Решение по дело №217/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2009 г.
Съдия: Валери Междуречки
Дело: 20091200100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2009 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

388

30.11.2007 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.30

Година

2007

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Пламен Александров Александров

Гражданско I инстанция дело

номер

20065100100280

по описа за

2006

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.64, ал.6 от ГПК

Постъпило е писмо от Национално бюро за правна помощ – София за присъждане на разноски по делото съобразно с изплатеното от бюрото възнаграждение на адвокат Кирилка Петкова за оказаната правна помощ. Писмото съдържа решение за определено възнаграждение на адв.Кирилка Петкова в размер на 140 лева.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Производството по гр.д.№ 280/2006 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд е образувано по предявен от Мустафа Мехмед Мустафа срещу Фикрие Юсеин Сюлейман и Озжан Мустафа Мустафа иск за оспорване на бащинство, с правно основание чл.33, ал.1 от Семейния кодекс. В хода на делото, поради противоречие в интересите между представляван и представител, а именно: между интересите на малолетното дете Озжан Мустафа Мустафа и неговата майка – ответницата Фикрие Юсеин Сюлейман, на детето е назначен особен представител – адв.Кирилка Петкова от Адвокатска колегия – Кърджали. Видно от данните по делото, адв.Кирилка Петкова е осъществила процесуално представителство на малолетното дете Озжан Мустафа Мустафа.

С влязло в законна сила решение съдът е уважил така предявения иск, като е признал за установено по отношение на страните, че Мустафа Мехмед Мустафа не е баща на детето Озжан Мустафа Мустафа.

При така установените обстоятелства съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.64, ал.6 от ГПК, даващи основание за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ – София. Така, съгласно чл.64, ал.6, изр.І-во от ГПК, такси и разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена. В настоящия случай, правната помощ не е предоставена на ищеца, а на малолетното дете Озжан Мустафа, което е ответник, поради което и не се дължи присъждане на разноски в полза на НБПП на това основание. Не е налице и хипотезата на изр.ІІ-ро на същата алинея, съгласно която в случаи на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл.64, ал.6 от ГПК предвижда възможност за заплащане в полза на НБПП на дължими такси и разноски, като в случай, че претенцията на лицето, което е получило правна помощ /ищец, жалбоподател/, бъде уважена, същите се присъждат съразмерно с уважената част от иска /т.е. същите се дължат от ответната страна за уважената част от иска/, а при наличие на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тълкуването на изр.ІІ-ро на посочената алинея води до извода, че в този случай разноските за отхвърлената част на иска се дължат от лицето, което е получило правна помощ и това е само ищец или жалбоподател, а не и ответник. Основание за това е предвиденото в тази разпоредба, а именно – че разноски се дължат от лицето, получило правна помощ съобразно с отхвърлената част от иска. Обстоятелството, че в случаите на осъдително решение разноските в полза на НБПП за отхвърлената част се дължат от лицето, получило правната помощ съобразно тази отхвърлена част, сочи, че същите са дължими единствено от ищеца /жалбоподателя/, който е и лицето, получило правната помощ. Обратното би означавало, че ако лицето получило правна помощ е ответник и по отношение на него е отхвърлен /изцяло или частично/ осъдителен иск, то той, а не ищеца, дължи плащане на разноски в полза на НБПП за отхвърлената част, което противоречи на общия принцип за плащане на разноските, установен в чл.64, ал.2 от ГПК.

Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не се прилага хипотезата на чл.64, ал.6 от ГПК и разноските остават за сметка на държавата, поради което искането за присъждането им е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национално бюро за правна помощ – София за присъждане на разноски по делото в размер на 140 лева за оказаната от адвокат Кирилка Петкова от АК – Кърджали правна помощ на детето Озжан Мустафа Мустафа.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :