РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Монтана, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20251600500032 по описа за 2025 година
Производството по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на хххх подадена
чрез пълномощник адвокат И. М. против решението на РС Лом № 344/21.10.2024г.,
постановено по гр. дело № 2344/2023г. по описа му, с което съдът е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателя срещу хххх обективно
съединени осъдителни искове за заплащане сумата 20 000 лева главница по договора за заем,
ведно със законна лихва, както и за заплащане сумата 8899.98 лева обезщетение за забавено
изпълнение.
Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано, поради превратно и
тенденциозно тълкуване и оценка на събраните доказателства. Изложени са доводи, че от
събраните в хода на делото доказателства се установява наличието на сключен неформален
договор за заем с предаване заемната сума в държане на заемателя, а при липса на
доказателства за падеж, съдът е следвало да приеме исковата молба за покана. Позовава се на
разпоредбата на чл. 292,ал.1 във връзка с чл. 301 ТЗ относно действията на представляващия
ответното дружество. В подкрепа на твърдението за сключен договор за заем в жалбата е
направен анализ на събраните в хода на делото доказателства, като се твърди, че в
нарушение на процесуалните правила съдът е взел предвид обясненията на трето на спора
лице без същото да е разпитано като свидетел. Твърди се и процесуално нарушение с отказа
на съда да приеме представени във връзка със заключението на приетата експертиза писмени
1
доказателства, относими към установеното от експертизата неправилно осчетоводяване на
сумата по заема. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове , ведно със законните последици. Претендира разноски.
Въззиваемата страна хххх чрез пълномощник адвокат Н. В. с подаден в срок писмен
отговор заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Във въззивното производство по искане на жалбоподателя и при предпоставките на
чл. 266,ал.3 ГПК са приети писмени доказателства - договор за възстановяване на суми от
15.09.2023г. , анекс към същия и платежно нареждане.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.
259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, съобразно правния интерес от обжалване и
е допустима за разглеждане .
Предмет на въззивна проверка е изцяло постановеното от РС Лом решение №
344/21.10.2024г. , с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от
жалбоподателяхххххсрещу хххх обективно съединени осъдителни искове за заплащане
сумата 20 000 лева главница по договора за заем, ведно със законна лихва, както и за
заплащане сумата 8899.98 лева обезщетение за забавено изпълнение.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 240 и сл. във връзка с чл. 79,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1
от ЗЗД.
За да отхвърли исковете съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не е
установено при условията на главно и пълно доказване от ищеца наличието на
облигационна връзка между страните с основание сключен на 18.09.2019г. договор за заем
при липса на доказателства за поето от ответника задължение за връщане на сумата 20 000
лева.
Постановеното от първостепенният съд решение е правилно, като съдът е обсъдил в
тяхната взаимна връзка и логическо единство събраните по делото доказателства и при
спазване процесуалните правила правилно е установил фактическата обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводите , съдържащи се в мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведени от жалбоподателя във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:
С исковата молба, подадена на 07.12.2023г., ищецът е навел твърдения, че на
18.09.2019г. в изпълнение на неформален договор за краткосрочен заем е превел на
ответника по банковата му сметка сумата 20 000 лева, като страните са постигнали съгласие
за връщането й в срок до 01.10.2019г.. Поддържал е , че сумата от 20 000 лева не е върната
към датата на исковата молба, въпреки многократните разговори между страните за това.
2
Ответното дружество е оспорило исковете с твърдения,че между страните не е
сключван посочения в исковата молба договор за заем, като в периода 2010 – 2019г. ищецът
е бил в договорни отношения с Рали Рангелов в качеството му на земеделски производител ,
като двете дружества , страни по делото са имали и договорни отношения по договори за
продажба на стоки, като към настоящия момент отношенията между представляващите
дружествата управители и собственици на капитал им са влошени и между тях се водят
съдебни дела.
От фактическа страна по делото е установено, че на 18.09.2019г. Д А в качеството си
на управител нахххх е превела по банкова сметка на хххх с управител хххххсумата 20 000
лева с посочено в банковото бордеро, приложено по делото, основание –личен заем.
Установено е също така, че сумата от 20 000 лева не е осчетоводена в счетоводствата на
двете дружества като заем, не е декларирана от страните по реда на ЗКПО в годишната
данъчната декларация за 2019г. като заем, както и че до 2023г., когато по отношение
дружеството хххххе започнала проверка от НАП едноличният собственик на капитала и
негов управител хххх не е търсила от ответното дружество връщане на сумата 20 000 лева.
Няма доказателства по делото кога сумата от 20 000 лева е постъпила по сметката на Нира
Агро предвид наредения превод и разпоредбата на чл.75,ал.3 ЗЗД и чл. 305 ТЗ, според които
плащане на парична сума по банков път се счита извършено със заверяване сметката на
кредитора . Вещото лице в с.з на 19.06.2023г. сочи, че процесната сума от 20 000 лева е
влязла в банковата сметка на ответника , но извод за това е направен единствено въз основа
на счетоводните записвания при ответното дружество, където сумата от 20 000 лева е
осчетоводена със счетоводна операция № 655/30.09.2019г. с основание вноска по приходен
касов ордер № 40/18.09.2019г. , т.е като вноска на каса. Несъмнено е установено по делото с
оглед заключението на вещото лице по приетата без оспорване съдебно-счетоводна
експертиза, че извършеното осчетоводяване на сумата 20 000 лева в ответното дружество е
неправилно с оглед изискванията на Закона за счетоводството, но това обстоятелство и
данните за възстановена на Стена ЕООД сума от водилата счетоводството му фирма В К
ЕООД във връзка с ревизията на НАП, предвид приложения договор от 15.09.2023г. и
ревизионния акт, не установяват , че х чрез управителххя си Р хххе поела задължение къмх
да върне кхххато заем получената сума от 20 000 лева. Безспорно е, че страните по делото са
търговски дружества, а посоченото в банковия документ от 18.09.2019г. основание „личен
заем“ е относимо към физически лица.
Безспорно е също така, че през 2019г. между двете дружества са съществували
търговски отношения по повод договори за продажба на торове, семена и препарати с
продавач Нира Агро и купувач Стена , по които Стена е извършвала плащане на суми по
фактури. Безспорно е също тала, че управителят на х като ЗП е възлагал на Стхххена ЕООД
да извършва от негово име действия свързани с дейността му като земеделски производител
по сключен 2010г. договор за услуга, актуален и към 2019г., видно от сключения на
03.01.2019г. анекс към договора за услуга и даденото от Рали Рангелов в тази връзка на
ххххх пълномощно от 04.01.2019г..
3
По делото като свидетел е разпитана хдъщеря на Дора Айгърова и в
трудовххххоправни отношения от 2021г. със х, която предххи това е работила към хато
земеделскиххх производител. Предвид близката си родствена връзка схххх и отношенията
си със х, то е налихххце заинтересованост на свидетелката от изхода на спора и
достоверността на показанията й съгласно чл. 172 ГПК следва да се прецени с оглед на
всички събрани по делото доказателства и със засилена критичност. Съдът приема за
обективно показанията й относно това, че Стена ЕООД и Рали Рангелов са се помещавали в
един офис, между х и хихххмало тъхххрговски отношение по договори за продажба на
торове, препарати и семена, както и че за процесния заем се разбрало едва след проверка на
НАП, тъй като по отношение на тези факти по делото са налице и други доказателства –
данни за проверката от НАП и заключението на СЧЕ. Показанията й относно това, че често
се случвало х да иска заемиххх от хххх, като всички са връщани, а само процесния заем не е
върнат, както и че процесния заем е искан от Р Р за да плати фактура за препарат на друга
фирма не се подкрепят от останалите по делото доказателства, поради което и съдът ги
приема за необективни и не ги кредитора. Липсват доказателства за твърдените над 10
заемни правоотношения между страните по делото, както и за сключвани от хххх договори,
по които е закупувал препарати от други фирми. В показанията си свидетелката сочи, че си
спомня конкретно само процесния заем, тъй като за него се води делото, а за останалите
такива няма ясени спомени , което е още едно обстоятелство, изключващо обективността на
показанията й. От друга страна са налице и доказателства по делото за влошени отношения
между свидетелката и Рали Рангелов по повод водени от него срещу нея дела във връзка с
дейността му като земеделски производител.
При така установената фактическа обстановка, то липсват каквито и да било
доказателства ответното дружество да е поемало задължение към Стена ЕООД да върне
сумата 20 000 лева като предоставен му заем. Вярно е поддържаното във въззивната жалба,
че договорът за заем е реален и за валидността му законът не изисква спазване на специална
форма. Но следва да се отбележи също така, че този договор е двустранен и следва да е
налице съгласие на двете страни за сключването му / чл. 8 ЗЗД/ - съвпадение на двете
насрещни волеизявления – на ищеца да предостави определена сума в заем и на ответника –
да поеме задължение да върне тази сума като заем. Съгласно чл. 240 ЗЗД , приложим и към
договора за заем , сключен между търговци при липса на специална уредба в ТЗ , с договора
за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава
за върне заетата сума. Доказателства, че хххх чрез управителя си Рх Рх изразила воля за
връщане сумата 20 000 лева по делото липсват. В случая чл. 292,ал.1 ТЗ не намира
приложение, доколкото разпоредбата има предвид трайни търговски отношения , каквито
между страните с предмет заемни правоотношения по делото не се установяват. Трайните
им търговски отношения са били по сключвани договори за продажба на препарати ,торове,
семена и други, свързани с основания им предмет на търговска дейност, посочен и по
партидите им в ТР. Не е приложима и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като по делото няма
доказателства преди подаване исковата молба ххххкато управител на хххх да е знаел, че по
банковата сметка на дружеството е получен превод от 20 000 лева с основание личен заем,
4
доколкото счетоводна тази сума не е отразена във водените книги като заем.
Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, че по иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че
произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството ,че е предадена въз основа
на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго
основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и пр.“ В този смисъл решение №192/07.11.2014 г. по гр.д.
№2519/2014 г. на ВКС, III г.о. , решение №524/28.12.2011 год. по гр.д. №167/2011 год., на
ВКС, ІV г.о., решение №52/22.5.2009 г. по гр.д.№695/2008 г. на ВКС, I т.о., решение
№390/20.5.2010 г. по гр.д.№134/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение №837/13.12.2010 г. по гр.д.
№1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др.
По аналогичен на настоящия казус е постановено и Решение № 180/26.11.2019г. по
гр.дело № 4345/2018г. на ВКС, IV г.о. , в което е прието, че установяването на банков превод
на процесната сума по сметка на ответницата и отбелязването в превода, че сумата се дава в
заем на същата, погасяването от нейна страна на банков кредит на собствената й фирма не
установяват по несъмнен начин установено между страните заемно правоотношение, тъй
като липсват каквито и да е доказателства, които да установяват поемане от страна на
ответницата по исковата молба задължение да върне на ищеца получената от него сума, за да
се направи категоричен извод, че сумата е преведена на нея като заем.
Предвид гореизложеното по делото е установено, че на 18.09.2019г. ищецът е превел
по сметка на ответника сумата 20 000 лева с посочено в банковия документ основание
„личен заем“, но липсват каквито и да било доказателства, които да установяват поемане от
страна на ответника задължение за връщане на ищеца получената сума от 20 000 лева,
поради което и не е налице пълно и главно доказване от страна на ищеца на изложените в
исковата молба твърдения за наличие на сключен между страните договор за заем.
Предвид гореизложеното, като е отхвърлил изцяло предявените искове ЛРС е
приложил правилно материалния закон, в съответствие с процесуалните правила, поради
което и решението му е законосъобразно и следва да се потвърди.
Въззиваемата страна чрез пълномощника си с подадения в срок писмен отговор на
въззивната жалба е поискала присъждане на разноските, направени пред настоящата
инстанция.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 ГПК й се следват разноски, но
до приключване устните състезания по спора пред настоящата инстанция доказателства за
направени такива не са представени. Липсва приложен в кориците на делото сключен
между адвокат В. и хххх договор за правна защита и съдействие с договорено адв.
възнаграждение и начин на плащане, поради което и при липса на доказателства за реално
направени от въззиваемата страна разноски , такива не следва да се присъждат.
5
С приложените по делото писмени бележки, представени в даден от съда срок по чл.
149,ал.3 ГПК са представени списък по чл. 80 ГПК и фактура за плащане на адв.
възнаграждение, които обаче съдът няма основания да съобрази. Валидно страните могат да
представят доказателства до приключване устните състезания по спора в съответната
инстанция. В мотивите към т. 11 на ТР 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6 от 2012г. на
ОСГТК на ВКС изрично се предвижда, че събирането на доказателствата в исковия процес
приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното
дирене и дава ход по същество на спора, след която фаза с писмена зашита, представена по
реда на чл. 149,ал.3 ГПК в даден от съда срок те не могат да въвеждат нови искания, нито да
ангажират нови доказателства и не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания
за присъждане на разноски, съответно за техния размер.
Настоящето решение е по искове между търговци за парични вземания с цена 20 000
лева и 8899.98 лева, поради което и на основание чл. 280,ал.3,т.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 344/21.10.2024г. на Районен съд Лом , постановено по
гр. дело № 2344/2023г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6