РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500204 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община –
Варна срещу решение № 355/18.02.2021 г. по гр.д.№ 2554/2020 г. на Окръжен
съд – Варна, с което е уважен иска по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, предявен от К.
СТ. СТ. за заплащане на сумата от 30000.00 лева – частичен иск от 70000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания и отрицателни емоции от причинените му
увреждания - фрактури на дясната подбедрица и на лявата лъчева кост на
ръката, настъпили при падането му на 15.09.2015 г. от мотоциклет „Сузуки
АН 400“, рег.№ В 2589 К, при попадане в необозначена, необезопасена и
неосветена дупка на пътя в гр.Варна, в района на Аспаруховия мост, ведно
със законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и отхвърляне изцяло на иска, евентуално – за
намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва въззивната
жалба и изразява становище за правилност на решението.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД от К. СТ. СТ.
против Община Варна, за заплащане на сумата от 30000 лева - частичен иск
от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от фрактури на дясната подбедрица и на лявата
лъчева кост на ръката, настъпили на 15.09.2015 г. при падане от мотоциклет в
резултат от попадане в необозначена и необезопасена дупка в гр.Варна, в
района на Аспарухов мост, ведно със законната лихва.
Оспорвайки иска, ответникът оспорва механизма, датата на инцидента и
размера на претендираното обезщетение и твърди съпричиняване на
резултата от пострадалия.
По иск с правно основание чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Твърденията в исковата молба са, че на 15.09.2015 г. преди обяд ищецът
управлявал мотоциклет на пътното платно на 100 м. от понтонния мост в
посока база „Петрол“ в района на Аспаруховия мост в гр.Варна и попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътя, загубил контрол над превозното
средство, паднал и получил травматични уврежания – множество фрактури на
дясната подбедрица и счупване на лъчевата кост на лявата ръка.
Към делото е приложен констативен протокол № 303/15.09.2015г. от
ОДМВР, сектор Пътна полиция, установяващ времето на ПТП, който факт се
потвърждава и от показанията на свид.В.А. в деня на инцидента и от тези на
актосъставителя.
Свидетелят И.Р. – очевидец на случилото установява, че на 15.09.2015г.
в района под Аспарухов мост видял попадането на движещия се срещу него
малък мотор /скутер/ в дупка от асфалта с диаметър около 40-50 см. и
дълбочина около 10 см. Водачът паднал, а кракът му бил видимо счупен под
2
коляното. Възприятията на свидетеля са, че водачът на мотоциклета се
движил със скорост около 50 км/ч.
Назначената съдебно-техническа експертиза установява, че инцидентът
е станал на път - общинска собственост. Механизмът на настъпване на ПТП е
резултат от използване на спирачка и опит за отклоняване на мотоциклета от
водача, за да избегне дупката на пътното платно, което е довело до падането
на водача и мотоциклета в насрещното платно и последващо плъзгане до
окончателното му спиране. Заключението установява, че предвид скоростта
на движение, спецификата на управление на мотоциклета и
местоположението на дупката, ищецът е следвало да възприеме
препятствието и да започне маневра за отклоняване на около 20 метра преди
него. Според заключението, щом е попаднал в дупката, ищецът не е следил
измененията на пътното платно.
Назначената комплексна съдебно-медицинска и психологична
експертиза установява, че ищецът е бил лекуван в болнично заведение осем
дни с диагноза „Множествено счупвания на подбедрицата, закрито“ и е било
проведено оперативно лечение – наместване на фрактура с вътрешна
фиксация и са издадени болнични листи за домашно лечение общо 69 дни.
Назначената медицинска експертиза представя заключение, че
счупването на лявата лъчева кост на ищеца е обусловило трайно затруднение
на движението на крайника за повече от 30 дни, а лечението е продължило
около 2-3 месеца; лечението на счупения десен крайник е продължило около
6 месеца и е завършило с оздравяване и възстановяване на движенията в
съседните стави. По отношение на долния крайник вещото лице посочва, че
предстои операция за изваждане на метала, поставен при първоначалната
операция на голямата пищялна кост, като възстановяването след тази
операция ще отмене около 20-30 дни.
Заключението на съдебно-психологичната експертиза установява, че
свързаните с инцидента интервенции са имали стресогенен ефект и са
предизвикали напрежение, нервност, неспокоен нощен сън, загуба на тегло,
просължителна нужда от помощ при ежедневното самообслужване, но не са
довели до трайни когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения;
понастоящем при ищеца не се отчитат данни за тревожност и депресивност.
3
Показанията на свид.Р.С. – съпруга на ищеца и В.С. – негов брат
установяват, че около три месеца след произшествието ищецът не можел да
се обслужва самостоятелно, тъй като му било забранено да стъпва на крака
си. Ежедневието му било много затруднено и от факта, че скоро след
инцидента се родило детето им. Първите месеци след операцията изпитвал
силни болки в крака; болките в ръката били по-слаби, но също продължили 3-
4 месеца. Нови силни болки се появили по време на започналата след третия
месец рехабилитация. Понастоящем продължавал да изпитва болки в крака с
отоци; след инцидента станал затворен и мълчалив, избягвал срещи и
събирания с хора и приятели, чувствал се непълноценен, тъй като не можел да
работи и да издържа семейството си.
С оглед горното, съдът приема, че са доказани твърдените от ищеца
неимуществени вреди - физически и психически увреждания, изразяващи се в
болки и страдания.
Отговорността по делото на Община – Варна произтича от
задължението й да поддържа общинските пътища за безопасно ползване -
чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата, чл. 11 от Закона за общинската
собственост.
Отговорността на лицата, възложили извършването на някаква работа е
за чужди противоправни виновни действия или бездействия, е акцесорна и
има обезпечително-гаранционна функция. С неотстраняване на препятствия
върху част от общински път в гр.Варна, установени от доказателствата по
делоло, ответникът е нарушил задължението си за осигуряване на условия за
безопасно и сигурно предвижване, поради което отговаря за причинените
вреди от бездействието си.
Попадането на предната гума на управлявания от ищеца мотоциклет в
необезопасената дупка на пътното платно е единствената причина за
настъпият инцидент. Недоказано е възражението по чл.51 от ЗЗД за
съпричиняване на вредата. Не са представени доказателства за управление на
МПС с несъобразена скорост – според гласните доказателства ищецът се е
движил с 40-50 км/ч. Липсата на нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП се
установява и от произнасянето по НАХД № 5417/2015 г. на РС-Варна, с което
е отменено съставеното на ищеца наказателно постановление.
4
Твърдяното съпричиняване на вредата не е доказано от заключението на
СТЕ - за водача не съществува задължение да управлява МПС със скорост
значително под минималната, за да не попадне евентуално на пътно
препятствие. Релевантен за съпричиняването по чл.51 ал.2 отЗЗД е само
конкретно установения принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
увреждането като неблагоприятен резултат. При наличие на дупка с
размерите и дълбочината на процесната на пътното платно, преминаването на
мотоциклет през нея би довело винаги до същия резултат.
От горната фактическа обстановка следва извод за доказаност на
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и бездействието на
ответника - основание за ангажиране на отговорността му по чл.49, вр.чл.45
от ЗЗД.
За размера на обезщетението за неимуществени вреди, прилагайки
принципа за справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД, следва да се съобрази
действителния размер на претърпените вреди, обусловен от характера,
продължителността и интензитета на неблагоприятното въздействие върху
пострадалия, възрастта, прогнозата за отзвучаване на уврежданията,
икономическата ситуация и др.
Анализът на събраните доказателства налага извод, че получените при
инцидента средни телесни увреждания - счупване на дясната подбедрица и на
лъчевата кост на лявата ръка, преживените операции, обездвижване и
рехабилитации, съпроводени с продължителни болки, са увредили както
физическото, така и психологичното здраве на ищеца. Макар и без
диагностицирано психично заболяване, понастоящем той продължава да
изпитва страх от извършване на обичайни за ежедневието му до преди
инцидента дейности.
Предвид младата възраст на ищеца, продължаващият оздравителен
период, необходимостта от допълнителна оперативна интервенция с
последващ период на рехабилитация и продължащи болки през
възстановявителния период, размер на обезщетението от 30000 лева, заявен
като частична претенция, би обезщетил ищеца за претърпените
неимуществени вреди.
5
Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло, като сумата от 1430 лева – адвокатско възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004 г. следва да бъде присъдена чл.38, ал.2 от
ЗАдв. В полза на адв.П.П. П..
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 355/18.02.2021 г. по гр.д.№ 2554/2020 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Община Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43,
представлявана от кмета – Иван Портних, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.П. П. от
АК-Варна, сумата от 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6