Определение по дело №577/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1874
Дата: 20 май 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101000577
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .05.2019г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                         ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.ч.т.д.№577/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по чл.247 ГПК по поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението по делото, постановено на 07.05.2019г.

При преценка формираната от съда воля в диспозитива на определение №1688/07.05.2019г. по т.дело №577/2019г. на ВОС, Трети състав, съставът констатира, че независимо от формираните мотиви на съда, същите не са намерили адекватен израз в диспозитива на определението. Налице е очевидна фактическа грешка.

За да формира този извод съдът прецени следното:

Предмет на частната жалба е била само част от предявеното по реда на чл.417 ГПК от заявителя К.М.С. вземане, а именно единствено частта за отхвърленото заявление по отношение на главницата спрямо двамата солидарни длъжници М.Т.Я. и В.Д.Я. както и за отхвърленото заявление за договорна лихва в размер на 4 934.83 евро за периода от 01.08.2013г. до 26.02.2015г. В останалата отхвърлителна част, заявителят изрично е посочил, че не обжалва акта на ВРС, поради което и въззивният съд е посочил, че първоинстанционния акт е влязъл в сила.

Въззивният съд е формирал мотиви, че отказа на съда да издаде заповед за изпълнение досежно главницата в размер на 26 466.85 евро по договор за ипотечен банков кредит от 15.11.2007г. е неправилно спрямо длъжника М.Т.Я., съгласно представен редовен документ по чл.417, т.6 ГПК, в която част определението на ВРС е отменено и постановено издаване на заповед за главницата спрямо този длъжник. Съдът е формирал мотиви, че споделя изводите на първоинстанционния съд относно неоснователността на претенцията спрямо В.Я., в която част определението на ВРС е потвърдено – както за главницата, така и за договорната лихва. Мотиви за потвърждаване на акта на заповедния съд, въззивният съд е формирал и по отношение частта, с която е отхвърлено заявление за сумата от 4 934.83 евро, като неопределена и неопределяема в акта по чл.417, т.6 ГПК. В разрез с мотивите си съдът е включил поради опущение договорната лихва от 4 934.83 евро в отменителния диспозитив, съответно в диспозитива за издаване на заповед за изпълнение. Налице е допусната очевидна фактическа грешка при изразяване решителната воля на съда. Допуснатата грешка касае правните изводи на въззивната инстанция досежно единствено договорната лихва, предмет на заявлението. По отношение на това вземане на заявителя съдът е формирал изводи за неоснователност, респ. е потвърдил разпореждането на заповедния съд като е посочил договорната лихва изрично в диспозитива за потвърждаване на акта на ВРС. Поради тази констатация, договорната лихва следва да бъде коригирана в диспозитивите за отмяна на разпореждане на ВРС и в диспозитива за постановяване издаването на заповед по чл.418 ГПК. В останалата част от определението на ВОС, волята му съответства на формираните мотиви и не е налице допусната грешка при изявяването и. Независимо от това, за яснота в потвърдителния диспозитив, следва да се посочи, че заявлението за договорната лихва се отхвърля както за В.Я., така и за М.Я..

Поради това, на основание чл.247 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение №1688/07.05.2019г., постановено по в. ч. т. дело №577/2019г., което следва с корекцията да се чете по следния начин: 

ОТМЕНЯ разпореждане №10395/08.03.2019г., постановено по ч.гр.д.№3095 по описа за 2019 година на ВРС, 47 състав, в частта, с която е отхвърлено подадено от К.М.С., ЕГН **********, чрез адв.К. Николова, заявление вх.№14441/25.02.2019г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.6 от ГПК срещу М.Т.Я., ЕГН **********,***, за сумата 26 466.85 евро, представляваща главница по Договор № 2313-ИП/15.11.2007г. за ипотечен банков кредит за текущи нужди, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 25.02.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.419 вр.чл.417, т.6 ГПК като вместо него ПОСТАНОВИ: 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.6 от ГПК в полза на цесионера К.М.С., ЕГН **********, по заявление вх.№14441/25.02.2019г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.6 ГПК срещу М.Т.Я., ЕГН **********,***, за сумата 26 466.85 евро, представляваща главница по Договор № 2313-ИП/15.11.2007г. за ипотечен банков кредит за текущи нужди, сключен с „Първа инвестиционна банка“АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия 27.02.2015г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 25.02.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.419 вр.чл.417, т.6 ГПК. 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №10395/08.03.2019г. по ч.гр.д.№3095 по описа за 2019 година на ВРС, 47 състав, в останалата част предмет на жалбата, с която е отхвърлено подаденото от К.М.С., ЕГН **********, заявление по чл.417, т.6 ГПК, с вх.№14441/25.02.2019г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на солидарния длъжник В.Д.Я., ЕГН **********,***, за сумата 26 466.85 евро, представляваща главница по Договор № 2313-ИП/15.11.2007г. за ипотечен банков кредит за текущи нужди ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 25.02.2019г. до окончателното изплащане както и в частта, в която е отхвърлено заявлението срещу двамата длъжници М.Т.Я. и В.Д.Я., за сумата от 4 934.83 евро – договорна лихва, начислена за периода 01.08.2013г. до 26.02.2015г. 

В останалата част определението на ВОС не се нуждае от корекция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Делото следва да се върне на ВРС за продължване на съдопроизводствените действия с издаване на заповед за изпълнение съобразно мотивите на акта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: