Решение по дело №215/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба от Д. И. Д., [ЕГН], с адрес гр. С., [жк] ет. ... ап. ... срещу изричен отказ на Кмета на Община Сливен за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд имот, обективиран в писмо изх. № 9400-5944(1) от 10.04.2024 г.

В жалбата и уточняваща към същата молба се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на постановения отказ. При изложени в конкретика фактически обстоятелства се иска от съда да постанови отмяна на административния отказ, с претенция за разноски в производството.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Д. П. от АК - С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски по списък.

В открито съдебно заседание ответният административен орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Е. М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание заинтересованата страна „Чочовен Лайнс“ ООД, редовно и своевременно призована, се представлява от надлежно упълномощен адв. Д. Н. от АК – [област], който оспорва жалбата, с молба към съда за нейното отхвърляне. Претендира разноски. В писмени бележки по делото заявява, че жалбоподателят няма право да претендира учредяване право на преминаване, доколкото не притежава собственост върху поземлен имот. Приложеното по делото споразумение не можело да е основание за прилагане разпоредбата на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ. Счита за неправилни констатациите на вещото лице в извършената по делото съдебно-техническа експертиза, доколкото в случая се изследвали възможности за достъп до идеални части от сграда, а не до поземлен имот на друг собственик. Оспорва заключението и в частта относно възможност за преминаване на дружеството, чрез събаряне на навес за леки автомобили. Счита, че изготвените заключения са в нарушение на чл. 192 ал. 4 от ЗУТ, тъй като с правото на преминаване не можело да се влошат условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради.

Настоящият съдебен състав, след запознаване с доводите на страните и преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписана под № 26, дело № 5004/2016 г. в СВп – Сливен настоящият оспорващ Д. и „Чочовен Лайнс“ ООД придобили право на собственост при равни квоти от  ид. части от поземлен имот с идентификатор 14275.610.232 по КК на [населено място], общ. С., ведно с построените в имота сгради с идент. 14275.610.232.1 с площ от 55 кв.м. и 14275.610.232.2 с площ от 601 кв.м. По силата на Решение № 260026/18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 8281/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен сключен между съсобствениците предварителен договор бил обявен за окончателен по отношение на  ид. част от поземления имот и сградата с идент. 14275.610.232.1 с площ от 55 кв.м., като собственик на същите към настоящия момент е „Чочовен Лайнс“ ООД.

На 24.11.2023 г. Д. И. Д. депозирал до кмета на Община Сливен Заявление вх. № 9400-24912 за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужди поземлени имоти, в което заявил, че притежава  ид. част от сграда в ПИ с идент. 14275.610.232 и желае учредяване на право да преминава през този имот, собственост на „Чочовен Лайнс“ ООД. С писмо изх. № 9400-24912 (1) от 13.12.2023 г. Заместник-кмет на Община Сливен уведомил Д., че към момента няма основания искането му да бъде удовлетворено, като в мотивите си съставителят на писмото посочил, че липсват доказателства, че съгласието на собственика на поземления имот е търсено, нито е предложено техническо решение, което да е изследвано за икономическа целесъобразност. Приел още, че съсобствената между Д. и дружеството сграда видимо не съществува в параметрите, с които е придобита от съсобствениците и би следвало да бъде предварително поделена като задължително условие за учредяване право на преминаване.

Заявление с идентично на горното съдържание Д. И. Д. депозирал с вх. № 9400-5944/13.03.2024 г. Към същото приложил искане с подробни съображения и приложени към същото писмени доказателства – споразумение за разпределение ползването на сградата с нотариална заверка на подписите на страните и скица с техническо предложение за осигуряване на достъп до имота. Заявено било, че дружеството е изградило ограда, с което препятствало ползването на частта от сградата, собственост на Д.. Съгласно съдържанието на посоченото споразумение с нотариално заверени подписи на 06.08.2020 г., страните по същото – Д. Д. и „Чочовен Лайнс“ ООД са договорили реалното ползване на съсобствения поземлен имот (до прехвърлянето на  по предварителния договор), като западната част ще се ползва от Д., със същото ползване ще е и съсобствената сграда от 601 кв.м. с идент. 14275.610.232.2.

В отговор на горното заявление и с писмо изх. № 9400-5944(1) от 10.04.2024 г. Кметът на Община Сливен отказал издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд имот, като приел, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ. В мотивите си за отказа ответният орган посочил, че към заявлението липсват документи за постигнато съгласие между Д. и собственика на имота, както и че не е налице техническо решение за осигурявания достъп, „още повече, че сградата с идент. 14275.601.232.2 е в идеална съсобственост“ между двете страни.

Жалбата до настоящата съдебна инстанция е подадена чрез административния орган на 19.04.2024 г. като такава срещу мълчалив отказ, като изричният такъв е представен от ответника като част от административната преписка. При тези данни и съобразяване на разпоредбата на чл. 58 ал. 3 от АПК, след изпращане на препис от писмото до жалбоподателя, с уточняваща по делото молба последният заявява, че обжалва изричния отказ на кмета на общината, обективиран в същото.

По делото е извършена съдебно – техническа експертиза, по оспорване на която и искане на заинтересованата страна е извършена допълнителна такава, приета по доказателствата като неоспорена. Съгласно основното експертно заключение, изготвено след проверка на доказателствата по делото и оглед на място, към момента оспорващият Д. ползва западната част от сградата с идент. 14275.610.232.2, а в поземления имот има изградени нови постройки, които не са отразени в кадастралната карта, едната от които е навес, ползван за паркиране на леки коли. Този навес прегражда възможността за достъп до западната част на сграда с идент. 14275.610.232.2 от изток. Другата постройка е навес за камиони, построен при северната граница на имота, който прегражда възможността за достъп от север по [улица]. Съгласно заключението на вещото лице, единственият достъп до западната част на процесната сграда е от [улица]западно от имота. По повод така описаното в експертизата вещото лице заявява, че този подход от запад е възпрепятстван от изградена ограда с телена мрежа на метални колове. Съобразно установеното от експерта, в ползваната от оспорващия западна част на халето има изградени 5 бр. метални двойни врати с ширина от ос до ос, с височината на халето, през които става обслужване и складиране на съхраняваната в тази част продукция, по повод на което е необходим транспортен достъп на товарни автомобили. По цялата южна имотна граница на ПИ има изградена масивна ограда с бетонови панели, като ширината на ивицата за достъп до ползвана от оспорващия западна част по графични данни възлизала от 6,0 м. до 7,5 м., което определяло и площта на сервитута, който трябва да се определи, за да може Д. да ползва своята част от сградата. Вещото лице е изготвило към заключението си Приложение № 1 – изготвена върху скица от кадастралната карта схема за необходимия сервитут, който е с площ от 234 кв.м., за да се ползва пълноценно имотът – сграда с идент. № 14275.610.232.2. Експертът заключава, че видно от приложената скица с нанесен навес за леки коли, преграждащ достъпа до западната част на сградата с идент. 14275.610.232.2 по КККР на [населено място] и нанесен навес за камиони, преграждащ достъпа до имот с идент. 14275.610.232 от [улица](ПИ 14275.502.581 северно от процесния имот), единствен възможен технически и целесъобразен достъп е от запад през [улица](имот с идент. 14275.610.354). В тази връзка вещото лице уточнява, че за коректно отразяване площта на сервитута е необходимо геодезично заснемане.

Съгласно допълнителното експертно заключение, прието по делото като неоспорено от страните, за ПИ с идент. 14275.610.232 по КК на [населено място] няма действащ ПУП, имотът се намира в бившия Стопански двор на селото, по одобрен през 1994 г. парцеларен план, имотът, съответстващ на този ПИ представлява парцел 3 на Стопански двор – изток с площ от 2 058 кв.м., съществуващата в същия сграда – хале е с предназначение „Гаражи“, описана с предназначението, което е имала при изграждането и ползването й от ТКЗС. Няма действащ ПУП, който да променя предназначението на процесната сграда, която в КК е означена като „Селскостопанска сграда“, т.к. се намира в стопански двор. Вещото лице заключава, че не е възможно определяне на право на преминаване през дворното място само за осигуряване на достъп до най – западната врата на процесната сграда, тъй като предназначението й е за гараж, всички врати са съществуващи, ограничаването на правото на достъп до останалите входни врати на халето, като се осигури достъп само да най – западната врата ще наруши ползването на сградата съобразно нейното предназначение. За определяне правото на преминаване вещото лице препраща към предходното заключение по делото, с позоваване на чл. 192 ал. 4 от ЗУТ. Единствената възможност за влизане в ПИ 14275.610.232 е от запад, тъй като при лицето на имота от север има денивелация от 0.9-1.0 м., а и има построен навес за камиони, поради което, за да има достъп до източната част на процесната сграда и дворното място е необходимо да се демонтира част от изградения напречно на сградата навес за паркиране на автомобили. Съгласно експертното заключение, правото на преминаване на собственика на западната част на сградата с идент. 14275.610.232.2 през имота на „Чочовен Лайнс“ ООД е изобразена графично на скица – приложение към експертизата, чиято защрихована част с площ от 234 кв.м. представлява площта на необходимия сервитут през ПИ 14275.610.232 по КККР на [населено място], за да се ползва пълноценно западната част на процесната сграда. На същото приложение към заключението е графично онагледен и достъпът на дружеството до източната част на дворното място и източната част на процесната сграда. Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло експертните заключения, като изготвени компетентно, безпристрастно и съответни на останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка следва да се отбележи, че допълнителното заключение по никакъв начин не оборва констатациите в първоначалната експертиза, нито въвежда нови фактически данни и съображения.

По доказателствата е приобщена Нотариална покана от 12.09.2024 г., представена от Д. Д. пред нотариус с район на действие СлРС, отправена към „Чочовен Лайнс“ ООД, с която дружеството – адресат е приканено на 17.09.2024 г. да се учреди доброволно сервитут за право на преминаване на Д. И. Д. за обслужване на собствената му  ид. част от сграда с идент. 14275.610.232.2 по КККР на [населено място], с реално ползване на западната част на сградата с ширина 5 бр. метални врати, съгласно подписано споразумение и площ от 234 кв.м., чрез подписване на писмен договор с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 192 от ЗУТ. Съгласно представен Констативен протокол на Нотариус с рег. № ... в Нотариалната камара и район на действие СлРС, нотариалната покана се счита за връчена при спазване на процесуалните правила, посредством оставено на адрес уведомление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства. Въз основа на същата и при извършената на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от това производство, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност за това, определена в нормата на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ, съобразно която, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Актът е постановен в писмена форма, като са изложени мотиви, обусловили отказа на административния орган във формираното властническо волеизявление. Макар валиден, като постановен от компетентен орган, в писмена форма и при изложени мотиви, атакуваният административен отказ се преценява от съдебния състав като постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни норми, при следните доводи:

Разпоредбата на чл. 192 ал. 1 от ЗУТ предвижда, че право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Съгласно ал. 2, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Според ал. 4 на цитираната правна норма, с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1. Цената на правото на преминаване се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите по чл. 192, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ.

За да постанови своя отказ за издаване на заповед по реда на посочената по-горе разпоредба, ответният административен орган е приел, че към подаденото от Д. заявление не са представени документи, доказващи липсата на постигнато съгласие с „Чочовен Лайнс“ ООД като собственик на ПИ с идент. 14275.610.232, както и техническо решение за осигурявания достъп. Така възприетото от Кмета на Община Сливен се опровергава от представените към заявлението документи, сочещи, че между страните – съсобственици на сграда с идент. 14275.610.232.2 е подписано споразумение с нотариална заверка на подписите с определен режим на нейното ползване, което споразумение в тази му част сочи, че Д. Д. ползва западната  част от сградата, а на 02.11.2023 г. от запад по границата на имота от страна на дружеството е изградена ограда, препятстваща достъпа на заявителя до собствената му част от сградата. Това, както и установеното в представеното Постановление от 14.02.2024 г. на РП – Сливен сочат, че между Д. И. Д. и „Чочовен Лайнс“ ООД не е налице съгласие за учредяване право на преминаване през поземления имот. Липсата на такова се потвърждава и в хода на настоящото съдебно производство, посредством представената нотариална покана, отправена и връчена на дружеството, на която последното не се е отзовало за доброволно договорно уреждане ва правото на преминаване. Противно на възприетото в мотивите на постановения отказ, налице е и техническо решение за осигуряване на достъп, като възможно такова е отразено от заявителя Д. в представената пред административния орган скица на поземлен имот № 15-900478/01.10.2020 г. При тези данни, своевременно представени пред компетентния орган, последният е постановил властническо волеизявление, без да извърши изискуемите проверки по заявлението, като съобразно чл. 36 от АПК събере относими доказателства, а в случай на преценка за нередовности в заявлението – и да даде възможност на страната да отстрани същите по реда на чл. 30 от АПК. В този смисъл ответникът е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, постановявайки своя акт при неизяснена фактическа обстановка. Последното обстоятелство се потвърждава от събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, сочещи, че е следвало да се извърши проверка по подаденото искане, да се съберат доказателства, в т.ч. и такива досежно предложения от заявителя възможен достъп до сградата.

В процесния случай се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е собственик на  идеална част от сграда, находяща се в поземлен имот, собственост на заинтересованата страна „Чочовен Лайнс“. Достъпът до тази , определена като западната част на сградата, собствена на Д. е препятстван от дружеството, както от запад от [улица], така и от изток, поради наличието на изградена от дружеството постройка – навес за гариране на леки автомобили. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, към момента оспорващият Д. ползва западната част от сградата с идент. 14275.610.232.2, а в поземления имот има изградени нови постройки, които не са отразени в кадастралната карта, едната от които е навес, ползван за паркиране на леки коли. Този навес, видно и от графичната част на експертизата (Приложение № 1) игнорира възможността за достъп до западната част на сграда с идент. 14275.610.232.2 от изток. Другата постройка е навес за камиони, построен при северната граница на имота, който пък препятства възможността за достъп от север по [улица]. Експертът, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява, заключава, че единственият достъп до западната част на процесната сграда е от [улица]западно от поземления имот, като в момента този подход от запад е възпрепятстван от изградена ограда с телена мрежа на метални колове. Според експертизата, ползваната от Д. западна част на халето е с изградени 5 бр. метални двойни врати с ширина от ос до ос, с височината на халето, през които става обслужване и складиране на съхраняваната в тази част продукция, по повод на което е необходим транспортен достъп на товарни автомобили. По цялата южна имотна граница на ПИ има изградена масивна ограда с бетонови панели, като ширината на ивицата за достъп до ползвана от оспорващия западна част по графични данни възлизала от 6,0 м. до 7,5 м., което определяло и площта на сервитута, който трябва да се определи, за да може Д. да ползва своята част от сградата. Вещото лице заключава, че за да се ползва пълноценно западната част от сградата с идент. 14275.610.232, е необходим сервитут с площ от 234 кв.м. от запад от [улица](имот с идент. 14275.610.354). Видно от експертизата и подкрепено от цитираното графично изображение Приложение № 1, достъп до процесната западна част на сградата, собственост на жалбоподателя Д. от изток не е възможен, доколкото заинтересованата страна „Чочовен Лайнс“ ООД е изградило навес за леки коли, както и навес за камиони, преграждащ достъпа до имот с идент. 14275.610.232 от [улица](ПИ 14275.502.581 северно от процесния имот). Предвид това и съобразно установеното от вещото лице при огледа на място, отразено графично върху скица от КККР, съдът споделя изцяло изразеното в експертизата заключение, че единствен възможен технически и целесъобразен достъп е от запад през [улица]. Тук следва да се отбележи, че категорични данни за това фактическо положение се съдържат и в представената със сходно съдържание скица, придружаваща Заявление вх. № 9400-5944/13.03.2024 г., но същите административният орган не е съобразил, респ. не е извършил дължимата проверка в тази насока.

Съгласно допълнителното експертно заключение, прието по делото като неоспорено от страните, за ПИ с идент. 14275.610.232 по КК на [населено място] няма действащ ПУП, имотът се намира в бившия Стопански двор на селото, по одобрен през 1994 г. парцеларен план, имотът, съответстващ на този ПИ представлява парцел 3 на Стопански двор – изток с площ от 2 058 кв.м., съществуващата в същия сграда – хале е с предназначение „Гаражи“, описана с предназначението, което е имала при изграждането и ползването й от ТКЗС. Няма действащ ПУП, който да променя предназначението на процесната сграда, която в КК е означена като „Селскостопанска сграда“, т.к. се намира в стопански двор. Вещото лице заключава, че не е възможно определяне на право на преминаване през дворното място само за осигуряване на достъп до най – западната врата на процесната сграда, тъй като предназначението й е за гараж, всички врати са съществуващи, ограничаването на правото на достъп до останалите входни врати на халето, като се осигури достъп само да най – западната врата ще наруши ползването на сградата съобразно нейното предназначение. За определяне правото на преминаване вещото лице препраща към предходното заключение по делото, с позоваване на чл. 192 ал. 4 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1. Във връзка с така разпореденото от законодателя разрешение и съобразено с установеното от вещото лице на място фактическо положение, съдът изцяло възприема заключението, че единствената възможност за влизане в ПИ 14275.610.232 е от запад, тъй като при лицето на имота от север има денивелация от 0.9-1.0 м., а и има построен навес за камиони, поради което, за да има достъп от изток до процесната сграда и дворното място е необходимо да се демонтира част от изградения напречно на сградата навес за паркиране на автомобили. Както се отбеляза по-горе, в Приложение № 1 към експертизата вещото лице отразява единственото възможно за реализация право на преминаване на собственика на западната част на сградата с идент. 14275.610.232.2 Д. през имота на „Чочовен Лайнс“ ООД, изобразено графично на скица от КККР, на която са нанесени от експерта и двата навеса, изградени от дружеството и препятстващи достъпа от изток.

Установеното от съдебно – техническата експертиза, в т.ч. и допълнителната такава, в съвкупност и с останалите, събрани по делото доказателства мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че към настоящия момент не е налице достъп на жалбоподателя Д. до собствената му  идеална част от сграда с идент. 14275.610.232.2. Такъв е препятстван от изток поради изграден от „Чочовен Лайнс“ ООД навес за автомобили и от запад с изграждането от страна на същото дружество на ограда. Видно от събраните по делото доказателства, оспорващият Д. Д. е отправил и нотариална покана до „Чочовен Лайнс“ ООД за доброволно уреждане на сервитут за право на преминаване за обслужване на собствената му част от сградата през ПИ с идент. 14275.610.232. В тази връзка отново следва да се отбележи, че липса на постигнато между страните съгласие се установява и от съдържанието на представеното пред административния орган постановление на РП – Сливен.

Следователно, налице са предпоставките за прилагане на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ – липса на достъп до собствената на жалбоподателя западна  част от сграда и липса на съгласие за доброволно учредяване на сервитут, чрез сключен договор за право на преминаване през поземления имот, собственост на „Чочовен Лайнс“ ООД. Това обуславя извода за необоснованост на мотивите за отказ на ответния административен орган, изложени в тази насока в оспореното писмо изх. № 9400-5944(1) от 10.04.2024 г., обективиращо неговото волеизявление. С оглед събраните в настоящото съдебно производство доказателства, съдът намира, че са налице и другите, нормативно изискуеми предпоставки за административно учредяване на право на преминаване. С оглед заключението на съдебно – техническата експертиза, в т.ч. и допълнителната такава, следва да се приеме, че не е налице друго техническо решение, което да е икономически целесъобразно. Обратно на това, според заключението на вещото лице, при наличните, изградени от „Чочовен Лайнс“ ООД два навеса за товарни и леки автомобили, достъп до процесния имот от изток не е възможен. Единственият възможен такъв се явява този от запад на поземления имот от [улица]. В този смисъл необоснован се явява и изложеният мотив за постановяване на отказа от административния орган, а именно, че не е налице техническо решение за осигурявания достъп. Видно от административната преписка, представена в цялост, както се отбеляза по – горе, проверка в тази насока ответникът не е извършил, не е събрал никакви доказателства, като вместо това е постановил отказ при изводи, несъответни на фактите в правния спор.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за прилагане на хипотезата на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ, а именно - учредяване на право на преминаване по административен ред.

Мотивирана от горната съвкупната преценка на доказателствата и анализа на релевантната нормативна уредба, настоящата съдебна инстанция приема за недоказан извода на органа, обусловил постановяване на административен отказ за издаване на заповед по чл. 192 ал. 2 от ЗУТ. Това обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с относимите правни норми и налага неговата отмяна. Преписката, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по Заявление вх. 9400-5944(1) от 13.03.2024 г., при съобразяване с мотивите в настоящото съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона.

 

При горния изход на спора, основателно на основание чл. 143 ал. 1 АПК се явява искането на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Същите са в общ размер на 1 410,00 (хиляда четиристотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса, 1 000,00 (хиляда) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 16.04.2024 г. и 400,00 (четиристотин) лева заплатен депозит за съдебна експертиза. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна – Община Сливен.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д. И. Д. изричен отказ на Кмета на Община Сливен за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд имот, обективиран в писмо изх. № 9400-5944(1) от 10.04.2024 г. по Заявление вх. № 9400-5944/13.03.2024 г.

 

ИЗПРАЩА преписката на административния орган Кмет на Община Сливен за произнасяне по Заявление вх. № 9400-5944/13.03.2024 г., депозирано от Д. И. Д., при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт по тълкуване и прилагане на закона в 14 – дневен срок от влизането му в сила.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Д. И. Д., [ЕГН], с адрес гр. Сливен, [жк] ет. ... ап. ... сумата от 1 410,00 (хиляда четиристотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.