№ 35
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК
С присъда от 12.10.2020 г., постановена по НОХД № 17780/2014г. по описа на
СРС, НО, 1-ви състав е признал подсъдимия Д. ИВ. М. за невиновен в това, че в периода от
17.09.2008 г. до 30.10.2008 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с
две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен
директор на „А..П.“ АД с ЕИК: *******, съзнателно сключил неизгодни сделки –договори за
покупко-продажба на МПС, и от това са произлезли значителни вреди за дружеството, а
именно „А..П.“ АД, в общ размер на 22 800 лева, както следва:
1. На 17.09.2008г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен
директор на „А..П.“ АД с ЕИК: *******, съзнателно сключил неизгодна сделка – договор за
покупко-продажба от 17.09.2008г. на лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж 2.0
CRDI“, двигател номер D4ЕА5Н092476, рама номер KMJEJE55185K091531, рег. номер
******* със страни А..П. АД – продавач и В.И.А.-купувач, съгласно който А..П. АД продава
на В.И.А. посочения лек автомобил за сумата от 15 000 лева при пазарна цена на автомобила
към 17.09.2008 г. в размер на 22 100 лева и от това е произлязла значителна вреда за
дружеството А..П. АД, в размер на 7 100 лева, съставляваща разликата между пазарната и
продажната цена на автомобила;
2. На 30.10.2008 г.в гр. София, в качеството си длъжностно лице – изпълнителен
директор на „А..П.“ АД с ЕИК: *******, съзнателно сключил неизгодна сделка – договор за
покупко- продажба от 30.10.2008 г. на лек автомобил марка „Волво“, модел „S40“, двигател
1
номер 10DYTA1048132, рама номер YV1MS753152104756, рег. номер ******* със страни
А..П. АД – продавач и Х.Д.Г.- купувач, съгласно който А..П. АД продава на Х.Д.Г.
посочения лек автомобил за сумата от 9 000 лева при пазарна цена на автомобила към
30.10.2008 г. в размер на 24 700 лева и от това е произлязла значителна вреда за
дружеството А..П. АД, в размер на 15700 лева, съставляваща разликата между пазарната и
продажната цена на автомобила, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по
делото разноски са оставени в тежест на държавата.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпил протест и допълнение към
него от прокурор при СРП, в които се излагат аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Изтъква се, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил престъплението, за
което е предаден на съд. Счита се, че първоинстанционният съд е направил неправилен
анализ на фактите и доказателствата. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея
да бъде постановена осъдителна присъда, за престъплението, за което е повдигнато
обвинение.
В разпоредително заседание на 02.11.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, представителят на
Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, като не прави изявления за неговото
оттегляне. Поддържа, че неизгодността на сделките следва да се преценява с оглед на
тяхната целесъобразност и настъпилата вреда. Сочи, че в конкретния случай процесните
сделки са били обосновани, с оглед подмяната на автопарка на търговеца с нови
автомобили. Счита, че посочената от обвинението настъпила вреда, явяваща се разликата
между продажната цена на МПС и тази, определена от съответните оценителни експертизи,
е пренебрежимо малка с оглед имуществото на търговеца и неговия търговски оборот.
Заявява, че след като се касае за търговско дружество без държавно или общинско участие в
капитала, е налице право на свободно договаряне при наличие на оперативна
самостоятелност за това. В заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата на
първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс. М. – адв. М., моли въззивния протест да бъде оставен без
уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Споделя изцяло
съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му
дали основание да приеме, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е
признат за виновен. Изтъква, че процесните автомобили са били в лошо техническо
състояние, подобряването на което би довело до допълнителни разходи и в крайна сметка би
било нерентабилно. Твърди, че в договорите за продажбата им не са упоменати клаузи за
вреди и пропуснати ползи в случаи на неизпълнение, като според защитата само в този
случаи биха настъпили вреди. Подчертава, че подсъдимият М. не е допуснал договорно
неизпълнение. Счита, че съставомерността на деянието, следва да се преценява към момента
на извършването му, а не с оглед на последващо поведение. Посочва, че неизгодна може да
бъде само онази сделка, която изобщо не е било необходимо да се сключва. Намира за
недоказана субективната страна на деянието, а именно, че подсъдимият се е стремил или
допускал сключването на неизгодна сделка. Счита, че подсъдимият като едноличен
собственик на капитала на дружеството не би могъл да ощети никого, освен самия себе си.
Твърди, че по делото не е установена действителната пазарна стойност на автомобилите. Не
2
е установено и да каква степен е ощетено имуществото на дружеството. Изтъква и липсата
на данни за възможността автомобилите да се продадат на по-висока цена. Споделя
преценката на първия съд в насока, че при изготвяне на експертните заключения вещите
лица са си служили с предположения. В заключение моли въззивния съд да потвърди
присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Д.М., в правото си на лична защита и последна дума се придържа към
казаното от защитника си и моли въззивния съд да потвърди присъдата на СРС.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод
относно невиновността на подсъдимия М.. При самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Д. ИВ. М., роден на ******* в гр. Димитровград, българин, български
гражданин, живущ в гр. София, кв. Княжево, ул. *********, със средно образование,
работещ, разведен, с три деца, неосъждан, ЕГН: **********.
„Алупласт“ ЕООД била създадена и регистрирана през 2000 г. седалището и адреса
й на управление били в гр. София, а едноличен собственик и управител на дружеството бил
подсъдимият Д.М.. През следващите няколко години дружеството променяло своето
търговско наименование. През 2007 г. дружеството се преобразувало като променило
правноорганизационната си форма от ЕООД в ЕАД, което било вписано с Решение №
4/27.08.2008г. по фирменото дело на дружеството, на което търговското наименование вече
било „А..П.“ ЕАД и било правоприемник на „А..П.“ ЕООД. Едноличен собственик на
капитала на „А..П.“ ЕАД бил подсъдимият Д.М., който също така бил и изпълнителен
директор на дружеството, св. В.А. представител на съвета на директорите на дружеството, а
св. Н. М.а била член на съвета на директорите. По това време свидетелката Н. М.а била
съпруга на подсъдимия Д.М., а св. В.А. била сестра на Н. М.а. Макар семейството на
подсъдимия Д.М., в лицето на неговата съпруга Н. М.а и нейната сестра В.А., да било
ангажирано с дейността на дружеството, включително и с управлението му, дружеството
реално било собственост на подсъдимия и всички управленски решения се вземали
еднолично от него.
Тъй като дружеството все още се развивало активно на пазара, подсъдимия взел
решение да емитира облигации, за сключване на облигационен заем, изискванията на закона
наложили, свързаните с подсъдимия лица да бъдат изключени от управителните органи на
дружеството и на негово място да влязат негови доведени лица, какъвто бил например св.
В.К., който обслужвал юридически дейността на дружеството. Законовите изисквания по
емитирането на облигациите наложили подсъдимият да прехвърли част от акциите си на св.
В.А., която придобила 140 хил. акции, а собственост на подсъдимия били 1 260 000 акции.
Обичайната и присъща дейност на „А..П.“ АД се изразявала в производство,
продажба, търговия и монтаж на дограма и стъклопакети. Дейността на дружеството се
развивала изключително добре, като това носело сериозни печалби на дружеството, като до
края на 2008г. и средата на 2009г. дружеството било една от водещите компании в бранша,
имало увеличение на пазарния дял, като включително започнало да развива своята дейност в
Румъния.
3
Междувременно през 2007 г. и 2008 г. поради разрастването на дружеството, било
взето решение от подсъдимия всички фирмени превозни средства да бъдат марката Фиат,
тъй като с тях той договорил изгодни условия за закупуване на автомобилите и за
гаранционно поддържане. Поради това дружеството започнало да продава всички стари
превозни средства и да ги заменя с нови от марката на Фиат.
През 2008 г. дружеството „А..П.“ АД освен другото си имущество притежавало и
следните два леки автомобила : „Киа Спортидж 2.0 CRDI“, с номер на двигателя
D4ЕА5Н092476, рама номер KMJEJE55185K091531, рег. номер ******* и лек автомобил
марка „Волво“, модел „S40“, двигател номер 10DYTA1048132, рама номер
YV1MS753152104756, рег. номер *******. И на двата автомобила техническото състояние
не било добро. През годините същите претърпявали редица ПТП-та. Така например Волво-
то било претърпяло 8 ПТП-та в периода от 2005г. до 2008г. Също така то имало и други
технически проблеми – същото прекъсвало и пушело много, което налагало да се сменя
скъпа част на двигателя или да се кара с не повече от 100-110 км/ч., тъй като в противен
случай изгасвало. Тъй като повредата се появила в края на гаранционното обслужване от
обслужващия сервиз отказали да го покрият с гаранцията, като поискали да бъде заплатено
за отстраняването на този проблем, подсъдимият преценил, че не е рентабилно да
отремонтира Волвото. През 2005 г. лекият автомобил Киа претърпял ПТП, като бил ударен
от автобус, като след това не бил възстановен напълно в предишното му състояние. Лошото
техническо състояние на превозните средства, както и новата фирмена политика за подмяна
на автопарка на дружеството с нови превозни средства Фиат, довело до продажбата на
Волвото и Киата.
Поради тези причини (лошото техническо състояние на автомобила и нова фирмена
политика) на 17.09.2008 г. бил сключен договор за покупко-продажба между „А..П.“ АД,
като продавач, и св. В.А. като купувач, по силата на който договор дружеството продавало
лекия автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж 2.0 CRDI“, двигател номер D4ЕА5Н092476,
рама номер KMJEJE55185K091531, рег. номер ******* за сумата от 15 000 лева.
Свидетелката В.А. била дългогодишен служител на дружеството, като се занимавала с
вътрешно-организационна дейност, координация между отделите в дружеството, работа с
търговските офиси, обучение на служителите и т.н. Допълнителна причина за да бъде
продаден автомобила на свидетелката А. на посочената цена била преследваната от
подсъдимия М. цел, същата да бъде задържана на работа в дружеството.
Поради тези причини (лошото техническо състояние на автомобила и нова фирмена
политика) на 30.10.2008 г. бил сключен договор за покупко-продажба бил сключен договор
за покупко-продажба между „А..П.“ АД, като продавач, и св. Х.Г., като купувач, по силата
на който договор дружеството продавало лекия автомобил марка „Волво“, модел „S40“,
двигател номер 10DYTA1048132, рама номер YV1MS753152104756, рег. номер ******* за
сума в размер на 9000 лева.
В края на 2009 и началото на 2010 г. финансовите резултати на дружеството
започнали да се влошават, което се дължало на икономическата криза, която сериозно
засегнала строителния бранш, и което пряко се отразило негативно и на финансовата
стабилност на дружеството. За да развива своята дейност дружеството използвало
факторингови сделки. Същото било постигнало съгласие с банкови институции, когато
дружеството продаде стока на свои клиенти при отложено, банката да плаща 80 процента от
стойността на фактурата на дружеството, а останалите 20 процента били дължими след като
клиента се издължи окончателно на дружеството. От своя страна, дружеството цедирало
своите права, които имало към своите клиенти, тъй като банката разполагала с по-големи
възможности да събере принудително своите вземания. След началото на икономическата
криза обаче, банките, с които дружеството „А..П.“ АД имало сключени такива
споразумения, започнали да отказват да участват в тези факторингови сделки. Всичко това
4
повлияло изключително неблагоприятно на финансовото положение на дружеството и в
крайна сметка същото изпаднало в несъстоятелност, като била обявена неговата
неплатежоспособност с решение № 303 от 29.03.2010 г., по т.д. № 564/2010 на СГС ( л. 64-72
долна номерация, т. 4 от ДП).
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица К. и З. ( л. 227-л.240 от делото), се установява, че при
освидетелствания Д.М. е налице леко изразен психоорганичен синдром, без анамнезни или
клинични данни за същинско психично разстройство ( ендогенна или органична психоза),
което да може да бъде приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието в юридическия смисъл. Липсва анамнезна информация или медицинска
документация за претърпяна реактивна или органична психоза с качествена промяна на
съзнанието и към инкриминирания период. При освидетелствания се установяват данни за
леко снижение на когнитивните функции (леко нарушена превключваемост на активното
внимание и леко към умерено снижени паметови функции) от органичен тип, което достига
до известен дементен синдром, мисловният процес е с известна обстоятелственост, но няма
съдържателни мисловни разстройства с психопатологична продукция, които да нарушават
способността му за адекватно възприемане на обективната действителност.
Интелектуалните му възможности са съхранени, няма данни за интелектуална
инсуфициентност от органичен тип. Личностовата му структура се характеризира с
особеност в границата на широката норма. Личностовите му особености и актуално
състояние оказват влияние върху адаптивния му стил, но не обуславят болестна мотивация
и механизъм на неговите действия и постъпки. Не се установяват данни за личностова
промяна от органичен тип. Въз основа на експертното заключение следва да се приеме, че
при осв. М. няма данни за изразени нарушения от органичен тип – когнитивни и мисловни,
които да нарушават психичните му годности за адекватно възприемане за адекватно
възприемане и възпроизвеждане на обстоятелствата от обективната действителност,
включително и тези от значение за делото. Въз основа на всичко това, експертите са приели,
че Д.М. притежава психични годности да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги и да го ръководи, както към инкриминирания период, така и към момента на
неговото изследване.
Изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събрания доказателствен материал по делото –
обясненията на подсъдимия Д.М., показанията на свидетелите Х.Г., В.А., Н. М.а, И.М., Ц.В.
дадени на съдебното следствие и приобщените показания на същите свидетели от
досъдебното производство, както и показанията на св. В.К., заключенията на назначените по
делото експертизи – комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза,
съдебно-оценителлна експертиза, повторна съдебно-оценителна и автотехническа
експертиза, както и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства по
делото.
Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло, както фактическите констатации, така и правните
изводи на първоинстанционния съд.
Районният съд е направил задълбочен, прецизен и добросъвестен анализ на
събраните по делото доказателствени източници, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, и е достигнал до правилни, обосновани и доказателствено
обезпечени изводи по фактите, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Така, на първо място, въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния
съд, относими към правноорганизационната форма на процесното дружество и нейните
трансформации през годините, собствениците на неговия капитал, както и състава на
управителните му органи. Същите са формирани на базата на правилен и задълбочен анализ
5
на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и в частност - въз
основа на обясненията на подс. М. и отразеното в писмените доказателства, относно
фирменото досие на дружеството.
Коректно, в съответствие с доказателствата по делото, СРС е констатирал и това, че
макар дружеството А..П. да е било организирано като семеен бизнес на подсъдимия, с
участието на негови роднини и приятели, то ръководството и управлението на дружеството
е било пряк ангажимент единствено на подсъдимия М.. Безукорна е преценката на първия
съд в насока, че участието на роднините на подсъдимия в управителните органи на
дружеството е било формално, както и че независимо от това си участие, последните са
третирали дружеството като изключителна собственост на М., поради което и не са се
противопоставяли на вземаните от него управленски решения. Районният съд се е позовал за
тези си изводи не само на собствените на подсъдимия обяснения, но така също и на
показанията на свидетелите Х.Г., В.А., Н. М.а, И.М., Ц.В. и В.К., които по отношение на
обсъжданите факти и обстоятелства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи
се, непротиворечиви, необорени от останалите, събрани по делото доказателствени
източници, поради което следва да се приеме, че са обективно и добросъвестно депозирани
и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите. Въз основа на
така събраните гласни доказателствени средства, относими към механизма на вземане на
решенията в процесното дружество, се изясняват и релевантните по делото обстоятелства
относно решенията, взети за продажба на инкриминираните два леки автомобила,
собственост на „А..П.“ АД, а именно че същите са взети еднолично от подс. М..
Настоящата инстанция няма основание да не сподели изцяло изводите на СРС,
касаещи положителното финансовото състояние на дружеството до средата на 2009 г. и
неговото влошаване към третото тримесечие на 2009 г., като в тази връзка прецени
наличието на синхрон между обясненията на подсъдимия и писмените доказателства по
делото, в частност – решение № 303 на СГС, ТО, VI-13 състав, с което е обявена
неплатежоспособността на дружеството и е определена нейната начална датата.
Въззивният съд, също като и първоинстанционния, се довери на така събраните по
делото гласни доказателствени източници и писмени такива – договор за покупко-продажба
на МПС от 30.10.2008 г., сключен между „А..П.“ АД и св. Г., и договор за покупко-продажба
на МПС от 17.09.2008 г., сключен между „А..П.“ АД и св. А., за да формира изводите си и
по отношение на предмета на престъпно посегателство, а именно лек автомобил марка
„Волво“, модел „S40“ с ДК № *******, продаден на цена от 9000 лева в полза на св. Г.,
както и лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж 2.0 CRDI“, с ДК № *******,
придобит от св. А. за сумата от 15 000 лева. По отношение на тези факти и обстоятелства,
СРС е дал вяра на показанията на св. А. и св. Г., както и на обясненията на подсъдимия М.,
като е преценил, че същите следва да бъдат кредитирани изяло като единни, еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи с отразеното в процесните два договора. Тези изводи
на първата инстанция досежно пълната кредитируемост на така събраните по делото гласни
доказателствени средства, настоящата инстанция споделя изцяло. От вниманието на
районния съд не е убягнала и една от причините да се стигне до процесната продажба на
лекия автомобил марка „Киа“ именно на св. А. – желанието на подсъдимия М. да стимулира
процесната свидетелка да остане на заеманата от нея длъжност. По отношение на това
обстоятелство, съдът се довери изцяло на показанията на св. А., депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност на съответното
процесуално основание, от които се установява именно горепосочената причина за
предложения й от подсъдимия лек автомобил. Аргументът на прокуратурата в смисъл, че
противно на политиката на фирмата, само единия автомобил е бил предложен на служител
на дружеството, въззивният съд намира за несъстоятелен, предвид безспорно установения
по делото факт, че политиката на дружеството се е диктувала от самия подсъдим, както и
всички решения за разпореждането с едно или друго дружествено имущество са се взимали
6
по усмотрения на подсъдимия. В този смисъл, единствено от волята на подсъдимия е
зависело дали един автомобил ще бъде предложен на служител на дружеството или не.
Обясненията на подсъдимия М. вярно са прецени от СРС като гласно
доказателствено средство с двуяко значение. Въпреки характера им и на средство за защита
обаче точно е преценено, че те са правдиви най-напред, поради последователността в
изложението на подсъдимия и на второ място - поради логическата им взаимовръзка с
останалите доказателствени данни. Настоящата инстанция няма основание да ревизира
изводите на решаващия първоинстанционен съд, касателно пълната кредитируемост на
обясненията на подсъдимия по отношение на мотивите, поради които е взел решение да
продаде процесните два фирмени автомобила – лошото им техническо състояние и
подмяната на всички фирмени автомобили с нови такива от марката „Фиат“. Обясненията на
подсъдимия намират на първо място подкрепа в показанията на свидетеля Г., от които се
установява, че продадения му от дружеството на подсъдимия лек автомобил марка „Волво“
е бил на много километри, както и че същия е имал проблеми с поддръжката на автомобила,
което наложило последващата му продажба. Установява се също така, освен от обясненията
на подсъдимия, но и от писмените доказателства, предоставени от „Мото -Пфое“ ЕООД, че
за периода 06.2005г. – 08.2008г., процесния автомобил „Волво“ е претърпял множество
щети. Обстоятелството, че лекия автомобил марка „Киа“, предмет на сделката със св. А., е
претърпял ПТП с автобус, освен от обясненията на подсъдимия се извежда и от писмените
доказателства, предоставени от ОПП на СДВР, които също ги подкрепят. При това,
настоящата инстанция изцяло споделя извода на решаващия първоинстанционен съд, че
обясненията на подсъдимия са депозирани обективно и добросъвестно, с несъмнено усилие
да се допринесе за разкриване на обективната истина, а не представляват защитна версия по
повдигнатото му обвинение.
Подобно на първата инстанция настоящият съдебен състав кредитира изводите на
експертите, изготвили заключението на СППЕ на подсъдимото лице, като намира
последната за обосновано и компетентно изготвена въз основа на научен подход,
отговаряща в пълнота на поставените задачи. Въззивният съд, не намери основание да се
съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на специални познания на
вещите лица, изготвили експертизата, поради което намира за правилен извода на СРС да
даде вяра на експертното заключение при преценка на обстоятелството дали подсъдимият
М. е наказателноотговорно лице по смисъл на чл. 31, ал. 1 от НК.
Нетърпящ укор е извода на СРС за липса на доказателствено обоснована
възможност да се установи действителната, реална стойност на процесните два автомобила
към датата на сключване на договорите за тяхната покупко-продажба, въпреки назначените
и изготвени в хода на производството три съдебно-оценителни експертизи. Вярно СРС е
отбелязал, че посочената в заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза пазарна стойност на двата автомобила не е
била съобразена с реалното им техническо състояние, доколкото при изготвянето му вещото
лице е използвало като изходна основа съпоставката им с автомобили, които са в добро
състояние. Няма съмнение, че лошото техническото състояние на автомобилите, наличието
на неизправности в същите биха се отразили на тяхната пазарна оценка, в посока нейното
намаляване, каквито са и доводите на вещото лице, изложени в хода на съдебното следствие
пред СРС, поради което и с основание първоинстанционният съд е отказал да кредитира
експертното заключение. На следващо място, въззивният съд споделя позицията на
първостепенната инстанция да не приеме заключението на назначената по делото
допълнителна съдебно-оценителна експертиза, доколкото при изготвянето й вещото лице не
е боравило с ясни критерии за начина на определяне на пазарната стойност на
инкриминираните автомобили, с оглед на което това заключение се явява необосновано и
правилно не е взето предвид от районния съд при формиране на изводите му за стойността
на вещите, предмет на обвинението.
7
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена и
изготвена повторна съдебно-оценителна експертиза, вещите лица по която отново сочат
средна пазарна стойност на процесните МПС, а не реална, действителна такава. От
експертното заключение се установява, че доколкото към датата на тяхната продажба,
автомобилите не са били в пълна изправност, то за да се определи действителната им
стойност, следва да се изчисли стойността, необходима за отстраняване на повредите им.
Предвид обстоятелството, че по делото не са налице обективни данни позволяващи
индивидуализация на конкретните технически неизправности по двете МПС, становището
на експертите е, че същите обективно не биха могли да се остойностят, респ. да се оценят
точно. Поради това районният съд не е сгрешил като не е възприел посочените в
заключението на вещите лица стойности на МПС, като аргументирано е приел, че за
съставомерността на деянието е от значение не средната пазарна цена на автомобилите, а
тяхната реална, действителна пазарна стойност.
На основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Доказаната съставомерност на престъплението по чл. 220, ал. 1 НК и очертаният от
държавното обвинение предмет на доказване предполага установяване на няколко
предпоставки: първо - че подсъдимият Д.М. е имал длъжностно качество на изпълнителен
директор на „А..П.“ АД; второ - че в това качество на 17.09.2008 г. и на 30.10.2008 г. той е
сключил сделки с предмет превозни средства; трето - че сделките са били неизгодни и от
сключването им за дружеството са настъпили значителни вреди и четвърто - че това
подсъдимият е сторил умишлено и със съзнание, че ощетява дружеството, което
представлява.
Няма спор, че подс. М., като изпълнителен директор на „А..П.“ АД, е бил
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, както и това, че той е сключил съзнателно
двата инкриминирани договора, при посочените в тях параметри.
Неговите действия могат да бъдат преценени като престъпление по чл. 220 от НК, ако
към инкриминираните дати е съществувала възможност тези два договора да бъдат
сключени при по-добри условия. Доказателства за това в хода на производството не са
събрани, а и в протеста на прокурора не се сочат такива. В тази връзка следва да се посочи,
че неизгодна е онази сделка, която изобщо не е било нужно да се сключва или е могло да се
сключи при по-изгодни от икономическа и юридическа гледна точка условия. Сключените
сделки в случая не са неизгодни, защото е имало необходимост от реализацията им или от
сериозен ремонт на превозните средства, който би довел до значими разходи за
дружеството. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд процесните сделки не
са оказали негативно влияние върху икономическото състояние на дружеството и не са
влошили по никакъв начин икономическите му показатели. В тази връзка, следва да се има
предвид, че покупко-продажбите от 2008 г. не са имали отложено изпълнение, парите за
сделките са били предадени от купувачите, което означава, че веднага биха могли да
постъпят в активите на дружеството, а оттук да се достигне и до положителен за него
финансов ефект. Всичко това означава, че чрез сключването на процесните договори и при
действащата свобода на договарянето между частно правните субекти, подсъдимият е
уговорил не безполезни за дружеството престации, а съвместими за това действие и явно
неувреждаща „А..П.“ АД такива. Назначените в хода на досъдебното и съдебно
производство оценителни експертизи не могат да променят направения извод, защото
експертите не са имали възможност да оценят реалното състояние на превозните средства
към момента на реализиране на продажбите през 2008 г., поради което обсъдените в тях
средни пазарни цени не могат да бъдат преценени като възможни. За съставомерността на
деянието е необходимо да бъде установено наличието на възможност да бъдат сключени,
различни от процесните договори за същите автомобили при по-изгодни условия, а не
8
неопределена хипотетична възможност превозните средства да бъдат продадени на по-
висока цена, която експертите определят като средна пазарна. При липсата на събрани
доказателства, включително и по експертен път за действителната пазарна стойност на
превозните средства, липсват основания тези договори да бъдат преценени като неизгодни,
респективно да бъде постановена осъдителна присъда.
Ето защо въззивният съдебен състав прецени, че с постановяването на атакувания
съдебен акт не е допуснато нарушение на материалния закон и подсъдимият Д. ИВ. М.
правилно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по
чл. 220, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК
направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.
По изложените съображения атакуваната присъдата се явява правилна и
законосъобразна, а депозирания срещу нея протест, с който се иска нейната отмяна,
въззивната инстанция намира за неоснователен.
При служебната проверка на обжалваната присъда въззивната инстанция не
констатира нарушение на материалния закон или на процесуалните правила, както и друго
основание за нейната отмяна или изменение, поради което СГС, НО, ХI Въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.10.2020г. постановена по НОХД № 17780/2014г.,
по описа на СРС, НО, 1 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9