Решение по дело №794/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/.

Образувано по жалба, вх.№ 4356/22.10.2024г. в АСВТ, подадена от името на лечебно заведение за ИМП „ИППМП Дейони- д-р Р.Р.“ ЕООД [населено място], действащо чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед за налагане на санкция № РД-09-1486/02.10.2024г. на директора на Районна здравноосигурителна каса [населено място]. В съдържателно отношение санкцията се изразява в частично „прекратяване на договор“-а с НЗОК.

Оспорващият твърди, че Заповедта е материално незаконосъобразна и е резултат на неправилно тълкуване и прилагане на нормите на ЗЗО, НРД и индивидуалния договор между страните. Оспорва Заповедта и като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че цитираната в Заповедта нормативна уредба не предвижда частично прекратяване на договора с изпълнител на медицинска помощ, когато същият е сключен с ЕООД и медицинската дейност се осъществява от един лекар, какъвто бил случаят, тъй като това означавало на практика цялостно прекратяване на договора и прекратяване на дейността на търговеца, което било в разрез със закона и неговата цел. По тези съображения оспорващият иска от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповедта на директора на РЗОК.

В открито съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява се от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата, пледира за отмяна на Заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на РЗОК Велико Търново, чрез надлежно упълномощения процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Съображенията му са в смисъл че, Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на процедурата за това. ПП смята, че Заповедта съответства и на материалния закон, като при доказано нарушение по чл.59, ал.11, т.1, б“а“ от ЗЗО, на основание чл.59, ал.13 от ЗЗО и чл.462, ал.1, б“а“ от НРД МД за 2023-2025г. правилно е приложена санкцията частично прекратяване на Договора с д-р Р.. Защитата на ответника изтъква, че прекратяване на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушение, не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извършване на медицинска помощ.

Моли съда да отхвърли оспорването. Претендира разноски по представен списък.

Жалбата срещу Заповедта на директора на РЗОК Велико Търново е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на оспорващия на 07.10.2024г./вж. л.7/, а Жалбата е депозирана пред РЗОК на 17.10.2024г. Оспорващият е надлежна страна в процеса, която притежава правен интерес от обжалването. Като адресат на акта, неговите законни интереси са засегнати неблагоприятно от същия. Издаденият индивидуален административен акт/ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно чл.59, ал.13 от ЗЗО.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, по изложените по-долу съображения.

С определение от № 3414/05.11.2024г. е направен предварителен доклад по делото и е разпределена доказателствената тежест между страните. На ответника е указано, на основание чл. 170, ал.3 от АПК, че следва да установи пред съда, че са се осъществили фактическите основания, посочени в оспорената Заповед, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването ѝ, а именно: в какво се изразява установеното нарушение и да представи доказателства, които подкрепят тези констатации.

Делото е основано на писмени доказателства, представени с административната преписка. Приложеният на л.11 от делото А. от 26.06.2024г. е оспорен от ответника, като документ с невярно съдържание. В тази връзка е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, като доказателствената тежест е указана върху жалбоподателя. Поради това ПП на същия направи доказателствени искания за разпит на свидетел и назначаване на съдебна техническа експертиза, които бяха уважени. Резултатът за доказването ще бъде обсъден по-долу.

Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства. Прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това, съдът намери за установено следното по фактите:

1. На 01.09.2023 г. е сключен между Националната здравно осигурителна каса/НЗОК/ и Българския лекарски съюз/БЛС/ Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности за 2023-2025 г./обн. ДВ бр.77 от 2023г./, който е в сила считано от 01.09.2023г.

2. Между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК и оспорващото лечебно заведение, действащо в качеството на индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ – „ДЕЙОНИ- д-р Р.Т. Р.“ ЕООД е сключен индивидуален Договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ - №041074/04.10.2023г. Съгласно чл.61 от същия, Договорът е сключен за срока на действие на НРД за МД. К. Д. има две допълнителни споразумения/вж. л.36 и сл./.

3. Със Заповед №РД 09-1078/30.07.2024г. директорът на РЗОК – Велико Търново, на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО е разпоредил да бъде извършен последващ контрол, чрез тематична проверка/по приложена справка/ на адреса на лечебното заведение за изпълнението на цитирания по-горе индивидуален договор. Същата е връчена на управителя на ЛЗ.

4. Проверката е извършена в периода 31.07.2024г. до 23.08.2024г. и касае отчетената към НЗОК дейност относно ЗОЛ Т. В. М. с [ЕГН]. Проверката е включвала документална такава в интегрираната информационна система/ИИС/ на НЗОК и проверка на място на адреса на лечебното заведение/ЛЗ/.

5. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол № ПМ 181/23.08.2024г., който е връчен на 29.08.2024г. на ЛЗ.

5.1. В протокола са отразени следните констатации:

ЛЗ е отчело А. № 2417800362ВЕ от 26.06.2024г. за извършен от д-р Р. консултативен амбулаторен вторичен преглед на Т. В. М., като е записано, че е издадено МН за хоспитализация. А. не носи подпис на лекар и пациент. Интегрираната ИС на НЗОК е отхвърлила от плащане този А., т.к. датата на дейността е след датата на смъртта на лицето/27.03.2024г./.

5.2. Като доказателства са приложени копие от А. и акт за смъртта на Т. М.. Взети са писмени обяснения от д-р Р. и м.с. М. Л., работеща в практиката. И двамата твърдят, че А. е пуснат като тест, за да се провери програмата , т.к. през м. февруари и март програмата НИСЕТ била блокирала, за което е уведомена РЗОК.

6. На 17.09.2024г. в РЗОК е входиран Доклада на проверяващите за резултатите от проверката със становище за налагане на санкция – „прекратяване на договора“. След датата на смъртта е обективно невъзможно извършването на отчетената МД, поради което е осъществено нарушение по смисъла на чл.462, ал.1, пр. 1 от НРД МД 2023-2025, във вр. с чл.59, ал.11, т.1, б“а“ от ЗЗО, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена.

7. Констатациите от проверката не са оспорени пред РЗОК и със спора не е ангажирана арбитражна комисия.

 

8. Административното производство е приключило със Заповед за налагане на санкции № РД-09-1486/02.10.2024г., с която на основание чл.76, ал.2, във вр. с чл.74, ал.5 от ЗЗО на ИППМП „ДЕЙОНИ – д-р Р.Т. Р.“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена санкция: прекратяване на Договор № 0410074/04.10.2023г. и доп. споразумения към него, частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността - Р. Т. Р. с УИН **********.

8.1.От фактическа страна оспорената Заповед е основана на констатациите на длъжностните лица, извършили проверката за отчитане на медицинска дейност, която не е извършена. От правна страна административният орган е квалифицирал установените факти като нарушение по чл.462, ал.1, пр. 1-во буква „а“ от НРД за МД 2023-2025г., във вр. с чл.59, ал.11, т.1, б“а“ и ал.13 от ЗЗО.

9. В хода на съдебното следствие м.[населено място] е разпитана като свидетел. Същата твърди, че е създала горепосочения А. от 26.06.2024г., за да тества системата НИСЕТ дали ще отграничи, че лицето е починало. Била питала IT специалиста, който им поддържа системата, дали може така да я тества. Нямала е идея да отчита този А., който освен това е за ниска сума и го изтрила. Д. Р. не знаел за този тест до деня на проверката. Уточнява, че в началото на годината от края на м. януари до началото на април през 2024г. не са можели да работят добре с НИСЕТ.

9.1. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля относно това, че А. е издаден като тестови, т.к. е свързан със свекъра на дъщеря й, за който е знаела, че е починал. Както и поради това, че не са положени подписи на лекар и пациент. Но не приема за достоверно обяснението, че го е изтрила, т.к. това противоречи на всички други доказателства – писмените и СТЕ. Показанието за затруднения с НИСЕТ се потвърждава, макар и косвено, от ВЛ за периода от януари до март 2024г.

10. Представеното заключение на ВЛ по приетата съдебна компютърна техническа експертиза съдът кредитира с доверие като обективно и компетентно, дадено под угрозата от наказателна отговорност по чл.291 от НК. Същото не е оспорено от страните, а съдът го прецени във взаимната му връзка с всички доказателства по делото, съгласно чл.202 от ГПК.

10.1. ВЛ е установило, че НИСЕТ е програмен продукт, който може да се ползва от ОПЛ, но не се създава или поддържа от НЗОК, а от ТД „Нисет“' ООД - софтуерна фирма, специализирана в разработване и внедряване на информационни системи за медицинските дейности в доболничната помощ. Демо версия на софтуеъра не е предоставена на експерта, но същият е провел разговор с Г. М. от отдел „Поддръжка“ на НИСЕТ ООД в частта за продукта за ОПЛ , който е потвърдил факта, че в частта за ОПЛ НИСЕТ не е работила за периода от януари до март 2024г.

10.2. По въпрос първи ВЛ посочва, че лекарят, създал А. в софтуеъра може да го изтрие, съответно да анулира записа в НЗИС/Национална здравно информационна система/. Според експерта това действие/изтриване, анулиране на А./ е невъзможно, когато в него има издадени направления за консултация с лекар-специалист или направления за МДД/изследвания/, в случай, че същите са изпълнени. Във връзка с това, по 2 въпрос ВЛ уточнява, че ако А. бъде изтрит той се заличава изцяло от досието на пациента и не може да попадне в отчета към РЗОК.

10.3. По третия въпрос ВЛ констатира, че ПП НИСЕТ позволява да се въвежда преглед на починало лице. При това, за да се отчете този факт е необходимо да се въведе код, предоставен от НАП, който да бъде въведен в данните на практиката в софтуеъра, за да може НИСЕТ да извърши проверката в масивите на НАП. Същата е възможна само при връзка с Интернет.

Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както и приетата СТЕ. В резултат на този анализ, съдът приема за безспорно установено, че оспорващото ЛЗ в качеството си на изпълнител на извънболнична медицинска помощ е отчело към РЗОК медицинска дейност. Видно от Справката от ИС на НЗОК/вж. л.80/, А. е попаднал в отчета за м.06/2024г. Този факт сочи, че създаденият на 26.06.2024г. А. за лицето Т. М. не е могъл да бъде изтрит, т.к. сдържа направление за хоспитализация, което е вече изпълнено, както установява ВЛ. Медицинската дейност, посочена в А. безспорно не е извършена, защото лицето е покойник към този момент. Дали от съвместното съществуването на тези факти се следват правните изводи на ответния АО, че ЛЗ като договорен партньор на НЗОК е нарушило разпоредби на ЗЗО и клаузи на НРД МД 2023-2025г. ще бъде изяснено в следващата част на настоящото Решение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в отношенията между договорни партньори – НЗОК, представлявана от директора на РЗОК В. Търново и ЛЗ – изпълнител на извънболнична първична медицинска помощ/ИППМП/, представлявано от д-р Р.. При това, по повод изпълнението на сключения индивидуален договор на ЛЗ Касата има контролни функции, т.е. надмощно положение. Издавайки процесната Заповед за налагане на санкция, директорът на РЗОК действа като административен орган, в хипотезата на §1, т.1 от ДР на АПК, т.е. упражнява предоставени му със закон властнически правомощия. В случая със ЗЗО и НРД, който според чл.4а от ЗЗО е нормативен АА.

Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим материален закон при издаване на акта е Закона за здравното осигуряване/обн. ДВ бр.70/1998г./ с последващи изменения и допълнения.

Рамката на правоотношенията между страните е зададена основно с Национален рамков договор за медицински дейности за 2023-2025г. Страните по правоотношението са обвързани и от клаузите на индивидуалния Договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и Доп. споразумения към него.

Актът на администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че ЛЗ е отчело по процесния А. медицинска дейност, която не е извършена. Това обстоятелство е прието за нарушение при изпълнението на договора, което е предвидено в чл.462, ал.1, пр. 1-во буква „а“ от НРД за МД 2023-2025г. като основание за прекратяване на ИД по чл.59, ал.11, т.1, б“а“ от ЗЗО.

Нормата на чл. 59, ал.11, т.1, б“а“ от ЗЗО има следното съдържание:

“ (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 48 от 2015 г.) Директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в следните случаи:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2015 г., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2:

а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност;“

Нормата на чл.462, ал.1, пр.1-во б „а“ от НРД МД 2023-2025г. гласи следното:

„(1) Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО:

а/ от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност;

Норми уреждащи прекратяването на договорните правоотношения на тези основания не са посочени в индивидуалния Договор, но ЛЗ е обвързано от действието на ЗЗО и НРД/нормативни актове/, при действието на които е сключен ИД с Касата/вж. чл.30 от НРД/.

При дължимата служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК съдът следва да прецени дали при издаването на административния акт са спазени изискванията за законосъобразност, във вр. с чл.146 от АПК. Дали органът, постановил съответния акт е разполагал с правомощие за това; дали е спазил изискването за писмена форма и реквизити на акта, т.е. мотивиран ли е актът от фактическа и правна страна; спазени ли са процесуалните правила при издаването му; правилно ли е приложен материалния закон; разпоредените с акта последици съобразени ли са с целта на закона.

При тези параметри на проверката съдът установи, че оспорената по делото Заповед № РД-09-1486/02.10.2024 г. /л.20/ е издадена от материално компетентен орган предвид нормата на чл. 59, ал. 11 от ЗЗО, вменяваща на директора на съответната Районна здравноосигурителна каса правомощието да прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ, когато са налице визираните в закона предпоставки. Разпоредбата е възпроизведена и в чл. 462, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. Представени са по делото писмени доказателства, които установяват, че авторът на оспорения АА е титуляр на длъжността „директор РЗОК-ВТ“.

Не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Мотивирана е от фактическа и правна страна. Фактите от значение за случая са изяснени, като конкретно са посочени тези от тях, които са установени и са послужили на административния орган да приложи своето правомощие да прекрати договора с изпълнителя, частично .

Съдът прие, че е спазена процедурата при извършване на проверката, направени са необходимите справки от ИИС на НЗОК, извършена е проверка на място в ЛЗ. Съставени са необходимите документи, които са връчени на д-р Л., като му е предоставена възможност да възрази, от което той не се е възползвал. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения административен акт. Същият е издаден при безспорно изяснена фактическа обстановка и е обоснован с достатъчно доказателства, като е гарантирано правото на защита на ЛЗ.

Независимо от изложеното, настоящият състав на съда намира оспорения ИАА за материално незаконосъобразен, поради следното:

Разпоредбите на чл.59, ал.11 от ЗЗО и чл.462, ал.1 от НРД МД 2023-2025г., в общи линии, имат за цел да санкционират изпълнителите на медицински дейности, които претендират от НЗОК да им бъдат заплатени неизвършени медицински дейности. Т. поведение е определено като нарушение на закона и НРД, както и неточно изпълнение по ИД с Касата, т.к. представлява злоупотреба с публичен финансов ресурс и нарушава правата на ЗОЛ. Поради тази висока обществена опасност на нарушението и неговата честа проява, законодателят е определил сериозна санкция - прекратяване на ИД с ЛЗ, частично или напълно при повторно такова нарушение. Директорът на РЗОК като АО, който следва да наложи санкцията действа при обвързана компетентност и няма право на преценка относно вида или тежестта й. Наложената в случая санкция обаче, е незаконосъобразна, т.к. е наложена за деяние, което не съставлява нарушение от посочения вид, а случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, предвид следното:

Установи се по делото, че м.[населено място] е познавала Т. М. и е знаела за неговата смърт, когато е съставила А. от 26.06.2024г. Това обстоятелство, както и липсата на подписи на лекар и пациент в А. , а и останалите записи от прегледа през м.02/2024г. потвърждават изявлението й, че това е било опит да се тества ПП НИСЕТ дали отграничава починалите ЗОЛ и неосигурените. Според ВЛ, ПП НИСЕТ за ОПЛ позволява да се състави А. за починало лице. Установяването, че лицето е починало се извършва чрез справка в масивите на НАП със специално предоставен код, въведен в ПП, което няма данни дали е сторено. Но във всеки случай „теста“ на м.[населено място] е неподходящ за целта.

По причини изяснени от ВЛ/вж. т. 10.2 по-горе/, Л. не е могла да изтрие този А. и той е попаднал в отчета към Касата за м.06/2024г. Очевидно е, че в този си вид А. от 26.06.2024г. не е бил умишлено заявен пред РЗОК за плащане. Съдът намира, че в този си вид А. не може да представлява дори привидност за извършена медицинска дейност. Служител от НИСЕТ ООД е потвърдил пред ВЛ, че ПП за ОПЛ не е работил през м.януари-март 2024г. Тогава са се случили и прегледа от м. февруари и смъртта на лицето през м. март. А. от м.6 съдържа направление за хоспитализация, която е изпълнена през м.02/24г., поради което не е могъл да бъде изтрит. Макар проверяващите да са били наясно, че д-р Р. е уведомил РЗОК за проблемите с НИСЕТ, те са приели, че програмата е работила без проблем, защото са отчетени в същия ден други МД от същата практика. Действително програмата е работила, но очевидно м.[населено място] и д-р Р. не са знаели, че А. не е изтрит и автоматично ще влезе в отчета към Касата.

Съдът с оглед ЕЗ по СТЕ и свидетелските показания намира, че техническите затруднения за работа с програмен продукт на НИСЕТ за ОПЛ са доказани, както впрочем и липсата на умения за работа с този продукт в практиката на д-р Р.. Тази смесица от незнание/неумение и „ентусиазъм“ при работа с НИСЕТ са породили обстоятелства, които създават привидност, че е осъществен фактическия състав на нарушение по чл.462, ал.1 от НРД. Макар от формална страна това да е така, съдът намира, че неправилната интерпретация на фактите е довела до налагане на санкция за деяние, което не е виновно извършено. Става въпрос за „случайно деяние“, което по смисъла на чл.15 от НК. Нормата предвижда, че за случайно деяние говорим, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Поради това чл.15 от НК ни казва, че случайното деяние не е виновно извършено.

Медицинската сестра М. Л. при проведения „тест“ не е знаела за принципа на работа на ПП НИСЕТ за ОПЛ, нито за защитата на А. с изпълнени дейности, нито за начина за проверка на неосигурени и покойни лица. Но не е била и длъжна да знае това. Дори да допуснем, че като е работила с ПП е била длъжна да знае това, то с оглед личното си неумение м.с. не е могла да предвиди, че А. ще влезе в отчета, т.к. е мислела, че го е изтрила. С това не е нарушила общоприетите правила за извършване на медицинска дейност и отчитането й към НЗОК, нито специфичните такива по НРД. Поради това според АСВТ е налице хипотезата на случайно деяние. В този ред на мисли в случая съдът приема от правна страна, че поради липса на съставомерност на деянието от субективната страна същото не може да бъде прието за нарушение/вж. по аналогия чл.9 от НК/ и не подлежи на санкция. Като е наложил такава ответният АО е приложил неправилно материалния закон, а постановеният правен резултата не кореспондира с целта на закона – да се носи отговорност за виновно извършени нарушения.

В заключение съдът прие, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен по материя, място и време административен орган. Спазена е изискуемата писмена форма, като са изложени адекватни мотиви, обосновани с приложените в административна преписка доказателства, разкриващи действителните фактически и правни основания за издаването ѝ. В производството по постановяването на същата не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила. Изяснени са действителните факти от значение за случая. Спрямо тях обаче, неправилно е приложен материалния закон. Макар безспорно да е установено, че изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ е отчел дейност, която не е извършена, т.к. процесният А. е посочен в отчета за м.06/2024г., а лицето е починало преди това, съдът намери, че не е извършено нарушение по изпълнение на индивидуалния договор с НЗОК, а се касае за случайно деяние, резултат на техническа неграмотност и неблагоприятно стечение на обстоятелства, обсъдени по-горе в настоящото. Поради това макар обективно да е налице противоправен резултат – отчетена е дейност, която не е извършена, деянието не е виновно извършено. Поради това не може да бъде и наказуемо. Налице е основание за освобождаване от отговорност на дееца. Щом противоправният резултат е следствие от случайно деяние, то тези факти не могат да поставят в действие правомощието на директорът на РЗОК да санкционира ЛЗ като прекрати частично Договора му с Касата.

При така установените факти по изложените мотиви съдът намери оспорването за доказано и поради това основателно. Оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход на делото, по искане от оспорващата страна, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да ѝ бъдат присъдени разноски по делото. Доказателства за сторени такива има съответно: заплатена държавна такса в размер на 50/петдесет/ лева и депозит за СТЕ в размер на 500,00лв. или общо 550лв./петстотин и петдесет лева.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предл. 2-ро от АПК, VII-ми адм. състав на АСВТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по жалба на изпълнител на извънболнична медицинска помощ, регистриран по ТЗ с фирма „ИППМП Дейони- д-р Р.Т. Р.“ ЕООД [населено място], с ЕИК *********, Заповед за налагане на санкция № РД-09-1486/02.10.2024г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, с която е прекратен Договор № 041074/04.10.2023г. и ДС към него, частично, по отношение на лекаря Р. Т. Р..

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса Велико Търново да заплати на„ИППМП Дейони- д-р Р.Т. Р.“ ЕООД [населено място], с ЕИК ********* представлявана от д-р Р. Т. Р. разноски за производството в размер на 550,00лв./петстотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като касационната жалба се подава чрез АСВТ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.