№ 2108
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2016 от 05.02.2024 г. по гр.д. № 72323/2021 г. Софийски
районен съд, 66 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал 1 ГПК, че
„НЕТЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на „ПОЖАРНИ СИСТЕМИ“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 92 ЗЗД сумата 351.39 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 11.01.2021 г. - 21.06.2021 г.,
дължима на основание чл. 11.1, б. „с“ от договор № С10016/20.08.2020 г.,
ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение от 14.07.2021 г. по ч.гр.д. №
36870/2021 г. на СРС, 66 състав, като отхвърлил иска за разликата над 351.39
лв. до пълния му предявен размер от 1 274.66 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 287.82 лв. - разноски в
исковото производство, и сумата 90.29 лв. - разноски в заповедното
производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „НЕТЕРА“
ЕООД, уточнена с молба от 12.07.2024 г., съгласно която решението се
обжалва изцяло с оплакване за недопустимост - постановено по спор,
1
неподведомствен на съда предвид наличието на арбитражна клауза в чл. 43.5
от Общите условия на договора. Въззивникът поддържа, че влязлото в сила
определение по ч.гр.д. № 11303/2022 г. на СГС, с което е отменено
определението на районния съд за прекратяване на производството по делото
на основание чл. 15 ГПК, било неправилно. Позовава се на друго определение
на СГС по ч.гр.д. № 6949/2023 г., което касаело идентично производство и с
което било прието, че искът по реда на чл. 422 ГПК е неподведомствен на
държавния съд при наличие на арбитражна клауза в договора. Моли съда да
обезсили изцяло атакуваното решение и да прекрати производството по
делото.
Въззиваемата страна „ПОЖАРНИ СИСТЕМИ“ ЕООД с отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
решение, като се позовава на съдебна практика. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано
от въззивника адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Доколкото се твърди недопустимост, налице е правен интерес за
въззивника да обжалва решението в цялост.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон - т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 1 274.66 лв., представляваща
неустойка за забава за периода от 11.01.2021 г. - 21.06.2021 г., дължима на
основание чл. 11.1, б. „с“ от договор № С10016/20.08.2020 г. вр. чл. 34 от
Общи условия за доставка и сервиз на техническо оборудване на „Нетера“
ЕООД. Претендирана е и законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК на 24.06.2021 г. до окончателното плащане. За вземането е издадена
заповед за изпълнение от 14.07.2021 г. по ч.гр.д. № 36870/2021 г. на СРС, 66
2
състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
длъжника. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД е предявен в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
Атакуваното решение е валидно. Настоящият въззивен състав го намира
и за допустимо, а единственият довод в жалбата – за неоснователен.
Цитираното в жалбата определение по ч.гр.д. № 11303/2022 г. на СГС не
е задължително за настоящия равен по степен съд, но следва да се възприеме
взетото с него становище по спорния и пред настоящата инстанция въпрос.
Въпреки някои противоречия в практиката, в преобладаващата практика на
ВКС, вкл. в по-новата такава се приема, че предявяването на иска по чл. 422
ГПК е процесуално действие, съставляващо част от проведено заповедно
производство, като материалноправните и процесуалноправни последици от
предявяване на иска настъпват от подаване на заявлението, с оглед което този
иск следва да бъде разгледан единствено от компетентния държавен съд, но не
и от арбитраж. Този извод следва и от обстоятелството, че субсидиарното
прилагане на ГПК по неуредени в ЗМТА въпроси е изрично изключено (арг.
чл. 24 ЗМТА), а приложимият съдопроизводствен ред по отношение на
започналото заповедно производство - ГПК, не е предвидил арбитражен ред за
приключването му. Поради това и отводът за неподведомственост на спор по
иск с правно основание чл. 422 ГПК поради уговорена арбитражна клауза е
неоснователен – в този смисъл определение № 585 от 21.07.2011 г. по ч. т. д.
№ 457/2011 г., І ТО на ВКС, определение № 365 от 18.06.2019 г. по т. д. №
38/2019 г., ІІ ТО на ВКС, определение № 802 от 19.11.2013 г. по ч. т. д. №
3240/2013 г., І ТО на ВКС, определение № 299 от 25.04.2023 г. по ч. т. д. №
273/2023 г., ІІ ТО на ВКС, като последното касае спор относно
подведомствеността на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК след издадена заповед по чл.
410 ГПК, както е и в случая.
Поради това настоящият въззивен състав намира, че спорът по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД е подведомствен на
държавния съд, а атакуваното решение е допустимо.
Както беше посочено по-горе, съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, при проверката на
правилността на решението въззивният съд е ограничен до посоченото в
жалбата – чл. 269, изр. второ ГПК, освен за допуснато нарушение на
3
императивни материалноправни норми, каквото в случая не се установява. В
жалбата не са релевирани никакви конкретни оплаквания за неправилност на
решението, и предвид извода, че същото е валидно и допустимо, а при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма
правомощието да провери правилността на решението, а следва да го
потвърди.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2016 от 05.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 72323/2021 г. на Софийски районен съд, 66 състав.
ОСЪЖДА „НЕТЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Витошки камбани“ № 9, Камбаните Грийн офиси,
ет. 3, да заплати на „ПОЖАРНИ СИСТЕМИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 166А, ет. 3, ап.
7, на основание чл. 78 ГПК сумата 400 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4