Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр.Плевен,
15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен,
девети състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Виолета Николова
при секретаря
Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №995
по описа на съда за 2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е въз
основа на жалба на Г.П.Г. с ЕГН **********, адрес: *** , чрез адв. Б.Г.Г. –
САК, съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) №22-4332-004805, издадена от полицейски инспектор
отдел „Пътна полиция“ в СДВР. Посочва се в жалбата, че заповедта е издадена в
противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните
правила и в разрез с целта на закона. Твърди се, че е налице неправомерно
засягане на правото на собственост на жалбоподателя, а невъзможността да се
запознае с процесната заповед в разумен срок е довело до нарушаване на правото на
защита на Г.. Посочва се, че
прекратяването на регистрацията на ППС-то е довело за значително
възпрепятстване на нормалния живот на оспорващия. Твърди се, че лицето не може
да ползва и да се предвижва с превозното средство, което е от жизнена необходимост
за живота и здравето му предвид, че оспорващият е освидетелства с 95% неработоспособност. Посочва се в жалбата,
че при изземването на регистрационните табели на автомобила, в АУАН не е
посочена материалната разпоредба, въз основа на която е направено изземването.
Твърди се, че на 09.09.2022г. оспорващият е предоставил автомобила си за
ползване на Х.Ц. Д., но собственикът на МПС-то не е знаел за обстоятелството,
че водача не притежава валидно свидетелство за управление на територията на
Република България. Посочва се, че
не осъществен състав от хипотезите в
чл.171, т.2а от ЗДвП, поради което регистрацията на автомобила е прекратена в
нарушение на закона. Твърди се, че водачът Х.Ц. Д. е притежавал свидетелство за
управление на МПС, издадено от Обединеното кралство, което е било в срока на валидност, както и
лицето е правоспособен водач в република България. Посочва се в жалбата, че при
издаването на оспорената ЗПАМ е нарушен принципа на чл.6 от АПК и чл.17 от Конституцията на Република България. Сочи се, че ЗПАМ е получена на
16.11.2022г., а табелите са иззети на 09.09.2022г., поради което неправомерно
оспорващият е лишен от правото да ползва собствената си вещ. Твърди се, че в
издадената ЗПАМ липсват мотиви.Твърди се, че здравословното състояние на
оспорващия е влошено, превозното средство, чиято регистрация е прекратена
представлява средство за предвижване от населеното място, в което живее до
областния център, както и ежедневна нужда от медицински прегледи и закупуване
на лекарства и медикаменти. Иска се от съда да отмени наложената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка ( ЗПАМ) №22-4332-004805, издадена от полицейски инспектор
отдел „Пътна полиция“ в СДВР като незаконосъобразна и неправилна. Претендират
се деловодни разноски.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно уведомен, се явява лично и с пълномощник
адв. Б.Г.. Страната и пълномощникът й поддържат жалбата и молят съда да уважи
изцяло, като отмени издадената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-4332-004805, издадена от полицейски инспектор отдел
„Пътна полиция“ в СДВР като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
Видно от Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) ф.№
411399/09.09.2022г. , на 09.09.2022г. в 11 часа служители на СДВР спрели за
проверка в гр.София по бул.“Самоковско
шосе“ в посока на движение от инж.Георги Белов към ул.“Копенхаген“ и до №1,
водач на лек автомобил „***. Служителите на МВР- В.В.Ч. и Л.Х.Х., установили,
че водач на МП-то е Х.Ц. Д. , а
собственик – Г.П.Г. ***.
Проверяващите
установили, че водачът е български гражданин, който управлява с чуждестранно
национално свидетелство, без последното да е подменено след пребиваване повече
от три месеца в страната. Водачът не представил и свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство част II. Проверяващите констатирали последното след
справка граничен контрол чрез ОДЧ-70, като приели, че са нарушени чл. 162, ал.1
и чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДвП. С АУАН са иззети два броя регистрационни табели ЕН
2720КР. АУАН е връчен на Х. Д. на 09.09.2022г.
лично срещу подпис, като в графата обяснения/възражения не е отбелязано
становище на водача.
Въз
основа на издадения АУАН е изготвено Наказателно постановление №
22-4332-019259/29.09.2022г. , с което на Х.Ц. Д. било наложено на основание чл.
177, ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание Глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал.1 т.1 пр.3
от ЗДвП – Глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДвП.
Видно от справка, изготвена от сектор
КАТ при ОД на МВР-Плевен, на Г.П.Г. са
издавани четири наказателни постановления, последното от 14.11.2019г. за
нарушение на чл.183, ал.4 т.7 от ЗДвП
Видно от
заверено копие на заповед № 81213-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните
работи, на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33, т.9 от ЗМВР, сред структурите, определени да осъществяват
контрол по ЗДвП са Областните дирекции на МВР и СДВР.
Установява се от
заверено копие на Заповед № 513з-4534/31.05.2022г. на Директора на СДВР,
че под т.80 в списъка на служителите,
определени да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата,
да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН е и В.В.Ч..
Установява се от
заверено копие на Заповед №513з-1618/26.02.2018г., на директора на СДВР, че
полицейските органи по чл. 142, ал.1 т.1 от ЗМВР в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, както и звената „териториална полиция“ (полицейски
и младши полицейски инспектори) в структурата на
„Охранителна полиция“ от РУ при СДВР в рамките на обслужваната територия, са
оправомощени да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни
административни мерки по чл. 171, т.1,2, 2а, 4, т.5 б.“а“ и т.6 от ЗДвП
Видно от
заверено копие на заповед № 513з-8641/28.11.2019г.органът , издател на
оспорената ЗПАМ заема длъжност
полицейски инспектор III степен в група
„Административно наказателна дейност“ на
03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Установява се от
представените от жалбоподателя и неоспорени от ответника заверени копия на
експертно решение № 0840/058/29.03.2021г. и епикриза от УМБАЛ „Света Екатерина“
ЕАД-София, че Г.П.Г. е освидетелства с
93 % трудова неработоспособност без чужда помощ с диагноза захарен диабет,
както и че на 08.11.2021г. е проведено
оперативно лечение с назначена терапия и контрол на стойностите на АН и
сърдечния ритъм при необходимост консултация с ОПЛ и кардиолог в района.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22-4332-004805/20.09.2022г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна
полиция“ в СДВР на основание чл.171
т.2а, б.“а“ от ЗДвП вр. чл.22 от ЗАНН
на Г.П.Г. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на МПС“ за срок от 6 месеца, за това че със собствения му лек автомобил с ***, на
09.09.2022г. в гр.София водач Х.Ц. Д. управлявал МПС-то с чуждестранно свидетелство за правоуправление
(СУИМПС №DIMOV812259K99RB40, издадено от
Великобритания) без да
подменено след пребиваване в страната повече от три месеца – нарушение на
чл.162, ал.1 от ЗДвП. Заповедта била връчена на 16.11.2022г.
В хода на производството са приобщени гласни
доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели В.В.Ч. и Л.Х.Х.. Видно
от показанията на последните, при проверка на 09.09.2022г. на водач, управляващ
лек автомобил „***, собственост на Г.П.Г. ***, служителите на МВР, установили,
че водача Х.Ц. Д. е български гражданин,
който управлява с чуждестранно национално свидетелство, без последното да е
подменено след пребиваване повече от три месеца в страната. Съдът кредитира с
доверие изцяло показанията на свидетелите, както поради съответствието помежду
ми, така и поради съответствието с писмените доказателства по делото вкл. АУАН
ф.№ 411399/09.09.2022г. Свидетелите имат преки наблюдения върху осъщественото
от водача деяние, не се намират със страните в отношения, които да
предопределят заинтересованост от изхода на процеса, поради което съдът
приема показанията им за правдиви и достоверни.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, против
подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси
на оспорващия
като адресат на акта.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед
на прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а,
б. „А“ от ЗДвП.
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед
№513з-1618/26.02.2018г. директорът на СДВР е оправомощил полицейските органи по
чл. 142, ал.1 т.1 от ЗМВР в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, какъвто е и
издателят на ЗППАМ, поради което заповедта е издадена от материално компетентен
административен орган.
Според чл. 150 от ЗДвП,
всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по
реда на чл. 69а от НПК
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД), свидетелството за управление
на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български
граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез
съдържащите се в него данни.
Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи.
На следващо място, нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП установява, че българските граждани могат да
управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
В случая, от страна на административните
органи е прието за установено, че водачът Х.Ц. Д. е влязъл в страната преди повече от 3 месеца
( св.показания на В.В.Ч.) преди 09.09.2022 г. и притежава СУМПС, издадено от Великобритания, която не е членка на
Европейския съюз (считано от 01.02.2020 г., като е изтекъл и "преходният
период" до 31.12.2020 г., в който законодателството на Европейския съюз ще
се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство (Великобритания).
С оглед на обстоятелството,
че Великобритания не е държава, страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство (СЕИП), след изтичането на 3-месечен срок от влизане
на водача в страната управлението на МПС със СУМПС, издадено от Великобритания, представлява управление на
МПС без свидетелство за управление.
От своя страна, разпоредбите на чл. 161, т. т. 1 и 5 от ЗДвП
установяват, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, в случай, че 1)
Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата (Конвенция за пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г. (Виенска
конвенция)) и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията; 5) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация
Швейцария.
Съгласно правото на Съюза свидетелствата за
управление на МПС, издадени от държави. членки на ЕС, се признават взаимно.
Считано от края на преходния период (31.12.2020 г.), това взаимно признаване
повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по отношение на
свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното кралство. Вместо
това ще се прилага международно споразумение- Виенската конвенция за пътното движение.
Обединеното кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия,
Кипър, Малта и Испания), са страни по тази конвенция, която
предвижда признаването на националните свидетелства за управление на МПС и
международните свидетелства за управление на МПС, които са издадени от
договарящите държави в съответствие с тази конвенция.
По делото обаче не са ангажирани
доказателства за датата, на която е издадено притежаваното от Х.Ц. Д. СУМПС, посочено в оспорената заповед като
издадено от Великобритания с №DIMOV812259K99RB40, за да се прецени дали същото е издадено преди
31.01.2020 г., до която дата Великобритания
е държава членка на Европейския съюз; какъв е срокът на валидност на същото;
както и дали същото отговаря на изискванията на приложение № 6 към Виенската
конвенция.
Тук е мястото да се посочи, че с разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП е предвидено редовно съставените актове (АУАН) по
закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда
отношения, свързани с реализирането на административно наказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН
констатации е в тежест за жалбоподателя, като в тази връзка по делото не бяха
ангажирани други доказателства вкл. относно валидността на свидетелство №DIMOV812259K99RB40.
При това положение, настоящият състав на съда
приема за установено наличието на фактическо основание за издаване на
оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС от неправоспособен
водач.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Наложената мярка съответства
по вид и степен на извършеното противоправно деяние. Мерките нямат санкционен
характер, но имат превантивен /възпиращ/ такъв, като процесната ПАМ се явява от
този тип. Като е предоставил МПС-то на
лице, което е било неправоспособно, собственикът реализира хипотезата на чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП. Ирелевантно е, че собственикът не е знаел за
обстоятелството, че водача е неправоспособен. Видно от показанията на
свидетеля П.Г. Г., предоставянето на
МПС-то от оспорващия на Д. е изолиран случай, тъй като МПС-то се ползва често
от Г. ***, но свидетелят посочва, че лекия автомобил е едно от основните му (т.е. не е единствено) такова средство.
В случая посочените в
нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП материалноправни предпоставки за
прилагане на мярката са били налице.
Спазен е и принципът за
съразмерност на мярката по чл. 6 от АПК, като правомощията си авторът на
процесния ИАА е упражнил разумно, добросъвестно и справедливо. Не са засегнати
в повече от необходимото права и законни интереси на жалбоподателя, като се има
предвид, че е определен минималния предвиден срок за прекратяване на
регистрацията.
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. При
приложимостта на чл. 142, ал. 1 АПК в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП следва да се отчита факта, че по
силата на изричната разпоредба на чл. 172, ал. 4 ЗДвП принудителната административна мярка
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" фактически
се прилага със съставянето на акта за установяване на административно нарушение
- именно тогава се свалят регистрационните табели на превозното средство, а
превозно средство без регистрационни табели не може да се движи по пътищата - чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Липсата на табели е очевидна и
лесно установима и прави моторното превозно средство практически неизползваемо,
което е и целта на принудителната мярка - да преустанови възможността за
продължаване на административното нарушение.Следователно, законодателят изрично
е предвидил възможност един орган - длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в чл. 189, ал. 1 ЗДвП, да преценяват наличието на
предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка и
фактически да я приложат, а друг орган впоследствие да издаде акта, чрез който
се обективира волеизявлението за прилагане на мярката. Това допуснато по закон
предварително изпълнение на принудителната мярка означава, че нейната
законосъобразност трябва да се преценява към датата на фактическото й
прилагане, а не към датата на издаване на акта, с който се прилага.Ако се
приеме, че законосъобразността на акта в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП трябва да се преценява към датата на
издаване на акта, а не към датата на фактическото прилагане на мярката, когато
е налице разлика в двете дати, то никога не би могло принудителната мярка да
бъде законосъобразна.
Безспорно, характерът на
принудителната административна мярка - като средство, чрез което със силата на
държавната принуда се преустановява едно административно нарушение, изисква
незабавно или поне във възможно най-кратък срок, издаване на заповедта за
прилагане на мярката, защото макар срока на мярката да се изчислява от датата
на фактическото й прилагане, възможността на адресата на мярката да защити
правата и законните си интереси е предпоставен от издаването на заповедта за
прилагане на мярката.
В
случая регистрационните табели са иззети на 09.09.2022г. т.е. заповедта
разпростира своето действие до 09.03.2023г.
Неоснователно
е възражението на оспорващия, че нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията за неприкосновеност на частната
собственост, както и че се създават ограничения в правната сфера на
собственика, които надхвърлят целените със закона. В случая засягането на
правата на собственика е законодателно решение, което не лишава мярката от
предвидената от закона цел, нито прави същата материално незаконосъобразна
поради разширяване на предметния обхват на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Правото на собственост е защитено
от Конституцията, но защитено право от Конституцията е и правото на живот и
здраве на гражданите. Въпрос на законодателна преценка е възможността с цел
охрана на особено важен интерес, какъвто е този на живота и здравето на
гражданите, да се ограничи правото на собственост на собственик, като същият
временно се лиши от възможността да управлява
автомобила поради извършено нарушение от друго лице,на което собственика
е предоставил за управление превозното средство.
Настоящият
състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с
целта на закона. Тя не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС
препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената
мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване
управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел
с оглед значителния брой жертви и пострадали. Предвид установените факти по
делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с
целта на закона.
Следва да се има предвид от
оспорващия, че мерките по чл. 171 ЗДвП, вкл. и тази по чл. 171, т. 2а ЗДвП не са санкция (наказание). Те са
принудителни административни мерки, които се различават от административните
наказания. ПАМ е вид държавна принуда, но не и вид административно наказание.
Съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или
указ. Изложените възражения в касационната жалба касаят административните
наказания. Целта на ПАМ е да се преустанови определено поведение, да се
постигне определен правен резултат. Налагането
на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание, поради което към тях не са приложими
разпоредбите на ЗАНН
свързани с общата и индивидуалната превенция на административното наказание (чл.
12 ЗАНН), маловажността (чл.
28 ЗАНН), както смята пълномощника на оспорващия. Не е приложим института на давността, не се
вземат предвид смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства.
Именно защото ПАМ не е наказание, то определения от органа срок на мярката не
може да бъде променян от съда. При осъществяване на предпоставките заложени в
материалноправната разпоредба органът, при условията на обвързана
компетентност, е длъжен на наложи предвидената в закона ПАМ. Само при
определяне на продължителността на ПАМ, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, като сам определя в рамките на законоустановената
продължителност на ПАМ, за какъв точно срок да я приложи.
Ето защо, съдът приема, че
срокът на наложената ПАМ съответства по вид и степен на извършеното от водача
противоправно деяние. Заповедта е надлежно мотивирана, като наред с това
направената препратка към съставения АУАН е
в съответствие с изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането
на акта. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН,
съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията
на оперативна самостоятелност срок на действие на ПАМ.
Същевременно
продължителността на действието на ПАМ е съобразена с високата степен на
обществена опасност на деянието, което я прави пропорционална.
Въз
основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
издадена от оправомощен административен орган, в кръга на неговата
компетентност, което я прави действителна.
Не
са налице съществени процесуални и материално правни нарушения, нито с
издаването й са нарушени принципи на правото и закона.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че не са претендирани от ответника
деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд Плевен, девети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.П.Г. с ЕГН **********,
адрес: *** , чрез адв. Б.Г.Г. – САК, съдебен адрес:***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-4332-004805, издадена от
полицейски инспектор отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с която на основание чл.171
т.2а, б.“а“ от ЗДвП вр. чл.22 от ЗАНН
на Г.П.Г. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/