№ ……….
гр. Варна, 11.11.2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение,
тридесети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3965 по описа за 2020 г. на ВРС,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от В.и к." ООД ***, ЕИК
********* представлявано от Валентин Вълканов-Управител срещу М.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:
чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за
признаване за установено, че М.Е.Т., ЕГН **********, в качеството си на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с клиентски номер
1541236, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Карамфил“ бл. 14, вх. Б, ап.42
дължи на „В.и к.“ ООД, сумата от 306,38 лв. (триста и шест и лева и тридесет и
осем ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги
за периода от 04.04.2017г. до 05.11.2019г., ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 25.11.2019г. до окончателното
плащане, и
с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че признаване за установено, че М.Е.Т., ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
клиентски номер 1541236, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Карамфил“ бл.
14, вх. Б, ап.42, дължи на „В.и к.“ ООД, сумата от 31,36 лв. (тридесет и един
лева и тридесет и шест ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на
главницата от 306,38 лв. за периода от 03.06.2017 г. до 21.11.2019г.,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по №
8889/26.11.2019 г., по ч.гр.д. № 19320/2019г. по описа на ВРС.
Претендират
се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д.№19320/2019 г. на ВРС.
С
писмена молба вх. №280301/10.11.2020 г. ищецът е заявил, че извършва оттегляне
на така предявените искове на осн. чл. 232 от ГПК.
Съдът намира постъпилата молба за допустима и изхождаща от правно
легитимирано лице, поради което, на осн. чл. 232 от ГПК, съдът следва да
прекрати производството по делото.
Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС последиците
при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на
предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415,
ал.1 ГПК, т.е. издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18068/2017 г. на
ВРС подлежи на обезсилвана на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК, като съгласно същото
тълкувателно решение компетентен да обезсили заповедта е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Предвид
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 3965/2020 по описа на ВРС,
30 състав за 2020 г, на осн. чл. 232 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение на парично задължение по № 8889/26.11.2019 г., по ч.гр.д.
№ 19320/2019г. по описа на ВРС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: