Решение по дело №872/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 496
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Моника Христова
Дело: 20211200500872
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Благоевград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова

Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост „****“,
БУЛСТАТ ****, против решение № 502357 от 11.06.2021г., постановено по
гр.д.№ 1164/2019г. по описа на РС Р.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените
от ЕС „****“ против „****“ ЕООД искове за заплащане на дължими такси,
определени с решение от 16.04.2019г. на общото събрание на ЕС.
Жалбоподателят твърди, че постановеният акт е неправилен и
незаконосъобразен. Навеждат се твърдения, че е налице валидно взето
решението на общото събрание на етажната собственост, което не е оспорено
и което е влязло в сила, поради което искът е установен по основание. Твърди
се още, че спрямо ответника са приложими специфичните размери на
определените от общото събрание вноски, тъй като същият е търговец по
смисъла на ТЗ и многократно е отдавал под наем недвижимите си имоти в
сградата с цел реализиране на печалба. Иска се отмяна на постановеното
първоинстанционно решение и уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата страна не оспорва валидността на приетото от общото събрание
решение, а единствено размера на дължимите такси. Развива съображения в
1
смисъл, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответното
дружество дължи еднократния размер на таксите, а не претендирания
трикратен такъв. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка
за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания
не се констатират.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по
тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
В мотивите на РС Р.е възпроизведена правилно и детайлно
фактическата обстановка, поради което не се налага нейното повтаряне от
страна на въззивната инстанция.
Пред първоинстанционния съд и в настоящото производство не се
спори относно валидността на взетото от общото събрание решение от
16.04.2019г. за определяне на такси за „поддръжка и управление“ и такса
„ремонт и обновяване“. Спорен е въпросът единствено относно размера на
дължимите от ответника суми, тъй като същият твърди, че по отношение на
него е неприложима т.12, б.Б от решението, според която собствениците,
които отдават апартамента си под наем с търговска цел, заплащат тройна
такса за поддръжка, управление и ремонт и обновяване.
За да постанови обжалваното решение РС Р.е приел, че взетото решение
от ОС на етажната собственост на 16.04.2019г. не е обжалвано и е влязло
сила, поради което по отношение на него не могат да бъдат разглеждани
възражения във връзка с неговата нищожност или незаконосъобразност.
Прието е на следващо място, че от събраните доказателства не се установява
ответникът, макар и юридическо лице, да е използвал имота си с търговска
цел, като съдът се е обосновал с приетата по делото разпечатка от електронна
кореспонденция, както и с показанията на свид. Д.С.. Предвид това е приел,
че ответникът дължи еднократния размер на определените такси за
поддръжка, управление, ремонт и обновяване, които са погасени в срок.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за правилно
и обосновано, съобразено със събрания доказателствен материал по делото.
Съгласно чл. 41, ал.1 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за
извършване на които е взето решение от общото събрание. В чл. 51, ал.1 и ал.
2
5 от ЗУЕС се определя механизма на разпределение на разходите за
управление и поддръжка на общите части между етажните собственици,
ползвателите и обитателите.
С взетото решение на общото събрание от 16.04.2019г. и по-конкретно с
т. 12, б. Б е прието собствениците, които отдават апартамента си под наем с
търговска цел, да заплащат тройна такса за поддръжка/управление и
ремонт/обновяване. Това решение е съобразено с нормата на чл. 51, ал. 5 от
ЗУЕС.
Съгласно цитираната разпоредба собственик, ползвател или обитател,
който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на
етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите
за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до
петкратния размер, определен с решение на общото събрание.
Предвид горното и с оглед приетото от ОС решение факта, че
собственикът на апартамента е търговец по смисъла на ТЗ, не е определящ
критерий за дължимостта на по-висок размер месечна такса. Необходимо е да
бъде доказано, че за процесния период същият извършва търговска дейност
по отдаване на апартаменти под наем в самостоятелен обект на етажната
собственост, свързана с достъп на външни лица.
Видно от събраните по делото доказателства св. Д.С. осъществява
дейност по отдаване на апартаменти под наем, като в тази връзка е съдействал
на ответника във връзка с наемането на притежавания от него апартамент.
Свидетелят твърди, че след март месец 2019г. и за целия процесен период
апартаментът не е отдаван под наем, като той се грижи да бъде почистван
един път седмично от фирма. Съдът кредитира изцяло показанията на
посочения свидетел като логични и последователни, като същите се
потвърждават и от представената извадка от комуникация между последния и
бившия наемател - Андрей Балевски.
По делото не са събрани доказателства, оборващи твърденията на
ответника. В показанията на св. Джибин посочва, че няма връзка със
собственика на посочения апартамент, знае, че св. Сътън се грижи за него,
като е виждал светещи лампи и хора в апартамента, но не може да
конкретизира нито кога, нито с каква цел същите са били там.
Предвид горното съдът счита, че ищецът не е доказал осъществяваната
от ответника търговска дейност по отдаване на процесния апартамент под
наем и по отношение на него не следва да се прилага т. 12, б.Б от решението
на ОС на етажната собственост от 16.04.2019г.. Ответникът дължи
еднократния размер на определените такси съгласно т. 8 от посоченото
решение. Видно от приетото заключение на вещото лице посочения
еднократен размер на таксите за периода 19.04.2019г. до 16.04.2020г. е
заплатен от ответника в срок с банков превод от 22.05.2019г. Поради това
недължими са както претендираните главници, така и наказателните такси
3
съгласно т. 9 от приетото решение и лихвите за забава.
Поради съвпадение в изводите на първоинстанционния съд и настоящия
състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат
присъдени поисканите и сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Доколкото по делото е представено доказателство за
заплащането на 1152 лева адвокатски хонорар, то претендираните разноски
следва да бъдат уважени до този размер.
Водим от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №502357 от 11.06.2021г., постановено по
гр.д. 1164/2019г. по описа на РС Р.
ОСЪЖДА Етажна собственост „****“, с БУЛСТАТ ****, с адрес гр. .,
ул. „...“, УПИ III- 3141, кв. 301, представлявана от Р.Ш. да заплати на „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ..., ул. „...“
№ 24, представлявано от управителя Д.Б. сумата от 1152 лева заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4