Определение по дело №44756/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26971
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20211110144756
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26971
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110144756 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителни молби № 66735 от
04.04.2022 г. и № 105463 от 26.05.2022 г. на Р. М. Н., с ЕГН **********, с която е предявен
по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу М. Х. Х. и
Г. З. З. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
разделно при равни квоти сумата от 347,73 лв., представляваща удържани от ищеца
разноски и такси по изпълнително дело 2398/2019 г. по описа на ЧСИ Мариан Петков,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.02.2016 г., издаден по гр. д. 26284/2011г.
по описа на СРС, 36 с-в и частично обезсилен с влязло в сила определение от 30.10.2020 г.
лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 16.04.2021 г. по ч.гр.д. №
10232/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срок, с който оспорват
претенциите по основание и размер.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание
да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на
страните.
По отвода за недопустимост на производството, релевиран от ответника с
отговора на исковата молба настоящият съдебен състав намира следното:
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба.
В настоящия случай ищецът е насочил претенциите във връзка с неоснователно понесените
от него такси и разноски по изпълнителното дело към отделни физически лица – в
качеството им на етажни собственици.
Ответниците твърдят, че е налице липса на пасивна процесуална легитимация по
съображения, че сумите, които били изплатени по това производство били постъпили по
1
сметката на управителя на ЕС – Зоя Борисова Николова, респективно, че ответниците не
били конституирани като взискатели по изпълнително дело и не били получавали суми,
изплатени от частния съдебен изпълнител.
Съдът счита направеното възражение за недопустимост на производството за
неоснователно, поради следните съображения.
Етажната собственост не е персонифициран правен субект с призната от закона
правоспособност и дееспособност. На основание чл. 37–38 от Закона за собствеността
терминът обозначава специалния правен режим, на който се подчиняват правоотношенията
относно общите части на сгради, в които отделните обекти принадлежат на отделни
собственици. Обществените отношения, свързани с този режим на етажна собственост се
уреждат от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Съгласно чл. 1 ЗУЕС
предмет на този специален закон са само отношенията, свързани с управлението на общите
части на сградите в режим на етажна собственост и правата и задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти. Управителят
/управителният съвет/ е изпълнителен орган с учредени от закона правомощия,
регламентирани в чл. 23, ал. 1 ЗУЕС. Специалният закон възлага на управителя на ЕС
представителна власт за собствениците на обекти в ЕС в изрично изброени хипотези: -
спрямо трети лица: при извършване на всички действия във връзка с обикновеното
управление на етажната собственост /чл. 23, ал. 3, изр. 1/; за действия по учредяване на
право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението
на общи части – само при упълномощаване от общото събрание на собствениците /чл. 23, ал.
3, изр. 2/; - пред съда: - по исковете срещу собственици във връзка с общите части и по
исковете срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по този закон /чл. 23, ал. 4, изр. 1/; по искове на
собствениците срещу трети лица във връзка с общите части – само при упълномощаване от
общото събрание на собствениците /чл. 23, ал. 4, изр. 2/.
Предявените в настоящото производство накърнени материални права, нуждаещите се
от защита, са основани на неоснователно обогатяване – иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Поради това твърдяното процесно извъндоговорно правоотношение е извън регулацията на
специалния закон /ЗУЕС/. Тъй като правоотношението, чиято защита е предявена в
настоящото производство, стои извън обхвата на ЗУЕС, не е приложима и особената
правосубектност на Етажната собственост, установена в този закон по въпроси, свързани с
управлението на общите части на сградата. Освен това процесната Етажна собственост няма
собствен патримониум, който би могъл да се обогати за сметка на обедняването на ищеца.
Етажната собственост няма самостоятелни права, извън тези на етажните собственици и
ползватели. Макар и титуляр на банковата сметка да е ЕС или нейният управител,
средствата по нея са набрани от вноски на собствениците и ползвателите /чл. 50 и 51 от
ЗУЕС/. Поради това, твърдяните неоснователно събрани суми за разноски по
изпълнителното дело биха могли да доведат до обогатяване на отделните етажни
собственици, доколкото последните се явяват носители на материалните права и задължения
2
на етажната собственост.
По тези съображения съдът приема, че ответниците се явяват страни с надлежна
пасивна процесуалноправна легитимация в качеството им на етажни собственици.
Страните са представили писмени доказателства. Съдът намира, че доказателствата са
допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения и
допринасят за изясняване на спора от правна страна.
Съдът счита, че следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 192 ГПК за
изискване на заверен препис от изпълнително дело № 2398/2019 г. по описа на ЧСИ Мариян
Петков, доколкото същото е необходимо за изясняване правнорелевантните факти по спора.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат
съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода за недопустимост на производството, релевиран с
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване в настоящото производство заверен препис от
изпълнително дело № 2398/2019 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.12.2022 г. от 09.30 часа, за когато да се
призоват страните като им се връчи и проект за доклад, като им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4