О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София,09.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на девети
юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Бозаджиева ВЧНД № 165 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.
7 от НПК за въззивен контрол на определение, постановено по реда на чл.
243,ал.5 НПК, инициирано по повод постъпила жалба от Д.И.Г. *** чрез адв. Е.Б.
- БлАК, като пострадало лице по пр.пр. № 491/2019г. по описа на РП- гр. И.,
д.п. № 164/2019г. по описа на РУ на МВР И. от 24.01.2020 г., против определението на РС- И., с което е потвърдено постановление на основание чл.
243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК е прекратено досъдебното
производство. Производството е образувано и водено за престъпление по чл. 216,
ал.1 НК.
В така атакуваното определение, РС- И. е
потвърдил правният извод на РП- И. от постановлението за прекратяване на наказателното производство, а именно- че
осъщественото от лицето против което е водено производството не описва признаците
на инкриминирано деяние –най-вече от обективна, а и от субективна страна.
В жалбата срещу постановлението за
прекратяване пълномощникът на пострадалия Г.- адв. Б. застъпва становището, че посредством действията си сочени като
инкриминирани, изразяващи се в събаряне на собствена постройка, стояща на
границата между двата имота- неговия собствен и този на пострадалия И. Р.от гр.
И. е повредил постройката на съседа си, по начин, да направи невъзможно
пълноценното и ползване, без да е необходим ремонт, с което е засегнал по
престъпен начин обществени отношения, защитаващи правото на собственост на
гражданите в обществото. В тази връзка твърди, че производството е приключило
при непълнота на доказателствата, като не е изяснена стойността на
повредите/респ.- на средствата, необходими на Г. да ремонтни дейности, с цел
поправяне на нанесените вдлъбнатини и и побитости и възстановяване на собствената
му постройка –от другата страна на границата в първоначалния и вид, настоява да
бъде изследвано това обстоятелство, посредством назначаване на съдебно –техническа експертиза –с предмет-
стойността на нанесените вреди.
Моли да бъде отменено определението на
РС И. и постановлението на РП- И. за прекратяване на производството и
разследването да продължи в желаната от него – визираната по- горе насока.
Въззивният съд, след като разгледа
жалбата и след като осъществи цялостен
служебен контрол над обжалваното определение по чл.314,ал.1 НПК, при преценка
на доказателствата в съответствие с приложимия закон, прие за установено
следното:
При преценка на доказателствената
съвкупност, в съответствие с правилата и принципите на процесуалния закон, по
вътрешно убеждение и при прилагане на формалната логика, първият съд е изградил
вярна фактическа обстановка, която изцяло и напълно се споделя от настоящия
съд, а именно :
Досъдебното производство е образувано за
това срещу неизвестен извършител, за това, че на 23.05.2019 г. в гр. И. между
УПИ XV-611 и УПИ XVII-612 в кв. 185 по плана на гр. И. е била унищожена част от
стена, която е била свързана със съществуваща сграда, собственост на Д.И.Г..
От събраните по делото писмени
доказателства е установено, че Д.Г. е собственик на УПИ XV-611 в кв. 185 по
плана на гр. И., ведно с построената в него жилищна сграда. Сградата е била
построена на границата на съседния УПИ XVII-612 в кв. 185 по плана на гр. И..
Между двата парцела е била изградена и масивна тухлена ограда. В XVII-612 в кв.
185 по плана на гр. И. на калкана на къщата и до оградата била изградена
паянтова постройка, за чиято задна стена е служила стената на къщата на Г. и
оградата, а греди от покривната й конструкция били взидани в стената на къщата.
Собственикът на УПИ XVII-612 — св. И. Р.решил
да премахне паянтовата сграда, като на 23.05.2019 г. заедно със свои приятели
разрушили постройката и извозили строителните отпадъци. След премахването на
сградата тухленият зид на стената на къщата на Г., се оголил и останали няколко
вдлъбнатини на мястото, от което са извадени гредите на покривната конструкция
на паянтовата постройка.
От извършения оглед на местопроизшествие
е установено, че вдлъбнатините в стената на в къщата на Г. не преминават през
целия зид и не навлизат в постройката.
В хода на разследването е била допусната
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
съборената сграда няма градоустройствен статут и е била предвидена за събаряне,
като премахването й не е засегнало целостта на носещата конструкция на
жилищната сграда, построена в УПИ XV-611 в кв. 185 по плана на гр. И..
В
кореспонденция с тези фактически изводи, правилно и законосъобразно РС И. е
приел, че в конкретния случай видно от събраните по делото доказателства, не
може да бъде направен еднозначен извод, че е извършено такова действие, при
което умишлено да е била повредена чуждата недвижима вещ. В действителност при
разрушаването на построената на калкана на жилищната сграда на Г. стопанска
постройка е била наранена фасадата на къщата. Получените вдлъбнатини не са от
естество да попречат на Г. да ползва къщата си, след като от заключението на
съдебно-техническата експертиза е установено, че събарянето на паянтовата
постройка не е засегнало носещата конструкция на сградата и останалата част от
тухлена стена няма укрепваща по отношение на къщата функция. Дори да се приеме,
че при премахването на гредите от покривната конструкция на паянтовата
постройка е налице увреждане на стената на жилищната сграда, то това
въздействие не е осъществено умишлено, доколкото с действията си св. Р. е искал
премахването на собствената си сграда и не е допускал, че може да увреди по
някакъв начин къщата на съседа си.
Настоящата инстанция, счита че по този
начин първият съд е изградил верен и законосъобразен правен извод, за липса на
предпоставки, от гледна точка на материалния закон, да бъде ангажирана наказателната отговорност
на лицето, извършило събарянето, за осъществено инкриминирано деяние, както и
за необходимост от по-нататъшно продължаване на разследването.
Верен е изводът, че събарянето на
собствената постройка, което в същността си е правомерно поведение –
упражняване на правото на собственост, от лице имащо пълното такова право- да
владее, ползва и се разпорежда с недвижимата вещ. Налице е законово
ограничение, че както правото на собственост и останалите права следва да се
ползват и упражняват по начин, че да не засягат останалите членове на
обществото и на техните права.
Вредата/ респ.- неправомерност, обаче е само един от елементите на дефиницията на противоправно
деяние, далеч не го изчерпва. На следващо място законодателят е поставил същественото
изискване, това човешко деяние – изразяващо се в действие или бездействие да се
характеризира с определена степен на обществена опасност, значителна по
интензитет, наличието на която го разграничава
както от административните нарушения и простъпки, така и от гражданския
деликт като вид противоправно поведение,
с вредоносен резултат, създаващо
предпоставки за търсене на отговорност.
С оглед изложеното, при осъществената
задълбочена и прецизна проверка на атакуваното постановление, която е осъществил
РС- И., законосъобразно е констатирал отсъствието на изискуемата от закона
степен на обществена опасност, за да бъдат определени и квалифицирани
действията на И. Р. като престъпление – както по чл.21 НК, така и по друг текст
от материалния закон.
Изводите от заключението на назначената
и изготвена експертиза _/цитирани по-горе/са пределно категорични и убедителни,
че правото на собственост на
жалбоподателя не е засегнато в такава степен, което прави негодна за стопанисване
вещта и/или опасно ползването и.
По този начин изобщо липсва осъществено
изпълнително деяние по чл.216, ал. 1 /основен текст/ от обективна страна.
Осъщественото от Р., изразяващо се в
нанасяне на побитости и вдлъбнатини в стената на постройката на съседа, при
изваждане на греди от конструкция на покрива, се характеризира с по- ниска от
изискуемата степен на обществена опасност и би могло да бъде преценено като
граждански деликт.
По този начин, интересите и правата на
жалбоподателя Г., биха могли ефикасно да бъдат защитени по пътя на търсене и
реализиране на деликтна отговорност по граждански ред.
Целта на наказателния процес, като
защита и санкция, обаче е коренно различна от тази на гражданския процес, който
също в същността си е защита и санкция, но по различен начин и с коренно
различна за обществото цел.
Поради което е недопустимо, както
преследването и постигане на гражданско-правни цел и резултат, със средствата
на наказателния процес, така и продължаване на разследванепри констатирана
липса на престъпление, с единствена цел- събиране и обезпечаване на
доказателства, необходими за да бъде реализирана гражданската деликтна
отговорност по самостоятелен ред.
Водим от изложеното, въззивният съд
заключава, че атакуваното с жалбата определение е постановено в пълно и
цялостно съответствие със закона, което обуславя неговото потвърждаване и оставянето на жалбата –без уважение, като
неоснователна
По изложените съображения и на основание
чл. 243, ал. 7, вр.ал. 6 т. 1 НПК, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 12.02.2020 г. на РС- И.
по ЧНД № 75/020г. по описа на съда, за потвърждаване на Постановление на РП-
гр. И. от 24.01.2020г., с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24,
ал.1,т.1 НПК е прекратено досъдебното производство по пр.пр. № 491/2019г. по
описа на РП- гр. И., д.п. № 164/2019г. по описа на РУ на МВР И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.