РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Пловдив , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330110767 по описа за 2020 година
Ищцата М. П. Г., ЕГН ********** е предявила срещу ответника
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* осъдителен иск за
заплащане на сумата 8825,20 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно
със зак. лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017г. до окончателното й
плащане; 2 387,19 лева законна лихва за периода 23.10.2014г. – 23.10.2017г.,
след извършено прихващане; 5416,84 лева присъдени разноски съобразно
уважената част от исковете по гр. д. № 16859/2017г., ведно със зак. лихва
върху тези суми, считано датата на завеждане на делото в съда – 26.08.2020г.
до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения за издаден на 28.09.2012г. изп.
лист срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за следните суми: 180
000 лв. главница, законна лихва от 02.07.2010 г. до окончателното й
изплащане и разноски от 7605 лв., на основание влязло в сила решение на
СГС по гр. д. № 3173/2011 г., въз основа на който изп. лист е образувано
***** дело № **********, по описа на *** ***** ******.
Ищцата сочи, че на 31.10.2012 г. е получила по банковата си сметка
сума от 222 090,65 лв., с посочено основание за плащане - ***** дело №
***/**** г. по описа на *** ***** ******, след което ***** дело било
прекратено. Няколко години по-късно, през 2016 година, разбрала от *** си,
който бил разпитван като св. по ***дело № **/2015 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Пловдив, че е налице голямо разминаване между преведените
1
от застрахователното дружество на *** ***** суми и тези, които ищцата
получила по ***** дело. След като се снабдила с документ от Окръжна
прокуратура Пловдив установила, че по сметката на *** ***** за погасяване
на задължението по изпълнително дело № ***/**** г. от сметката на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, при наложен от *** ***** запор, била
удържана сумата от 254 884,11 лв, но вместо да получи 230 915,85 лв., ищцата
получила само 222 090,65 лв., без разликата от двете суми в размер на 8
825,20 лв. След като узнала за това разминаване ищцата образувала гр. д. №
6859/2017 г. срещу **** ******, в качеството му на ответник, в резултат на
което било постановено решение на съда от 21.12.2018 г., с което ****
****** бил осъден да й заплати сумата от 8825,20 лева, ведно със зак. лихва
от 31.10.2012г. деня на увреждането до окончателното й плащане, както и
разноски в размер на 5416,84 лева.
Ищцата излага, че се е снабдила с изп. листове за тези суми, след което
извършила прихващане между дължимата от нея сума от 304,37 лв., с
дължимата от **** ****** сума в размер на 2 691,56 лв., като след
прихващането дължимата законна лихва възлизала на сумата от 2 387,19 лв.
Изпратена била покана за плащане на процесните суми до „ДЗИ – ОЗ“ АД, в
качеството му на застраховател по застраховка „Професионална
отговорност“, сключена с **** *****, като с писмо от 29.07.2020 г.
застрахователното дружество уведомило ищцата, че отказва да и заплати
застрахователно обезщетение, поради погасяването му с петгодишната
давност.
В писмения отговор на ответника е направено възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност, доколкото застрахователното дружество е
било конституирано, в качеството му на евентуален ответник във воденото
производство срещу *** ****, като главен ответник, в което производство е
уважен иска срещу **** *****, като не е разгледан предявениуя при
условията на евентуалност иск срещу „ДЗИ -ОЗ“ ЕАД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявеният иск е по член 226, ал. 1 от КЗ /отм./ - пряк иск на
увредения спрямо застрахователят на застрахования делинквент.
Страните по делото нямат спор относно изложените в исковата молба
факти, касаещи съществуването на застрахователен договор между ответника
и *** *****, с който застрахователят е поел задължение да покрива вредите
от професионалната дейност на *** за процесния период, както и че **** е
бил осъден от ищцата за претърпени от същата имуществени вреди в
посочените размери с влязло в сила решение, в което производство
застрахователят на съдебния изпълнител е бил конституиран по волята на
ищцата като евентуален ответник, а искът срещу застрахователя не е бил
2
разгледан.
Според член 197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при
застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10-113 на раздел ІІ, буква „А“ от
приложение № 2 – с петгодишна давност от датата на настъпване на
събитието. В член 183 от КЗ /отм./ е дадено легално определение на договора
за застраховка, съгласно което застрахователят се задължава при настъпване
на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето
ползващо се лице застрахователно обезщетение, като съгласно ал. 2 на същата
разпоредба по застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ
и ЗЗД, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Също така член 193 от
КЗ /отм./ разпорежда, че при настъпване на застр. събитие застрахователят е
длъжен да плати на застрахования застр. обезщетение.
От анализа на визираните по-горе разпоредби, се налага извода, че
изискуемостта на претендираното от ищцата вземане е възникнало от датата
на настъпване на застрахователното събитие – 31.10.2012г., денят в който за
ищцата са настъпили имущ. вреди, изразяващи се в получаването на по-малък
размер от претендираното в изп. производство вземане, независимо от факта,
че цялата претендирана от ищцата сума е била събрана от ***, но не е била
преведена на ищцата в пълния й събран размер.
Доводът на ищеца, че давността за вземането й срещу застрахователя тече
от откриването на дееца, съобразно разпоредбата на член 114, ал. 3 ЗЗД е
несъстоятелен, тъй като тази разпоредба е приложима за вземания,
произтичащи от непозволено увреждане, а относно началото на давността
спрямо застрахователя следва да се приложи специалният закон – КЗ, който
изрично е предвидил откога започва да тече давността срещу застрахователя,
поради което предвидените в ЗЗД общи правила са неприложими.
Освен изложеното, съдът не споделя виждането на ищеца, че е узнал за
извършването на самия деликт и за неговия деец едва през 2016 година,
доколкото ищцата е била наясно както относно размера на сумата, която е
следвало да получи от застрахователя, така и с обстоятелството, че
получената от нея в изп. производство сума е по-малка от дължимата й. От
обективна страна за ищцата, като страна в изп. производство, не е
съставлявало пречка да извърши справка по изп. дело, като установи точната
сума на превода от застрахователя, за да прецени с каква сума е била ощетена
от ***, още повече и поради факта, че изп. производство е било прекратено,
въпреки обстоятелството, че взискателят е бил наясно с факта, че не е
3
получил изцяло дължимата по изп. дело сума.
На следващо място, давността срещу застрахователя не се смята за
прекъсната със завеждането на исковете на 23.10.2017г. срещу *** и застр.
дружество, последното в качеството му на евентуален ответник, доколкото
искът срещу евентуалния ответник не е бил разгледан от съда, като отделно
от това, докато е траел процесът относно това вземане, давност срещу застр.
дружество е текла, доколкото със съдебното решение не е било установено
вземане срещу застрахователя.
По изложените съображения искът следва да се отхвърли като
неоснователен, с оглед погасяването на вземането на ищцата с петгодишната
давност, текла от 31.10.2012г. и изтекла към момента на подаване на исковата
молба в съда.
По разноските: С оглед изхода от спора на ответника ще се присъдят
извършените в хода на делото разноски в размер на 1203 лева, за които е
представен списък.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Г., ЕГН ********** против
ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* иск за заплащане
на сумата от 8825,20 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017г. до
окончателното й плащане; сумата от 2 387,19 лева законна лихва за периода
23.10.2014г. – 23.10.2017г., след извършено прихващане; сумата 5416,84 лева
присъдени разноски съобразно уважената част от исковете по гр. д. №
16859/2017г., ведно със зак. лихва върху последните две суми, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.08.2020 г. до
окончателното им изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1203
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4