Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001
гр. Троян, 17.02.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на четиринадесети януари две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ц. Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 79 по
описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Х.П.Н. *** срещу Ц.И.Ц. ***, с която са предявени първоначално
обективно съединени няколко иска за
собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, заявени на различни основания при условията
на евентуалност, като в уточняваща молба ищцата е заявила като приоритетен
придобивен способ реституция, а при евентуалност – наследяване и давностно
владение. С ИМ е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС
срещу Х.М.
***, като ревандикационният иск в своята установителна част за правото на
собственост е заявен на същите основания, при условията на евентуалност.
Ищцата Х.Н. твърди, че е наследник по закон на П.Д.М.и Х.П.Д., бивши жители на
с. Орешак, общ. Троян. През 1928 г. наследодателят на ищцата – П.М.закупил нива в местността "Беглишкото" в с. Орешак, която по КВС на
селото е отразена като "Лозанска лъка". Имотът е бил заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред Поземлена комисия гр. Троян и въз основа на подаденото
заявление е издадено първично решение № 7883/04.04.1994 г. на Поземлена
комисия гр. Троян, в което процесният
имот е отразен в пункт 4 от решението като нива от 2.500 дка, шеста категория,
находяща се в землището на с. Орешак в местността "Беглиш" при
граници: н-ци на В.И.Г., път, К.Т., дол, Н.М., М.И.Л..
Ищцата твърди, че част от процесния имот е попаднал в имот № 45002 по
КВС на землището на с.Орешак, който първоначално е бил на неидентифициран
собственик, а друга част от имота е възстановена на трети лица. Н. е предявила
иск срещу тези трети лица и в Троянски районен съд е образувано гр. дело №
615/2004 г.
Ищцата излага, че по време на висящия процес е извършено изменение на
КВС по реда на поддръжката, което впоследствие е отразено и в кадастралната
карта, като имот № 45002 е записан на лицата Д.С.П. и Ц.И.Ц., което според нея
е неправилно, тъй като те не са били собственици на процесния имот към момента
на образуване на ТКЗС.
Ищцата сочи, че завела дело срещу тях по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР,
изм. в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във връзка с чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като с
последното си произнасяне ВКС е приел за недопустимо постановеното по този иск
решение и го е обезсилил.
В последствие Н. завела гр. дело № 875/2016 г. на ТРС.
В ИМ се сочи, че на 19.09.2014 г. с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 45, том V, peг. № 4503 дело № 558 от 2014 год. Ц.И.Ц.
е продала на Х.М.К. поземлен имот с площ 2 070 кв. м, находящ се в с. Орешак,
м. „Лозанска лъка", с трайно предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване - нива, с идентификатор № 53707.45.2, при граници и
съседи на имота: имот № 53707.45.4, имот № 53707.45.89, имот № 53707.45.90,
имот № 53707.45.7, имот № 53707.45.6, имот № 53707.45.131, имот № 53707.44.1 и имот №
53707.45.115.
Ищцата твърди, че ответникът Х.М.К. не е придобил имота на правно
основание, годно да го направи собственик.
От друга страна, със съдебно решение на Районен съд - Троян по гр. дело
№ 875/2016 г., потвърдено със съдебно решение № 227/02.11.2018 на Окръжен съд –
Ловеч, е признато по отношение на Ц.И.Ц., че ищцата Х.П.Н. е собственик на нива
от 2.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Орешак, в
местността „Лозанска лъка", от която нива 1859 кв.м. попадат в поземлен
имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на с. Орешак, целият с площ от 2 070
кв. м.
Излага се в исковата молба, че ответникът Х.К. е започнал да владее
имот № 53707.45.2 от началото на месец май 2017 г., когато непосредствено преди
насрочения оглед на имота от съда по гр. дело № 875/2016 г., той изградил
ограда от телена мрежа и циментови колове.
Ищцата Х.Н. излага, че от началото на м.май 2017 г. е лишена от
възможността да упражнява владение върху собствената си площ от 1 859 кв.м.,
попадащи в този имот и представляващи реална част от него. Лишена е от правото
да ползва пълноценно имота си по предназначение като земеделски. В него имало
овощни дървета, както и площ, която може да се използва за зеленчукова градина.
Ищцата твърди, че по този начин тя и нейните наследодатели са владели имота
години наред, включително и след като са започнали съдебните спорове за него.
Този имот се намира в близост до жилищния имот, поради което и владението върху
него не е прекъсвано по време на ТКЗС.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на Ц.И.Ц. и Х.М.К., че Х.П.Н. е собственик по
реституция, а при условията на евентуалност – по наследство и давностно
владение, на 1 859 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот, находящ
се в землището на с.Орешак, м.“Лозанска
лъка“, община Троян, обл.Ловеч, с идентификатор № 53707.45.2, при граници и
съседи на имота: имот № 53707.45.4, имот № 53707.45.89, имот № 53707.45.90,
имот № 53707.45.7, имот № 53707.45.6, имот № 53707.45.131, имот № 53707.44.1 и имот №
53707.45.115, която реална част е заключена
между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица –приложение 1, изготвена от
вещото лице инж. М.Ч., приобщена на л.328 от гр.д. № 875/2016г. по описа на
Троянски районен съд, преподписана от съда, която представлява неразделна част
от решението му; както и да бъде осъден Х.М.К. да предаде на Х.П.Н. владението
на 1 859 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот, няходящ се в землището на с.Орешак, м.“Лозанска лъка“,
община Троян, обл.Ловеч, с идентификатор № 53707.45.2, при граници и съседи на
имота: имот № 53707.45.4, имот № 53707.45.89, имот № 53707.45.90, имот №
53707.45.7, имот № 53707.45.6, имот № 53707.45.131, имот № 53707.44.1 и имот №
53707.45.115, която реална част е заключена
между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица – приложение 1, изготвена
от вещото лице инж.М.Ч., приобщена на л.328 от гр.д. № 875/2016г. по описа на
Троянски районен съд, преподписана от съда, която представлява неразделна част
от решението му.
Ищцата претендира присъждане на направените разноски.
При проведената процедура по
реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Ц.Ц. е представила писмен отговор, в
който е взела становище за недопустимост на иска по чл.124 от ГПК, тъй като по
спора има влязло в сила решение по гр.д.
№ 476/2010г. по описа на Троянски районен съд, а алтернативно - за неоснователност
на иска, който оспорва. Ответницата Ц. излага, че ищцата не е собственик на
имота, тъй като не го е придобила на валидно правно основание. В отговора се
твърди, че приложеното към ИМ решение на ОСЗ-Троян № 7883 от 04.04.1994г. е
документ се невярно съдържание, тъй като процесният имот по т.4 от решението не
е бил нито възстановен, нито отказан - обстоятелство, отразено в решение № 39
от 20.02.2007г. по в.гр.д. № 110/2006г. на ЛОС по данни от заключение на вещо
лице. Твърди се, че в оригиналното решение под посочения номер и дата в т.4
такъв имот не съществува. Поради което е направено искане посоченото решение да
бъде отменено по пътя на косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК.
Ответницата оспорва твърденията в
исковата молба и моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск и да
й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът Х.М.К. също е представил в срок отговор на ИМ, в който е взел
становище за недопустимостна иска , а алтернативно - за неоснователност на
иска, който оспорва. Ответникът е посочил, че е придобил имота на валидно правно
основание - чрез правна сделка, а алтернативно-по давностно владение. Х.К. също
е поискал решение на ОСЗ-Троян № 7883 от 04.04.1994г. да бъде отменено по пътя
на косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание ищцата Х.Н. не се явява,
представлява се от пълномощника си – адв.С.С. от ЛАК, която поддържа предявените
искове и моли същите да бъдат уважени, като на ищцата бъдат присъдени
направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита адв. С. е развила подробни аргументи в подкрепа на
искането си за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание ответниците Ц. Ц. и Х.К. не се явяват, представляват се от
адв. В.А. от ЛАК, който оспорва
предявените искове, като счита, иска с правно основание чл.124 от ГПК,
предявен на реституционно основание, е недопустим, тъй като не е приключила
реституционната процедура към момента на предявяване на иска. В хода на
производството и по съществото на спора пълномощникът поддържа становището,
изложено в отговорите на исковата молба. В представената по делото писмена
защита адв. А. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска и на
ответниците да бъдат присъдени направените разноски.
По допустимостта на
предявените искове:
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права
е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право / ТР № 8/27.11.2013г., по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС./ В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от
волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на
засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.
По
отношение направеното възражение от адв.А. за недопустимост на съединяването на
иск по чл.124 ГПК с иск по чл.108 от ЗС срещу отв.Х.М.К., съдът счита същото за
основателно. Искът с правно основание чл.108 от ЗС не може да бъде съединяван с
положителен установителен иск за собственост, тъй като този иск се включва в
иска по чл.108 от ЗС. В случая обаче се касае за един иск, предявен срещу отв.Х.К.,
който е по чл.108 ЗС.
По отношение възражението на адв.А. за недопустимост на
предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, заявен на основание
реституция, предвид преждевременно предявяване на иска поради неприключила
реституционна процедура към момента на предявяване на иска, съдът счита същото
за неоснователно. В случая правният
интерес от предявяването на иска не зависи от издаването на решение по чл.14,
ал.7а от ЗСПЗЗ, което може да бъде издадено едва след приключване на спора по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с Ц.И.Ц.. Именно с оглед неприключилото производство по
гр.д. № 875/2016г. към момента на предявяване на исковете рпо чл.124, ал.1 ГПК
и чл.108 ЗС, настоящето производство е било спряно до окончателно произнасяне
на ВКС по гр.д. № 4730/2019г. по описа на касационната инстанция.
Предявеният
иск за собственост по чл.108 ЗС по реституция е допустим и своевременно заявен,
тъй като по отношение на трети лица давност тече независимо от висящия процес с
правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и този иск е способ за прекъсване на
давността и за ефективна защита на правата на ищцата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Ищцата
претендира да се легитимира като собственик на процесния имот, като основава
претенцията си, на първо място, на придобито право на собственост по реституция
по реда на ЗСПЗЗ. Същата е представила в хода на съдебното производство решение
№ 7883 от 17.05.2021г., вписано в СВ при ТРС на 07.09.2021г. с вх. № 3123, акт
№ 76, том ХІІ, дело № 2447/21г., с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на Х.П.Д. на
нива от 1 859 кв.м., находящ се в землището на с.Орешак, м.“Лозанска лъка“,
община Троян, обл.Ловеч, с идентификатор № 53707.45.132, при граници и съседи
на имота: имот № 53707.45.133, имот № 53707.45.6, имот № 53707.45.131, имот №
53707.44.1, имот № 53707.45.115, имот № 53707.45.4.
Представена е скица на процесния
имот № 15-1150327/22.10.2021г., издадена по заявление от 05.10.2021г.
От пробщеното към делото гр.д. № 875/2016г. по описа на Троянски районен
съд, образувано по иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Х.Н.
срещу Ц.Ц., е видно, че съдът е постановил решение № 168/15.06.2018 г., с което е признато за установено по отношение на отв.Ц.Ц.,
че към
момента на кооперирането на процесния имот в ТКЗС през 1955-56 година, наследодателката
на ищцата - Х.П.Д., починала на 15.03.1999г., е била собственик на НИВА от 2.500 дка, шеста
категория, находяща се в землището на с.Орешак, община Троян, Ловешка област в
местността "Лозанска лъка" при граници: н-ци на В.И.Г., път, К.Т.,
дол, Н.М., М.И.Л., от която нива 1 859
кв.м. попадат в поземлен имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на с.Орешак,
целият с площ от 2070 кв.м. при съседи: имот № 53707.45.4 № 53707.45.89,
№53707.45.90, № 53707.45.7, № 53707.45.6, № 53707.45.3, № 53707.44.1, №
53707.45.115, заключен между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица –
Приложение 1, изготвена от вещото лице инж.М.Ч., приобщена на л.328 от делото и
преподписана от съда, която представлява неразделна част от решението. Посоченото решение е потвърдено
с решение № 227 от 02.11.2018г. по в.гр.д. № 340 по описа на Ловешки окръжен
съд за 2018г.
В случая въззивното
решение е обжалвано, но е допуснато до касационно обжалване само в частта на
уважена акцесорна претенция по чл.537, ал.2 от ГПК по отношение на констативния
нотариален акт, легитимиращ отв.Ц.Ц. като собственик на имот с идентификатор №
045002 с площ 2 070 дка в местн.“Лозанска лъка“ с.Орешак. В решение № 123 от 12.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4730 по описа на ВКС за 2019г., Второ г.о., съставът на касационния съд
е приел в мотивите си,
че ищцата Х.Н. ще разполага с титул за собственост едва след постановяване на
решение по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ:„Когато след приключване на административното производство по
чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ, с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други лица, а не
тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността, решението на органа по поземлена собственост може да бъде изменено на
основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ съобразно новите обстоятелства. До постановяването на ново решение в
хипотезата на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ в полза на лицата, защитили правата си с
иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, последните не разполагат с титул за собственост,
който да ги легитимира като собственици на съответните земеделски земи (в този
смисъл: Решение № 411 от 30.04.2009 г. по гр.д.М 1448/2008 г. на ВКС, I г.о.,
както и постановените по реда на чл. 290 ГПКРешение № 584 от 25.09.2009 г. по гр.д.М
2949/2008 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр.д.№
1388/2010 г. на ВКС, I г.о.). "
В този смсъл ВКС е обезсилил решението
на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Троянския
районен съд, но единствено в частта, с което е отменен нотариалния акт на Ц.Ц.
- нот. акт вх. peг. № 2967, акт № 72, т. XI, дело 2933 от
2008 г. на СВ при ТРС.
Предвид изложеното в мотивите на
посоченото решение на ВКС, релевантно за настоящият спор е обстоятелството за
издадено решение в процедурата по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Условие за зачитане сила на присъдено нещо на влязло в сила
решение спрямо висящ правен спор е наличие на идентичност между въпроса, който
стои за разрешаване пред съда и този, който е разрешен с влязлото в сила
решение /чл.298 ГПК, ал.1 и ал.2/, т.е. да има идендитет
в спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези - юридическият
факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението.
В случая е представено от ищцата и прието като
доказателство решение
№ 7883 от 17.05.2021г., вписано в СВ при ТРС на 07.09.2021г. вх.№ 3123, акт №
76, том ХІІ, дело № 2447/21г., което е издадено след приключилия спор за
материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Адв.А.-пълномощник на ответниците, е
поискал съдът да се произнесе по пътя на косвения съдебен контрол във връзка с
твърденията му за незаконосъобразност на решение № 7883 от 04.04.1994г. на ОСЗ-Троян с
твърдения, че е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав, както и на
решение № 7883 от 17.05.2021г. на ОСЗ-Троян, като адв.А. уточни в с.з. от 22.10.2021г. , че се оспорва
валидността на административния акт и неговата законосъобразност. Оспорването е
с твърдения за нарушена процедура при издававеното му и липса на скица,
приложена към самото решение.
Възможността за
инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на административните
актове е призната с т. 4 ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 ВКС,
ОСГК и е възприета от законодателя в чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. Той
се прилага, за да реализират правото си на защита третите лица, чиито права са
засегнати от акта, без да са имали възможност да участват в производството по
издаването и обжалването му. Разпоредбата дава възможност на страната в
гражданския процес, чиито материални граждански права и законни интереси са
засегнати неблагоприятно от определен индивидуален административен акт, да
оспори неговата материална законосъобразност пред гражданския съд и по този
начин да ги защити срещу лицето, което черпи права от този акт и ги
противопоставя на нейните.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва
по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ / ОСЗГ, ПК/,
които имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват
индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно
производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е
налице право на възстановяване на собствеността. На
базата на представени от заявителя доказателства за правото на собственост,
административният орган издава решение по ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността, което заедно с приложената скица, има силата на констативен
нотариален акт.
Инцидентно съдът
следва да провери по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК валидността
и материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт,
доколкото същия се противопоставя на лица, които не са били участници в
административното производство по издаването му – чл. 17, ал. 2, изр.2-ро от ГПК.
Решението на ОСЗ-Троян е писмен административен акт, за което важат
разпоредбите на чл. 59, ал. 2 АПК, като
косвения контрол за валидност следва да обхване въпросите за нищожност и
унищожаемост на индивидуалния административен акт. ТР № 6/10.05.2006 г. разяснява,
че гражданският съд е длъжен да прецени материалната законосъобразност на
решението за възстановяване на правото на собственост, без да го отменя, и да
отхвърли предявения иск за собственост относно този имот в случай на
незаконосъобразност.
Във връзка с
оспорванията, направени от пълномощника на ответниците и по искане на ищцата е
изискана цялата преписка по възстановяване на процесния имот от ОСЗ-Троян.
В случая съдът счита, че административния
орган е действал в съответствие с императивни норми на ЗСПЗЗ, като е
възстановил по реда на чл. 14, ал.7а от ЗСПЗС собствеността върху процесния
имот. Процесното решение на
ОСЗ-Троян е изготвено в предвидената от закона форма от компетентен
административен орган според правилата на териториалната и материалната
компетентност при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с целите на закона.
По
отношение решение № 7883 от 17.05.2021г. на ОСЗ-Троян е видно, че ищцата е заявила по реда на чл. 14, ал. 7 и 7а от ЗСПЗЗ правата си,
установени с постановеното решение по спора й с Ц.Ц. за материално право,
повдигнат по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Притежанието на
земеделските имоти към момента на образуване на ТКЗС е един от елементите от
фактическия състав на реституцията по ЗСПЗЗ, поради което изходът на спора
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има
преюдициално значение. Следва да се постанови допълнително позитивно решение в
изпълнение на нормата на чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ. В същото време
решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се
ползва с обвързваща сила за страните, които са участвали в производството и за
съда - чл. 297 и чл. 298 ГПК. Това решение
следва да бъде зачетено и от органите по земеделска реституция. Необходимо и
задължително е да се проведе допълнителна процедура по чл. 14, ал. 7, 7а ЗСПЗЗ, като установеното
право на собственост към минал момент се трансформира в право на собственост,
придобита по реда на земеделската реституция /Решение № 726 от 8.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1829/2009 г., I г.о./
По изложените съображения настоящият състав приема, че
реституционната процедура по отношение на признатите на наследодателя на ищцата
права върху процесния имот е приключила
с постановяване на решение
№ 7883 от 17.05.2021г. на ОСЗ-Троян.
Адв.А.
е изложил твърдения, че посочените в самото решение № 7883 от 17.05.2021г. на
ОСЗ-Троян основания за издаването му сочат на порочност на самото решение.
Съдът
не споделя изложените възражения. В цитираното решение е посочено като
основание за издаването му съдебно решение № 123 от 12.01.2021 г. на ВКС,
което е постановеният окончателен акт по
спора по гр.д. № 875/2016 г. на ТРС.
Съдът,
както вече посочи, решението, с което окончателно е решен спора за материално
право, следва да бъде зачетено и от органите по земеделска реституция, какъвто
е настоящият случай. След постановяване на оспореното решение № 7883 от
17.05.2021 г. действително съществуват вече две решения на ОСЗ - Троян за един
и същ имот, тъй като Решение № 4037 от 09.05.2008 г. на ОСЗ – Троян не с отменено или изменено. Именно с оглед на
посоченото обстоятелство е и предявеният установителен иск за собственост срещу
Ц.Ц..
Адв.А. е изложил твърдения, че
основанието „направени измервания на земята съгласно чл. 18ж, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ" не отразява никакви представени
доказателства за реално измерване, от кого е извършено, какви са измерванията.
Съдът не споделя това възражение, тъй като видно от справка, изискана от
ОСЗ-Троян (л.412), за постановяване на решение № 7883 от
17.05.2021г. е ползвана комбинираната скица, представляваща приложение № 1 към
заключение, изготвено от инж.Ч., представляващо неразделна част от
постановеното решение по гр.д. № 875/2016г. по описа на Троянски районен съд,
както и скица-проект, изготвена от правоспособно лице.
Адв.
А. оспорва и реда, по който е издадена скицата към оспореното решение, като
твърди, че не е имало изготвена скица-проект към 17.05.2021г. Видно е от документите, изискани от
СГКК-Ловеч, че проектът за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, внесен с вх.№ 01-1888980/07.04.2021г.
е бил приет. В издаденото удостоверение е посочено, че изменението ще бъде
извършено след представяне на документ за собственост. Установява се, че проектът
за изменение на КККР с възложител Х.П.Н. е от м.март 2021г., а изготвената
скица-проект е от 08.03.2021г.
С
оглед изложеното съдът счита, че имотът е отразен с точните граници, които са
установени в хода на съдебното производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като това
е сторено въз основа на проект за изменение на КККР, който е придружен от скица
- проект за изменението, изработена въз основа на комбинираната скица, която е
била неразделна част oт решението на Районен съд-Троян по
гр. дело № 875/2016г.
Скицата - проект е изпратена на
ОСЗ-Троян, за да издаде решение № 7883/17.05.2021г.
и това изрично е отбелязано в мотивите за издаването му, като е уточнено,че ОСЗ-Троян
предоставя влязлото в сила решение на СГКК за служебно нанасяне на имота в
кадастралната карта и кадастралните регистри и издаване на скица по реда на
ЗКИР.
Настоящият състав споделя доводите на
адв.С., изложени в представената писмена защита, че след влизане в сила на ЗКИР
реституираните имоти подлежат на отразяване в кадастралната карта. В
кадастралния регистър се вписват правата на всички, които са заявили такива за
определен имот, а спорът между претендиращите права за един и същ имот се
разрешават по исков ред чрез иск за собственост. Кадастралната карта няма вещно
действие, поради което не възниква съсобственост дори два имота да са заснети в
очертанията на един. Затова е и без значение фактът, че като собственик на
процесния имот в кадастралния регистър е вписан и Х.К..
По отношение решение № 7883 от
04.04.1994г. на ОСЗ-Троян, приложено към ИМ с твърдения, че е нищожно, тъй като
е постановено от незаконен състав, съдът счита същото за неоснователно. Адв.А.
е посочил в своята писмена защита, че „видно
от мотивите решение № 39 от 20.02.2007 г. по в.гр.д. № 110/2006 г. на ЛОС,
вещото лице по делото е констатирало, че към момента на изготвянето на
заключението по делото в решението на ОСЗ - Троян имотът по т. 4 от заявлението „Нива от 2.5
дек." е пропуснат - нито е възстановен, нито е отказан. В този смисъл
имотът не може да е възстановен през 1994 г., а през 2007 г. все още да не е
възстановен, което води до единствения извод, че решението на ОСЗ - Троян №
7883 от 04.04.1994 г., подписано от „И.д. Началник Веса Попска и др."
Съдът счита, че заключения по
експертизи, допуснати в други граждански производства, е недопустимо да бъдат
съобразявани в настоящето производство. От друга страна, видно е от приетата като доказателство
по делото преписка по заявление вх. № 876xv от 26.02.1992г., че ищцата е подала
молба 3 имота от заявлението да бъдат включени в решение № 7883/1992г., а
именно - по т.1, по т.4- нива 2.5 дка в м.“Беглиш“ и по т.5. Именно поради това
е разликата в двата екземпляра на посоченото решение № 7883 от 04.04.1994г.,
налични по образуваната преписка. А разликата в състава на комисията на
допълненото решение е предвид служителите, които са работели в ОСЗ-Троян към
датата на промяната ( видно от квитанция на л.289 – 24.08.2008г.), тъй като
решенията се изготвят от компютърната система на ОСЗ-Троян.
В представените от двамата ответника
отговори на ИМ е направено искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК
по оспорване истинността на решение № 7883 от 04.04.1994г. на ОСЗ-Троян,
приложено към ИМ, с твърдения, че същото
е с невярно съдържание. Съдът с пр.определение от 19.07.2021г. е открил
производство по опорване истинността на посоченото решение, като е указал, че
доказателствената тежест за доказване неистинността на документа е на ответната
страна.
При сравняване на решение № 7883 от 04.04.1994г. на ОСЗ-Троян,
приложено към ИМ ( л.15-17) с решение №
7883 от 04.04.1994г. на ОСЗ-Троян, приложено към преписка, изискана от
ОСЗ-Ловеч по заявление вх. № 876xv от
26.02.1992г. (л.290-292) , съдът констатира пълна идентичност между двете
решения, като има различия с решението от същата дата, находящо на л. 294-296. Тази
разлика се явява, както вече бе посочено, поради обстоятелството, че ищцата е
подала молба имоти от заявлението да бъдат включени в решение № 7883/1992г., в
т.ч. и процесния, който е по т.4- нива 2.5 дка в м.“Беглиш“. Именно поради това
е разликата в двата екземпляра на посоченото решение.
В хода на производството не бяха ангажирани
никакви доказателства, които да установяват твърденията на ответниците за
невярно съдържание на решение № 7883 от 04.04.1994г. на ОСЗ-Троян. Предвид
което съдът следва да признае оспорването за недоказано.
Предвид,
че съдът счита, че ищцата доказа в настоящето производство, че е собственик на
процесния имот, придобит по реституция на основание чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, не
следва да разглежда основанията, които претендира при условията на
евентуалност.
По иска с
правно основание чл.108 ЗС
По отношение на ответника Х.М.К.
ищцата е предявила ревандикационен иск по чл. 108 ЗС,
който е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на
делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си
две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За уважаването на този
иск, според трайно установената съдебна практика, ищцата следва да се докаже
предвидените в закона, при условията на кумулативност предпоставки, а именно:
1. че е собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се намира във
владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без
основание.
Настоящият
състав приема, че се установява наличието на първата предпоставка от фактическия
състав на чл.108 от ЗС - придобиване правото на
собственост върху имота от наследодателката на ищцата по реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Позитивните решения на
поземлените комисии (сега ОСЗ) имат конститутивно действие, което се
разпростира както по отношение на обекта на правото на собственост, така и
върху неговите субекти, поради което същите легитимират лицата, в чиято полза
са издадени, като собственици на земеделските имоти в отношенията им с трети
лица.
Доказана
е и втора предпоставка, тъй като ответникът не оспорва факта, че той владее процесния имот. К.
твърди, че го владее на валидно правно основание, тъй като го е придобил чрез
валидна правна сделка.
Установено
е по делото, че нот. акт вх. peг. № 2967, акт № 72, т. XI, дело 2933 от
2008 г. на СВ при ТРС за собственост на Ц.Ц. не е отменен по гр.д. № 875/2016г.
по описа на ТРС ( тъй като само в тази част решението е обезсилено от ВКС). С
този именно акт за собственост Ц.Ц. се е
разпоредила с имота в полза на другия ответник - Х.К., видно от нот. акт вх. peг. № 2909, акт № 82, т. X, дело 1219 от
2014 г. на СВ при ТРС. В акта е отразено, че купувачът К. е запознат с
наличието на висящ спор относно закупения имот по иск с правно основание чл.53,
ал.2 от ЗКИР.
В случая се установи, че
продавачът по сделката –отв.Ц.Ц. не е собственик на процесния имот, предвид
уважения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и издаденото решение № 7883 от
17.05.2021г. на ОСЗ-Троян.
Продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка,
но тя не поражда вещно-прехвърлително действие. При продажбата на чужда вещ
сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните по нея.
Действителността на договора за продажба на чужд недвижим имот не означава, че
действителният му собственик е загубил правото си на собственост поради самия
факт на сключването на договора и че не може да поиска възстановяването на
своето владение. Приобретателят не може да придобие повече права от своя
праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е
станал негов собственик. Този резултат, е следствие не на нищожността на
договора, а на обстоятелството, че действителният собственик, в случая –ищцата,
не е загубила своите права.
Ответникът К. в отговора на ИМ е
заявил, че ако бъде оспорено придобивното основание ПОКУПКА на процесния имот,
той въвежда алтернативно придобивното основание ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ. Изложил е
твърдения, че владее имота като свой и за себе си от момента на придобиването
му-19.09.2014г. Счита се за добросъвестен владелец, тъй като е придобил имота
на правно основание. Към своето владение той присъединява и владението на
праводателката си Ц.Ц., за която твърди, че е е владеела имота от 2008г.,
когато е постановено решението на ПК-Троян. Посочил е, че до момента на
предявяване на иска е изтекла както кратката 5-годишна давност, така и дългата
10-годишна такава.
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане
на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната
давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.
За
придобиването по давност е необходимо, на първо място, да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент
/corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение
за своене на вещта. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се
доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът
дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките
на владението – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца
съгласно чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да
е явно /да не е установено по скрит начин
и фактическата власт да
се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ , да е несъмнено и с намерение да се държи
вещта като своя.
При изповядването на сделката от нотариуса праводателят на
отв.Х.К. - отв. Ц.Ц., се е легитимирала като собственик на имота с констативен нотариален акт. Към тази дата-
19.09.2014г., ответникът К. не е знаел, че неговия праводател не е собственик
на имота. С оглед на което той се явява добросъвестен владелец, защото е придобил от
несобственик, но не е знаел към момента на сделката, че праводателят му не е
изключителен собственик на имота. По делото не е оборена презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС за
добросъвестност.
В решение
№ 649/01.07.1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на I г. о. на ВКС, решение № 109 от
29.03.1999 г. по гр. д. № 1129/1999 г. на II г. о. на ВКС е решение № 1527 от
04.10.1995 г. по гр. д. № 729/94 г. на IV г. о. се посочва, че добросъвестният
собственик, придобил имота на правно основание от несобственик, става такъв,
ако упражнява фактическата власт върху него постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден от
закона.
Владението не е
обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява
съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да
си служи с вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт
да се осъществява във всеки момент във времето. Както е прието в решение 6/2010
г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, I г.
о. , не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез
обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху
имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да
сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия
на трети лица. За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява
правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако
бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то
трябва да започне отново – чл. 81 ЗС.
Предявеният иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, впоследствие по чл.54, ал.2 от ЗКИР, е бил предявен от ищцата Х.Н. срещу Д.С.П.
и Ц.И.Ц. през 2010г. и по този иск е постановено окончателното решение на ВКС
по гр.дело № 2093/2015г., с което решението на въззивния съд, постановено срещу
посочените лица, е било обезсилено от ВКС. Когато ищцата е предявила иск по
реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ през 2016г., отв. Ц.И.Ц. вече е била продала на отв.Х.М.К.
имота, предмет на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Адв.С. е изложила в своята писмена
защита становище, че отв.Х.К. не може да присъедини към своето владение това на
праводателката си, като е изложила съображения, цитирайки практика на ВКС (Решение № 383 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1388/2010 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева) : С предявяване
на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не се прекъсва давността на третите лица -
частни правоприемници в хода на производството и решението по този иск не
съставлява сила на присъдено нещо за тях.“ „С предявяване на иска по чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ против титулярите по решението, с което са признати или
възстановени права се прекъсва придобивната давност, съгласно изричната норма
на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, ако искът бъде уважен, тъй като предмет на
решението на ОСЗГ са същите права, които са предмет и на иска по чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ. Ответници обаче по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ могат да бъдат само
титулярите по решението и давността се прекъсва само по отношение на тях."
Съдът счита, че в полза на ответника К. е
могла да тече придобивна давност докато е траел процеса по чл. 14, ал.4 от
ЗСПЗЗ между ищцата и отв.Ц.. С оглед на
което от придобиване на имота 19.09.2014г. до предявяване на иска 04.02.2019г.,
е изтекъл период 4 г. , 4 м. и 15 дни.
Адв.С. оспорва твърденията на отв.К. за присъединяване
на владението на праводателката му, като твърди, че двността, текла при
условията на присъединяване е била прекъсната, поради което тя счита, че отв.К.
не може да присъедини към своето
владение това на отв.Ц.Ц.. Съдът не
споделя това становище, като, съобразявайки цитираната вече практика на ВКС,
приема, че с предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ против
титулярите по решението, с което са признати или възстановени права ( в случая срещу
отв.Ц.Ц.) се прекъсва придобивната
давност, съгласно изричната норма на чл. 116, б. “б” от ЗЗД, тъй като искът е
уважен. Но в действителност когато е предявен този иск – 15.11.2016г., отв.Ц.Ц.
вече е била продала имота на отв.К.. От друга страна, предявеният през 2010г.
иск по ЗКИР не е уважен, поради което и той не прекъсва придобивната давност.
Владелецът
на правно основание е добросъвестен, поради което придобива по давност правото
на собственост с изтичане на краткия 5-годишен давностен срок. Отв.Ц.Ц.
твърди, че е владяла имота от датата на влизане в сила на постановеното решение
за възстановяване правото на собственост
- Решение № 4037 от 09.05.2008 г. на ОСЗ – Троян до осъществената продажба на
отв.К. на 19.09.2014г.
Спорно
е дали по време на нейното владение до прехвърляне на имота на отв.К. на 19.09.2014г. нейното владение е било
прекъсвано.
Във
връзка с твърденията на страните за осъществявано владение върху процесния
имот, от тяхна страна са ангажирани гласни доказателства.
Разпитаните
свидетели, доведени от ищцата – Я.Ц.Е.и Е.Г.Д.сочат в своите показания, че
знаят процесният имот, тъй като живеят в съседство. Известен им е като имот на
семейството на ищцата, за което твърдят, че са виждали само тях в имота да го
поддържат, да засаждат картофи ( след 1990г. до 2000г., най-късно 2003г.) . Сочат,
че други лица не са виждали да ползват и стопанисват имота. Заявяват, че през
2017г. новият собственик направил ограда.
Т.Д.Н.- дъщеря на ищцата, също излага сходни
твърдения, като сочи, че нейните родители са ползвали и посещавали имота, като
тя не е виждали други лица да стопанисват същия до покупко-продажбата и поставяне
на ограда през 2017г. През 2011г. била пусната обява за продажба на имота,
когато за него били изготвени снимки в изчистено състояние .
Свидетелите,
ангажирани от ответната страна-П.И.Т., П.Н.Б.и Г.А.М., сочат в своите
показания, че преди отв.К. да изгради ограда на имота, същият е бил обрасъл и
се е наложило почистването му. Скоро след придобиването на имота от К. се
разбрало за съдебните спорове относно собствеността, поради което ответникът не
предприел никакви действия по изграждане на къща, за каквато цел той закупил
имота. Свид.Т., като архитект по професия, бил ангажиран при придобиване на
имота да изготви необходимите документи за изготвяне на проект за ПУП и за
изграждане на бъдещата къща. Свидетелките твърдят, че с отв.Ц. са ходили в
имота да събират орехи или да се разходят в периода около 2000г., както и преди
няколко години (4-5 г.-свид.Б., 7-8г. свид.М.).
Съдът кредитира
показанията на свидетелите на ищцата, като счита, че те свидетелстват за осъществявано от нея владение,
но само в периода 1990г.- до около 2000г.-2003г. Същевременно имотът, предмет на сегашния процес с
площ от 1 859 кв.м., заедно с другата част от този имот от 749 кв.м., общо
2.608 декара, като един общ имот е бил предмет на гр.д. № 2093/2015 г. на ВКС I
г.о. в приложеното към ИМ решение по
гр.д. № 2093/2015 г. на ВКС, I г.о. е прието в мотивите, че ищцата Х.Н. не е
владяла имота след 2000-2001г. С посоченото решение е прието за основателно
възражението за придобивна давност на ответниците по делото.
С
оглед изложеното съдът намира, че ищцата не доказа твърденията си, изложени в
ИМ, че е владяла процесния имот до 2017г., когато е била лишена от възможността
да упражнява владение поради обстоятелството, че отв.К. е поставил ограда от
телена мрежа и циментови колове.
По отношение твърденията, че отв.Ц. е
владяла имота от момента на влизане в сила на решението на ОСЗ-Троян: В с.з. на
17.09.2021 г. пълномощникът на ищцата е заявила, че има информация, че
ответницата Ц.Ц. е пуснала обява в агенция за недвижими имоти „А." за
продажба на имота през 2011 г. Този факт потвърждава и св. Теодора Н.. С оглед на това е видно, че от 2011 г.
ответницата Ц.Ц. е манифестирала правото си на собственост чрез обява за
продажба и този факт е станал известен веднага на ищцата. Поради което действията на Ц.Ц. не са били скрити, а явни.
Ответницата
Ц.Ц. има правно основание за своето владение. В полза на нейния наследодател е
постановено положително решение №.
4037 от 09.05.2008 г. на ОСЗ - Троян. Това решение към момента на приключване
на устните състезания не е отменено или изменено. Освен това със свидетелските
показания на ангажираните от нея свидетели се установиха и фактически действия
на владение.
Предвид изложеното съдът счита, че отв.Ц. е владяла имота в продължение на повече
от пет години от издаване на позитивното решение на ПК-Троян до продажбата на
отв.К.. Следователно и с оглед на законоустановената
презумпцията, че добросъвестността при владеенето се предполага до
доказване на противното /чл.70, ал.2 от ЗС/, а противното не е установено от
доказателствата по делото, то следва да се приеме, че владението на отв.Ц.Ц. не
е било прекъсвано от 2008г. до
14.09.2014г. Владението
на Ц.Ц. след продажбата на имота се присъединява към владението на нейния
правоприемник Х.К. и няма никаква законова пречка за това.
Релевираното от ответника възражение за придобиване на
спорния имот по давност се приема за основателно и годно да породи
правопогасяващ ефект спрямо защитаваното с иска по чл. 108 от ЗС собственическо
право на ищцата. Предвид изложеното предявеният ревандикационен иск следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще следва ответницата Ц.Ц. да заплати на ищцата половината от направените от нея разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, а именно-сумата от 545.40 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника Х.К. сумата от 1300.00лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Ц.И.Ц., ЕГН **********,
с А.: ***, че Х.П.Н., ЕГН **********, с А.: ***, е собственик по реституция на
1 859 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот, находящ се в землището на с.Орешак, м.“Лозанска лъка“,
община Троян, обл.Ловеч, с идентификатор № 53707.45.2, при граници и съседи на
имота: имот № 53707.45.4, имот № 53707.45.89, имот № 53707.45.90, имот №
53707.45.7, имот № 53707.45.6, имот № 53707.45.131, имот № 53707.44.1 и имот №
53707.45.115, която реална част е заключена
между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица –приложение 1, изготвена от
вещото лице инж. М.Ч., приобщена на л.328 от гр.д. № 875/2016г. по описа на
Троянски районен съд, преподписана от съда, която представлява неразделна част
от решението му;
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от
Х.П.Н., ЕГН **********, с А.: *** срещу Х.М.К.,
ЕГН **********, с А.: ***, с искане Х.М.К. да бъде осъден да предаде
владението на на 1 859 кв.м., съставляващи реална част от
поземлен имот, находящ се в землището на
с.Орешак, м.“Лозанска лъка“, община Троян, обл.Ловеч, с идентификатор №
53707.45.2, при граници и съседи на имота: имот № 53707.45.4, имот №
53707.45.89, имот № 53707.45.90, имот № 53707.45.7, имот № 53707.45.6, имот № 53707.45.131,
имот № 53707.44.1 и имот № 53707.45.115, която реална част е заключена между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица
–приложение 1, изготвена от вещото лице инж. М.Ч., приобщена на л.328 от гр.д.
№ 875/2016г. по описа на Троянски районен съд, преподписана от съда, която
представлява неразделна част от решението му; като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ОСПОРВАНЕТО истинността на Решение № 7883/04.04.1994г. на
ПК-Троян по реда на чл.193 от ГПК за
недоказано.
ОСЪЖДА Ц.И.Ц., ЕГН **********, с А.: ***,
да заплати на Х.П.Н., ЕГН **********, с А.: ***, сумата 545.40
(петстотин четиридесет и пет лв. и
40 ст.) лева, представляваща
заплатени разноски в производството.
ОСЪЖДА Х.П.Н., ЕГН **********, с А.: ***, да заплати на Х.М.К., ЕГН
**********, с А.: ***, сумата 1 300.00 (хиляда и
триста) лева, представляваща
разноски в производство.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: