Мотиви
към присъда №6 от 05.03.2020г. по н.о.х.д.№382 по описа на ОС-гр.*** за 2019г.
Срещу И.А.Ж. е повдигнато обвинение по чл.118,
във в-ка с чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, във в-ка с чл.115 от НК, за това, че
между 31.10.2018г. и 01.11.2018г. в гр.***, в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие и с тежка обида, умишлено умъртвил Румен Й.Р.
с ЕГН:**********, като деянието било извършено по особено мъчителен начин за
убития и с особена жестокост.
За съвместно разглеждане в процеса са
допуснати граждански искове-претенции за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди-за сумата от сто хиляди лева, предявен от М.И.М., за сумата
от седемдесет хиляди лева-от
П.Й.Р., за сумата от петдесет хиляди лева-от И.Й.Р. и за сумата от петдесет
хиляди лева-от
Е.Й.Ц., за всички-ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до
окончателното издължаване.
Четиримата граждански ищци са конституирани
и в качеството на частни обвинители.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.***.
Недокрай
съобразявайки ограниченията по чл.79 от НПК, повереникът на М.И.М., П.Й.Р., И.Й.Р.
и Е.Й.Ц. изразява несъгласие с инкриминираните от обвинението обстоятелства,
обусловили прилагането на института по чл.118 от НК. Гражданскоправните
претенции се поддържат по основание и размер.
Защитата
претендира за преквалифициране на вмененото деяние по чл.124, ал.2, във в-ка с
ал.1 от НК-причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено
нанесена на пострадалия тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Гражданскоправните претенции на П.Й.Р.,
И.Й.Р. и Е.Й.Ц. се оспорват единствено по размер.
След като обсъди и прецени събрания в
хода на разследването доказателствен материал съдът прие за установено от фактическа
страна:
Е.Ж. е съпруга на И.Ж.. През 2006г. започнала
интимна връзка с Румен Р.-семеен познат, възползвайки се от отсъствията на
подсъдимия, който работел на казан за изваряване на ракия в с.Преселенци.
Обикновено пострадалият уговарял среща по телефона и отвеждал с автомобила си Ж.
до усамотени места в района на кв.“Лозята“ в гр.***, за да правят секс в
колата. Очевидно отношенията им не останали незабелязани, защото още през
м.август 2018г. съседи намекнали на Ж., че автомобилът на Р. често спира пред
дома му в гр.*** докато е на работа.
На 31.10.2018г. преди обяд Р. се обадил
на Ж. и се уговорили да я вземе от работа около 15:20 часа от спирката пред
спортна зала „Добротица“. На срещата пристигнал с личния си лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с К№***, след което заедно потеглили към „Лозята“.
По същото време подсъдимият шофирал
собствения си автомобил „Фолксваген Кади“ с К№*****, навлизайки в гр.***. В
насрещното платно на булеварда забелязал съпругата си, която се качвала в
автомобила на Р., направил обратен завой и ги последвал към изхода за гр.***.
Преминали през околовръстния път за гр.Силистра и по пътя към с.Богдан, след
което Р. навлязъл по неасфалтиран горски път и паркирал на полянка в края на
гората. Самият Ж. спрял на пътното платно преди отбивката и се насочил към
колата на пострадалия, като заварил Р. и Ж. в недвусмислена поза на задната
седалка. Отворил предната лява врата и след като не получил незабавно обяснение
за ситуацията, взел оставения в джоба на вратата нож и започнал да реже гумите
на колата от ляво на дясно, целейки да предотврати бягството на двамата. През
това време Р. излязъл от автомобила и взел от багажника дървен сап, с който
нанесъл удар в лявата теменна част на главата на Ж., предизвиквайки
кръвотечение. Подсъдимият успял да задържи с лявата си ръка тоягата и нанесъл
няколко удара с другата си ръка в лицето на пострадалия, но междувременно
получил и удари с коляно в слабините. При схватката Ж. успял да изтръгне сапа
от ръцете на Р., нанасяйки му две разкъсно-контузни рани-челно-теменно в дясно
и високо слепоочно в ляво. Това е и
причината за откритата кръв от пострадалия върху задния десен калник на колата и
върху намерения в близост капак от разбития мобилен телефон на жертвата, макар
конкретното обстоятелство да не е отбелязано изрично от представителя на
обвинението.
Губейки
схватката Р. отново влязъл в автомобила, заключвайки вратите отвътре. Тогава
подсъдимият строшил с тоягата задно ляво, задното и панорамното стъкло,
принуждавайки пострадалия да излезе, след което го подгонил около колата, като
в опита си да го настигне се качил и върху тавана на автомобила. Докато това се
случвало Ж. също излязла от колата и тръгнала към асфалтирания път. В един
момент Р. внезапно побягнал встрани-към вътрешността на местността, гонен от
подсъдимия. На известно разстояние от автомобила Ж. застигнал пострадалия и го
повалил с лице към земята, след което му нанесъл неустановен брой удари,
причинили счупване на седма и осма ребрени дъги в дясно, с подлежащо
кръвонасядане на меките тъкани, както и кръвонасядане в дясно-на ниво VIII-IX ребрена дъга по лопатъчната линия. Тези травми
са окачествени като резултат от юмручни удари или ритници. Нанесена е и разкъсно-контузна рана с масивно
подлежащо кръвонасядане на лявата подбедрица-по предния ръб на големия пищял,
отговаряща на удар с описвания дървен сап.
Опитвайки да се предпази Р. е успял да
се обърне по гръб, като в това положение е получил ритници по краката, двустранно счупване на втора до
десета ребрени дъги в ляво, странично по коса линия, счупване на трета и пета
ребрени дъги в ляво до гръдната кост, както и счупване на пета и шеста ребрени
дъги в ляво в близост до гръдната кост и на девета по страничната част на
гръдната кост. Травмите на гръдния кош са определени като резултат от натиск с
голяма сила и маса в предно-задна посока за лежащ по гръб човек, осъществен от
притискане на гръдния кош на пострадалия с колене или скачане върху гърдите му.
От мястото, на което се криела Ж.
нямала пряка видимост, като чула единствено как
съпругът и обвинява Р. за изневярата и настоява за обяснение, а
пострадалият се оправдавал, охкал и молел Ж. да спре, като обещавал, че случилото
се няма да се повтори. Малко след това подсъдимият се върнал до колата си,
където го чакала жена му, а през това време все още се чували стоновете на Р..
След кратка разправия съпрузите са качили в автомобила и се прибрали в дома си.
На 19.11.2018г. преминавайки край
местопрестъплението свидетелят П.П. забелязал изоставения потрошен автомобил на
Р. и подал сигнал на ЕЕН“112“. При извършения оглед на около тридесет метра източно
от колата бил открит трупа на Румен Р., като тялото било в значителна степен
увредено от хищници и в състояние на напредналото разложение. Освен кръв от
пострадалия върху задния десен калник на колата и върху
открития на около два метра от нея капак от мобилен телефон, върху кората на дърво
в непосредствена близост била открита и следа от кръвта на подсъдимия.
Съгласно резултата от аутопсията, СМЕ
по писмени данни и назначената в съдебно заседание допълнителна СМЕ, двустранното
множествено счупване на ребра на гръдния кош по различни анатомични линии са
довели до формирането на т.нар.“гръден капак“-участъка от гръдната стена между
счупените по няколко линии ребра. Касае се за състояние, при което се получава
нарушаване на механиката на дишането-„парадоксално дишане“. При дихателните движения
на гръдната клетка гръдният капак се движи в противоположна посока, нарушавайки
механиката на дишането и адекватното разгъване на белите дробове, водейки до
остра дихателна недостатъчност. В съчетание с директното травматично увреждане
от кръвонасядането на дробовете, състоянието е представлявало реална опасност за живота,
обусловило е значителни по интензитет болка и страдания за сравнително дълъг
период от време, силно е ограничило и затруднило телодвиженията, като
настъпването на смъртта е било неизбежно. Според експерта от причиняването на
гръдната травма до леталния изход са
изминали не повече от дванадесет часа.
По делото е назначена и изготвена СППЕ,
според която, ставайки свидетел на неочакваното поведение на съпругата си и на
своя познат, накърнили честта и достойнството му, Ж. преживял значителен стрес,
а сблъсъкът с внезапната неприемлива за него ситуация поставила начало на
афективно нагнетяване. Преди всичко споделеното в беседата с експертите е
подало информация за нарастващи по интензитет негативни емоции-унижение,
недоволство, обида, раздразнение, яд и гняв, натрупвани и ескалирали до
разтоварване с неконтролиран деструктивен акт, явяващ се нарязването на гумите
на колата. Последвалата физическа агресия от страна на пострадалия лишило Ж. от
възможността да търси адаптивен алтернативен вариант за излизане от ситуацията.
Предприетите ответни действия са били импулсивни, без преработка на мотиви и
оценка на ситуацията. Според експертите за Ж. преживяното се явява първо по
своя характер, непознато като емоционална наситеност, интензивност и усещания
от тялото. По сила емоционалните преживявания са надвишавали значително
обичайните за дееца в предшестващия инцидента период. Като доказателство за
интензивността на афективната реакция са отчетени и характерните вегетативни
компоненти, описвани от Ж.. Самият физиологичен афект е определен като особено
състояние на съзнанието с изключително силно, внезапно, бурно протичащо
краткотрайно чувство, предизвикано най-често от преживяване на застрашеност/унижение,
намаляващо единствено количествено базисните психични годности. Анализирайки
конкретната ситуация експертите установяват начална фаза с провокация,
кумулиране и възходяща градация на афектния заряд в хода на конфликта до
мъчително преживяване на унижение, гняв, силно раздразнение, агресивно
разтоварване, вегетативна симптоматика, известно стеснение на върха на афекта и
фаза на изчерпване. На тази основа е прието, че процесното деяние е осъществено
именно в състояние на физиологичен афект. Състоянието на силно раздразнение е
било предизвикано от пострадалия първоначално с тежка обида-участие в
изневярата на съпругата, а впоследствие и с упражненото физическо насилие.
Изложените фактически констатации се
градят върху показанията на Е.Ж., заключението по извършената аутопсия, СМЕ по
писмени данни, резултатите от извършения ДНК анализ и физическото
освидетелстване на подсъдимия, приобщени по реда на чл.373, ал.1, във в-ка с
чл.371, т.1 от НПК, отразените в протоколите за оглед на местопрестъплението и
огледите на веществени доказателства констатации, заключението по
допълнителната СМЕ, назначена в съдебно заседание, заключението по
психиатричното и психологическото обследване на Ж..
В дадените в хода на съдебното
следствие обяснения Ж. сочи, че нанасяйки му удар с дървения сап Р. се
заканвал, че ще го убие. Защитавайки се успял да вземе сапа и да отвърне с
няколко удара в челюстта. Когато го догонил на поляната вече бил захвърлил
тоягата. След като пострадалия се спънал и се оказал по лице на земята
прекрачил тялото и му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на мишниците. Р.
успял да се преобърне, продължили да си нанасят взаимно удари, като през това
време пострадалият го псувал и успял да освободи и изправи. Тъй като решил, че
не си струва да продължават стълкновението, Ж. сочи, че си тръгнал и оставил Р.
на мястото.
Съпоставяйки
изложените обяснения с останалата доказателствена съвкупност съдът констатира
наличието на съществени противоречия, дерогиращи достоверността на лансираната
защитна теза. Факт е, че кръв от Р. е открита върху задния десен калник на
колата и върху намерения в непосредствена близост капак от мобилен телефон. Констатираните
по трупа на пострадалия две разкъсно-контузни рани-челно-теменно в дясно и
високо слепоочно в ляво, както и разкъсно-контузната
рана с масивно подлежащо кръвонасядане на лявата подбедрица-по предния ръб на
големия пищял, отговарят на удари именно с описваната тояга, чиято употреба
подсъдимият поначало отрича. Твърдението на Ж., че нанесъл единствено няколко
юмручни удара в гърдите на потърпевшия категорично се разминават с
констатациите от аутопсията, доказващи, че множественото счупване на ребра на
гръдния кош по различни анатомични линии са несъмнен резултат от натиск с голяма
сила и маса, упражнен чрез притискане гръдния кош на пострадалия с колене или чрез
скачане върху гърдите му. Наред с това, според експерта тази травма силно е
ограничила и затруднила телодвиженията на жертвата, поради което очевидно Р. не
е бил в състояние да окаже описвания от Ж. равностоен отпор. Недостоверни се
явяват и твърденията на подсъдимия за отправяни от пострадалия закани и обиди.
В тази насока Ж. е категорична, че докато съпругът и отправял обвинения и
настоявал за обяснение, Р. единствено се
оправдавал, охкал и молел Ж. да спре побоя, а впоследствие единствено стенел.
Съдът
счете за неоснователни възраженията на частното обвинение досежно
обосноваността и правилността на експертното заключение по психиатричното и психологическо
обследване на Ж.. Твърденията за дословно съвпадане на пасажи от настоящото
заключение с такива в друго заключение на същите експерти е ясно и
аргументирано обяснено при разпита на вещите лица в съдебно заседание. Само по
себе си използването на бланкови фрази относно типични мисловни процеси и
интелектуални профили не е достатъчно, за да бъдат поставяни под съмнение
компетентността на вещите лица, обосноваността и правилността на направените от
тях изводи. Освен това следва да се отбележи, че за да отговорят на поставените
задачи експертите са били длъжни да се съобразят именно със субективните
интерпретации на самия подсъдим, чиито обяснения, касаещи емоционално-волевото
му състояние не могат да бъдат оборени или проверени, чрез съпоставка с други
доказателствени източници.
На
следващо място за допустимостта на претенцията следва да бъде съобразено, че частният
обвинител е субсидиарен процесуален субект по обвинението и по принцип не може
да претендира да определя неговите параметри, в частност не може да предявява
претенции към съдържанието на обвинителния акт от гледна точка на
инкриминираните в него обстоятелства и посочения като приложим материален
наказателен закон/решение №557/2012г. по н.д.№2608/2011г. на 1-во н.о. на ВКС/.
Предвид
изложените фактически констатации и съображения настоящият състав прие за
установено от правна страна:
Между
късния следобед на 31.10.2018г. и началните часове на 01.11.2018г. в района на
местността „Лозята“ в гр.***, И.А.Ж. е умъртвил Р. Й.Р., причинявайки му двустранно
множествено счупване на ребра на гръдния кош по различни анатомични линии,
съчетано с директното травматично увреждане от кръвонасядането на дробовете. Предизвиканото
от извършителя състояние е
представлявало реална опасност за живота на пострадалия, обусловило е
значителни по интензитет болка и страдания за сравнително дълъг период от
време, а настъпването на смъртта е било неизбежно. От причиняването на гръдната
травма до последвалия летален изход са
изминали не повече от дванадесет часа. При силно ограничени и затруднени
движения на тялото, нарастващи затруднения в дишането и запазено съзнание
пострадалият е осъзнавал своето състояние и неизбежното настъпване на края.
Травмата,
която е причинила смъртта е резултат на натиск с голяма сила и маса в
предно-задна посока за лежащия по гръб пострадал, като е осъществена чрез
притискане на гръдния кош на Р. с колене или чрез скачане върху гърдите му.
Това двустранно множествено счупване на ребра е било съпроводено от нанасянето
на множество други увреждания-две разкъсно-контузни рани-челно-теменно в дясно
и високо слепоочно в ляво, разкъсно-контузна рана с масивно подлежащо
кръвонасядане на лявата подбедрица-по предния ръб на големия пищял, както и
счупване на седма и осма ребрени дъги в дясно, с подлежащо кръвонасядане на
меките тъкани, както и кръвонасядане в дясно-на ниво VIII-IX ребрена дъга по лопатъчната линия. Уврежданията
по главата и крайника са били нанесени с оръдие, съответстващо на обсъждания по
делото дървен сап, а тези в областта на гърба се явяват резултат от силни юмручни
удари или ритници.
От
субективна страна-деянието е осъществено умишлено, при форма на вината-косвен
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.2 от НК. Ж. е с нормални интелектуални
възможности без дефицит, не страда от психични заболявания. При посегателството
е бил очевидно добре ориентиран в околната среда, връзката му с
действителността е била напълно запазена, не е съществувала погрешна представа
относно отношенията, действията и намеренията на присъствалите на
местопрестъплението лица. Деецът е разбирал свойството и значението на
извършваното и е можел да контролира постъпките си. Осъзнавал е естеството на
осъществяваното посегателство и изложените по-горе обстоятелства, свързани с
начина и средствата използвани за умъртвяването, болките и терзанията на
жертвата. Ж. е предвиждал възможното настъпване на смъртта, но в стремежа си да
нарани, унижи и накаже пострадалия се е отнесъл с пълно безразличие към евентуалния
летален изход. В тази насока са показателни броя, силата и локализацията на
наслагващите се удари, жизненоважните зони, в които същите са нанесени-глава и
гръден кош, начина и средствата използвани за умъртвяването-нанасяне на удари с
ръце, с крака, с описвания дървен сап и чрез силно притискане на гърдите на
жертвата. В същата насока са продължителността на нанасяния побой и неговата
интензивност въпреки очевидното нежелание на пострадалия да продължи
физическото стълкновение и опитите му да избяга. Наред с това следва да се
отбележи, че жертвата е била изоставена в безпомощно състояние в гората-на
километри от най-близкото населено място, без каквато и да било възможност да
потърси помощ, особено след като мобилният телефон бил повреден при схватката.
Всички тези обстоятелства са и пряка индиция за проявената от дееца особена
жестокост, животинска ярост и коравосърдечие.
Настоящият
състав прие за неоснователни претенциите на защитата, че пряката и
непосредствена цел на дееца е била единствено и само увреждането на жертвата,
но не и лишаването и от живот, като за аргумент се използва хипотетичната
възможност за използване на значително по смъртоносни оръдия. В случая обаче не
става въпрос за изолирана травма, а за методичен тежък побой, концентриран
предимно в две жизнено важни и особено уязвими области-главата и гръдния кош на
жертвата. Реално се касае за нанасянето на не по-малко от десет-петнадесет
удара, отграничими единствено по подлежащите рани и кръвонасядания, но неизключващи
възможното наслагването с неопределим брой други такива механични въздействия.
В резултат пострадалият е бил приведен до състояние, представлявало реална и
непосредствена опасност за живота, при което настъпването на смъртта е било
неизбежно. Хладнокръвно и без каквито и да било скрупули, демонстрирайки пълно
безразличие към евентуалния летален изход и с ясното съзнание, че съпругата му
е станала очевидец на случилото се, Ж. изоставил жертвата в
безпомощно състояние в гората, като единствено случайното откриване на тялото е
предотвратило пълното унищожаване на трупа от хищници и заличаването на следите
от извършеното деяние.
Във
връзка с инкриминираното състояние на силно раздразнение, твърдяно предизвикано
от пострадалия с тежка обида и с насилие, извът съображенията за отхвърляне
възражението на частното обвинение в тази насока, настоящият състав намери за наложително
излагането на следните резерви и уточнения:
Съставомерността
на установеното от психиатър и психолог състояние на физиологичен афект
предполага същото да е пряко предизвикано от пострадалия с тежка обида и с
насилие. По аргумент от Постановление №2/1957г. на ПВС съпружеската изневяра
поначало може да бъде разглеждана като „тежка обида“, а решение №853/1968г. по
н.д.№751/1968г. на Iн.о.
на ВС изисква този въпрос да бъде решаван конкретно във всеки случай.
Достигналите до подсъдимия слухове за евентуална извънбрачна връзка на
съпругата му, внезапното заварване на двойката в особено компрометираща поза,
както и отчетеното от експертите особено емоционално състояние на дееца в
достатъчна степен удовлетворяват критериите за възприетото от обвинението смекченото
третиране на извършеното. От друга страна, именно подсъдимият първи е предприел
непосредствено противоправно нападение над пострадалия, нарязвайки с нож гумите
на автомобила му. Видимо разярен и превъзбуден, държащ нож и настоятелно търсещ
обяснение за конфузната ситуация, с поведението си Ж. е съставлявал реална и
непосредствена заплаха за Р., който от своя страна е реагирал достатъчно
първосигнално, използвайки дървения сап, но не за самоотбрана, а за да нападне
от своя страна подсъдимия. В този аспект следва да бъде отчетен принципът, че
на физиологичен афект може да се позовава участник в конфликта, който не го е
започнал първи. Въпреки това, приетото от обвинението състояние на силно раздразнение,
предизвикано от инкриминираните в обвинителния акт причини не може да не бъде
съобразено, съставлявайки основание за вече допуснатото приложение на
привилегирован, смекчаващ отговорността състав.
С
оглед изложените съображения съдът прие за доказано, че с горната си деятелност
Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.118, във в-ка с
чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, във в-ка с чл.115 от НК.
И.А.Ж.
е на петдесет и осем години, със средно образование, женен, с две пълнолетни
деца. Работил е като шофьор в градския транспорт, като животновъд и към момента
на казан за изваряване на ракия в с.Преселенци. Реабилитиран е по силата на
чл.86, ал.1, т.1 от НК за кражба, извършена през 1985г. и по силата на 88а от
НК за транспортно престъпление в пияно
състояние с причинена средна телесна повреда.
Съгласно
изготвените от полицейски инспектор характеристични данни подсъдимият е
определен от съседи като сприхав и заядлив. Сочи се, че срещу Ж. са постъпвали
сигнали и жалби за нарушаване на обществения ред. Представена е и
характеристика, изготвена от км.наместник на с.Ж., без дължимото отбелязване,
че е съставена за целите на наказателното производство, която съдържа позитивни
в известна степен данни, но касае периода между 2003г. и 2012г.
Според
резултатите от психиатричното и психологическото обследване Ж. е с екстровертна
нагласа-общителен, контактен, социален. Холеричният му характер предполага
наличие на импулсивност, чувствителност и възбудимост. Като водещи в
ценностната му система са изведени работата, семейството и доверието в него.
Насочеността на личността като жизнени цели е останала в рамките на
задоволяване на основните потребности и материалното благополучие. Отчетени са
добри възможности за прогнозиране и съразмерно оценяване на неблагоприятните
последици от собственото поведение, вкл. неговото ощетяване. Не са констатирани
стабилизирани агресивни поведенчески модели за справяне в конфликтни ситуации.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението следва да се търсят в ниската
правна култура на подсъдимия, в изопачените представи за чест, достойнство и
семеен дълг, в незачитането на правото на свободна воля и правото на живот, а
най-вече в ревността, възникнала като подозрения месеци преди случилото се и
ескалирала при заварването на Ж. и пострадалия на местопрестъплението.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, предвид настъпилата
реабилитация, следва да бъде отчетено формално чистото съдебно минало. От
значение е и оказаното в хода на разследването известно съдействие. За разлика
от представителя на обвинението настоящият състав не намира въпросното
съдействие за изключително, доколкото откриването на трупа на пострадалия е
станало напълно случайно, а с цялостното си процесуално поведение Ж. цели преди
всичко да омаловажи собствените си действия, респективно-да представи същите
като резултат от самоотбрана. В този смисъл не е налице и твърдяното от
обвинението критично отношение на Ж. към извършеното.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства се явяват недобрите характеристични данни, начинът
на осъществяване на посегателството, проявените от дееца безскрупулност,
коравосърдечие и бруталност.
Съдебното
минало, независимо от настъпилата реабилитация, негативните характеристични
данни за Ж., начинът на осъществяване на посегателството, явната самонадеяност
и хладнокръвие, проявени при напускане на местопрестъплението и в последвалия деянието
период, съставляват достатъчно основание обществената опасност на дееца да бъде
определена като завишена. Като такава съдът отчете и обществената опасност на
извършеното-умишленото умъртвяване на добре познат човек, чрез целенасочен
тежък побой, с изоставяне на жертвата в безпомощно състояние и в несъвместима с
оцеляването среда, за да бъдат удовлетворени изопачени представи за чест,
достойнство и съпружески дълг.
Отчитайки
така оценената обществена опасност на извършеното и на дееца, причините,
мотивите и условията за осъществяване на посегателството, както и надделяващата
тежест на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, настоящият
състав индивидуализира наказанието между средния предел и установения максимум,
налагайки на подсъдимия лишаване от свобода за срок от осем години. По силата
на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС санкцията подлежи на изпълнение при
първоначален строг режим. В съответствие с чл.59, ал.1 от НК подлежи на
приспадане предварителното задържане по делото, считано от 22.11.2018г. до
16.09.2019г.
По
отношение на гражданскоправните претенции:
Исковете
черпят правно основание от разпоредбата на чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД.
Основанието на същите не се оспорва от защитата. Изразено е несъгласие
единствено с размерите на претендираните от братята и сестрата обезщетения.
Между
31.10.2018г. и 01.11.2018г. подсъдимият умишлено е умъртвил петдесет и осем
годишния Р. Й.Р.-син на М.И.М. и брат на П.Й.Р., И.Й.Р. и Е.Й.Ц..
Отчитайки формално заявените, но неоспорими негативни емоции за ищците,
установените персонални отношения и форма на контакт на всеки от тях с пострадалия,
декларираната привързаност, съпътстващите изчезването на Р. тревоги, претърпения
шок при разкриване на престъплението и от състоянието, в което е било открито
тялото, съдът намери заявените и поначало символични претенции за съответни и
справедливи в техния пълен размер. На основание чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД настоящият
състав осъди И.А.Ж. да заплати на М.М. сумата от сто хиляди лева, на П.Р.
сумата от седемдесет хиляди лева, на И.Р. сумата от петдесет хиляди лева и на Е.Ц.
сумата от петдесет хиляди лева, за всички-ведно със законната лихва, считано от
01.11.2018г. до окончателното издължаване, като обезщетение за нанесените на
ищците неимуществени вреди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи
на подсъдимия сторените по делото деловодни разноски, държавната такса върху
уважените гражданскоправни претенции, както и разходите на гражданските ищци и
частни обвинители за хонорар на упълномощения повереник.
Относно
иззетите като веществени доказателства и съхранявани в IРУП-гр.*** сума от 135
лева и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№*** съставът разпореди същите да
бъдат предадени на наследниците на Р. Р., респективно-на упълномощено от тях
лице, като останалите вещи по приемо-предавателния протокол бъдат унищожени
след привеждане на присъдата в изпълнение.
Воден
от изложените фактически констатации и правни изводи съдът постанови присъдата
си. Препис от мотивите незабавно да се връчат на страните за изготвяне на
евентуални допълнения към подадените въззивни жалби/протести.
15.04.2020г. Председател
на състава: ………..