Решение по дело №199/2020 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 157

 

гр. Сливен 24.07.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети юли,  две  хиляди  двадесета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 199/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Л.С.А., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Г.Д. ***, със съдебен адрес ***, офис 2 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0804-000297 от 10.03.2020 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят излага подробни съображения срещу констатацията на административния орган, че водачът на МПС "управлява ППС без да е правоспособен водач". Развива доводи, че разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези, предвидени алтернативно, а не кумулативно, като същите са изчерпателно посочени. Заявява, че жалбоподателят притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и същото е валидно до 2029 г.. Изрично е посочил, че СУ на МПС е откраднато, за което е представил АУАН съставен в същия ден, час преди това. Наложената ПАМ е на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, в който състав не е включена хипотезата на СУ на МПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато. Счита, че не е осъществен фактическия състав на ЗППАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Моли, съда да приеме, че оспорващия не е водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и спрямо него, в качеството на собственик на МПС не е било налице соченото основание за прилагане на процесната мярка. Моли да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000297 от 10.03.2020 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен, като незаконосъобразна.

В о.с.з. Л.С.А., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Г.Д. *** - пълномощник, която поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли съда заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата. Счита, че към дата на издаване на заповедта са били налице материално правните предпоставки за нейното издаване. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че Л.С.А. е собственик на МПС "Фолксваген Туран" с рег. № *******.

На 10.03.2020 г. около 15,27 ч. в гр. Сливен, на ул. "Банско шосе“ в посока гр. Нова Загора до АУТО-DG, Л.С.А. бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Сливен, които установили, че водачът, управлява МПС "Фолксваген Туран" с рег. № ******* като няма валидно СУМПС към датата и часа на проверката и има неплатени глоби. За констатираното нарушение на чл. 150 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е съставен АУАН серия GA № 208763 подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.

Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000297/10.03.2020 г. от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на Л.С.А. *** на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ  - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели. Като мотиви в заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН серия GA № 208763. Заповедта е  връчена на лицето на 13.03.2020 г. С жалба вх.№ СД-01-01-1601 от 26.05.2020 г. Л.С.А. е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.

По делото са приети заверени копия на съставен АУАН № 244174 от 10.03.2020 г., за това, че лицето Л.С.А. декларира, че е изгубило СУМПС № *********/03.01.2019 г., с което виновно е нарушил чл.7, ал. 1 от ЗДвП; НП № 20-0804-000998/23.04.2020 г. издадено от началник група към ОДМВР Сливен, сектор „ПП“; Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директор ОД на МВР – Сливен; справка за нарушител/водач на Л.С.А.; разписка № 0600010603892954/10.03.2020 г. и вносна бележка за издаване на СУМПС на лицето Л.С.А..

По делото е разпитан като свидетел Х. С. Л. с. на жалбоподателя. От показания му се установява, че на 10.03.2020 г. е отишъл да прибере баща си, поради сваляне на табелите на МПС, който същия ден е отишъл да подаде документи за изгубената си  книжка и да плати глоби, които имал.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд. Жалбата е подадена и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като съгласно параграф 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник”. Този закон е обнародван на 13.05.2020 г., поради което процесуалните срокове, които са спрени започват да текат от 20.05.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с  горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 10.03.2020 г., обективирана в АУАН серия GA № 208763. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

В оспорения акт е посочено правно основание – чл. 171, т. 2а б. "а"от ЗДвП. Съгласно този текст за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Мотивите на акта съдържат констатации, че адресатът му е собственик на конкретно МПС и е управлявано от него, като няма валидно към датата и часа СУМПС, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач. Правно основание за наложената ПАМ е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Адресат на акта е Л.А..

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Видно от приложения АУАН № 244174 от 10.03.2020 г., че лицето Л.С.А. е декларирало на 10.03.2020 г., че е изгубило СУМПС № *********/03.01.2019 г. От справка за нарушител/водач се установява, че на същата дата лицето е подало документи и на 16.03.2020 г. му е издадено ново СУМПС № ********* валидно до 14.02.2027 г.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 10.03.2020 г. А. е управлявал МПС, като свидетелството му за управление е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато. Административния орган е приел, че водача е осъществил състав на нарушение на чл. 150 от ЗДвП, съответно, че е осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2а,  б. "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Следователно СУМПС удостоверява правоспособност, самата правоспособност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му. С изтичане на срока на валидност на СУМПС или след като бъде обявено за изгубено, водачът не губи правоспособността си, той не е неправоспособен. Нормата на чл. 150а от ЗДвП съдържа изброяване на няколко хипотези, но не всички те са включени нормата на чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП.

С оглед нормата чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП следва, че предвидената в нея ПАМ се прилага на собственик, който управлява МПС в хипотезите, когато не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, но не и в случая, когато свидетелството му за управление е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато. Законодателя е изключил от приложното поле на ПАМ прекратяването на регистрация на ППС в случай на СУМПС което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато. Деянията свързани с управление на МПС от неправоспособно лице и тези за управление на МПС при наличие на правоспособност, но СУМПС е обявено за невалидно, поради изгубване или кражба не са идентични. Волята на законодателя е ясна.

В случая нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП не сочи като предпоставка за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство" установяването, че собственикът на това превозно средство го управлява след като е обявил СУМПС за невалидно, поради това, че го е загубил или същото е било откраднато. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

В случая обаче посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са били налице.

Съобразно установените факти в действителност следва да се приеме за доказан факта, че към датата на съставения АУАН, А. е извършил нарушение, тъй като е управлявала МПС без СУМПС, поради това, че последният е бил обявен за невалиден поради причини откраднат или изгубен. Тази хипотеза обаче дори и да се явява основание за налагане на административно наказание, не е сред основанията за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

Принудителните административни мерки са вид държавна принуда. Основанията за налагането им са изчерпателно изброени в закона. Като е наложил ПАМ без изписаната в заповедта правна норма да обхваща процесната хипотеза на нарушение, органът е постановил незаконосъобразен административен акт. В този смисъл е Решение № 14642 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм.дело № 3629/2018 г., I о. и Решение № 15586 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2018 г., VII о.

На следващо място съдът намира, че е налице несъответствие на наложената ПАМ с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК, поради това, че с нея са ограничени правата на жалбоподателя в по-голяма от дължимата степен, тъй като същият е лишен от възможността да управлява собственото си превозно средство за срок 6 месеца, при все че на водача е издадено ново СУМПС 6 дни след извършване на нарушението, по повод на което е издадена заповедта.

С оглед гореизложеното следва да се направи извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.  

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен 

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000297 от 10.03.2020 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен, с която на Л.С.А., ЕГН ********** с адрес *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП -  прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати на Л.С.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: