РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Берковица, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20211610100544 по описа за 2021 година
Производството по делото се развива на основание чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК по
предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
вземането на ищеца .......... към ответника ........., за което вече му е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. ..... по описа на БРС за ..... година.
Ищецът твърди, че е превозил и доставил стока – плътна асфалтова смес /бетон/ на
ответника. Превозената и доставена стока е описана в приложената към исковата молба
количествено-стойностна сметка и е приета от ответника с приемо-предавателен протокол
от 16.09.2019г. За доставената стока и превоза от ищеца е издадена Фактура №
**********/31.10.2019г. за сумата от 13 908.66 лева – главница.
Поради липса на плащане ищецът предявил правата си в заповедно производство. На
04.08.2021 година по ч.гр.д. ...... по описа на РС – Берковица за ........ година съдът издал
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за търсената сума ведно със законната лихва,
считано от 30.07.2021г., до изплащане на вземането, и за разноските по делото. Ответникът е
подал възражение в предвидения срок по чл. 412 т.8 ГПК. Предвид това е образувано
настоящото производство за установяване съществуването на процесното вземане от 13
908.66 лева – главница. Претендира разноските, направени в исковото и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че между страните няма
сключени писмени договори за строителство. Твърди, че доставката е извършена по време
на предишното ръководство на ............ Прави възражение за липса на представителна власт
по отношение на лицата, подписали процесните документи от името на ........... Посочва, че
1
предвид липсата на представителна власт сделката между страните е недействителна по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 03.08.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за низпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК от ищеца за заплащане на процесната сума. Съдът е уважил заявлението и
е издал заповед за незабавно изпълнение съобразно искането. Предвид подадено възражение
от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК на основание чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на дължимостта на претендираните суми.
Съобщението е получено от заявителя на 23.08.2021г. Заявителят е изпълнил
разпореждането на съда като на 21.09.2021г. по пощата е подал исковата молба, по която е
образувано настоящото производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 4 от
ГПК, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане.
За да бъде уважен предвеният иск с правно основание чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК вр.
чл. 327 от ТЗ ищецът следва да установи, че е доставил процесната стока и ответникът я е
приел. По възражението за липса на представителна власт ответникът следва да докаже, че
се е противопоставил на извършените действия без представителна власт веднага след
узнаването.
От приетия по делото приемо-предавателен протокол от 16.09.2019г. се установява,
че на посочената дата ищецът е доставил на ответника плътна асфалтова смес /бетон/ в
количества, подробно описани в количествено-стойностната сметка. Доставката е приета от
трима служители на общината, които са положили подписи на приемо-предавателния
протокол в графа „Приели“. За извършената доставка от ищеца е издадена процесната
Фактура № .............., който е подписана от издател и получател.
От представените писмени доказателства съдът намира за установено, че между
страните е възникнало облигационно отношение по повод извършена доставка. Сключената
между страните сделка е търговска продажба по смисъла на чл.318 и следващите ТЗ.
Страните по сделката са търговци по своята правноорганизационна форма, като
съществените елементи на договора – стока и цена, са отразени в издадения първичен
счетоводен документ – фактура. Следователно, приложима е разпоредбата на чл.327 ТЗ,
съгласно която купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия
случай не се твърди и не се установява да съществува особена уговорка между страните,
поради което следва да се приложи общото правило, че цената се дължи от момента на
предаване на стоката.
В настоящия случай съдът приема за доказана извършената доставка и приемането й
от ответника въз основа на приетите писмени доказателства - фактура, приемо-предавателен
протокол и съдебно-счетоводна експертиза. В отношенията между търговци е приложима
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ съгласно която когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
2
противопостави веднага след узнаването. Законодателят е обвързал незабавното
противопоставяне от страна на търговеца на сделка, сключена при превишаване пределите
на представителната власт, с момента на нейното узнаване. По настоящото дело няма
категорични доказателства, от които да се установи кога ответникът е узнал за извършената
доставка. Съобразно възложената му с определението по чл. 140 от ГПК доказателствена
тежест ответникът не е ангажирал доказателства, че се е противопоставил веднага след
узнаването на извършените без представителна власт действия от лицата, подписали
процесната фактура и приемо-предавателен протокол.
Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът възприема изцяло като обективна и компетентна изготвена, се установява, че
процесната фактура е осветоводена и при двете страни. При ищеца фактурата е
осчетоводена веднага след издаването й като общо вземане към клиент. При ответника
фактурата е осчетоводена на 31.05.2020г. с обяснителен текст „неотчетени разходи за
материали от 2019г.“.
Предвид изложеното следва извода, че ответникът е узнал за издадената фактура на
31.05.2020г. В тази връзка няма ангажирани доказателства от ответника, че той е разбрал за
фактурата на друга дата, и че се противопоставил на фактурата веднага след узнаването на
31.05.2020г. Следователно след като ответникът не се е противопоставил незабавно след
узнаването сделката е валидна като е без значение дали лицата, подписали приемо-
предавателния протокол са действали при превишаване пределите на представителната
власт. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ цели да се прекрати относителна висяща недействителност
на договорите и да се създаде сигурност и стабилност в отношенията между страните по
такива договори.
Непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че отразяването на паричната
престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на
данъчен кредит съставлява извънсъдебно признание на задължението /Решение от
07.01.2015г. по т.д. 3597/2013г. на ВКС, Търговска Колегия, Първо Търговско отделение/.
С оглед на това съдът приема за доказано приемането на процесната стока. В тази
връзка неотносими са направените възражения в отговора на исковата молба, че договорът е
сключен при предишното ръководство на общината. Обстоятелството, кое лице
представлява общината е ирелевантно за приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ,
тъй като страна по сделката е търговецът.
Предвид изложеното съдът предявеният иск е основателен, тъй като са налице и
двете необходими предпоставки за уважаването му, а именно доставката е осъществена и е
приета от ответника.
С оглед на изложеното право на разноски има ищецът, който съгласно представен по
делото списък по чл. 80 от ГПК е направил такива в общ размер на 1475.42 лева разноски за
исковото производство и 956.42 лева разноски за заповедното производство.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ..................., срещу ..............., за сумата от
13 908.66 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021г., до
изплащане на вземането, представляваща дължима сума по Фактура № ..........г. за превоз и
доставка на плътна асфалтова смес /бетон/, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ...........по описа на БРС за ......... година
ОСЪЖДА ............ДА ЗАПЛАТИ на ..........., сумата от 1475.42 лева разноски за исковото
производство и 956.42 лева разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр. ........г. за произнасяне
по чл. 416 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4