№ 5435
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110165764 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.“ ЕАД срещу С. о., с
която е предявен осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
12.09.2019г.., при движение в гр. С., по ул. „П. б. а.“, с посока на движение от В. р. към кв.
О. в опит да избегне неравност на пътното платно, водачът на лек автомобил с ДР №
*******–, преминал през неравност на пътното платно, образувана от липсващи павета, с
оглед което реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Вследствие от настъпилото
събитие по автомобила били нанесени щети на задна лява гума и задна лява джанта.
Ищецът твърди, че увреденото имущество било предмет на сключен договор за
застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0426405, със срок на
застрахователно покритие от 24.10.2018г.-23.10.2019г.
За отстраняване на щетите по автомобила пред дружеството била образувана
преписка по щета №10119030106280, като застрахователят одобрил изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 2423.50лв, като били понесени и ликвидационни
разноски в размер на 10лв.
С изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, застрахователят встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Ищецът излага съображения, че С.
о. е натоварена със стопанисването и поддръжката на процесния пътен участък,
представляващ общинска собственост. В тази връзка, счита че ответникът не е предприел
необходимите действия по обезопасяване и обозначаване на препятствия по пътното платно,
което обусловило процесното събитие. Твърди, че с писмо с изх. № Л-209/10.01.2020г.
поканил ответника да му възстанови стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение, като последният отказал да удовлетвори искането му. В тази връзка, моли съда
да осъди ответника да заплати на дружеството сумата от 2433.50., представляваща регресно
вземане по щета № №10119030106280 във връзка с настъпилото застрахователно събитие на
12.09.2019г г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че е възложила
дейностите по поддържане и ремонтиране на патната мрежа на „В. к. г.“ ЕООД, привлечено
като трето лице помагач по делото.
Намира за недоказан механизма на ПТП, както и поведението на водача при
управление на автомобила. Релевира възражение за съпричиняване на процесното събитие,
обусловено от несъобразеното поведение на водача на автомобила с условията на пътното
платно. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, евентуално да намали размера на претендираното вземане, предвид наличието на
съпричиняване.
Обективира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание от 08.11.2024г., съдът е
конституирал като трето лице-помагач на ответника „В. к. г.“ ЕООД.
С писмена молба от 30.12.2024г. третото лице-помагач е взело становище по
предявения иск, който счита за неоснователен и недоказан. Твърди, че липсва яснота
относно особеностите на твърдяното пътно препятствие.. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско
Стандарт“, с предмет увредения лек автомобил, настъпилото застрахователно събитие,
вследствие от противоправното бездействие от страна на изпълнителите на възложената от
ответника работа по поддръжката и полагането на необходимата грижа за пътната мрежа на
територията на С. о., представляващо покрит риск от застрахователя, механизма на
произшествието и нанесените щети по автомобила, за отстраняването на които е изплатил
застрахователно обезщетение в търсения размер, както и причинно-следствената връзка
между противоправното бездействие на изпълнителите на възложената от ответника работа
и нанесените щети по застрахованото имущество.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за последица
изключване на отговорността му за погасяване на претендираното регресно вземане, както и
твърдението, че с поведението си водачът на процесния лек автомобил е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. С проекта за доклад по делото, обективиран в
Определение от 15.02.2024г. и приет за окончателен без възражения от страните в
проведеното открито съдебно заседание на 31.05.2024г. ., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
ищецът е изплатил процесното застрахователно обезщетение в полза на застрахованото
лице, както и че процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа, стопанисвана
от С. о..
Безспорно в отношенията между страните е и обстоятелството, че към датата на
твърдяното застрахователно събитие процесният лек автомобил бил застрахован при ищеца
по имуществена застраховка „Каско“, както и че настъпилото ПТП представлява покрит
застрахователен риск. Посочените обстоятелства се потвърждава и от представения по
делото договор за застраховка „Каско“, обективиран в многогодишна застрахователна
полица № 0306Х0426405, със срок на застрахователно покритие от 24.10.2018г.-23.10.2019г.,
с предмет: лек автомобил /л.а./ с ДР № *******.
Видно от представените по делото Общи условия на дружеството – ищец,
приложими към процесния договор е, че в глава III, чл. 8.3 е посочено, застрахователят
покрива щети, причинени от авария, произлязла от нарушена цялост на пътното покритие.
В тази връзка, следва че към датата на твърдяното събитие е било налице валидно
2
основание за изплащане на дължимото от ищеца в полза на застрахованото лице
застрахователно обезщетение.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно механизма на
ПТП, настъпилите вреди по автомобила, причинно-следствената им връзка с виновното и
противоправно бездействие на изпълнителите на възложена от С. о. работа по поддръжката
на процесния пътен участък, обуславящо ангажирането на обективната безвиновна
отговорност на възложителя, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение възражението на ответника, че мястото на произшествието не е било
посетено от органите на МВР – „Пътна полиция“, следва да се отбележи, че съгласно чл. 6, т.
4 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават
от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на моторно
превозно средство (МПС), които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход, каквато не е настоящата хипотеза. От
показанията на свидителя А. Х. не се установява след произшествието превозното средство
да не е било в състояние да се предвижва на собствен ход или да е било нужно да се
използват помощни средства за неговото предвижване.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани показанията на свидетеля А.
Х., която заявява, че е управлявала лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“ през 2019 година. с
рег. № *** или *****, като е претъпявала съм ПТП, свързано с пътно препятствие.
По нейни спомени това се е случило през м.09.2019 г., когато пътувах в посока В. р.,
по бул. П. б. а., където по улицата е имало доста дупки, била е и павирана, като е попаднала
с колата в една дупка, поради което били компроментирани гума и джанта на превозното
средство Свидетелят твърди, че не е била обозначена тази неравност (дупка). Поддържала,
че се е движела със скорост, съответстваща на нормативно установената за този участък,
като изрично поддържа, че самият пътен участък не е позволявал движение по него с повече
от 40 км./ч.
Твърди, че не е била в състояние на заобиколи въпросната неравност на пътното
платно, защото там е двулентов път и за да е заобиколи е следвало да навлезе в насрещното
платно, което не е било позволено, тъй като е имало непрекъсната линия. Заявява, че по
това време не е валял дъжд.
При разпита си свидетелят прави следното изявление“: Участъкът от пътя там беше
ужасен, павирано, дупка до дупка, нямаше маркировка“.
Поддържа, че след произшествието е установила че задна лява джанта била одрана,
включително и от задна лява гумата било откъснато парче, за което уведомила
застрахователя.
Поддържа, че върху процесния пътен участък не е имало асфалт.
В тази връзка изявленията й са следните„Там нямаше асфалт, там беше само павета.
Може да са били разместени паветата, а може и да са липсвали, защото имаше на места,
които нямаше павета. Там, където попаднах аз, нямаше павета.“.
От приетата по делото като неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза се установява, че сравнение на щетите по автомобила, описани от застрахователя
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмените
доказателства, показанията на свидетеля, които съдът намира за обективни, ясни и
непротиворечиви, както и с оглед приетата по делото съдебна автотехническа експертиза,
настоящият съдебен състав счита, че механизмът на ПТП е реализиран по начина, посочен
от ищеца, както и че настъпилите увреждания по застрахованото имущество са вследствие
от движението му по компрометиран пътен участък.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП), изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.
В настоящия случай, щетите по автомобила се нанесени в резултат от преминаването
през наравност на пътя, причинена от разместени/липсващи павета.
С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че третото лице-помагач е
ангажирано с поддръжката на поставените на пътната мрежа. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с
поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и
сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
В този смисъл релевираното от ответника възражение, че бил възложил
поддръжката на пътя на третото лице-помагач "ВИА Конструкт Груп" ЕООД не е годно да
го освободи от отговорност за вреди. След като законът вменява задължението за поддръжка
на пътя на С. о., то именно последната отговаря за избора на изпълнител на тази поддръжка,
както и за последиците от действията и бездействията на изпълнителя.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение с правно
основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват конкретни твърдения и доказателства, от
които да бъде установено поведение, с което водачът на автомобила да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка и причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС.
В настоящия случай липсват данни поведението на водача на процесния лек
автомобил да е обусловило настъпването на вредоносния резултат. При проведения разпит,
свидетелят, в качеството му на водач на автомобила, е посочил, че се е движил със скорост,
непривишаваща -40 км./ч., което съответства на законоустановените ограничения на
скоростта при движение на ППС в населено място, съгласно чл. 21 ЗДвП. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установи наличието на пътен знак, регламентиращ
скорост различна от разрешената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Не са ангажирани и доказателства
опровергаващи твърденията на свидетеля. В тази връзка, следва че релевираното от
ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, срещу причинителя на вредата, настъпила по повод
неизпълнението на възложената от него работа на трети лица, вследствие от което са
последвали вреди. Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че
застрахователят е изплатил обезщетение за отстраняването на щетите по автомобила в
размер на 2423.50 лв., както и че е понесъл ликвидационни разноски в размер на 10 лв.
Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано имущество обезщетението не може
да надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
4
д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Според посоченото в Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I
т.о.: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му стойност.
В тази връзка, съгласно неоспореното от страните заключение по изготвената съдебна
автотехническа експертиза, съдът приема, че стойността необходима за възстановяване на
щетите по увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на 2341.61 лв., като обичайните разноски по щетата възлизат на сумата от 10
лв.
Ето защо с оглед спазване принципа надиспозитивното начало – ищецът е
претендирал ликвидационни разноски в размер на 10 лв. и заключението на вещото лице
относно възстановителната стойност на обзещетението за отстраняване на щетите,
възлизаща на 2341.61 лв., съдът намира, че искът следва да се уважи за сумата от 2351.61лв.
и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2433.50лв.
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването от ответника.
В случая ответникът е получил поканата на ищеца на 13.01.2020 г., като
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на дадения от ищеца седмодневен срок за
изпълнение на главното задължение или от 21.01.2020 г. ответникът се намира в забава като
за периода 01.12.2020 г. до 30.11.2023г. мораторната лихва, начислена върху главницата от
2351.61лв. възлиза на сумата от 763.27лв., до който размер следва да се уважи този иск и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 789.85лв.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 530лв., а в полза на ответника Въпреки отхвърлената
част от иска в полза на ответника не следва да се присъждат разноски – в отговора на
исковата молба /л. 55 от делото/ е поискал присъждане на разноски в полза на ищеца, а не в
полза на ответника в случай, че исковете бъдат отхвърлени.
.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о. с код по БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33,
представлявана от кмета Васил Терзиев, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, да
заплати на ЗАД А. АД, ЕИК *****, с адрес ГР.С., УЛ.С. К., №2, сумата от 2351.61лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по образувана
преписка по щета щета №10119030106280, във връзка с настъпило застрахователно събитие
5
на 12.09.2019г.., при движение в гр. С., по ул. „П. б. а.“, с посока на движение от В. р. към
кв. О. с участието на лек автомобил с ДР № ******* , предмет на сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0426405,
със срок на застрахователно покритие от 24.10.2018г.-23.10.2019г, ведно със законната лихва
за забава от датата на исковата молба -30.11.2023г. до окончателното изплащане на дълга,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 2433.50лв.; както и да
заплати по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва в размер на . 763.27лв за
периода 01.12.2020 г. до 30.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ този иск и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 789.85лв, както и да заплати разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
в общ размер на 530лв.
.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „В. к. г.“ ЕООД, на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6