Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 54 от 14.06.2012 година по гр. д. № 561/2011 година на Районен съд – град Е. е отхвърлен предявеният иск от Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н. срещу З. Н. Л. и М. М. Л. за приемане за установено по отношение на З. Н. Л. и М. М. Л., че дължат на Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н. сумата 394.82 лева, представляваща дължима сума за водене на чужда работа без пълномощие в чужд и свой интерес – извършени строително-монтажни работи, изразяващи се в неотложен ремонт /труд за изработка и вложени материали/ на жилищна сграда, находяща се в град Е., ул. „Н. П.” № *, ведно със законната лихва върху главницата от 394.82 лева, считано от 13.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 25.00 лева, като неоснователен и недоказан. С решението Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н. са осъдени да заплатят на З. Н. Л. и М. М. Л. направените по делото разноски в размер на 320.00 лева. Недоволни от така постановеното решение са ищците по делото Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н., които го обжалват в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си развиват подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност, незаконосъобраþност и необоснованост на обжалваното решение. Посочват, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за извършването на ремонта е било необходимо решение на общото събрание на етажните собственици. Твърдят, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи при формиране на неговото вътрешно убеждение. Молят решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират да им бъдат присъдени направените от тях разноски за двете инстанции. Въззиваемите З. Н. Л. и М. М. Л. заемат становище, че въззивната жалба на Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н. е неоснователна и недоказана, респективно – обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излагат се съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Не претендират разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н. срещу З. Н. Л. и М. М. Л. положителен установителен иск по чл. 422, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищците по делото имат вземане от ответниците, на основание чл. 61, ал. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 41 ЗС в размер на сумата 394.82 лева, представляваща припадаща се на ответниците по делото част от стойността на извършен през есента на 2010 година ремонт на сграда в режим на етажна собственост, за което с разпореждане № 326 от 10.11.2011г. по Ч. гр. д. № 359/2011г. на Районен съд – град Е. им е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Не се спори между страните, а и от събраните в първоинстанционното производство доказателства /Нотариален акт № * - град Е.; Договор за доброволна делба на недвижим имот от 25.11.1975 година; Удостоверение за наследници № * на Община Е.; Удостоверение за наследници № * година на Община Е.; Скица № * година и Удостоверение № * година на Община Е./ се установява, че страните по делото са собственици на апартаменти в триетажна жилищна сграда, построена в УПИ *, в квартал * по плана на град Е.. Първият жилищен етаж е собственост на С.И.П. и Р.И.П.. Вторият жилищен етаж е собственост на З. Н. Л. и М. М. Л.. Третият жилищен етаж е собственост на Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н.. Страните по делото не спорят и относно обстоятелството, че през 2008 година ищците по делото, сега въззивници, извършили ремонт на улуците на сградата, като ги подменили с нови и обшили с ламарина калканите и комините, въпреки че останалите етажни собственици не били съгласни. През 2010 година отново бил извършен ремонт на покрива, за който всички собственици на апартаменти в сградата са уредили отношенията си по повод направените разходи. Видно от представената в първоинстанционното производство /л. 12 от първоинстанционното дело/ покана, Д. Й., К. Н. и М. Н. отправили до ответниците по делото, сега въззиваеми, покана с дата 26.09.2011 година за заплащане на сумата 394.82 лева, представляваща дължима за водене на чужда работа без пълномощие в чужд и свой интерес – извършени строително-монтажни работи, изразяващи се в неотложен ремонт /труд за изработка и вложени материали/ на жилищна сграда, находяща се в град Е., ул. “Н. П.” № *. В съдебно заседание на 24.04.2012г. пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. Св. А.К.посочва, че преди четири-пет години е извършвал ремонт на процесната къща, като е махнал старите и е поставил нови улици, направил калканите и комините. Заявява, че за извършената работа е взел около 300.00 лева, като парите получил от Д. Й. и за което подписал разписка. Посочва, че е видял че е имало течове на таванското помещение, на което никой не живее. В показанията си Св. В.Х. заявява, че е участвала заедно с мъжа си и брат му в ремонта на покрива на къщата през 2010 година. Тогава те препокривали покрива. Не знае колко са били счупените керемиди, но били доста. Св. С.П.заявява, че през 2008 година били сменени улиците на къщата, което според него било излишно, а през 2010 година били подменени циглите. Посочва, че за ремонта на покрива на къщата през 2010 година К. и З. са се били разбрали те да поемат разноските. В последствие разбрал, че има образувано дело за дължими от него суми за извършения ремонт. Сумата, която претендирали от него била 830.00 лева, но тъй като той не бил съгласен за извършването на ремонта платил 580 лева и стотинки. Заявява, че не е била наложителна подмяната на всички цигли, а евентуално на част от тях. Св. Й.Й. посочва, че познава З. Л. и че в края на лятото на 2010 година последният е закупил керемиди, които били откарани на два пъти по два палета до тях. Заявява, че общо сумата била около 1000.00 лева, като Л. оставил половината от сумата, а хората, които били с него отишли на касата, за да платят останалата половина. В съдебно заседание на 17.05.2012г. пред първоинстанционния съд на основание чл. 176 ГПК са дадени обяснения за обстоятелствата по делото. Ищецът по делото К. Н. заявява, че имал уговорка със З. Л. за извършване на ремонт на покрива за подмяна на цигли, тачки и мушама. Твърди, че нямат претенции за този ремонт, а за предишния, който е извършен през 2008 година за подмяна на улици, калкан и обшивка на комини. Посочва, че разходите за ремонта през 2010 година били платени по равно. Заявява, че през 2008 година е била извършена смяната на улиците. Ищцата Д. Й. заявява, че ремонтът на улуците на къщата е бил през 2008 година, а този на покрива през 2010 година. За последния разходите били плащани поравно със семейството на Л.. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 46-56 от първоинстанционното дело /, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че състоянието на покрива на триетажна сграда, построена в УПИ *, в кварта * по плана на град Е. е било такова, че се е нуждаел от пренареждане и частична подмяна на единични керемиди, имало е пукнати керемиди, от които са се образували течове при обилен дъжд и бурно снеготопене. На сградата е бил извършен ремонт на покрива. Последният обаче не бил неотложен във вида, в които бил извършен. Общата стойност на извършения ремонт за препокриване и тенекеджийски работи по усреднени цени на СЕК за 2010 година била в размер на 2611.10 лева. Общата стойност на вложените материали за препокриване и тенекеджийски работи по усреднени цени на СЕК за 2010 година била в размер на 2041.99 лева. Стойността на вложената работна сила за препокриване и тенекеджийски работи по усреднени цени на СЕК за 2010 година била в размер на 569.48 лева. Разпределението по етажи на стойността на извършения ремонт на покрива на жилищната сграда е, както следва: І етаж – С.И.П. и Р.И.П. в размер на 777.06 лева, ІІ етаж – М. М. Л. и З. Н. Л. в размер на 924.59 лева и ІІІ етаж – Д. В. Н., К. К. Н. и М. К. Н. – 909.19 лева. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са собственици на апартаменти в сграда в режим на етажна собственост. Процесната триетажна жилищна сграда е построена в УПИ *, в квартал * по плана на град Е.. Първият жилищен етаж е собственост на С.И.П. и Р.И.П.. Вторият жилищен етаж е собственост на З. Н. Л. и М. М. Л.. Третият жилищен етаж е собственост на Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Необходими разноски – това са разноските, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Полезни са онези разноски, които водят до увеличаване на стойността на вещта. При претендиране на необходими разноски, ищецът по делото носи доказателстÔената тежест за установяване на факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на вещта и техния размер. В случая по делото от събраните доказателства – заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели, се установява, че извършените през 2008 година и 2010 година ремонти на сградата в режим на етажна собственост не са били наложителни. Предвид изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 41 ЗС за извършването им е било необходимо да има взето решение от общото събрание. Таково решение липсва, което е пречка за уважаване на исковата претенция, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. На следващо място Районният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че един от ремонтите на сградата, а именно подмяната на улиците е извършен през 2008 година. В исковата си молба обаче, ищците по делото, сега въззивници, са изложили фактически твърдения и петитум за осъществен през 2010 година ремонт на сградата. Съобразно диспозитивното начало предметът на делото – спорното материално субективно право, се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Нито ответникът, нито съдът могат да променят предмета на делото. Това може да бъде направено само от ищеца, и то чрез изменение на иска. Такова по делото не е направено. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен и недоказан, доколкото в исковата молба е посочено, че се претендират разноски за извършен през 2010 година ремонт, а от доказателствата по делото се установява, че същият е извършен през 2008 година. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Д. В. Й., К. К. Н. и М. К. Н. е неоснователна и недоказана. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 14.06.2012 година на Районен съд – град Е. по гр. д. № 561/2011 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |