№ 373
гр. Сливен, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100191 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжника е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок- правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими.
Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и
Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. 5335/2021 г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение,
като осъдил ответника М. АНД. Б., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на ВиК Сливен
следните суми: сумата от 2528,66 лв. – главница, съставляваща стойността на доставената и
консумирана питейна вода за периода от 01.08.2018 г. до 28.02.2021 г.; сумата от 605,50 лв. –
мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до
30.09.2018 г. до 06.10.2021 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 63,88 лв. Издадената
заповед за изпълнение била връчена на ответника, който бил депозирал възражение по чл.
414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, което обусловило правния интерес от водене на
исково производство за установяване на вземането. Сочи се, че ищеца предоставял на
1
ответницата, в качеството й на потребител ВиК услуги в периода от 01.08.2018 г. до
28.02.2021 г. на обект с адрес гр. Сливен, кв.“Българка“, бл. 71, ап. 18 с абонатен №105476,
за което били издавани фактури. За този обект, ответника по делото имал открита партида в
регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази
партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното
количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било
възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите
условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на
задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал
мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които
били одобрени от ДКЕВР и били в сила от 05.10.2014 г.От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца част от
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сумата от
сумата от 1138,95 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана
питейна вода за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2021 г.; сумата от 186,68 лв. –мораторна
лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 06.10.2021 г. .;
законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК -23.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените
по делото разноски. Претендират се също разноски за исковото производство.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от ответницата чрез
процесуалния й представител. Оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. В доказателствена тежест на ищеца било да докаже действителното количество
и качество на доставената питейна вода и че същата отговаря на чл. 7, т. 1 от общите
условия. От представените фактури не било ставало ясно по какъв начин били определени
стойностите на услугите за отвеждане на отпадните води и за пречистването на същите.
Апартаментът не се бил обитавал постоянно и действителни отчети на показанията на
водомера не били направени. Не били представени карнети, в които да бъде отразено какви
са действителните количества потребена питейна вода. Лицето, което било посочено като
съставител на процесните фактури не бил посещавал апартамента и не бил отчитал
водомерите. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съдът с
определението си по чл. 140 ГПК № 720 от 14.03.2022 г. е указал на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи по безспорен начин качеството потребител на ВиК
услуги на ответника, обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни,
респ.консумирани ВиК услугите в размерите, претендирани с исковата молба, както и че за
задълженията на потребителя ответник за ползваните ВиК услуги са издавани ежемесечни
фактури. Със същото определение съдът е указал на ответника, че следва да докаже плащане
на реално предоставените му и отчетени В и К услуги за процесния период.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по
закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените
2
искове и моли за уважаването им.
В с.з. се явява процесуалния представител на ответника, който моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД
депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 5335/2021
г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение, като осъдил ответника М.
АНД. Б., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на ВиК Сливен следните суми: сумата от
2528,66 лв. – главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна
вода за периода от 01.08.2018 г. до 28.02.2021 г.; сумата от 605,50 лв. –мораторна лихва,
изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 30.09.2018 г. до 06.10.2021
г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените по делото разноски в размер на 63,88 лв. Заповедта за изпълнение на паричното
задължение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК
срещу заповедта, като в едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен иск – на
21.01.2022 г. за сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №
2577/ 24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 5335/2021 г. по описа на РС-Сливен. От съда се иска
признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми.
Видно от представената справка от Агенцията по вписванията от 05.10.2021 г.
процесният имот е бил прехвърлен на ответницата по силата на сделка за покупко-продажба
от 05.04.2013 г.
Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответницата е клиент на
водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера
на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано през процесния период при
отказ на лицето, което е живеело в имота през м. 08.2018 г . След това отчитането е ставало
при заявени потребени количества питейна вода по телефона от абоната и служебно от
инкасатора.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Г, който работи като
инкасатор в кв. „Българка“ през процесния период имотът е водоснабден. Последно бил
установил лице в процесния имот през 2018 г., което му било отказало достъп. За този имот
били съобщавани по телефона потребените количества от абоната, но инкасаторът не знаел
дали това били реално потребените количества. На карнета бил посочен телефон, на който
било отговаряло лице на име П. Адресът бил посещаван всеки месец, а вече през месец и
при всяко посещение на инкасатора била поставяна бележка. Всеки месец се бил отчитал
общия водомер на абонатната станция.
3
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П, който е зет на
ответницата в процесния апартамент не живеел никой, тъй като ответницата била живеела
на друг адрес. Имотът най-често бил посещаван от него и неговата съпруга. Не бил засичал
на адреса инкасатор. Свидетелят заявява, след като съдът му предявява приложения по
делото карнет, че записаният върху него телефонен номер е неговия. Бил уведомявал
ответницата, че я били търсели служители на ищцовото дружество, тъй като бил намирал
оставени от тях бележки. От процесният имот ключове имала единствено ответницата,
който бил нейна собственост от пет години.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни и
безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
За исковия период ищцовото дружество издавало фактури за задължението на
абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като
непротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е депозирал
възражение по чл. 414 ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи по
безспорен начин качеството потребител на ВиК услуги на ответника, обстоятелството, че на
посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ.консумирани ВиК услугите в
размерите, претендирани с исковата молба, както и че за задълженията на потребителя
ответник за ползваните ВиК услуги са издавани ежемесечни фактури. Ответникът следва да
установи плащане на потребената питейна вода за процесния период.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в
недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК
услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от
ищцовото дружество на ответника са били начислявани потребените количества питейна
4
вода, като върху карнетите е извършвано отбелязване на показанията на водомера на
абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано през процесния период при отказ
на лицето, което е живеело в имота през м. 08.2018 г . След това отчитането е ставало при
заявени потребени количества питейна вода по телефона от абоната и служебно от
инкасатора. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Г, който е бил
инкасатор на процесния имот, които са кредитирани от съда при отчитането на потребените
количества вода са били спазени разпоредбите на чл. 23, ал. 1, 2 и ал. от ОУ на ищцовото
дружество, тъй като ответникът не е осигурявал редовно достъп до имота, са били вземани
предвид показанията на общия водомер на сградата. От показанията на разпитания по
делото свидетел П, които също са кредитирани от съда имотът от пет години е собственост
на ответницата, която е негова тъща и се посещава от време на време от свидетеля и
неговата съпруга. Същият е уведомявал ответницата за бележките, които са оставяли
служителите на ищцовото дружество, когато не са намирали никой на адреса и е оставил
своя телефон на процесния карнет, по който са се свързвали с него. Видно от представената
справка от Агенцията по вписванията от 05.10.2021 г. процесният имот е бил прехвърлен на
ответницата по силата на сделка за покупко-продажба от 05.04.2013 г.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг.
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки
месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от
него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия,
абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна
покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата
на чл.84, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен
установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК е основателен и
доказан в размера от 2528,66 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и
консумирана питейна вода за периода от 01.08.2018 г. до 28.02.2021 г. за обект в гр. Сливен,
кв. „Българка“, бл. 71, ап. 18.
От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени
суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и основателността на акцесорното
вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна
вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след
датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на
задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 2528,66 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.08.2018 г. до 28.02.2021 г. следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
мораторната лихва.
Ищцовото дружество, обаче в настоящия процес претендира част от дължимата
5
главница в размер на сумата от 1138,95 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2021 г.; и
сумата от 186,68 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата от 30.11.2018 г. до 06.10.2021 г. С оглед на изложеното съдът счита, че предявения
от ищеца главен иск с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД следва да бъде уважен в
пълния предявен размер като основателен и доказан. Акцесорният иск с правно основание
чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД следва също да бъде уважен в пълен размер, тъй като неговото
уважаване е обусловено от уважаването на главния иск.
Върху посочената като дължима главница в размер на 1138,95 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.10.2018 г. до 28.02.2021 г. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.11.2021 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените
разноски от ищеца в исковото производство в размер на 435 лв. и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 63,88 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1
ГПК в отношенията между страните, че М. АНД. Б., ЕГН: ********** от гр. **** ДЪЛЖИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 следните суми:
главница в размер на 1138,95 лв., съставляваща стойността на доставената и консумирана
питейна вода за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2021 г. за обект с адрес в гр. Сливен, кв.
„Българка“, бл. 71, ап. 18; сумата от 186,68 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера
на главницата за периода от забавата от 30.11.2018 г. до 06.10.2021 г..; законна лихва за
забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
23.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като за част от тези суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2577 /24.11.2021 г. по ч.гр.д. №
5335/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. АНД. Б., ЕГН: ********** от гр. ****
ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27,
сума в размер на 435 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство
разноски и сумата от 63,88 лв., представляваща разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 5335/2021 г. по описа на РС- Сливен.
6
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
5335/2021 г. по описа на РС-Сливен.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7