Н Е П Р И С Ъ С
Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
13.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 14756 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Ц.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ч.м.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която е
предявени следните обективно съединени искове: 1) иск по чл.128, т.2 от КТ за
заплащане на следните суми: сумата от 643,98
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2018г.;
643,98 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2018г.; 643,98 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м. юни 2018г.; 643,98 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2018г., ведно
със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) иск
по чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 85,68 лева, представляваща законна лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 643,98 лева за м. април
2018г., дължима за периода от 26.05.2018г. до 16.09.2019г.; сумата от 80,13 лева, представляваща
законна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на
643,98 лева за м. май 2018г., дължима за периода от 26.06.2018г. до
16.09.2019г.; сумата от 74,77 лева,
представляваща законна лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение в размер на 643,98 лева за м. юни 2018г., дължима за периода от
26.07.2018г. до 16.09.2019г.; сумата от
63,68 лева, представляваща законна лихва за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение в размер на 643,98 лева за м. август 2018г., дължима за
периода от 26.09.2018г. до 16.09.2019г.; 3) иск по чл.224, ал.1 от КТ за
заплащане на сумата от 1287,96 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 21 работни
дни от 2017г. и 21 работни дни от 2018г., ведно със законната лихва нея,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 4)
иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 136,30 лева, представляваща
законна лихва за забава върху дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 1287,96 лева, дължима за периода от 01.09.2018г. до
16.09.2018г.; 5) иск по чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 643,98 лева, представляваща обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва нея, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане; 6) иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 68,15 лева, представляваща законна лихва
за забава върху дължимото обезщетение за за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ в
размер на 643,98 лева, дължима за периода от 01.09.2018г. до 16.09.2018г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните е сключен трудов договор № 008 от 13.04.2017г., по силата на който
ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „пазач, невъоръжена охрана“.
Предвид че не получавал трудовото си възнаграждение в пълен размер подал
заявление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. На 30.08.2018г. със Заповед № 044 било
прекратено трудовото правоотношение на посоченото основание. Размерът на
последното брудтно трудово възнаграждение на ищеца
било 643,98 лева. На ищеца не били платени трудовите възнаграждения за периода
от м. април 2018г. до м. август 2018г. включително. На ищеца не било заплатени
и обезщетение з анеизползван платен годишен отпуск за
21 работни дни от 2017г. и 21 работни
дни от 2018г. На ищеца не било изплатено и дължимото обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба.
Предявените искове са правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и
чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Ответникът не е взел становище по исковете, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
В първото по делото съдебното заседание процесуалният
представител на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
предвид представените от ищеца доказателства, съдът намира, че предявените
искове са вероятно основателни.
Предвид наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски. Адвокатът на ищеца е предоставил безплатна правна помощ на същия по
чл.38 от Закона за адвокатурата като претендира да му бъде заплатено адвокатско
възнаграждение в минимален размер, който съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 302,89 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 354,56 лева
по всички обективно съединени искове.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.м.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: сумата от 643,98
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2018г.,
сумата от 643,98 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2018г., сумата от 643,98 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. юни 2018г. и сумата от 643,98 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. август 2018г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2019г. до окончателното
плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; сумата от 85,68 лева, представляваща законна лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 643,98 лева за м.
април 2018г., дължима за периода от 26.05.2018г. до 16.09.2019г., сумата от 80,13 лева, представляваща законна лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 643,98 лева за м.
май 2018г., дължима за периода от 26.06.2018г. до 16.09.2019г., сумата от 74,77 лева, представляваща законна лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 643,98 лева за м.
юни 2018г., дължима за периода от 26.07.2018г. до 16.09.2019г. и сумата от 63,68 лева, представляваща законна лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 643,98 лева за м.
август 2018г., дължима за периода от 26.09.2018г. до 16.09.2019г. на основание чл.86
от ЗЗД; 3) сумата от 1287,96 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 21 работни
дни от 2017г. и 21 работни дни от 2018г., ведно със законната лихва нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2019г.до окончателното плащане, на основание чл.224,
ал.1 от КТ; сумата от 136,30 лева, представляваща законна лихва за
забава върху дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 1287,96 лева, дължима за периода от 01.09.2018г. до 16.09.2018г., на
основание чл.86 от ЗЗД; сумата от 643,98
лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва нея, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.09.2019г до окончателното плащане, на
основание чл.221, ал.1 от КТ; сумата от 68,15 лева, представляваща законна лихва за
забава върху дължимото обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ в размер на 643,98 лева, дължима за периода
от 01.09.2018г. до 16.09.2018г., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.м.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 354,56 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Варненски
окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е
била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по
чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: