г./. Действително,
следва да се съобрази възможната заинтересованост на св. К.Т., предвид
качеството му на син на тъжителката, но от друга страна, неговите твърдения
относно непосредствено възприето от този свидетел насилие от страна на
подсъдимия спрямо тъжителката, не са опровергани от други събрани по делото
доказателства, а обратното – намират потвърждение в различни косвени
доказателства, на които кореспондират – показанията на св. А.Г. и заключение на
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни.
Въззивният съд не
споделя и доводите в жалбата, касаещи заявеното от св. С.Б. – лекар от Спешна
помощ, посетил местопроизшествието, относно липса на констатирани от него при
прегледа на тъжителката травматични увреждания. В тази връзка първата инстанция
аргументирано е посочила, че при инцидента тъжителката е била облечена със
зимни дрехи, като единствените видими части от тялото й са били лицето и дланите
на ръцете. Доколкото причинените на тъжителката телесни увреждания, с
изключение на кръвонасядането на дясната скула, са били локализирани в областта
на дясна и лява мишница, и дясна подбедрица, то обективно няма как те да бъдат
забелязани без събличане на тъжителката при извършване на прегледа. Св. Б.
изрично заявява по време на разпита, че при прегледа тъжителката не се е
събличала и че той е прегледал само видимите части от тялото – глава, ръце до
китките, където не е установил видими следи от побой. Същевременно св. Б.
твърди, че пострадалата е заявила пред него, че подсъдимият я е ритал. По
отношение на кръвонасядането на дясната скула, възможно е същото да не е било
забелязано от св. Б. при прегледа поради факта, че то все още не е било ясно
изразено – в този смисъл е становището на вещото лице по СМЕ, което заявява, че
кръвонасядането може да се прояви както непосредствено след нанасяне на
ударите, така и по-късно, дори след часове, като в началния период да е имало
единствено зачервяване, което в последствие променя цвета си към
червеникаво-синкав и мораво-зеленикав. Следва да се отчете, че прегледът на
пострадалата от св. Б. е бил извършен в условия на лоша видимост – вечер, на
изкуствена светлина в служебен автомобил на Спешна помощ, поради което е
обяснимо евентуално зачервяване с по-малък интензитет в областта на дясната
скула да остане незабелязано.
Не следва да се
обсъждат аргументите в жалбата, касаещи извършена подправка на документ – фиш
за спешна медицинска помощ от 10.01.18 г. /копие от който е приложено на л.46
от първоинстанционното дело/, тъй като, на първо място, въпросният документ, в
който безспорно има преправяне, видно от заключението на съдебно-графическата
експертиза и от показанията на св. Б. в съдебно заседание, не е послужил на
съда за установяване на фактите по делото, а вместо него съдът е ползвал
преписа от автентичния фиш за спешна помощ от 10.01.18 г., изпратен в съда с
придружително писмо от Центъра за спешна
помощ /на л.161 от първоинстанционното дело/. Също така, фишът за спешна помощ
от 10.01.18 г. играе второстепенна роля при установяване на причинените на
тъжителката травматични увреждания, като водещи за установяване на тези
увреждания се явяват СМУ от Клиника по съдебна медицина от 11.01.18 г. и заключение
на изготвената по делото СМЕ. Следва да се отбележи също, че съгласно
заключението на графическата експертиза, подправката във фиша за спешна помощ
на л.46 от делото не е извършена от тъжителката Д..
Въз основа на
прецизно установената фактическа обстановка, районният съд е направил правилен
правен извод, че подс. Р.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Аргументите в
тази насока, изложени от първата инстанция, са подробни и убедителни, и изцяло
се споделят от въззивния съд.
Законосъобразен е
изводът на районния съд относно наличието на предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване на подс. Х. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. Размерът на глобата от 1700 лв. е правилно
индивидуализиран – под средния, предвиден в закона, като съответства на
тежестта на деянието и обществената опасност на дееца. Глоба в посочения размер
е от естество ефективно да постигне целите по чл.36 от НК, като съдейства както
за поправянето и превъзпитаването на дееца, така и за постигане на целите на
генералната превенция.
Правилни са изводите
на първата инстанция в гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда.
Изложени са убедителни мотиви относно основанието и размера на уважените
граждански искове, като въззивният съд изцяло се солидаризира със становището
на районния съд в тази насока и не намира за необходимо да преповтаря
изложените съображения.
При извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
на Софийски районен съд, НО, 96 с-в от 29.05.19 г. по НЧХД №7399/18 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.