№ 2758
гр. Варна, 13.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100501174 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
1. въззивна жалба вх. № 26774/24.03.2025г. от С. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ******* срещу Решение №
788/06.03.2025г., постановено по гр.д.№ 20233110108805 по описа за 2023г. на
ВРС, 18 състав, В ЧАСТТА, с която съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. *******, че Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието и храните, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р
Пискюлиев“ № 1, ОД „Земеделие“-Варна, е собственик на поземлен имот с
идентификатор 30497.502.157 по КККР на с. Звездица, общ. Варна, обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 17/06.03.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от
19.12.2022 г., с адрес: с. Звездица, местност „Орехчето“, с площ от 3268 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 502157,
съседи: 30497.502.363, 30497.502.159, 30497.502.252, 30497.502.362,
30497.502.155, 30497.502.285, 30497.502.372, 30497.502.286, придобит на
основание чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, и ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, да
предаде на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и
1
храните, владението върху гореописания поземлен имот, на основание чл. 108
ЗС,
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *******,
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и
храните, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 1, ОД
„Земеделие“-Варна, сумата от 600 /шестстотин/ лева – обезщетение за
лишаване от ползването на гореописания имот за периода от 10.01.2023 г. до
10.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
и 2. въззивна жалба вх. № 33081/10.04.2025г. от Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието и храните, срещу Решение №
788/06.03.2025г., постановено по гр.д.№ 20233110108805 по описа за 2023г. на
ВРС, 18 състав, В ЧАСТТА, с която съдът: ОТХВЪРЛЯ предявения от
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 1, ОД „Земеделие“-Варна,
срещу С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *******, иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне построените в
поземлен имот с идентификатор 30497.502.157 по КККР на с. Звездица, общ.
Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, сграда и оранжерия.
А. Във въззивна жалба вх. № 26774/24.03.2025г. е изложено
становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение
поради необоснованост, нарушения на материалния закон и на съществени
съдопроизводствени правила. Сочи се, че изводът на съда, че имотът е
държавна собственост е необоснован. Държавата твърди, че е собственик на
имота по силата на закона - чл. 24 от ЗСПЗЗ. Липсват обаче доказателства, че
имотът е бил държавна собственост преди колективизацията на земята, както
и да е бил включен в блок на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански
организации. Предвид на това не са били налице основанията за
възстановяване на собствеността в полза на Държавата. Липсват също така
доказателства, че процесният имот представлява част от имота, възстановен с
Решение № 864/06.03.2002 г. на Поземлена комисия- Варна. След като имотът
не е държавна собственост не съществуват пречки Д.М.Б.а да е придобила по
давност правото на собственост. От показанията на свид. Едварт Тороманов и
2
Севги Даил се установява, че Д.М.Б.а, която е праводателна ответницата С. А.,
е упражнявала фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10
години, като владението й е било непрекъснато, необезпокоявано и явно.
Съдът необосновано е кредитирал показанията на свид. П.Й. и Пламен
Христов, тъй като те нямат преки впечатления за имота преди 2022-2023 г.
Като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, съдът е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на решението.
Въззивника моли съда да бъде отменено обжалваното Решение в
поосчената част и да бъдат отхвърлени претенциите на Държавата.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба.
Противно на твърдяното счита, че от целия събран по делото
доказателствен материал, се установява по безспорен начин, че Държавата е
носител на вещното право на собственост върху спорния имот по силата на
закона /чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ/, в евентуалност на надлежно проведена
реституционна процедура. Още преди колективизацията същия е бил
държавна собственост, такъв е бил по времето на социализма, до влизането в
сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и
към настоящият момент. Процесният имот не е бил собственост на физическо
лице, както преди колективизацията, така и през целият период след това и
към момента на предявяване на иска, и като такъв е собственост на
Държавата. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в
хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост - чл.24
от ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл.24,
ал.1 от ЗСПЗЗ от Държавата става по силата на закона. Съдът изцяло е
съобразил приложимите правни норми. Прави се анализ на събраните по
делото доказателства. Към момента на възстановяване на собствеността,
процесният имот е бил земеделска земя (нива) - част от Държавен поземлен
фонд. И щом като оспореният имот е включен в Държавен поземлен фонд, то
на основание чл.24, ал. 7 от ЗСПЗЗ придобиването му по давност е изключено.
Дори и да приемем, че по отношение на имотът е приложима само
предвидената в чл.86 от ЗС норма и действалата до 31.05.1996 г. забрана за
придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, както и
3
въведеният с §1, ал.1 от ЗД на ЗС мораториум, за Д.М.Б.а (праводател на
ответника) не е изтекъл изискуемият съгласно чл.79 от ЗС десетгодишен
давностен срок. Поддържат твърденията си в молба вх.№ 52010/26.06.2024 г.,
че е налице абсолютна симулация, съответно нищожност на договора за
покупко- продажба, сключен между Д.Б. и С. А.. По иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД сочи, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а
във ВЖ не са изложени каквито и да е доводи за отмяна на съдебния акт.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на другата
страна, като бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната
част.
Б. Във въззивна жалба вх. № 33081/10.04.2025г. се сочи, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради
необоснованост, нарушения на материалния закон и на съществени
съдопроизводствени правила.
Първоинстанционното решение е постановено в противоречие със
задължителните разрешения, дадени в т.3 от Тълкувателно решение №4/2015
от 06.11.2017г. по тълк.дело.№4/2015г. на ОСГК на ВКС.
Първоинстанционният съд, макар и да се е позовал на същото, го е тълкувал
превратно, откъслечно, само отделни негови части и/или го е приложил
неправилно. Цитира съдебна практика. Незаконната постройка в имота на
ищеца, безспорно се явява пречка както за ползването на земята под сградата,
така и за бъдещото застрояване в имота от самия ищец и да ползва в пълен
обем правото си на собственост, тъй като той ще трябва да се съобразява с нея
и/или евентуално да я събори, като направи разходи за това, които не следва да
са в негова тежест, тъй като не той, а ответникът макар и да не е изградил
постройката поддържа това състояние в имота, собственост на ищеца.
Като е приел обратното PC-Варна е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да се отмени, а вместо него да се уважи предявения иск по чл.109
от ЗС.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението в
тази част е правилно, тъй като е обосновано и не са допуснати нарушения на
материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на другата
4
страна, като бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната
част.
Съдът намира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения, включително доказателство за платена държавна
такса, с оглед на което производството по същите подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание.
Не са направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1. въззивна жалба вх. №
26774/24.03.2025г. от С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
******* срещу Решение № 788/06.03.2025г., постановено по гр.д.№
20233110108805 по описа за 2023г. на ВРС, 18 състави 2. въззивна жалба вх.
№ 33081/10.04.2025г. от Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието и храните, срещу Решение № 788/06.03.2025г., постановено по
гр.д.№ 20233110108805 по описа за 2023г. на ВРС, 18 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 06.10.2025год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
5
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6