Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 7848 по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от „Е.Г.“ ООД гр.Пловдив против Н.С.на Р.Б. обективно съединени
осъдителни искове по чл.4, § 3 от ДЕС за сумата 930 742.07лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода м.06.2013г.-м.04.2014г.
и по чл.86 ЗЗД за сумата 353 036.87лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 19.07.2013г. до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
изплащането.
Ищецът е собственик на
фотоволтаична централа с мощност 1.6 МWр изградена
в ПИ № 082039, местността „Българско гробе“ в землището на с.Узунджово,
общ.Хасково. На 26.06.2012г. бил издаден констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа, на 28.06.2012г. протокол за годността за
ползване, а на 13.07.2012г. била въведена в експлоатация с издадено за това
разрешение. На 19.06.2013г. сключил договор с „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД за
изкупуване на произведената електрическа енергия от централата за срок от 20
години с начало датата на въвеждане на енергийния обект в експлоатация и по
определена от ДКЕВР преференциална цена според действащото законодателство.
Въведеното с исковата молба
основание за предявяване на исковете е твърдението дружеството да е претърпяло имуществена
вреда като последица от изменение на чл.31, ал.1 ЗВЕИ /ДВ, бр. 29/2012г., в
сила от 10.04.2012г./, което от своя страна било извършено в нарушение правото
на ЕС. Излага, че към 2011г. посочената разпоредба предвиждала електрическата
енергия да се изкупува по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща
към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на
енергийния обект съгласно чл.176, ал.1 ЗУТ, но с изменението на нормата през
2012г. този момент е определен по различен начин, а именно по преференциална
цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по ЗУТ. Твърди законодателната промяна да е в противоречие с чл.13
от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за
насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, на чл.3,§1;
чл.7, §1; чл. 35 и чл.36 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия, както и на принципите в правото на Европейския съюз за правна сигурност
и оправданите правни очаквания. Конкретно сочи инвестицията на дружеството по
изграждане на фотоволтаичната централа да е била осъществена при действието на
чл.31, ал.1 ЗВЕИ в редакцията към 2011г. и доколкото тогава релевантен за
приложимата преференциална цена е бил моментът на завършване на строежа е имал правната
сигурност и оправдано правно очакване да реализира приходи спрямо този
обективен факт. Навежда последващото обвързване на преференциалната цена с
момента на въвеждане обекта в експлоатация да е по същността си дискриминационно,
защото началото на изкупуване зависи от волята на държавен орган, различен от
регулатора. Така въведения подход допуска субективизъм на органа, компетентен
по издаване на разрешението за ползване, чиито действия или бездействия биха
поставили производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в
неравностойно положение и по този начин да окажат влияние на приложимата преференциална
цена, а това е съществено нарушение на правото на ЕС. Поради това твърди с изменението
на разпоредбата на чл.31 ал.1 ЗЕВИ ответникът явно и тежко да е нарушил правомощията
си в нормотворческия процес, като последица от което претърпял имуществена
вреда от 930 742.07лв., представляваща разликата между стойността на произведената
и изкупена електрическа енергия по преференциална цена спрямо редакцията на
нормата от 2012г. и тази, която би получил при действието й в редакцията към
2011г. за периода м.06.2013г.-м.04.2014г. Претендира и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 19.07.2013г. до подаване на исковата молба, както
и присъждане на разноски по делото.
Ответникът навежда съображения за
процесуална недопустимост поради неприложимост основанията за отговорност за
вреди по ЗОДОВ, както и оспорва пасивната си легитимация. Излага подробни
доводи за неоснователност на исковете свеждащи се до това, че изменението на
нормата е извършено в рамките на правомощията на Народното събрание като
законодателен орган съгласно КРБ и с цел ефективно реализиране принципа за
постигане и гарантиране равни условия за стопанските субекти, което не е в
нарушение на принципите и правилата установени в правото на ЕС. Излага, че от
една страна с изменението чл.31, ал.1 ЗЕВИ е приведен в съответствие с
действащото национално законодателство относно изискванията към строежите и
конкретно с чл.178, ал.1 ЗУТ, който забранява ползването на строежи или части
от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ,
а от друга страна именно санкцията на този държавен орган съставлява обективния
факт, който прави сигурен и предвидим
момента, от който енергийния обект е годен и може да бъде ползван по
предназначение. Поради това счита, че този начин на регулация е обективен,
прозрачен и поставя стопанските субекти при равни условия във възможността да
реализират дейността по производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници, което съответства на Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО. Позовава
се и на чл.15, §6, б.“д“ от Директива 2009/28/ЕО, според която задължителен
критерий за доказване гаранцията за произход на енергията произведена от
възобновяем източник е датата, на която инсталацията е въведена в експлоатация.
Развива аргументи, че с изменението на чл.31, ал.1 ЗЕВИ от 2012г. не е въведена
промяна на съществени елементи от заварените правоотношения-запазени са
насърчителните мерки спрямо предприятията, произвеждащи енергия от възобновяеми
източници, схемите за подпомагане, механизма на договаряне на преференциалните
цени за изкупуване, сроковете за това и органа определящ цените. Начинът на
определянето им е нормативно установен в ЗЕ и не е поставен в зависимост дали
строежът е завършен, съответно обектът въведен в експлоатация, поради което
между тях няма връзка на обусловеност. Навежда още, че строежът е завършен и фотоволтаичната
централа въведена в експлоатация по време след изменението на чл.31, ал.1 ЗЕВИ,
което изключва нарушено правно очакване произведената
енергия да бъде изкупена по преференциалната цена според старата редакция. Моли
исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор ищецът „Е.Г.“
ООД да е собственик на фотоволтаична централа с мощност 1,6 МWp, находяща се в поземлен имот № 082039, местността
„Българско гробе“ в землището на с.Узунджово, общ.Хасково. За изграждането е
издадено разрешение за строеж № 234/15.07.2011г. на главния архитект на Община
Хасково.
На 25.06.2012г. е съставен
констативен протокол Акт обр.15 за установяване годността за приемане на
строежа, а на 28.06.2012г. съставен протокол за установяване годността му за
ползване Акт обр.16 от държавна приемателна комисия при РДНСК /стр.20-34/.
Не е спорно централата да е
въведена в експлоатация на 13.07.2012г. след издадено разрешение за ползване №
СТ-05-825/13.07.2012г. на ДНСК.
Представен е договор №
1049/19.06.2013г. между ищеца, в качеството на производител и продавач, и „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, в качеството на купувач, за
изкупуване на произведената от централата електрическа енергия за срок от 20
години. Съгласно чл.5, ал.1 от договора произведената активна енергия от
възобновяемия източник се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР
преференциална цена, действаща в конкретния случай съобразно приложимото
законодателство и в съответствие с вида на енергийния обект. В чл.1, ал.4 от
договора е предвидено, че купувачът започва да изкупува енергията по
преференциални цени от датата на издаване на документа, удостоверяващ въвеждането
на обекта в експлоатация /съответния етап от него/ по определения от закона ред
и при условие, че са изпълнени всички други изисквания на действащите
нормативни актове. В чл.1, ал.2 е
вписано, че към деня на сключване на договора обектът е въведен в експлоатация
/13.07.2012г./.
С т.15 от Решение №
Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР преференциалната цена за продажба на електрическа
енергия от електрически централи с фотоволтаични модули над 200 кВтр е
определена на 485.60лв./МВтч., считано от 01.07.2011г.
С т.15 от Решение №
Ц-018/28.06.2012г. на ДКЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа
енергия от фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 kWр до 10 000 kWр е
определена на 237.05лв. /МВтч., считано от 01.07.2012г.
Разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЕВИ,
в редакцията към 2011г. /ДВ бр.35/03.05.2011г./ предвижда, че електрическата
енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик,
съответно крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена,
действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането
на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на
територията.
Със ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ бр.29/10.04.2012г.,
разпоредбата на чл.31, ал.1 е изменена и според новото си съдържание предвижда
електрическата енергия от възобновяеми източници да се изкупува от обществения
доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР
преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по
смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за
производство на електрическа енергия, а за обектите по чл. 24, т. 1 - към
датата на заявлението за извършено монтиране на инсталация за производство на
електрическа енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда на
наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.
Не е спорно, а и от представените
писмени доказателства се установява, че за исковия период от време м.06.2013г.-м.04.2014г.
ищецът е произвеждал електрическа енергия от фотоволтаичната централа,
изкупувана от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД по определената с решението на ДКЕВР от
28.06.2012г. преференциална цена от 237.05лв./МВтч. Видно от неоспореното
заключение на вещото лице по изслушаната ССч.Е за този период е била произведена
енергия от 3 679 743квтч на
обща стойност 856 141.14лв. Ако за изкупуването е била приложена преференциалната
цена според решението на ДКЕВР от 20.06.2011г. от 485.60лв./МВтч. за същото
количество произведена енергия ищецът би получил 1 786 883.21лв.,
т.е. налице е разлика от 930 742.07лв.
При тези фактически
обстоятелства, съдът обоснова от правна страна следното:
Въпросът относно компетентния съд
и приложимия процесуален ред за разглеждане на искове срещу държавата по чл.4,
§3 ДЕС за вреди от нарушение правото на ЕС е разрешен с чл.2в от ЗОДОВ със ЗИД
на ЗОДОВ, обн.ДВ бр.94/2019г., но съобразно §6 е приложим за исковите молби
подадени след влизането му в сила. По отношение заварените производства,
каквото е настоящото, е образувано т.д.№ 2/2015г. по описа на ВКС за приемане
на тълкувателно постановление от ВКС и ВАС, по което до настоящия момент няма
произнасяне. Междувременно е формирана съдебна практика, според която тези
спорове са подсъдни на гражданските съдилища и подлежат на разглеждане по общия
исков ред чл.45 и сл. ЗЗД, когато хипотезата не попада всред основанията по
ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца е за вреди
от законодателна дейност на Народното събрание с твърдение да е нарушено
правото на ЕС. Тя не покрива основание по ЗОДОВ /преди изменението от 2019г./,
поради което следва да се квалифицира по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ и чл.4,§3 ДЕС.
В тази връзка посочения за приложим ЗОДОВ
в определението от 02.11.2017г. на САС по ч.гр.д.№ 5358/2017г. не обвързва настоящия
съд. То е задължително само относно разрешения въпрос за редовността на
исковата молба досежно държавната такса, но не и по отношение правната
квалификация на иска.
Нормата на чл.7 КРБ предвижда
отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия
на нейни органи и длъжностни лица. Народното събрание е орган на държавата,
който по силата на чл.62 и чл.63 КРБ осъществява законодателната власт чрез
народните представители, а приеманите от тях актове са в пряко приложение на
тази държавна функция, която не е административна. Когато от нея за
частно-правни субекти произтичат вреди надлежен ответник по заявените искове е
Народното събрание, поради което съдът приема за неоснователно възражението на
ответника за липса на пасивна легитимация.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия и произтича от отговорността на натовареното с
извършването на работа лице. Тя е обективна, безвиновна и има
гаранционно-обезпечителен характер. Предпоставка за ангажиране на тази
отговорност е осъществяването на деликт по чл.45 ЗЗД от натовареното с
изпълнението на работата лице, а именно противоправно действие или бездействие,
като последица от което са причинени вреди. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината
се презюмира.
По делото не е спорно, че за
исковия период м.06.2013г.-м.04.2014г. произведената от фотоволтаичната
централа на ищеца електрическа енергия е била изкупувана по определената с
решение на ДКЕВР /сега КЕВР/ преференциална цена от 237.05лв. /МВтч., приложима
според съдържанието на чл.31, ал.1 ЗЕВИ след изменението през 2012г. Самото изменение
е осъществено от действащия към този момент състав на Народното събрание и по
предвидените в Конституцията и Закона за нормативните актове ред, т.е. със
закон, от компетентен орган в рамките на своите правомощия. Не са наведени
твърдения за противоречие с Конституцията, нито за нейната неконституционосъобразност
да е бил сезиран, съответно да се е произнесъл Конституционния съд. Следователно
в този период е била част от действащото обективно право и задължителна за
всички правни субекти. Посоченото в исковата молба действията по изменението да
са неправомерни и надхвърлящи правомощията на ответника е неоснователно, тъй
като са предприети в упражняване възложената с Конституцията законодателна
дейност, а това изключва противоправно поведение.
Фактическия състав за
отговорността на държавата по чл.4, §3 ДЕС обхваща нарушение на норма от
правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. Така
твърденията на ищеца са извършеното от Народното събрание изменение на чл.31,
ал.1 ЗЕВИ със ЗИД на ЗЕВИ, обн.ДВ бр.29/10.04.2012г., в сила от същата дата, да
е в нарушение на Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО, регулиращи
отношенията в общността в областта на производството на електрическа енергия от
възобновяеми източници, както и в противоречие със залегналите в правото на ЕС
принципи на правна сигурност и оправдани правни очаквания. Нарушението според
него се изразява в това, че новото съдържание на нормата по обвързване
приложимата за изкупуване преференциална цена с момента на въвеждане енергийния
обект в експлоатация е дискриминационно и поставя в неравностойно положение
инвеститорите и производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници, защото издаването на разрешение за ползване зависи от волята на
държавен орган, различен от регулатора.
Съдът намира, че не е налице нито
един от елементите на посочения фактически състав по следните съображения:
Ищецът е изградил фотоволтаичната
централа и започнал производство на електрическа енергия при действието на
Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, обн.ДВ бр. 35/03.05.2011г., с който е отменен ЗВАЕИБ от
2007г. Както е констатирано в Решение № 5/11.05.2017г. постановено по к.д.№
12/2016г. на Конституционния съд, с което е отхвърлено искане за обявяване противоконституционност и несъотоветствие с
ДЕФЕС на §18, ал.1-5 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, като държава-членка
на ЕС Р.Б. е транспонирала директивите в сектор енергетика от възобновяеми
източници в националното законодателство и конкретно със ЗЕВИ е въведен във
вътрешния правен ред Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на
енергия от възобновяеми източници. Този правен ред отразява не само процеса на
интегрирането на енергийната политика и политиката за климатичните промени,
съответно продължаващото изграждане и развитие на вътрешния енергиен пазар на
ЕС, но и цели създаването на условия за постигане на устойчива и конкурентна
енергийна политика и икономически растеж, гарантиране сигурността на
енергийните доставки и др. Разгледани са и подложени на анализ преференциалните
цени като прилагана мярка за насърчаване производството на енергия от
възобновяеми източници и режимът в ЗЕВИ относно изкупуването, който е
диференциран според това дали инвестицията в енергийния обект е със собствени
средства или със средства от национални или европейски фондове за подпомагане.
Определянето на
преференциалните цени за изкупуване на енергия от възобновяеми източници е
възложено на ДКЕВР /сега КЕВР/, като единствен и независим орган на национално
равнище с регулаторни функции в тази област. В чл.32, ал.2 ЗЕВИ във вр. чл.36,
ал.3 ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия,
действала в периода 2004г.-2013г., а след това Наредба №1/2013г. за регулиране
цените на електрическата енергия, действала в периода 2013г.-2017г. подробно и
изчерпателно са регламентирани редът, условията и критериите за определяне на
тези цени, като липсва спор относно това, че правната уредба е в съответствие с
Директива 2009/72/ЕО при спазване заложените принципи за безпристрастно и
прозрачно упражняване правомощията на държавния регулаторен орган.
Както бе посочено
по-горе разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЕВИ в първоначалната си редакция към деня
на влизане на закона в сила /03.05.2011г./ е предвиждала изкупуването на
електрическа енергия от възобновяеми източници да се осъществява по
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на
констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл.176,
ал.1 ЗУТ, а с изменението с ДВ бр.29/10.04.2012г., считано от тази дата
изкупуването се осъществява на определената от ДКЕВР преференциална цена,
действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ на
енергийния обект за производство на електрическа енергия, а за обектите по чл.
24, т. 1 - към датата на заявлението за извършено монтиране на инсталация за
производство на електрическа енергия, подадено до разпределителното предприятие
по реда на наредбата по чл.116, ал.7 ЗЕ.
Нормата и в двете си
редакции препраща към националната правна уредба на ЗУТ и подзаконовите актове
по неговото приложение в частта относно изискванията
към строежите в отделните етапи на тяхното реализиране, реда и условията за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството и въвеждането на строежите в експлоатация. Според
чл.176, ал.1 ЗУТ /в редакцията към 2003г./ след завършване на строежа
възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор,
съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 и условията на
сключения договор. Към него се прилагат и протоколите за успешно проведени
изпитвания на машините и съоръженията, когато се касае за обект с
производствено предназначение. Това е акт обр.15 по смисъла чл.7, ал.3 от Наредба № 3/2003г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството и с него се извършва
предаването на строежа от строителя на възложителя. Съгласно чл.177, ал.1 ЗУТ
/в редакцията към 2012г./ след завършването на строежа и приключване на
приемните изпитвания, възложителят подава заявление за въвеждането в
експлоатация, като представя посочените в разпоредбата документи. Въвеждането в
експлоатация се осъществява въз основа разрешение за ползване, издадено от ДНСК
или органа, издал разрешението за строеж, в зависимост от категорията на
строежа /ал.2 и ал.3/. Предшества се от акт обр.16 по посочената наредба
отнасящ се до проверка годността за ползване на строежа от назначена от компетентния
държавен орган комисия и се издава по реда и условията на Наредба № 2 от 2003г. за разрешаване ползването
на строежите в Р.Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ забранява разрешаване ползването на строежи или части от тях, преди да са
въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177, както и се забранява
разрешаване строежи или части от тях да се ползват не по предназначение или в
нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. От правната уредба е видно,
че въвеждането в експлоатация е предвидено като задължителен последен етап от
процеса на строителство, който е обект на санкция от страна на държавата. За
разлика от него в предходния по предаването на строежа с акт обр.15 не е
предвиден държавен контрол, а той урежда само отношенията между строителя и
възложителя. Въведената със закона намеса на държавата чрез административната
регулация в лицето на определения държавен орган по издаване на акт обр.16 и
въз основа на него разрешение за ползване е предназначена да се провери
съответствието на строежите с изискванията по чл.169, ал.1 ЗУТ /според
стандартите на Регламент (ЕС) № 305/2011г. на Европейския парламент и на Съвета
от 09.03.2011г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на
пазара на строителни продукти/ и тяхната годност за ползване по предназначение.
Предвид това съдът намира, че с изменението през 2012г. чл.31, ал.1 ЗЕВИ е
приведен в съответствие с действащото национално законодателство от гледна
точка изискването за въвеждане на строежите в експлоатация, доколкото
енергийните обекти от възобновяеми източници в рамките на тяхното изграждане са
подчинени на този правен режим, приложим към строителството на обекти и във
всички други области.
Законодателната промяна
не противоречи на чл.13 от Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на
енергия от възобновяеми източници и конкретно на визирания в исковата молба §1,
б.“г“, който се отнася до изискването правилата в националното право по
разрешаване, сертифициране и лицензиране да са обективни, прозрачни и
пропорционални, да не пораждат дискриминация между
кандидатите и изцяло да отчитат особеностите на отделните технологии за енергия от
възобновяеми източници. Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца
въведеното от законодателя изискване по въвеждане на енергийния обект в
експлоатация, с което изменената норма свързва приложимата преференциална цена
за изкупуване, да е дискриминационно и поставящо в неравностойно положение
инвеститорите и производителите, защото зависят от волята на държавен орган,
различен от регулатора и на практика го замества. На първо място, с предвидената
в нормата връзка между преференциалната цена и въвеждането в експлоатация не е
направено смесване или разместване на компетенции между два различни държавни
органа, а обратно при ясно разграничение на правомощията им. ДНСК е органът,
който осъществява държавния контрол в областта на строителството и компетентен
по издаване разрешението за ползване на строежите, съответно ДКЕВР /сега КЕВР/
е регулаторния орган с компетенции по определяне цените в областта на
енергетиката, в тази част преференциалните цени за изкупуване на енергия от
възобновяеми източници. На следващо
място, с промяната не се отнемат права на частноправните субекти, тя не е в
ущърб на вече възникнали такива и не създава предпоставки за възпрепятстване
упражняването им. В тази посока следва да бъдат споделени доводите на
ответника, че въвеждането в експлоатация с издаване разрешение за ползване е
обективния факт, който поставя стопанските субекти пред равни условия, защото дава
сигурност и предвидимост относно момента, от който енергийния обект е годен за
експлоатация по предназначение-за производство на електрическа енергия. Допълнително
следва да се посочи, че изменението на чл.31, ал.1 ЗЕВИ преследва и друга цел,
а именно чрез приложението на предвидения във вътрешното право механизъм /ЗУТ/
да се обезпечи производството на енергия от възобновяеми източници от обекти,
изградени в техническо отношение и съответстващи на изискванията за строежите,
което има връзка с изискванията в правото на ЕС за сигурност на енергийните
доставки. Националната правна уредба съдържа ясни и подробни правила относно реда,
условията и сроковете за въвеждане на обектите в експлоатация и издаване
разрешенията за ползване, които са приложими еднакво за всички стопански
субекти. Същевременно наред с изменението в чл.31, ал.1 ЗЕВИ е създадена и ал.10,
според която въвеждането в експлоатация на енергийни обекти по ал.1 се
извършва по реда на наредбата по чл.177, ал.2 ЗУТ, но не по-късно от 30
дни от датата на подаване на искане, придружено със съответните документи,
включително за извършени 72-часови проби, т.е. в отклонение от общия режим за
енергийните обекти от възобновяеми източници е предвиден по-кратък срок, като
адресат на нормата и обвързан от нейното изпълнение е компетентния държавен
орган ДНСК.
Не на последно място, връзката според
законодателната промяна между приложимата преференциална цена за изкупуване и
момента на въвеждане в експлоатация на енергийния обект не е на обусловеност в
смисъла вложен от ищеца. Компетенциите на двата държавни органа са приложими в
различни области, като упражняването правомощията на единия /ДНСК/ не е
поставено в зависимост от упражняване правомощията на регулаторния /ДКЕВР/ и
обратно. Преференциалните цени са част от прилаганата схема за насърчаване в
областта на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници,
чието определяне има съответна на Директива 2009/72/ЕО правна регламентация в ЗЕВИ
и други нормативни актове в областта на енергетиката. В чл.32, ал.2 ЗЕВИ са
посочени критериите и факторите, на които се основава тяхното определяне, всред
които не е завършване на строежа с акт обр.15 или въвеждането му в експлоатация,
респ. издаване на разрешение за ползване. Видно от приложените решения на ДКЕВР
цените са определени от регулаторния орган спрямо нормативно зададените
критерии и обстоятелства с прилагането им считано от определена дата. Цените не
се определят еднократно, а ежегодно и е предвиден правен механизъм за тяхното
изменение, което също се осъществява само от независимия регулаторния орган и
въз основа на същите критерии. Това изключва взаимовръзка между размера на
преференциалната цена и въвеждането на обекта в експлоатация с издаване на
разрешение за ползване, което от своя страна означава, че дори и хипотетично
държавния орган ДНСК да упражнява „избирателно“ спрямо отделните стопански
субекти своите правомощия, то това пряко или косвено не може да влияе върху
приложимата за изкупуване цена. А това е
така, защото при съществуващата правна уредба определянето на цените се
осъществява единствено от ДКЕВР и до приложение на различна преференциална цена
би могло да се стигне и без изменението на чл.31, ал.1 ЗЕВИ. Изложеното мотивира
съда да приеме, че извършената от ответника законодателна промяна не е в
противоречие с правилата на Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на
Европейския съюз, поради което не е налице и противоправно поведение в
нормотворческия процес за ангажиране отговорността му за вреди.
На самостоятелно основание искът
е неоснователен и с оглед на това, че фотоволтаичната централа е изградена с
предаване строежа с акт обр.15 на 25.06.2012г.,
когато разпоредбата на чл.31 ал.1 ЗЕВИ според измененото си съдържание от
10.04.2012г. вече е била част от действащото право. Въвеждането в експлоатация
с издаване разрешение за ползване също е осъществено след изменението /13.07.2012г./,
което изключва нарушение на принципите за правна сигурност и оправдано правно
очакване. Периодът от време, за който ищецът претендира обезвреда е м.06.2013г.-м.04.2014г.,
а това означава, че за произведената електрическа енергия за този времеви
отрязък не е могло да се приложи по-високата преференциална цена според
решенето на ДКЕВР от 20.06.2011г., поради което не е налице и претърпяна
имуществена вреда.
По изложените съображения
предявените искове се явяват неоснователни и като последица следва да се
отхвърлят.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение от 150лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Е.Г.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 265,
против Н.С.на Р.Б., гр.София, пл.********, искове за сумата 930 742.07лв. на
основание чл.4, § 3 от ДЕС вр. чл.7 КРБ и чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди за периода м.06.2013г.-м.04.2014г. поради
изменение на чл.31, ал.1 ЗЕВИ /ДВ бр.29/2012г./ и за сумата 353 036.87лв. на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 19.07.2013г.-21.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА „Е.Г.“
ООД, ЕИК********, гр.Пловдив да заплати на Н.С.на Р.Б. разноски по делото на
основание чл.78, ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение от 150лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: