РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Ямбол, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330100426 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба предявена от В. З. А., против Н. С.
М., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 24 999, 00 лв., частичен иск от сумата в размер на
53 995,00 лв. с която сума отвеникът неоснователно се е обогатил за негова сметка от
извършените от него подобрения в собственият им имот, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищеца твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен,
чрез развод поради настъпило по вина на съпруга дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, с вл. в сила решение по гр. дело № *** г. по описа на ***РС. Преди бракът им
да бъде прекратен, страните живеели фактически разделени, в отделни и
самостоятелни домакинства, считано от 2018 г. и оттогава не поддържали отношения
помежду си. По време на брака им ищеца закупил на публична продан, недвижим
имот, а именно жилище, апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 87274.537.52.1.23 по КК и КР на гр. Я., находящ се в гр. Я.,
ул. „***“ № ***, разположен в сграда *** в ПИ с идентификатор № 87374.537.521,
предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент ; брой нива на обекта :
едно; със застроена площ от 75.15 кв.м., състоящ се от стая, хол, дневна с бокс и
сервизни помещение, както и прилежащите му избено помещение № *** с площ от
6.23 кв.м. и таванско помещение № *** с площ от 6.40 кв.м., заедно със съответния
процент идеални части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж, при
съответните граници на имота, за цена от 41 010, 00 лв. Собствеността върху закупения
от ищеца на публична продан имот му била възложена с постановление за възлагане на
недвижим имот от 25.04.2017 г., вл. в сила на 17.05.2017 г., поправено с постановление
за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2017 г. С оглед
на това, че състоянието на жилището не позволявало нормалното му ползване по
предназначение, ищеца извършил ремонт и подобрил значително състоянието му.
1
Извършените СМР са подробно описани в исковата молба, като ищеца платил за
материали и труд, като всички подобрения били извършени с негов и на наети от него
лица труд и заплатени с негови лични средства, както за труда на наетите от него лица,
така и за необходимите строителни материали, инструменти и пособия.
Твърди се, че с вл. в сила съдебно решение по гр. дело № *** г. по описа на
***РС, описания по-горе недвижим имот бил допуснат до делба между него и
ответницата, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от тях, като за извършването на
делбата било постановено изнасянето му на публична продан.
Въз основа на издаден в полза на ответницата ИЛ, било образувано изп. дело №
*** г. по описа на ***- И.Х., с рег. № *** на *** и район на действие при ОС- Я., в
производството по което имотът бил изнесен на публична продан за времето от
23.01.2023 г. до 23.02.2023 г., при начална цена от 119 200 лв., представляваща 80 % от
пазарната му стойност от 149 000 лв., съобразно актуалната оценка, извършена от в.
лице, назначено от ***.
Счита се, че извършените от ищеца подобрения в делбения имот е увеличил
неговата стойност с 107 990 лв., поради което за него възниквал правен интерес да
претендира от ответницата сумата, с която тя се била обогатила в резултат на
подобряването на имота.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се счита за недопустим и се
иска прекратяване на производството, като в условията на алтернативност същата се
счита за неоснователна. В тази връзка се твърди, че увеличената стойност на
апартамента не отговаряло на правния термин „подобрения“ в тесния смисъл на това
юридическо понятие. Твърди се, че част от доказаните разходи от ищеца били
направени за закупуване на движими вещи, които нямало как да бъдат приети като
трайно прикрепени към жилището. На практика се търсила част от изразходваните
парични средства, вложени за привеждане на едно жилище в съответствие с неговото
предназначение, само , че това не било елемент от неоснователното обогатяване на
бившия съпруг по начина, който бил заявен в исковата молба. Подобно материално
право не съществувало, което превръщало претенцията в неоснователно искане за
защита. Отделно от това се прави възражение за изтекла пет годишна погасителна
давност по отношение на вземания по изброени стокови разписки от т.4 до т.36
включително, както и по всички останали вземания.
С оглед на това се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и пълномощник адвокат.
Ответникът оспорва исковете лично и чрез пълномощник адвокат.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно се установява от приложения по делото писмени доказателства, че
страните в режим на СИО са придобили посочения по-горе недвижим имот. Също така
страните не спорят, че бракът помежду им е прекратен с влязло в сила решение по вина
на ***. Също така страните не спорят, че в посочения недвижим имот е бил извършен
ремонт, за което са представени и писмени доказателства. По отношение на
недвижимия имот между страните е допусната делба при квоти от по ½ ид.ч., като с
2
решение № *** от 20.10.2022 г. по гр. дело *** г. по описа на ***РС е отхвърлена
възлагателната претенция с правно основание чл.349, ал.1 ГПК на съделителката Н. С.
М.- ответник в настоящото производство, като недвижимия имот находящ се в гр. Я.,
ул. „***“ № ***, ап.*** е изнесен на публична продан при пазарна цена от 118 000 лв.,
която следвало да се разпредели съобразно правата на страните от по ½ за всеки един
от тях. С постановление за възлагане на недвижим имот от ***, посочения по-горе
имот на 24.03.2023 г. е възложен на ответника Н. С. М. за сумата от 178 800 лв., която
е разпределена в два дяла и заплатена на ищеца.
По сигнал на ответника Н. С. М., против В.З.А. била образувана преписка вх. №
*** г. по описа на ***РП, която приключила с отказ за образуване на наказателно
производство и прекратяване на същата. Представена е молба от ищеца от 11.04.2023 г.
до ***, с която го уведомява, че на 10.04.2023 г. предал ключовете на апартамента на
***- И.Х. по ИД *** г.
Пред настоящата инстанция са изслушени три СТЕ: според първата сумата с
която се е завишила стойността на имота, вследствие извършените СМР били на
стойност 46 608 лв. При повторната СТЕ се установява, че пазарната стойност на
апартамент № *** към м. февруари 2023 г. бил на стойност 104 600 лв., без извършени
ремонтни работи, като пазарната му стойност след извършения ремонт към месец
февруари 2023 г. би била 153 000 лв., като стойността на претендираните ремонти към
м. февруари 2023 г. била 22 256, 51 лв. Според последното заключение на СТЕ се
установява, че пазарната стойност без ДДС към момента на огледа на процесния
недвижим имот на необходимите ремонтни СМР и включваща материали и труд по
средни пазарни цени, която би коствала пълното и цялостното отстраняване на всички
щети по апартамента в размер на 11 678, 86 лв., в т.ч. за електроинсталационни работи
в размер на 3 503, 89 лв. и за предварителни, за довършителни СМР и водопровод и
канализация в размер на 8 174, 86 лв. Пазарната стойност без ДДС към момента на
огледа на процесния недвижим имот на всички щети по апартамента възлиза на 7 516,
18 лв., в т.ч. за електроинсталационни работи в размер на 2 088, 97 лв. и за
предварителни, за довършителни СМР и за водопровод и канализация в размер на
5 427, 21 лв. Срока на валидност на заключението относно пазарните стойности към
датата на съд. заседание 20.03. тази година. Процесния апартамент в този вид, който
бил установен при извършените огледи, не бил годен за обитаване. Апартамента се
нуждаел от текущ ремонт по довършителните работи, като възстановяването на
електроинсталацията било основен ремонт. Квалификацията на ремонта за ВиК
зависило от констатациите за налични повреди, когато се пуснела водата.
Пред настоящата инстанция са събрани и гласни доказателства :
Св. Й.А.И.- без родство със страните заявява, че познава същите, като *** в ***.
Знаел, че В. купил апартамент 2017 г., който се намирал на ул. „***“ № *** в гр. Я. Там
той извършвал ремонти, строителни работи, без ВиК и ел. инсталация. Когато започнал
работа имота бил в окаено състояние и в него не бил извършван ремонт. В. извършил
къртенето, като той не бил участвал и започнал работа през 2018 г. Постепенно правил
банята, после стаите една по една и кухнята. Правил шпакловки, гипскартон, вата и
изолация, като цялостно направил и банята. От началото на 2018 г. извършвал ремонта
етапно, като материалите ги набавял В.. Завършили август 2018 г., като уговорката за
плащането също било етапно, като В. им плащал. Не знаел къде живее В., като се
срещали само в апартамента, като Н. не била се явявала там. Не бил чувал Н. да била
помагала на В. с материали или средства. Същата я познавал само от ***, като от
началото на ремонта до неговия край не бил я виждал в апартамента. Работата била с
3
прекъсване и нямали подписан договор. В. не бил ги ползвал по други поръчки и други
жилища. Н. я познавал от ***, като бил правил банята на *** й, като с В. си говорили,
че се занимава със строителство и затова го бил наел.
Свидетеля Д.А.Д. ( без родство със страните) посочва, че познава страните, като
живеел с тях в един блок на ул. „***“ № ***. Същия бил *** и ***. В. го помолил в
края на 2017 г. да му направи ел.инсталацията, като му казал, че закупили имот на ул.
„***“ № *** в гр. Я. Ремонтът се състоял в цялостно премахване на старата ел.
инсталация, къртене на канали и полагане на нова ел. инсталация, състояща се от
кабели и ел. табло. Неговата работа на обекта продължила около месец и възлизала на
около 2 000, 00 лв. които В. му заплатил на два пъти. Посочва, че не бил виждал
съпругата му на обекта, като материалите ги закупувал В.. Първата час от парите
получил ги получил в началото, като другите в края на декември 2017 г. или първите
дни на януари 2018 г. За тези плащания нямал писмени документи, като работата
извършил на приятелска основа, като нямало други хора които да присъстват на
плащанията. Н. бил я виждал в ***, тя работила там, като тогава били семейство.
Свидетеля Г.Ж.Н. ( без родство със страните) посочва, че познава В. от около 10
години, като Н. я познавал само по физиономия. Апартамента бил на ул. „***“ № ***
на *** етаж в ***, като там извършил подмяна на ВиК- инсталацията. Това се случило
в края на 2017 г., като смяната на ВиК инсталацията била цялостно, като В. му плащал.
Той си вземал материалите, като сменил тръбите от метални на полипропиленови.
Мисли, че Н. не била ходила в апартамента докато той работил, като свършил за
седмица или десет дни. Нямал писмен договор с В., като уговорката им била устна,
като свидетеля работил във ***.
Свидетеля М. В. А. ( *** на страните) посочва, че ремонта в апартамента бил
правен от неговите родители съвместно с общи пари. Ремонта започнал през 2017 г. и
завършил 2018 г., към края на м. април. Имота бил купен с цел да се нанесат да живеят
в него, защото живеели под наем. Майка му работила в общия ***, като цялата й
заплата отивала за финансирането на ремонта, като дядо му по майчина линия им
помагал. Реално последния хората които да помогнели с къртенето и после с
извозването на отпадаците. Неговия *** бил в този апартамент, като някой от гостите
останали да нощуват в него. През месец май 2018 г. апартамента бил изцяло обзаведен,
като оставало само да се нанесат, както бил завършен и годен за живеене. След като
баща му реално взел ключовете от майка му, въпреки нейната съпротива, реално той
останал да живее там до 11.04.2023 г. Ключовете за апартамента реално майка му ги
взела от *** и тогава влезли за първи път в апартамента от близо пет години. В
момента когато влезли били изкъртени ключовете и контактите, подът бил подут,
плочките в тоалетната били пукнати. Общо взето някой бил вилнял в апартамента и
същия бил негоден за живеене. Имало лунички по стените и тавана, като сега имало
само дупки, като били изтръгнати и не били махнати. Не бил годен за обитаване, не
можело да се пусне вода и ток. По време на ремонта майка му се грижила за
домакинството и също помагала в ремонта. В апартамента по време на ремонта му бил
ходил много пъти, защото бил на *** години и се включвал в ремонтните работи, като
също така преспивали там. Бил виждал майстори там, но не можел в момента да
посочи кои са били, като си спомня, че *** техника се казвал В., на другите не знаел
имената. Фирмата им била семейна, като баща му бил едноличен собственик и той
давал заплатите. Заплатата когато бил общ бизнеса, реално било формална, защото
всичко било общо. Майка му реално била купувала неща за апартамента, като заделяла
20-30% от заплата си да купи храна и препарати за вкъщи, като тогава отношенията
4
между родителите му били нормални. Същите се влошили малко след *** му, в край
на месец август и се разделили. На 24-ти май спали в апартамента.
Свидетелката М. С. М. ( *** на ответника) посочва, че страните купили имота
през пролетта на 2017 г. и през летните месеци се ремонтирал, с идеята, че *** на М.
през 2018 г. щял да бъде там. През месец май 2018 г. бил *** на М. и гостите били там.
Н. работила в *** за ***, като доколкото знаела, фирмата била на името на съпруга й,
но цялата си заплата ги давала за нуждите на семейството. Това го знаела от нея, като
В. и давал пари само за пазар. Н. и била споделяла, че дава пари, свързани със
семейството, с неговата издръжка, за предстоящия *** на детето им, на доставчици, на
майстори, за материали. Тя била ходила в апартамента, най малкото когато били
вземали размери за обзавеждането му. Също така от нея знаела, че била ходила по
време на ремонта, като техния баща също участвал в ремонта, като търсил работници,
намерил трима, като ги карал с колата до там, осъществявал контрол и по цял ден бил с
тях. Той бил платил на тези работници, знаела защото го била виждала да им дава пари.
Н. освен че работила в ***, се грижела и за домакинството където били на квартира на
ул. „***“, като в апартамента на ул. „***“ я била виждала да чисти и да съдейства на
майсторите. Имотът бил напълно обзаведен, като там нощували хора. В. останал да
живее в апартамента на ул. „***“, като Н. нямала ключ за да влезе, като синът им М.
също нямал ключ. Ключът бил изтръгнат от ръцете на Н., като за това и била скъсана
чантата. Ключовете ги получила когато трябвало да влезе и след като закупила
апартамента, като това било през април месец, чрез ***. По стечение на
обстоятелствата тя също влязла в апартамента и видяла каква била разликата сега и
през 2018 г., като тогава същия бил в по-добро състояние. Сега като влязла видяла, че
висят кабели, нямало ключове за осветлението и имало дупка. Апартамента сега не бил
годен за живеене, като тоалетната чиния била счупена, нямало къде човек ръцете си да
измие, всичко било изтърбушено и нарочно сякаш някой бил къртил тези неща със
сила. До като траел ремонта на апартамента била ходила през летните месеци на 2017
г., като и било интересно да види какво се купува и как се случвали нещата. Освен това
страните много време живеели на квартира и било хубаво да имат собствено жилище.
Когато била ходила там, В. го нямало, като в имота в с. В. живеели нейните родители.
Свидетелката Р.И.Б. ( без родство със страните) посочва, че познава страните и
имота, като с Н. били приятелки от много години. Ремонта го правили през лятото на
2017 г., юли или август и Н. работила през това време в бизнеса който имали , в *** за
*** и производство. Няколко пъти била споделяла с нея, че това което получавала като
доходи го оставила за ремонта на общото им жилище, като ремонта бил завършен
малко преди *** на синът им М., месец май 2018 г. В него период била ходила, като
влизала в апартамента малко преди ***, като Н. била там. Когато влязла през 2018 г.
апартамента бил напълно годен за обитаване и живеене. Н. и В. се разделили през 2018
г., август месец, като в апартамента останал да живее В.. Н. нямала достъп до него, като
на 11.04.2023 г. били заедно и отишли при ***. Н. взела ключовете и след това отишли
до имота, като това било първото влизане там на Н. след раздялата и с В.. Свидетелката
също влязла в имота, като апартамента не бил годен за обитаване, като му били
изтръгнати ключовете, паркета бил подут в двете стаи, в банята имало само една
тоалетна чиния и нищо повече. Също така имало и душ-кабина, като не била видяла
душ. Тоалетна чиния видяла, че била подпряна на едно трупче.
Други доказателства относими към настоящия спор не бяха представени.
Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.
5
В настоящия случай съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът
да е собственик на посочената сума пари в размер на 24 999, 00 лв., представляваща
част от сумата от 53 955, 00 лв. и с която сума са закупени материали, извършени са
СМР и платено на наетите майстори, фактическата власт върху която сума да е
преминала в патримониума на ответника, чрез възлагането на имота от *** след
неговата подялба, следва да се квалифицира по чл. 59, ал.1 ЗЗД.
По отношение възражението на пълномощника на ответника по допустимостта
на иска, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка следва да отбележи, че
след прекратяването на брака е допустимо предявяване на иск с правно основание
чл.59 ЗЗД от единия от бившите съпрузи, срещу другия бивш съпруг за изравняване на
икономически създаденото по време на брака неравенство. Когато ищеца поддържа, че
има дял от придобития по брака недвижим имот или, че приноса му значително
надхвърля приноса на другия съпруг в придобиването на права и вещи, а от там по-
голям дял от общото имущество се касае за специални искове по СК и искът по чл.59
ЗЗД би бил недопустим. Когато обаче единият съпруг претендира само връщане на
онова, което е дал по време на брака и с което другия съпруг се е обогатил, съдът е
длъжен да разгледа спора на основа на неоснователното обогатяване.
Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за изравняване на
неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
субектите. Квалификацията на спорното право по посочения текст произтича от
изложените твърдения, че между ищеца, от една страна и ответника от друга, няма
възникнало валидно правоотношение, което да оправдае имущественото разместване –
единствено в този случай приложим е чл. 59, ал. 1 ЗЗД, защото нормата на чл. 59, ал. 2
ЗЗД урежда основния състав на неоснователното обогатяване като субсидиарен –
когато кредиторът не разполага с друг иск за защита на правата си. Същия е
предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато
той не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. В
конкретния случай ищецът няма друг иск с който да се защити за направените от него
подобрения в имота на ответницата(негова бивша съпруга) по време на брака помежду
им и до фактическата раздяла, с които той твърди, че е обеднял, а тя се е обогатила
неоснователно за негова сметка като правният интерес да се предяви този иск възниква
от момента на прекратяване на брака помежду им с влязло в сила решение.
Основателността на осъдителен иск, при квалификацията на чл.59, ал.1 ЗЗД, се
обуславя от наличието на 3 кумулативни елемента: 1. обедняване на ищеца, 2.
обогатяване на ответника и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването
/причинно-следствена или наличие на общ правопораждащ ги факт/. В тази връзка е
необходимо доказване на увеличението на имуществото на едно лице за сметка
намаляването на имуществото на друго лице, като обедняването и обогатяването се
намират във връзка на конекситет- произтичат от един и същи факт или от обща група
факти, като неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи връщане на онова
с което се е обогатил, единствено до размера на обедняването.
С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да
проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно
предявеното вземане фактически състав, като липсата на кумулативен елемент,
обуславя извод за неоснователност на иска.
С Решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
6
по задължителен начин е разяснено, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена
възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който
се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е
обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до
размера на обедняването.
В конкретния случай за успешното му провеждане е необходимо да бъдат налице
предпоставките на правната норма - трябва да е налице обедняване на ищеца и
обогатяване на ответницата, както и взаимна връзка и обусловеност между тях, т. е.
обогатяването на едното лице-бившата съпруга да е за сметка на бившия съпруг, а това
означава, че обедняването и обогатяването следва да са неразделен резултат на едно и
също действие или събитие. При хипотезата на, ал. 1 неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера
на обедняването, т. е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и
обогатяването( В този смисъл е Решение № 1329 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 2372/94
г., V г. о). В тежест на ищеца е да установи, че е намаляло имуществото му и
стойността на обедняването, че ответницата се е обогатила и размера на обогатяването
и, връзката между обедняването му и обогатяването на ответницата. Конкретно в
доклада си по чл.154 ГПК съдът е посочил на ищеца, че в негова тежест е да докаже
твърдяните с ИМ обстоятелства: че настъпилото обедняване- намаляване на
имуществото му чрез неполучено материално благо- извличане на полезните свойства
на вещ, върху което притежава правото на собственост, обогатяването на ответника,
изразено в придобиване на извършените подобрения в имота, съответно размера на
обедняването и обогатяването и наличие на връзка между обедняването и
обогатяването. В тежест на ответницата е да докаже твърденията си, че основанието за
това имуществено разместване в отношенията между страните.
В тази връзка страните не спорят, че са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен през 2021 г. с решение по гр. дело № *** г. по описа на ***РС по *** на ***,
ищец в настоящото производство. Също така страните не спорят, че по време на брака
са придобили в режим на СИО жилище, апартамент намиращ се в гр. Я., ул. „***“ №
***, на който са извършили основен ремонт.
По възражението на пълномощника на ответника за изтекла погасителна давност
на фактури и фиксални бонове към тях от т.4 до т.36 включително. Съобразно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Съдът счита че предявения иск с правно основание чл.59, ал.1
ЗЗД не е погасен по давност, като възражението на ответната страна в тази насока е
неоснователно. Съобразно т. 7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.
на Пленума на ВС, при общия фактически състав на чл.59 ЗЗД, тъй като липсва
основание, то давностния срок следва да започне да тече от деня на обогатяването на
ответника, а това е момента в който строителните дейности са извършени . Давността
за искове произтичаща от неоснователно обогатяване се определя по общите правила
на чл.110 ЗЗД и е петгодишна, като не е задължително да е отправена покана за да
започне да тече давностния срок. В тази връзка съдът следва да отбележи, е давността
започва да тече от момента на даването, респективно на получаването на разместеното
имуществено благо, с оглед на това, че не може да се иска връщане на нещо, което все
още не е престирано. Тъй като съдът счита за установено по делото, че извършването
на заявените с исковата молба СМР от ищеца са започнали в края на 2017 г. и е
завършило през месец май 2018 г., то от него момент е започнал да тече срока на
погасителната давност и той не е бил изтекъл към момента на предявяването на
7
настоящата искова молба пред съда- 17.02.2023 г. Ето защо предявения иск за
неоснователно обогатяване по посочените фактури и фиксални бонове към тях не е
погасен по давност и същия не може да бъде отхвърлен като неоснователен само на
това основание.
Отделно от това в случая не се спори, като това се установява от събраните
гласни и писмени доказателства, че ищеца и ответницата са били бивши съпрузи, като
посочения по-горе недвижим имот и извършения цялостен ремонт в него са били по
време на брака им, като в тази връзка от страна на ищеца не са представени
доказателства за произход на паричните средства вложени в ремонта. Съгласно
практиката когато подобренията извършени в жилище придобито по време на брака на
съпрузите, съвместния принос на двамата се предполага до доказване на противното.
От събраните писмени доказателства и приетите експертизи безспорно се
установява, че извършените СМР в посочения по-горе недвижим имот са довели до
увеличаване на неговата стойност. В тази връзка от събраните гласни доказателства,
безспорно се установява, че ответницата също има принос в извършените подобрения.
Същата е участвала с труд при почистването на апартамента, при неговото
обзавеждане, като същевременно с това следва да се посочи, че липсват данни, които
да обосновават извод, че ответницата не е полагала грижи в домакинството, че не е
полагала труд във *** където е работила и парите които е получавала като заплата не
са вложени в извършените подобрения, като в тази насока съдът приема, че е налице
съвместен принос на ответницата при извършените в жилището подобрения, довели до
увеличаване стойността на същото. Отделно от това са събрани доказателства, че след
фактическата раздяла на страните ищеца е бил този който е имал ключ за имота.
От заключението на в. лице Б. се установява, че пазарната стойност на
апартамента била в размер на 104 600 лв. без извършените ремонтни дейности, като
след извършения ремонт към м. февруари 2023 г. би била 153 000 лв., като стойността
на претендираните ремонти възлизали на 22 256, 51 лв. От СТЕ с вещи лица ***. М. и
***. Б. се установява, че процесния апартамент в този вид в който бил установен при
извършените огледи, не бил годен за обитаване, като същия се нуждаел от текущ
ремонт по довършителни работи, като възстановяване на електроинсталацията било
основен ремонт. Квалификацията на ремонта по ВиК зависело от констатацията за
налични повреди, когато се пуснела водата по инсталацията. Пазарната стойност без
ДДС към момента на огледа на процесния имот на необходимите ремонтни СМР и
включващи материали и труд по средни пазарни цени, за отстраняване на щетите по
апартамента за електроинсталационни работи, за предварителни, за довършителни
СМР и за водопровод и канализация възлизали на сумата от 11 678, 75 лв.. Пазарната
стойност без ДДС към момента на огледа на процесния апартамент на всички щети
възлизали на обща стойност 7 516, 18 лв.
Отделно от това от приложеното разпределение от 12.04.2023 г. по И.Д. № *** на
*** е видно , че сумата от 178 800 лв. от продажбата на посочения недвижим имот в гр.
Я., ул. „***“ № ***, ап.*** по т.3 от разпределението, получена от продадената на
публична продан ½ ид.ч. от процесния имот собственост на стрените към него момент,
е разпоредено да се изплати на ищеца, като са представени писмени доказателства, че
са му изплатени от *** сумата от 86 601, 12 лв. по банковата му сметка в***.
Ето защо се налага извода, че липсват доказателства, че ответникът се е обогатил
със сумата от 53 995,00 лв., като се предявява честичен иск за сумата от 24 999, 00 лв.,
с която ищеца да е обеднял, като обедняването на ищеца да е в зависимост от
обогатяването на ответника.
8
С оглед на гореизложеното ЯРС намира, че иска по чл.59 ЗЗД, като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответницата направените съдебни разноски за настоящата инстанция.
В настоящия случай се претендира разноски в размер на 10 728, 12 лв. за
настоящата инстанция, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК, като от страна на
пълномощника на ищеца е направено своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В настоящия случай с оглед на това, че иска е предявен
на 17.02.2023 г. приложение за определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение намира Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения изм. и доп. ДВ бр.88/04.11.2022 г. В настоящия случай и
с оглед цената на иска приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1, като платеното адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. за обезпечителното
производство и в размер на 3800 лв. за настоящото производство са над този миниум
който е в размер на 5299, 82 лв. или от по 2649, 91 лв. и възражението за прекомерност
в тази му част се явява основателно.
Отделно от това се претендира сумата от 2 250 лв. представляваща договорен
допълнителен адвокатски хонорар за всяко едно от проведените три последни съдебни
заседания. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 9 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при защита по дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително по 250 лв., като
платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 750 лв. и
възражението за прекомерност в тази му част се явява основателно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 7227,94 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. З. А., ЕГН **********, против Н. С. М., ЕГН
********** иск с правно основание на чл. 59 ЗЗД за сумата от 24 999, 00 лв., частичен
иск от сумата в размер на 53 995,00 лв. с която сума отвеникът неоснователно се е
обогатил за негова сметка от извършените от него подобрения в собственият им имот,
находящ се в в гр. Я., ул. „***“ № ***, ап.***, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. З. А., ЕГН **********, да заплати на Н. С. М., ЕГН **********
сумата от 7227,94 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9