Мотиви към
решение № 40 от 05.02.2020 г. по анд № 01710/2019
г. по описа на Районен съд П.:
Районна прокуратура П. е
внесла за разглеждане досъдебно производство № 747/2018 г. по описа на Първо РУ
при ОД на МВР-П., с предложение за освобождаване от наказателна отговоронст с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а от НК на:
1. обвиняемата А.Е.П. за
престъпление по чл. 308, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата в периода
от 01.04.2018 г. до 29.05.2018 г. в гр.П. съставила неистински официален
документ (Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 25/02.12.1996 г., издаден на името
на С.С. З., ЕГН **********, в който положила подпис
за „Гл.счетоводител”) с цел да бъде използван пред ТП на НОИ-гр.П. за
удостоверяване на осигурителен стаж на лицето С.С. З.
(С.С.Д.);
2. обвиняемият С.С.Д. за престъпление по чл. 316, вр.
чл. 308, ал.1 от НК, за това, че на
29.05.2018 г. в гр.П., съзнателно се
е ползвал пред Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – гр.П. от неистински официални
документи – Удостоверение образец УП-2 с изх.№
25/02.12.1996 г., Удостоверение образец
УП-3 с изх.№ 24/02.12.1996 г. и Трудова
книжка (продължение) №
071/25.07.1981 г., издадени на
негово име, на които е придаден
вид, че са
издадени от „Токоми” ООД, с ЕИК ****, като от него за
самото съставяне на документите не може да
се търси наказателна отговорност.
Прокурорът поддържа
повдигнатите обвинения на А.П. и С.Д. и направеното предложение лицата да бъдат
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл. 78а от НК, доколкото са налице
предпоставките за прилагането на този институт. Предлага размерът
на административното наказание глоба да
бъде определен в минимума, който е предвиден в закона.
Обвиняемата А.Е.П. – редовно призована, не се явява и не взема становище в
хода на съдебното производство.
Защитникът на П. – адв. Г.М. от ПАК, предлага съдът да
постанови съдебен акт, с който да я признае за невиновна по предявеното й обвинение, тъй
като същото не е доказано по несъмнен начин. В условията на евентуалност
предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание глоба при условията на чл. 78а от НК в
минималния законоустановен размер.
Обвиняемият С.С.Д. в хода на съдебното следствие дава обяснения. Признава се
за виновен по предявеното му обвинение и изразява съжаление за извършеното.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемата
А.Е.П. е родена на *** ***. Има средно
образование. Работи като деловодител в „*****” ЕООД. Не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК.
Обвиняемият
С.С.Д. е роден на *** ***. Има средно образование и е
безработен. Не е осъждан, предвид факта, че на 18.04.2003 г. образуваното срещу
него, за изпълнение на наложеното му наказание глоба с присъда № 928 от
31.08.2001 г. по нохд № 927/2000 г. на Районен
съд Петрич, изпълнително дело № 244/2002
г. в Национална агенция по приходите, правоприемник на Агенцията за държавни
вземания е била платена. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
На
08.03.2012 г. обвиняемият С. С.Д. подал заявление до Директора на ТП НОИ, гр. П.,
което било входирано с вх. № МП-5062, с искане да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В същото описал
приложените от него необходими документи, вкл. трудова книжка № 071
(продължение) и два броя Удостоверение обр. УП-3 №№
4774/24.11.2011 г. и 2637/01.12-2011 г.
С разпореждане № 540716 от 28.03.2017 г. административният орган отказал да отпусне исканата пенсия, поради
несъбран изискуемия се сбор от точки от осигулителен
стаж и възраст.
През
2018 г. обвиняемият С.Д. нямал постоянна работа, не получавал други доходи и
бил във влошено здравословно състояние, поради което решил да потърси начин да
се снабди с необходимите документи, за да се пенсионира. Срещнал се със
свидетеля П.Т.А., с който се познавал добре. Двамата поддържали приятелски
отношения, тъй като работели заедно в Гърция. Обвиняемият Д. споделил на П.А.,
че не може да се пенсионира, тъй като има проблем с документите за
пенсионирането. Свидетелят А. му предложил да го свърже с обвиняемата А.П.,
която познавал и която била споделила с него, че работи в счетоводна къща и се
занимава с изготвяне на документи за пенсиониране. Д. приел, а П. се съгласила
да му помогне, като получила предоставената й от обвиняемия трудова книжка №
071/25.07.1981 г. (продължение), издадена на
негово име.
На
неустановена дата в периода от 01.04.2018 г. до 29.05.2018 г. обвиняемата П. изготвила
на името на С. С.З., ЕГН ********** Удостоверение образец УП-2 с изх.№
25/02.12.1996 г., на което било придаден вид, че е издадено от „Токоми” ООД, ЕИК ****, подписвайки се за „гл. счетоводител”
на документа. Съставила и Удостоверение образец УП-3, което подписала в графата
„изготвил”.
Обвиняемият
Д. получил предадената от него трудовата книжка (продължение) №
071/25.07.1981 г.,
ведно с Удостоверение образец УП-2, с изх.№ 25/02.12.1996 г. и Удостоверение образец УП-3, с изх.№ 24/02.12.1996 г., издадени от „Токоми” ООД, с ЕИК ****. В удостоверенията било
посочено, че той е работил при този работодател на длъжност работник, поддръжка
машини в периода от 01.06.1992 г. до 02.12.1996 г. Обвиняемият С.Д. установил, че
във върната му трудова му книжка (продължение) № 071/25.07.1981 г. има направени вписвания от л. 8
до л.12, удостоверяващи, че той има трудов стаж и получени доходи от трудово
възнаграждение при този осигурител, при който никога не бил работил.
На 29.05.2018 г. обвиняемият
С.Д. лично подал в ТП на НОИ-гр.П. заявление за отпускане на пенсия с вх. №
2113-13-46/29.05.2018 г., към което приложил необходимите документи, в това
число и трудовата книжка (продължение) № 071/25.07.1981 г., Удостоверение
образец УП-2 с изх.№ 25/02.12.1996 г. и Удостоверение образец УП-3 с изх.№
24/02.12.1996 г. и двете издадени от „Токоми” ООД, с
ЕИК ****. По образуваната осигурителна преписка била извършена проверка, в хода
на която било установено, че заявителят не е работел в „Токоми”
ООД, като посочените по-горе три документа, които били представени от Д. не са
били издавани от този осигурител.
Била
сигнализирана Районна прокуратура П., която иницирала
наказателното производство срещу обвиняемия С.Д. за документно престъпление. В
хода на неговото разследване от заключението на вещото лице В.О.
по назначената съдебно-почеркова експертиза се установило, че подписите,
положени за „гл. счетоводител”
в Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 25/02.12.1996 г. и за „изготвил” в Удостоверение образец УП-3 с изх.
№ 24/12.1996г., издадени от „Токоми” ООД, ЕИК
****, са изпълнение
от обвиняемата А.П.. Същевремнно експертът е
обосновал извод, че Д. не е изпълнил останалите подписи в посочените два
образци на документи, както и ръкописните текстове и
подписите в трудова книжка (продължение) №
071/25.07.1981 г.,
съдържащи записи за наличен трудов стаж и получен от него доход при осигурителя
„Токоми”
ООД.
По доказателствата:
Съдът прие гореизложената
фактическа обстановка като безспорно установена, като взе предвид следния
доказателствен материал:
Не се спори, че обвиняемият С.Д.
лично е депозирал на 29.05.2018 г. подписаното от него заявление за отпускане
на пенсия с вх. № 2113-13-46/29.05.2018 г., към което приложил необходимите
документи, в това число и издадените на негово име трудова книжка (продължение)
№ 071/25.07.1981 г., Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 25/02.12.1996 г. и
Удостоверение образец УП-3 с изх.№ 24/02.12.1996 г. и двете издадени от „Токоми” ООД, в каквато насока са обясненията на обвиняемия,
които кореспондират с подробните, логични и категорични показания на Е.А.В., която свидетелства, че
лицето е манифестирало своето недвусмислено желание, че се ползва от трите
инкриминирани документа, за да докаже, че притежава отразения в тях трудов стаж
и осигурителен доход, поради което и съдът изцяло кредитира тези доказателствени средства като
достоверни.
Заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза № 7 обективно и компетентно доказва, че подписите, положени за „гл. счетоводител” в Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 25/02.12.1996 г. и за „изготвил” в Удостоверение образец УП-3 с изх. № 24/02.12.1996 г., издадени от „Токоми” ООД са изпълнени от едно и също
лице, а именно обвиняемата А.П.. Същевременно и отпечатъка от кръгъл печат,
намиращ се върху графата „Ръководител” в двете удостоверения по образец, не е
положен с печата, ползван от посочения работодател. Експертното мнение
кореспондира и с кредитираното по делото писмо от управителя на „Токоми” ООД, входирано
с № 192000-15085/19.11.2018 г. в Първо РУ при ОД на МВР П. и предоставените с
него данни, че обвиняемия Д. не фигурира във ведомостите за заплати за периода от 01.06.1992 г. до 02.12.1996 г.
Вещото
лице е направило заключение по цитираната експертиза и че подписите, положени
за „Ръководител” в Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 25/02.12.1996 г. и в
Удостоверение образец УП-3 с изх. № 24/02.12.1996 г., както и вписванията, направени от л. 8 до л.12 в
трудова книжка (продължение) № 071/25.07.1981 г., че Д. има трудов стаж и
получени доходи от трудово възнаграждение от посочения осигурител, са изпълнени
от лице, различно от двамата обвиняеми.
Съдът
приема, че посочената експертиза внася категорични данни досежно
характера на двете инкриминирани удостоверения
и вписванията в трудовата книжка с посочения работодател „Токоми” ООД
като неистински.
Същевременно следва да се
отбележи, че изводите на вещото лице не са единствени в подкрепа авторството на
деянието по чл. 308, ал.1 от НК, тъй като същите се подкрепят от обясненията на
обвиняемия Д. и свидетелските показания на П.А., които еднозначно установяват,
че именно обвиняемата П. се е съгласила да оформи необходимите за
пенсионирането на Д. документи. Вярно е, че в хода на съдебното следствие А. не
свидетелства, че той лично е получил от П. трите инкриминирани документи, но
тази негова позиция следва да се обсъжда предвид наличната възможност по чл.
121, ал.1 от НПК. Съдът счита, че Д. и А. добросъвестно и коректно пресъздават
както личните си взаимоотношения, така и изясняват подлежащите на доказване факти по делото,
че трудовата книжка е била предадена именно на П., с цел изготвяне на
необходимите документи, които Д. да представи в ТП на НОИ-гр. П., както и че
именно обвиняемата я е върнала с инкриминираните вписвания от л. 8 до л.12, ведно с двата броя удостоверения по образец.
Съдът
не прие направеното възражение от защитата на А.П., че не е доказан умисълът
при извършване на деянието, предвид установено психично заболяване от което лицето страда, като съображенията
са следните:
Безспорно
е доказано, че обвиняемата е диагностицирана с психично заболяване от афективен кръг, с диагноза Биполярно афективно
разстройство-Маниен епизод. Вещото лице по
изготвената съдебнопсихиатрична експертиза категорично изяснява в хода на
съдебното производство, че в наличната медицинска документация е налице
достатъчно категорично потвърждение, че П. към инкриминирания период, а и към
момента на освидетелстването й (м.април 2019 г.) е била в ремисия,
който период е бил продължителен. През този времеви интервал не са били
установени афективни колебания, които да променят
болестно поведението на лицето. Не е била констатирана и болестна мотивация на действията й. Тази
експертиза е била приета като пълна, обективна и компетентно дадена, като не са
били налице основанията, визирани в чл. 153 от НПК, които да пораждат съмнение
в горните обстоятелства. Такава е била позицията и на самия защитник на
обвиняемата П., предвид неговото изявление в съдебно заседание на 15.01.2020 г.
С
оглед на компетентно експертно становище съдът намира, че в конкретния случай
установеното заболяване на П. не е довело до отпадане на психическите й
способности да съзнава извършеното и да контролира постъпките си, както и да се
въздържа от извършване на противоправни действия, което е достатъчно основание
да се счете, че изискуемите от закона интелектуални и волеви способности на
дееца са били налице както към момента на деянието, така и в хода на воденото
разследване, което е достатъчно да се приеме наличие на вменяемост. При този
извод обвиняемата е годен субект за носене на наказателна отговорност, поради
което и спрямо нея не може да намери приложениие чл. 33,
ал.1 от НК.
От
правна страна:
С оглед горното, съдът
намери, че обвиняемата А.Е.П. е осъщестивила от обективан и субективна страна състава на чл. 308, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата в периода от 01.04.2018 г. до 29.05.2018
г. в гр.П. съставила неистински официален документ (Удостоверение образец УП-2
с изх.№ 25/02.12.1996 г., издаден на името на С.С. З.,
ЕГН **********, в който положила подпис за „Гл.счетоводител”) с цел да бъде
използван пред ТП на НОИ-П. за удостоверяване на осигурителен стаж на лицето С.С. З. (С.С.Д.).
Обвиняемана А.П. е извършила посоченото
документно престъпление, тъй като инкриминирания документ, предмет на деянието,
представлява удостоверителен официален
документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК.
Същият се издава по утвърден образец от НОИ, от осигурителя по определен от
закона ред - Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, като се подписва от
съответните длъжностни лица-от главния счетоводител и от управителя/ръководителя
на дружеството-осигурител, в кръга на службата им, като се полага и печат на
работодателя. В конкретния случай формата по образец е спазена за горепосочения
документ, подписан е от П. за „гл. счетоводител” и в него са удостоверени данни
за прослужен стаж на обвиняемия С.Д., за който е и бил издадено процесното. Удостоверение образец УП-2 с изх.№
25/02.12.1996 г.
Инкриминираният документ е
неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, тъй като му е придаден вид, че е
издаден от съответното дружества „Токоми” ООД, гр. П.,
представляващо писмено изявление от името на „гл. счетоводител” и „ръководител”
на този работодател, при безспорно доказано по делото, че подписите за тези
длъжности лица не са положени от съответните, титуляри заемали посочените
длъжности. Подписът за „гл. счетоводител” е изпълнен от обвиняемата А.П., която
е сторила това с цел да бъде използван пред ТП на НОИ-П. за удостоверяването на определен осигурителен
стаж и доход за обвиняемия Д. за който е и бил предназначен.
Безспорно е доказано, че
инкриминираният документ е и с невярно съдържание, тъй като обвиняемият Д., на
който е бил издаден не е полагал труд в
„Токоми” ООД, но П. следва да носи отговорност само
за неговата неистинност, поради субсидиарността на
лъжливото документиране спрямо поправката на документи.
Обвиняемата П. е имала
представа за всички обективни елементи на престъплението, а именно, че инкриминираният документ е официален
удостоверителен документ, доколкото се издава от длъжностни лица, в кръга на
службата им и по ред и форма, предписана в закона. Наясно е била, че с
подписването на съответния образец на удостоверение от НОИ, изготвя официален
удостоверителен документ, като същият се издава не от оправомощените по закон
длъжностни лица в кръга на тяхната служба, т.е. че придава вид на документа, че
е изготвен от друго лице.
Съдът намери, че обвиняемият
С.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 316, вр. чл. 308, ал.1 от НК, тъй като
на 29.05.2018 г. в гр.П., съзнателно се е ползвал пред Териториално поделение
на Национален осигурителен институт –гр.П. от неистински официални
документи–Удостоверение образец УП-2 с изх.№ 25/02.12.1996 г., Удостоверение
образец УП-3 с изх.№ 24/02.12.1996 г. и Трудова книжка (продължение) №
071/25.07.1981 г., издадени на негово име, на които е придаден вид, че са
издадени от „Токоми” ООД, с ЕИК ****, като от него за
самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна
деянието е извършено от Д. чрез действие, тъй като на 29.05.2018 г. лично е депозирал заявление
за отпускане на пенсия, като е представил в ТП на НОИ-гр. П. Удостоверение
образец УП-2 с изх.№ 25/02.12.1996 г., Удостоверение образец УП-3 с изх.№
24/02.12.1996 г. и Трудова книжка (продължение) № 071/25.07.1981 г., издадени
на негово име, с посочен издател „Токоми” ООД,
целейки с тези неистински документи да докажат наличие на трудов стаж за
достигане на необходимия такъв за отпускане на пенсия. По своя правен характер
двете удостоверения представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5
от НК и по изложените по-горе съображения. Редът за издаване на трудовата
книжка също е регламентиран в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
поради което и тя представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 от НК. И на трите инкриминирани документи е
придаден вид, че са издадени от съответния работодател, което по делото безспорно
се опровергава, тъй като не се спори, че обвиняемият Д. не е работел в
посоченото дружество, което и не е издавало нито удостоверенията от съответния
образец, нито трудовата книжка, поради което и в тях не се съдържат
действителни удостоверявания относно фактите и обстоятелствата, свързани с
трудовия му стаж.
От субективна
страна Д. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, който е обективиран от неговите действия. Обвиняемият е съзнавал,
че така оформена трудовата книжка и удостоверения образци представляват
неистински официални документи, тъй като не са издадени по установения от
закона ред, следователно било му е известно и е съзнавал, че тези документи не произходжа от лицата, сочени като техни автори, тъй като
той е знаел, че никога не е осъществявал работа по трудово правоотношение със „Токоми” ООД. Въпреки това, той съзнателно е ползвал
инкриминираните документи, представяйки ги пред ТП на НОИ - гр.П., с цел същите
да бъдат разгледани по преписката и направените в тях отразявания да бъдат
отчетени при преценката за наличие на основания за отпускане на пенсия за стаж
и възраст.
Причини за извършване на деянията
са ниското правно съзнание на обвиняемите и пренебрежителното им отношение към
установения правов ред.
По
вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни
изводи, съдът призна обвиняемата А.Е.П. за виновна в това, че е извършила
престъпление по чл. 308 ал.1 от НК, като намери, че са
налице едновременно условията на чл.78а, ал.1 от НК, а именно: касае се за
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемата не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и от
престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което и на основание
чл.78а, ал.1 от НПК, я освободи от наказателна отговорност за престъпление по
чл.308 ал.1 от НК, като на същото
основание настоящият състав й наложи административно наказание „глоба” в размер
на 1000 лв (хиляда лева). При определяне на този
размер съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, като отчете
тежестта на противоправното деяние и подбудите за неговото извършване. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият състав отчете добрите
характеристични данни и трудовата ангажираност на обвиняемата.
Съдът призна обвиняемия С. С.Д.
за виновен за това, че е извършил престъпление по чл.316, вр.
чл. 308 ал.1 от НК, като намери, че са налице едновременно условията на чл.78а,
ал.1 от НК, а именно: касае се за умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, лицето не е осъждано за
престъпление от общ характер и не е освобождавано от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НПК,
освободи деецът от наказателна отговорност за престъпление по чл.316, вр. чл. 308 ал.1 от НК, като на същото основание му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв
(хиляда лева). При определяне на този размер, който е минимално предвидения,
съдът отчете данните за личността на дееца, а именно: неговата възраст, добрите
характеристични данни до настоящия момент, процесуалното му поведение в хода на
наказателното производство с което е оказал съдействие за разкриване на обективанат истина и изразеното от него искрено съжаление
за извършеното. Като взе предвид и данните за ниските доходи на С.Д., който е
безработен, настоящият състав счете, че това наказание ще постигне целите на
индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК.
По веществените
доказателства:
С оглед завършване на наказателното производство и на основание чл.111, ал.1, вр.
чл. 112, ал.4 от НПК съдът връща на:
1. Заинтересованото юридическо лице „Токоми”
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к. Изток, ул. Клеменд Готвалд № 8 оригиналите
на данъчен облагателен акт № 531 от 08.10.1999 г., акт за констатации № 578/08.10.1999
г., разпореждане за прихващане № 7002-1396/14.10.1999 г. на Данъчна служба, гр.П.
и четири броя преписи на справка за изплатени възнаграждения на работниците и
служителите за времето от 06.04.1991 г. до 06.03.1994 г.(приложени в плик на л.156);
2. На
обвиняемата А.Е.П., ЕГН ********** един брой празна бланка УП -2, един брой празна бланка обр.
УП-3 и един брой празна трудова книжка (приложени в плик на л.156V;
На основание чл.111, ал.1, вр. чл. 112, ал.4 от НПК оригиналите на заявление
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-13-499 от
29.05.2018 г. от С.С.Д., Удостоверение обр. УП-2, изх.№ 25 от 02.12.1996 г. и Удостоверение обр. УП-3 с изх.№ 24 от 02.12.1996 г и двете на „Токоми”
ЕООД, както и
продължение на трудова книжка № 071/25.07.1981 г. на името на С.Д.
(приложени в плик на л.156) да останат по делото в срока на съхранението му и се
унищожат с него.
По разноски:
С оглед изхода на делото съдът осъди двамата обвиняеми да заплатят долупосочените суми, представляващи направените в хода на
наказателното производство разноски, а именно:
Обвиняемата А.Е.П. да заплати по сметка на ОД на МВР П. сума в размер на 290,35 лв (двеста и деветдесет лева и 35 ст),
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд П. сума в размер на 120 лв (сто и двадесет лева, представляваща
направени разноски в хода на съдебното следствие.
Обвиняемият С.С.Д. да заплати по сметка на ОД на МВР П. сума в размер на
172,75 лв (сто седемдесет и два лева и 75 ст), представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд П. сума в размер на 50 (петдесет лева) представляваща
направени разноски в хода на съдебното следствие.
Горепосочените суми представляват определената за всеки един от двата
обвиняеми част от общия размер на направените разноски, които са релеванти за съответното обвинение и се доказват от
приложените на л.98, л. 99 и л.101 в досъдебното производство постановления на
разследващия орган и от протоколните определения на съда в съдебни заседания на
04.12.2019 г. и на 15.01.2020 г.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл съдът постанови диспозитива на решението си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ