РЕШЕНИЕ
№ 295
гр.
Пловдив, 04, февруари, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на двадесети януари,
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 3598 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател П.С.А. с ЕГН ********** ***, обжалва чрез пълномощника си адв.и. Решение № 1748 от 30.09.2019 г., постановено по АНД
№ 4925/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 3 наказателен състав. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-6207-000384 от 27.06.2019
г. на Началника на РУ Труд при ОД на МВР
Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 50 лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
В
касационната жалба, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника на
жалбоподателя адв.И., се твърди незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното съдебно решение, като се излагат съображения за неправилна
преценка на съда относно липсата на съществено процесуално нарушение при
издаване на акта за установяване на административно нарушение, изразило се
според жалбоподателя в непосочване в акта на регистрационен номер на описаното
там МПС. Прави се искане за отмяна на решението на Районен съд Пловдив.
Ответникът
по касационна жалба РУ Труд при ОД МВР Пловдив, редовно призован, не е изпратил
представител и не е депозирал отговор по жалбата.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Паскалев, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният
съд е направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, извършено от страна на жалбоподателя.
Заключенията на районния съд в тази насока са изведени на базата на коректен
анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, както писмени,
така и гласни.
Неоснователни
са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на съществено по
характера му нарушение на процесуалните правила, което не било отчетено от
страна на районния съд. В тази насока, следва да се има предвид, че такива
възражения са били направени с жалбата пред Районен съд Пловдив, който в
решението си е дал задълбочен и ясен отговор на същите. Касационната
съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния
съд относно това, че наличието или липсата на посочен в акта за установяване на
административно нарушение регистрационен номер на автомобила, управляван от
жалбоподателя, без поставен обезопасителен колан, по
никакъв начин не се отразява върху съставомерността
на нарушението. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221,
ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционния съд. В
допълнение единствено ще се посочи и че с оглед съдържанието на чл.137А, ал.1
от ЗДвП, не регистрационният номер, а категорията на автомобила е от значение
за преценка дали е налице осъществено нарушение. В случая, управляваният от жалбоподателя
автомобил е описан достатъчно подробно като вид, за да може да се направи извод
относно това, че попада сред категориите автомобили, при които за водачите и
пътниците съществува задължение при движение да са поставили обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани. Отделно
от това, регистрационният номер на автомобила фигурира в наказателното
постановление, което е именно актът, с който се очертава предметът на
административното обвинение. Евентуалното посочване на номер на автомобила и в
АУАН, не би довело до промяна в крайния извод относно вида на нарушението и
неговия извършител и по никакъв начин не засяга правото му да разбере кое
негово поведение се санкционира и въз основа на кой закон, още повече, че
нарушителят не оспорва нито факта, че е управлявал автомобила и същият е бил в
движение, нито, че автомобилът е бил оборудван с предпазен колан, нито, че той
не е бил поставил обезопасителния колан при движение.
Затова и допуснатият от актосъставителя пропуск,
който е изправен от наказващия орган, не е съществен.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1748 от 30.09.2019 г., постановено по АНД № 4925/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.